Решение по дело №839/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано по жалба от А. А. А., [държава], срещу Решение №2312/07.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. За административния орган не било налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не и като безогледно. Не била обсъдена приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Твърди се, че несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Навеждат се доводи, че поради актуалната обстановка там и ескалацията на насилието, евентуалното връщане на чужденеца ще застраши пряко негови основни неотменими права, като правото на живот и свобода, ще бъде изложен на риск от тежки посегателства. Актуалната информация относно [държава] и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Твърди се, че актуалната информация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, то съществувала и липса на мотиви в оспореното решение и било налице съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 35110/10.10.2024г. по описа на ДАБ, А. А. А. е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 09.10.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-343/08.01.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 30.01.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че е роден в Х., а от 2016г. до отпътуването си живял в обл. Р.. Напуснал [държава] с брат си в началото на месец септември 2024г. и преминал нелегално в [държава], където останал 10 дни. След това пристигнал нелегално в [държава] на 25.09.2024г. през зелена граница заедно с брат си и още 20 човека. Стигнал до [населено място] и там се предал на полицията. Не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга държава. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. В [държава] било цялото му семейство, без един от братята му, който бил заедно с него тук, в [държава]. Посочил, че е без образование, работил като общ работник. Не е отбил военна служба. Разказал, че напуснал [държава], заради войната и несигурността. Водели се военни действия между а. и к. в [населено място]. Имало сражения все още и несигурност. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали. Всичко било много скъпо и не можел да се изхранва. Нямало достатъчно работа. Нямали вода и ток редовно, нямали елементарни условия на живот. Поради тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Е., където да потърси по-добро място за живот. В момента родното му място се контролирало от к.. Посочил, че лично не е виждал сражения в Р.. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му също не било заплашвано. Не му било оказвано насилие. Не пострадали нито той, нито семейството му, но преди един месец чичовците му загинали при бомбардировка. Заявил, че не би се завърнал в [държава], защото там все още нямало сигурност. Подал молба за закрила тук, защото [държава] била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. Искал тук да живее мирно и спокойно и да работи.

С Решение №2312/07.03.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от А. А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 19.03.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 02.04.2025г.

Представена е справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. – за актуалната обстановка в [държава].

Допълнително от ответната страна се представя актуална справка относно положението в [държава] - вх.№МД-02-200/08.04.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г., като е приел, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете и че действително след 27.11.2024г. и падането на режима на президента А., обществено-политическата обстановка е променена, но различните формирования работят за стабилен преход при прехвърлянето и установяването на властта. От представените справки и от общодостъпните средства може да се направи извод, че към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данните за завърнали се с. бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. А. А.. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят е напуснал [държава] по икономически и лични причини, като тези причини не предпоставят предоставяне на убежище.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че при даденото интервю не се изнасят отделни факти за възможна военна мобилизация. В тази насока следва да се счита, че от кандидата не са посочени никакви конкретни безспорни обстоятелства с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната служба/запас или да бъде привлечен от бунтовническите сили. В този смисъл не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките. Понастоящем данните не сочат да има извършвана мобилизация с оглед участие във военните действия, а съгласно представените справки бунтовническите сили се разпускат или се интегрират в рамките на Министерство на отбраната.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А., [държава], срещу Решение №2312/07.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.