Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
първи март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15817 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Г.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, с която претендира да бъде осъдено **********, със седалище и адрес на
управление:*** да му заплати сумата
от: 20 лв., представляваща частично заявена
претенция от общо 350 лв. дължимо застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие – увреждане изразяващо се в повреден
преден капак и липсваща емблема на лек автомобил **********, с peг. № *******, застрахован по договор за
застраховка „Каско” обективиран
в застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017г., за което е образувано преписка по щета № 00200900589/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата
молба се сочи, че на 26.04.2017г. ищецът
сключил с ответното застрахователно дружество Договор обективиран
в застрахователна полица № 0020090201700594/ 26.04.2017г. със срок на
валидност от 27.07.2017г.
до 26.04.2018г. за застраховка „Каско” на лек
автомобил марка **********, с peг.
№ *******.
Ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 383.64 лева, разсрочена на 4 вноски, като
е договорена застрахователна
сума в размер на 5 900 лева. При сключване на застраховката
е извършен
оглед на автомобила. Ищцата
сочи, че на 12.04.2018г.
паркирала автомобила
в гр. Варна, кв. Младост на паркинга на магазин
„Мосю Бриколаж". На 19.04.2018г.
отивайки до
автомобила установила, че са увредени
преден капак и липсвала емблемата. На 20.04.2018г.
уведомила ответника за настъпило
застрахователно събитие и негов представител извършил опис на автомобила, съдържащ горепосочените увреждания. Въпреки
надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие съгласно
Общите
условия, приети от ответното дружество, то отказало да изплати застрахователно обезщетение,
поради несъответствие между декларирания механизъм на настъпване на вредите и
установения от негови експерти. В съдебно заседание оспорва като нищожни клаузите в чл.
18.4 и 19.1 и 19.2 от ОУ поради противоречие на закона. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок по чл.
131 ГПК, от редовно
уведоменият
ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не се оспорва, че към
19.04.2018г.
между ищцата
и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № 0020090201700594 от
26.04.2017г. за застраховка
„Каско" на лек автомобил марка
*******, модел *******с peг.
№ ******* със срок
на застраховката от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. Оспорва се наличието на пряка
причинно - следствена връзка между констатираните
по гореописания автомобил вреди и описаното в исковата молба събитие. Счита се, че описаният в исковата молба механизъм не съответства на действително реализиралия се. В уведомлението за
щета застрахованият изрично е посочил, че желае щетите
да му бъдат
възстановени по експертна оценка. В застрахователния договор
ищецът също се е съгласил, че начинът за
обезщетяване ще бъде по експертна
оценка.
Сочи, че ответникът е завел още четири щети
при застрахователя за различни увредени детайли
на застрахования автомобил,
всички констатирани на 19.04.2018г., по
повод на които са образувани
гр. д. № 10566/2018г. по описа на ВРС, гр. д. №10986/2018г. по описа
на ВРС, гр. д. №
12268/2018г. по описа на ВРС, гр.д. № 13659/2018г. на ВРС.
Оспорва искането за законна лихва, тъй като по делото не е посочена банкова
сметка ***.380 ал. 3 КЗ. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
– заверени преписи от застрахователна полица № 0020090201700594 от
26.04.2017г.
Общи условия на застраховка „Каско“ на
моторни превозни средства; квитанция за платена
премия - 4 бр.; опис по
щета № 0020-090-0589/2018г.; Уведомление с изх. № ЦУ
15-1048/15.06.2018г., се установява, че: на 26.04.2017г. между Г.К.Г. ЕГН ********** и ********** бил сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил **********, с
peг. № ******* със срок 27.07.2017г.
до 26.04.2018г. На 20.04.2018г.
Г.К.Г. уведомил за настъпилата щета **********, като
на същата дата негов служител извършил оглед на увредената вещ, при което
установил увреждания по преден капак и липсваща емблема. На
15.06.2018г. ********** отказало да изплати на Г.К.Г. застрахователно обезщетение по описаната щета,
тъй като уврежданията не съответстват на декларирания механизъм на настъпването
им.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията описани от
застрахователя не са резултат от ПТП, а са вследствие на злоумишлени действия от физическо лице и могат да настъпят в паркирано състояние. В случая не е възможно подмяна на емблемата с неоригинална. Стойността на цените по експертна оценка – 210,11 лв. е изчислена по одобрена от КФН методика на застрахователя приета във връзка със
застраховки „ГО“. Стойността на разходите – материали и труд, за
възстановяването на увреждания по преден капак и
липсваща емблема по средни пазарни цени е 324,06 лева.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва,
че отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните към
момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка
"Каско на МПС", увреждане на застрахованата
с договора вещ - автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на
вредите. Респективно ответникът следва да установи предпоставките изключващи
отговорността му да плати дължимото обезщетение или обосноваността на приетия
от него размер на вредите.
По делото е прието
на основание
чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството,
че между тях е бил сключен
валиден договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0020090201700594/ 26.04.2017г. със срок на
валидност от 27.07.2017г.
до 26.04.2018г. относно лек автомобил марка **********, с
peг. № *******.
Няма спор между
страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а и се
установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата
на огледа – 20.04.2018г., както и че
застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Досежно неговия размер, съдът кредитира заключението
по приетата САТЕ, която не е оспорена от страните по делото и приема, че
стойността му към момента на настъпване на застрахователното събитие е 324,06 лева.
Правото
на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение е
регламентирано в чл. 408 от КЗ, която норма лимитативно определя
основанията, освобождаващи застрахователя от отговорност – 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон. В настоящия случай не се твърди наличието на нито едно от тези
обстоятелства.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от ищеца и вещото лице механизъм. За
пълнота следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на
застрахователя е достатъчно наличието на установени увреждания по време на
действие на договора. По силата на закон или процесния
договор не е необходимо посочването на точен механизъм за настъпване на вредите
/логично и житейски обосновано е наличието на случаи като настоящия, в които те
са причинени в отсъствието на застрахования – т.е в паркирано състояние и този
механизъм не му е известен и е обективно невъзможно да му бъде известен/,
поради което добросъвестното изпълнение от ищеца на облигационните и
процесуалните му задължения да опише действителната фактическа обстановка, не
следва да става повод за прилагане на правото в негова вреда. Поради това не
следва да се субсумира под гореизброените неизпълнения
на законовоустановени или уговорени с Общи условия по
застраховка "Каско" задължения на застрахования,
които да са извършени виновно от него и /или да са значителни с оглед интереса
на застрахователя /отделно от това, не се и твърди те да са довели до
възникване на застрахователното събитие/, вследствие на което да обуславят
законосъобразен отказ за заплащане на дължимото обезщетение.
В
тази насока следва да се
приеме за основателно възражението на ищеца, че
клаузите
от общите условия определящи
друг ред за установяване на механизма за настъпване на вредите са нищожни на осн. чл. 26 ал. 1 пр.
1 от ЗЗД, като
противоречащи на цитираната императивна правна норма - чл. 386, ал.
2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл.
290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.
о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.. В случая вещото лице сочи стойност
на тези вреди в размер на 324,06 лв. Обстоятелството, че на същата дата са заведени
и други щети не опровергава горните доводи. Досежно
препятстването на застрахователя да изпълни вземането, респ. неоснователостта на претенцията за законна лихва от исковата
молба, следва да се посочи, че банкова сметка *** - застраховано лице е
предоставил на ответника – застраховател със заявлението за изплащане на
обезщетението.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът
намира за установено наличието на всички елементи
от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал.1
от КЗ следва да се уважи изцяло за сумата 20 лева, частично от общо 324,06 лв.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси
са в общ размер от 500 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на
основание чл. 405 ал. 1 от КЗ **********, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***
да
заплати на Г.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 20 лева - частично от общо дължимо обезщетение в размер на 324,06 лева по настъпило застрахователно събитие – имуществени
вреди по лек автомобил марка и модел **********, с peг.
№ ******* изразяващо се в повреден преден капак и липсваща емблема, застрахован по договор за
застраховка „Каско” обективиран
в застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017г., за което е образувано преписка по щета № 00200900589/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК **********, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.К.Г. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата
от 500 лева, представляващи
сторените разноски в производството за държавна такса и възнаграждение на
адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: