№ 11084
гр. София, 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110125927 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа гражданско дело № 25927 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, като прецени
материалите по делото по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2214/11.05.2021г. на СРС,
подадена от Д. Т. ЯН. срещу Г. М. М..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 22 февруари 2022г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
Ищецът Д. Т. ЯН. е предявил срещу ответницата Г. М. М. иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че Д. Т. ЯН. е
1
собственик на / идеална част от недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.
2
"Сухата река", бл. 63, вх. Б, ет. 4, ап. 23, идентификатор 68134.613.304.5.23 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 59,24 кв.м., ведно с мазе № 13 с площ от
5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите и части и правото на
строеж върху земята.
Ищецът твърди, че като съпрузи с ответницата закупили през 1991 г. описания
по-горе имот. През 2005г. се развели, като се споразумели процесният имот, който бил
и семейното им жилище, да остане в обикновена съсобственост между тях, като се
ползва от ответницата и дъщерята на страните. След 2005г. между страните не е имало
никакви спорове относно правата върху имота и ползването му. До 2020г. ищецът имал
достъп до него, разполагал с ключ и държал свои вещи в отредена за него стая и в
мазето. Получавал поща на този адрес и заплащал данъци за него. В началото на 2020г.
с ответницата обсъждали да продадат имота и така да прекратят съсобствеността си.
Поради настъпилата епидемия от коронавирус обаче по този въпрос не било
предприето нищо. През м.03.2021г. ищецът установил, че не може да отключи вратата
на апартамента, но през м.04.2021г. проверил, че все още може да направи това с
мазето. Опитвайки да заплати дължимите за имота данъци и такси, разбрал, че не
дължи такива, тъй като вече не е негов собственик. След проверка в Службата по
вписванията станало ясно, че със съответни нотариални актове от 2020г. ответницата е
1
призната за собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на /
2
идеална част от имота, както и за собственик на целия имот след осъществена
обстоятелствена проверка. До момента на съставянето на нотариалните актове
ответницата не била манифестирала пред ищеца намерението си да свои неговата
идеална част от апартамента, като дори през 2020г. при разговорите между страните
2
възприемала същия като съсобствен. Претендира се отменяне/изменяне на издадените
в полза на ответницата нотариални актове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. М. М. чрез адв. Вела Ирикева-
Игнатова - АК-Смолян, е подала Отговор, вх. № 90945/18.11.2021г. на СРС, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че след развода на страните през
2005г. ищецът е изнесъл вещите си от имота, напуснал го е и не го е посещавал. Между
страните била преустановена комуникацията, с изключения на формални семейни
поводи (абитуриентски бал на дъщеря им). По време на брака си съпрузите придобили,
освен процесното жилище, и имот в село Негушево. Още по време на съставянето на
споразумението за прекратяване на брака те се уговорили устно имотът в село
Негушево да остане за ищеца, а този в град София - за ответницата, като след развода
всеки прехвърли на другия съответната идеална част. Ищецът настоявал да се
осъществят мними продажби на дяловете, за да не могат сделките да бъдат атакувани.
Ответницата прехвълила на ищеца своя дял от имота в село Негушево, но не получила
реално цената. Когато обаче ищецът трябвало да ѝ продаде своята част от апартамента,
той започнал да отлага под предлог, че няма време и пари за нотариални такси.
Обстоятелството, че бил заплащал данъците за имота, освен че не съставлявало
манифестация на ползването, се отнасяло за конкретни години. От 2005г. те се
плащали от ответницата. За 2015г. ищецът ги платил по нейна молба, тъй като била
финансово притеснена. През 2019г. всеки платил данъците само за своята половина.
След 2005г. ответницата живеела в имота, ползвала го явно и необезпокоявано.
Ищецът от своя страна нито го е ползвал, нито е оспорвал собствеността ѝ, нито е
искал достъп до него. Намерението си да свои жилището ответницата демонстрирала
още през 2005г. при преговорите си с ищеца. Оспорва се основателността и
допустимостта на исканията за отмяна и изменение на издадените в нейна полза
нотариални актове.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че в неговия патримониум е възникнало право на
1
собственост върху / идеална част от процесния имот на соченото от него основание и
2
че ответницата я владее. В тежест на ответницата е да докаже, че владее имота на
годно правно основание, изключващо претендираните от ищеца права върху него.
Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното
от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и необходими за
решаване на правния спор, с изключение на представените към исковата молба копия
от нотариални актове (не са заверени съобразно изискванията на чл. 183 ГПК), както и
3
приложената към отговора на исковата молба справка от Службата по вписванията (не
е заверена съобразно изискванията на чл. 183 и чл. 184 ГПК). В случай, че страните
желаят да се ползват от посочените писмени доказателства, следва да заверят същите в
срок най-късно до първото по делото заседание.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на фактите относно достъпа му до процесния имот и
ползването на същия.
ДОПУСКА по инициатива на ответницата разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на уговорките между страните, ползването на
имотите и владението върху тях. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , на основание чл. 159,
ал. 2 ГПК, искането на ответницата за разпит на трети свидетел.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Ако същата не стори това, всички съобщения ще се
приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба,
като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече
бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде
намалена наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им
чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби
и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно
споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в
процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне
винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му
няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе
4
до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-
ниски разноски разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за
медиация и предимствата може да бъде намерена на сайта на центъра -
http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и медиация
(ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на
процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е
подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5