Р Е Ш Е Н И Е
№ ,
гр. София, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Емилия
Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица
Йорданова гр. д. № 12992 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, вх.
№ 1264/ 07.02.2018 г. /приложена по
гр. д. № 83/ 2018 г. по описа на Окръжен
съд гр. Хасково/,
с която К.И.Б. ***, с ЕГН **********, е предявил против Софийски районен съд претенции, както следва:
- За осъждането му
да му заплати
сумата от 1 900 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото
му с плащане на сумата по
незаконосъобразно издаден изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр. д. № 15670/ 2013 г. на СРС;
- За осъждането му
за му заплати
8 500 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в обвинения и упреци на съпругата му
за неплатените от него сметки
за топлинна енергия за обитаваното
от него жилище,
в което тя не живеела, накърняване
честта и достойнството му и поставяне под съмнение компетентността
му, унижение, стрес и обостряне на хронични заболявания,
в резултат на незаконосъобразно издаден изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр. д. № 15670/ 2013 г. на СРС.
Съобразно изложените
в исковата молба твърдения, „Т.С.“ ЕАД създал порочна практика, изразяваща се в корупционен натиск върху съдиите от
Софийски районен съд с цел издаване
в негова полза на неистински документи
с невярно съдържание, злоупотребявайки с процесуалната възможност, която му предоставяли разпоредбите на чл. 410 и чл. 47 от ГПК. По този
начин бил издаден на 29.06.2017 г. изпълнителен лист въз основа на
Заповед за изпълнение от 26.09.2013 г. по чл.410 от ГПК по гр. д. № 15670/2017 г. на СРС, 80 – и състав за вземания на
дружеството спрямо съпругата на ищеца
Т.Ц.Б. за неплатена топлинна енергия за ап. 12, находящ
се в гр. София, бул. „******, вх. Д. Противоправно председателят на 80 – и състав на СРС издал
изпълнителен лист независимо, че били изминали повече
от четири години от издаването
на заповедта за изпълнение, в противоречие с разпоредбата на чл. 423 от
ГПК и при изтекла погасителна давност по чл. 111 от
ЗЗД, както и въпреки обстоятелството, че на посочения адрес
съпругата на ищеца не живеела.
Живеел самият ищец като собственик
на жилището и като лице, което
е подписало лично договора за свързване
към топло-преносната мрежа, респективно ползвател на топлинната
енергия за периода по делото.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изп. д. № 20177860402163 по
описа на ЧСИ М.М., по което бил
наложен запор върху заплатата на Т.Б. със запорно
съобщение до местоработата й - Химико-технологичен
и металургичен университет,
и по него била платена сумата
от 1 900 лв. По причина, че
тя започнала да го обвинява,
че той е виновен за неплатените
сметки за апартамента, който тя отдавна не
обитава, и го уведомила, че ще
изиска той да плаща сумите
по изпълнителния лист, респективно удръжките от заплатата
й, той и предал сумата от 1 900 лв., с която сума
имуществото му намаляло. Освен това бил морално
увреден, с нарушена чест и достойнство, вследствие създадената за него обективна
необходимост да понесе унижението и упреците на съпругата
му, че й причинява огромни материални вреди, включително и нематериални, тъй като се
компрометира пред ръководството на ведомството, в което заема ръководна длъжност, и е налице реална възможност да преклудира бъдещото
й израстване в служебно положение. Околните, в това число и самата
Т.Б., се усъмнили в искреността на действията му и неговата добросъвестност, както и подложили на дискусия компетентността
му. В следствие навиновното поведение на съдията
при СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД, изразяващо се в издаване на
изпълнителен лист с невярно съдържание, от което произтекло
описаното поведение на съпругата му,
ищецът изпаднал в стрес, хроничните му заболявания се обострили - повишавало се артериалното
му налягане и на стойностите на захар в кръвта.
При така изложените обстоятелства ищецът е заявил петитум за осъждане
на ответника да му заплати
сумата от 1 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имотното
му състояние вследствие възстановяване плащане на Т.Б., както и сумата от 8 500 000 лв. за обезвреда на
понесени нематериални/емоционални вреди в следствие прикриване на виновните и престъпни действия, допуснати по повод
издаването на процесния изпълнителен лист и от пристрастен
и вероятно корумпиран съдия и резултиралото изп.дело №20177860402163 по описа на ЧСИ М.М..
По реда
и при условията на чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът Софийски районен съд с адрес гр.
София, бул. „******, чрез пълномощника си, е изразил становище
за неоснователност на заявените претенции,
тъй като липсват противоправно поведение на съдията
при СРС, председателстващ
80 – и състав, недоказаност
на причинените вреди и липса на
причинно – следствена връзка между поведението
на ответника и вредите. Съдията, председателстващ 80 – и състав, е
действал законосъобразно при издаването на изпълнителния лист от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 15670/ 2013 г., при спазване на
законовите разпоредби, в рамките на компетентността
си и при наличието на влязло
в сила решение, постановено в производство по чл. 422 от
ГПК, с което са били признати за
установени вземанията на „Т.С.“ ЕАД спрямо Т.Б.. Последната е била длъжник по изпълнителния
лист, съответно ищецът не представял
доказателства да е платил сумата от
1 900 лв. по изпълнителното дело, а и липсвала причинно – следствена връзка между изпълнението на задължението и качеството на ищеца
на трето лице. Твърденията от К.И.Б. имуществени вреди, изразяващи се във влошаване
на семейните отношения със съпругата
му, както и стрес поради виновните
действия/ бездействия на СРС в полза на „Т.С.“ ЕАД, представляващи съзнателно толериране на предприемане на корупционни действия с цел принудително изпълнение по изпълнителното дело не били
подкрепени с доказателства.
Освен това следвало да се
отчете, че множеството искови производства, инициирани от ищеца и общото
му отношение към правораздавателната власт влияели върху
емоционалното му състояние и психическа нагласа, съответно оказвали влияние и върху семейните отношение между него и съпругата му. Настоява се
за отхвърляне на исковете, претендирани
са разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба
е редовна. Ищецът черпи основанието за своята претенция
от нормата на 49, вр. чл.
45 от ЗЗД.
От приложените по делото
доказателства е видно, че на 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 15670/ 2013 г., 80 –
и състав на Софийски районен съд е издал изпълнителен лист, по силата на който
длъжникът Т.Ц.Б. е била осъдена да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от
905. 20 лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.10.2010 г. – м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от
19.09.2013 г. до цялостното и изплащане, както и мораторна
лихва в размер на 45. 48 лв. за периода от 01.12.2010 г. до 21.08.2013 г. Взискателят образувал изп. д. №
20177860402163 по описа на ЧСИ Л.К.с район на действие СГС, вписана под № 786
на КЧСИ, по което на Т.Ц.Б. била изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която било посочено, че дължи следните суми: в размер на 905.20 лв. главница,
ведно със законна лихва, считано от 19.09.2013 г. до окончателното и изплащане;
45. 48 лв. неолихвяеми вземания (мораторни
лихви, обезщетения и др.), 100 лв. разноски по изпълнителното дело и 290. 42
лв., дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.11.2017 г. Посочено е,
че върху трудовото възнаграждение на Т.Б. в „Химико – технологичен и
металургичен университет“ е наложен запор. Първоначалният ищец е твърдял, че
той е погасявал задълженията на съпругата си Т.Б. по изпълнителното
производство. Доказателства за извършените плащания не са представени в хода на
процеса.
По повод твърденията на К.Б.,
че председателстващият 80 – и състав на СРС, ГО, е извършил корупционна
практика, той е сезирал Специализираната прокуратура, която е извършила
проверка по пр. преписка № 89/ 2018 г., приключила с постановление за отказ да
се образува наказателно производство предвид липса на данни за извършено
престъпление.
От представеното Експертно
решение № 0052/ 06.01.2017 г. става ясно, че К.И.Б. е с 96 % инвалидност, страда
от аортна /клапна/ стеноза, претърпял е миокарден
инфаркт І – ІІ степен, в състояние след аортно клапно протезиране; от едноклонова коронарна болест, хипертонично сърце; захарен
диабет тип ІІ, придружен от диабетна полиневропатия и
макроангиопатия; страда също така от валикозни вези на долните крайници с пигментация и дермолопосклероза, по изразена в ляво.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
С иска по чл.
49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е
възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда
включва виновно противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й. Тази отговорност
не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят
на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно поведение.
За да се удовлетвори искова
претенция на това правно основание, следва да бъде установено, че е налице
искова претенция на това правно основание, следва да бъде установено, че е
налице противоправно и виновно поведение от лице, на
което ответникът е възложил извършването на определена работа при или по повод
работата, на ищеца са причинени вреди с конкретна характеристика, интензитет и
в определен размер; че е налице причинно – следствена връзка между поведението
на ответника и причинените на ищеца вреди.
При съобразяване на събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните в процеса,
Градският съд достига до извода, че исковите претенции са неоснователни.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му имуществени вреди в размер на 1 900 лв.:
Ищецът твърди, че в резултат
на противоправното, незаконосъобразно и виновно
поведение на председателстващия 80 – и състав на СРС по издаване на
изпълнителен лист 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 15670/ 2013 г., са му причинени
имуществени вреди, изразяващи се в обедняването му с горната сума, която е
платил по така издадения изпълнителен лист по изп. д.
№ 20177860402163 по описа на ЧСИ Л.К.с район на действие СГС, вписана под № 786
на КЧСИ, по което съпругата му Т.Ц.Б. е длъжник.
Според първоначалния ищец, противоправното и незаконосъобразно поведение на лицето, на
което ответникът е възложил работа по правораздаване, се изразява в поддаването
на корупционен натиск, оказан му от кредитора „Т.С.“ ЕАД, изразяване на
пристрастност и злоупотреба с магистратски имунитет.
По делото доказателства, които
да сочат на основателност на заявените от К.И.Б. твърдения не са представени.
Дори напротив, от приложеното постановление на СпП се
установява, че при извършената проверка относно твърденията за извършени от
съдията, председателстваща 80 – и състав на СРС, корупционни действия се е
установило, че липсват данни за извършено от нея престъпление.
Ищецът е твърдял също така, че
изпълнителният лист е бил издаден въз основа на официален документ с неистинско
съдържание. По делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
Според твърденията му, противоправно председателят на 80 – и състав на СРС издал
изпълнителен лист независимо, че били изминали повече от четири години от
издаването на заповедта за изпълнение, в противоречие с разпоредбата на чл. 423
от ГПК и при изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, както и въпреки
обстоятелството, че на посочения адрес съпругата на ищеца не живеела. Живеел
самият ищец като собственик на жилището и като лице, което е подписало лично
договора за свързване към топло-преносната мрежа, респективно ползвател на
топлинната енергия за периода по делото.
Твърденията на ищеца относно
самоличността на лицата, пребивавали в топлоснабдения
имот, са ирелевантни за съществуването на
облигационното отношение между кредитора „Т.С.“ ЕАД и ползвателя на топлинна
енергия. От значение за всяко съдебно производство са носителите на права и
задължения по съответното правоотношение, а наличието на задължения на трети
лица – в случая за заплащане на сумите по доставена топлоенергия от
фактическите обитатели на имота в полза на титуляра
по договора за доставка на топлинна енергия, са без значение за изхода на
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този
смисъл твърденията му са неоснователни.
Ищецът твърди, че
незаконосъобразно председателстващият 80 – и състав е издал изпълнителен лист
на погасени по давност вземания на кредитора „Т.С.“ ЕАД. Твърденията са
неоснователни, тъй като институтът на погасителната давност не се прилага
служебно от съда, а единствено по надлежно релевирано
възражение от страна на длъжника, който включително разполага с право да се
защити срещу принудителното изпълнение по исков ред и на основание чл. 439 от ГПК въз основа на новонастъпили факти – недължимост на вземанията поради изсрочването
им по давност. Доказателства за релевирано в тази
посока възражение, съответно за защита на длъжника по исков ред, не са представени.
Следователно не се установява
първият от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане
да е налице деяние – действие или бездействие, което да е в противоречие с
императивни правни норми.
Вън от горното, ищецът не е
установил да са му причинени имуществени вреди в твърдения от него размер
1 900 лв. От доказателствата по делото се установява, че изпълнителният
лист е издаден против Т.Ц.Б., негова съпруга, тя е длъжникът по изпълнителното
производство и върху нейното трудово възнаграждение е бил наложен „запор“,
съответно са били удържани суми по съдебното изпълнение.
Предвид изложеното и при
отсъствие на два от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, Градският съд достига до извода за неоснователност на предявената
претенция.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му неимуществени вреди в размер на 8 500 000 лв.:
Твърденията на ищеца са, че
вредите му произтичат от негативните чувства, породени у него от неоснователните
обвинения и упреци на
съпругата му за неплатените от него сметки
за топлинна енергия за обитаваното
от него жилище,
в което тя не живеела, накърняване
честта и достойнството му и поставяне под съмнение компетентността
му, унижение, стрес и обостряне на хронични заболявания,
в резултат на незаконосъобразно издаден изпълнителен лист, посочен по – горе.
Изложените по – горе съждения
на съда за липса на противоправно, незаконосъобразно
и виновно поведение на председателя на 80 – и състав на СРС, на когото
ответникът е възложил изпълнението на работа по правораздаване, са идентични и
по произнасянето на съда за твърденията за причинени на първоначалния ищец
неимуществени вреди, поради което не се налага да бъдат преповтаряни. В тази
връзка и по този иск съдът счита, че липсва първият от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Действително, по делото са
представени доказателства, че здравословното състояние на първоначалния ищец е
било тежко, но в експертното решение на ТЕЛК изрично е посочено, че е издадено
по повод преосвидетелстване, като предходното е датирало през 2015 г., т. е.
преди датата на деликта, предмет на настоящото
производство. Недоказани са останали твърденията му, че е налице влошаване в
здравословното му състояние в пряк и непосредствен резултат на издаването на
изпълнителния лист по ч. гр. д. № 15670/ 2013 г. и образуването на
изпълнителното производство. Твърденията, че К.И.Б. е получавал упреци от
съпругата си, че били поставяни под съмнение неговите знания и компетентност,
са останали недоказани. Следователно съдът счита, че не е доказан и втория от
елементите от фактическия състав на деликт.
Липсата на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане води на извода за неоснователност
на заявените претенции. Същите подлежат на отхвърляне в тяхната цялост.
Ищецът К.И.Б.,***, е починал
на 04.06.2019 г. Същият е бил освободен от заплащането на държавни такси и
разноски в процеса..
Съдебните такси са вид
държавни такси и по аргумент от чл. 4 от Закона за държавните такси имат
правната същност на публично държавно вземане, което подпомага държавния
бюджет. Освобождаването от задължението за внасяне на такси и разноски в
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК става не по общо разпореждане на закона по
категории дела, а с оглед конкретна преценка на съда за възможностите на един
конкретен ищец да понесе разходите за конкретно гражданско производство. Всеки
съд е компетентен да следи за внасяне на таксите и на разноските, които
страната дължи за процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени
пред него. Тъй като имущественото състояние на едно лице може да се променя
динамично в течение на процеса, то биха могли и да отпаднат основанията, поради
което същото лице е било освободено от задължението по внасяне на такси и
разноски. Както не би могла да се отрече възможността на страната да направи
искане за освобождаване от такси и разноски за първи път пред въззивната или касационната инстанция, така не би следвало
да се отрече възможността да отпадне фактическото основание, поради което
страната е била освободена от същото задължение.
При процесуалното правоприемство на страната на ищеца в хода на висящото
дело, физическото лице-правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК не може да се
ползва от постановеното от съда освобождаване на неговия праводател
от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 298 от 10.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3912/2013 г., II г. о. Следователно с решението съдът следва да възложи на
ищците заплащането на необходимата държавна такса за разглеждане на исковете.
Ответната страна не е претендирала разноски, които да и
бъдат присъждани.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019
г. и заместен от своите наследници Т.Б.Ц., с ЕГН **********, Д.К.Т., с ЕГН **********,
и С.К.Б., с ЕГН **********, против СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД искове, както следва:
- За осъждането му да му заплати сумата от 1 900 лв. /хиляда
и деветстотин лева/., представляващи обезщетение за причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му с плащане на сумата по
незаконосъобразно издаден изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр. д. № 15670/
2013 г. на СРС;
- За осъждането му за му заплати 8 500 000 лв. /осем милиона
и петстотин хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в обвинения и упреци на съпругата му за
неплатените от него сметки за топлинна енергия за обитаваното от него жилище, в
което тя не живеела, накърняване честта и достойнството му и поставяне под
съмнение компетентността му, унижение, стрес и обостряне на хронични
заболявания, в резултат на незаконосъобразно издаден изпълнителен лист от
29.06.2017 г. по гр. д. № 15670/ 2013 г. на СРС.
ОСЪЖДА Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 113 358. 67
лв. /сто и тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА Д.К.Т., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 113 358. 67 лв.
/сто и тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 113 358. 67 лв.
/сто и тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: