№ 956
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120107024 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. България, № 81в, против А.А.. П., ЕГН **********. Твърди се, че
22.12.2015 г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит 581550 с
„Кредисимо“ АД, ЕИК *********, по силата на който е получил сумата от 1000 лв.,
срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски по 131.06 лева, в срок до 30.09.2016 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите по кредита в размер на 50%. Сочи се, че на същата дата
ответникът бил получил по подадения от него при сключване на договор за задължение
с идентификатор 581550 електронен адрес общи условия за предоставяне на кредити,
договор за потребителски кредит 581550, приложение 1 към договор за потребителски
кредит 581550/22.12.2015 г., ведно със стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. Заявява се, че длъжникът не
бил изпълнил в срок задълженията си по договора до настъпване на крайния падеж.
Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г., „Кредисимо“ ЕАД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит, на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
за което П. бил уведомен на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021 г. Сочи се, че за събиране на вземането било подадено от дружеството-
ищец заявление, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 256/27.08.2021 г. по частно гражданско дело № 5961/2021 г. по описа на PC-
1
Бургас, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид изложеното е направено
искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
А.А.. П., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 1737.39 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 179.54 лева за периода
от 31.01.2016 г. до 30.09.2016 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на
557.85 лв. за периода от 31.01.2016 г. до 23.02.2021 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е подаден
писмен отговор, с който се оспорват предявените претенции с единствения довод, че
цесията не била надлежно съобщена на длъжника по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Съгласно представения договор за потребителски кредит № 581550/22.12.2015 г.,
ведно с приложение № 1 към него, сключен между ответника и „Кредисимо“ АД, на П.
е била предоставена сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната на 9
месечни вноски в срок до 30.09.2016 г. По делото няма спор, че сумата е била получена
от ответника по посочения от него начин- на каса на „Изипей“. От представеният
Договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2021 г..,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД /цедент 1/, „Ай Тръст“ ЕООД /цедент 2/ и ищеца, е
видно, че на „АПС Бета България“ ЕООД е прехвърлено вземането срещу ответника,
включено в Приложение 1 под номер 2399 /последният документ, макар посочен като
приложение към исковата молба не е приложен към нея, но се съдържа в кориците на
ч.гр.д.№ 5961/2021 г. по описа на БРС/. Към исковата молба е представено
уведомление за цесия, за което се твърди, че е изпратено и получено от ответника на
посочената от него електронна поща **********@***.**.
Изложените по- горе обстоятелства не се оспорват от ответника. По делото няма
спор, че между страните е налице соченото правоотношение, което има характер на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Страни по договора
са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/ и
кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК и се регулира от същия. Сумата на кредита е получена от
2
ответника, като няма оспорване от страна на последния за основанието на исковете и
размера им. По делото не се оспорва и валидността на договора за прехвърляне на
вземания в полза на ищеца.
Единственият спорен въпрос е дали ответника следва да се счита уведомен за
настъпилата цесия с оглед изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, на който въпрос
следва да се отговори положително. Законодателят не е въвел забрана цедента да
делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. В случая към
исковата молба са приложени уведомление и пълномощно, съгласно което цесионерът
/ищеца/, като пълномощник на цедента, следва да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, което в случая не е било сторено към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед, съответно подаване на исковата молба. Съдът
намира, че от така представеното копие от електронна поща не може да се приеме, че е
налице валидно уведомяване, тъй като няма данни дори електронното писмо да е било
изпратено на посочения електронен адрес на ответника. С връчване, обаче, на препис
от исковата молба и доказателствата към нея, включително и уведомлението за
настъпилата цесия, на особения представител на ответника, следва да се счита, че
последният вече е уведомен за прехвърлянето на вземането, с което действие са се
породило правните последици по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. Не следва да се споделят
съображенията на адв. Ц., като особен представител на ответника, че връчването на
уведомлението за цесията на нея не било произвело целеното действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК
процесуален представител и обема на неговите правомощия. Съгласно нормата на чл.
45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, като под представител
няма законова забрана да се приеме и особения такъв. В този смисъл следва да се счете,
че връчването на особения представител, което закона приравнява на лично връчване, е
достатъчно за да се породи действието на уведомяването. Виж Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во т.о. на ВКС, както и Решение № 260218
от 23.03.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2846/2020 г., Решение № 260470 от
24.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2759/2020 г., Решение № 633 от 15.12.2021 г.
на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1549/2021 г.
Въз основа на изложеното по- горе следва да се приеме за доказано, че с
връчване на уведомлението за настъпилата цесия на особения представител на
ответника, макар и в съдебното производство по чл.422 от ГПК, ищеца се е
легитимирал като кредитор на ответника. Прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент, като на основание чл.235, ал.3 от ГПК, този факт
следва да бъде взет предвид от съда. По делото няма твърдения за заплащане на
търсените суми, нито се оспорва дължимостта и размера им, поради което претенциите
следва да бъдат уважени в цялост. Вземанията на ищеца са дължими, като всички
незаплатени вноски са с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за
3
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК. Налице е валидно
сключен договор, по силата на който ответника е поел задължение да върне дадената
му сума от 1000 лв., като няма спор, че плащане не е настъпило. За ползването на
предоставената сума П. е поел задължение да заплати и търсените лихви.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски, възлизащи на 84.75 лв.- разноски по заповедното
производство /34.75 лв.- държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение/,
сумата от 350 лв.- държавна такса, възнаграждение за особен представител, сумата от
115.25 лв.- държавна такса по исковото производство. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за
юрисконсултското възнаграждение, съдът приема сумата от 100 лв., определени
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. България, № 81в, против А.А.. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., за
сумата от 1000 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № 581550/22.12.2015
г., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 179.54 лева,
дължима за периода от 31.01.2016 г. до 30.09.2016 г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 557.85 лв. за период от 31.01.2016 г. до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда- 26.08.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 256/27.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 5961/2021 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА А.А.. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., да заплати на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. България, № 81в, сумата от 84.75 лв.- разноски по заповедното производство
/34.75 лв.- държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение/, сумата от 350
лв.- държавна такса, възнаграждение за особен представител, сумата от 115.25 лв.-
държавна такса по исковото производство, както и сумата от 100 лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4