Решение по дело №958/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260863           15.06.2021 година                                       гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети май                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян                                                                

 

при секретаря: Жасмина Славова,

като изслуша докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №958/2021 г. по описа на РС-Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:     

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Ем Ойл“ ЕООД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в …………………, представлявано от Управителя В.Д., съдебен адрес ***, ………., чрез адв.М.Ч., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника „Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури“, Булстат …………., седалище и адрес на управление в …………….., представлявано от Изпълнителния Директор Г.Н., съществуването на претендирано от ищеца вземане в размер на 1030,85 лева, представляващо сбор от неустойки за забавено плащане и главно задължение по Договор №Д-183/08.10.2019 г., от които 389,00 лева – неустойка за забавено плащане по фактура №3692/12.12.2019 г., дължима за периода 12.12.2019 г. – 02.03.2020 г., 129,15 лева – неустойка за забавено плащане по фактура №3710/16.12.2019 г., дължима за периода 16.12.2019 г. – 02.03.2020 г., 12,46 лева – неустойка за забавено плащане по фактура №3714/15.01.2020 г., дължима за периода 15.01.2020 г. – 29.04.2020 г. и 202,76 лева – неустойка за забавено плащане по фактура №3801/19.05.2020 г., дължима за периода 19.06.2020 г. – 04.11.2020 г., 297,48 лева – главно вземане по фактура №3801/19.05.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 297,48 лева по фактура №3801/19.05.2020 г. за периода 05.11.2020 г. – 02.12.2020 г., за които суми има издадена Заповед №260702/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7008/2020 г. по описа на РС-Бургас.

Твърди се в исковата молба, че между страните има сключен на 08.10.2019 г. Договор №Д-183/08.10.2019 г. с предмет: Извършване на извънгаранционна поддръжка на 79 автомобила, 27 колесара, 36 плавателни средства и 37 двигателя на плавателните средства, собственост на ответника в 18 обособени позиции, за обособена позиция №7 „Извършване на извън гаранционна поддръжка на автомобили и колесари на ИАРА в област П. и П.“, който е със срок на действие от една година и към настоящия момент е прекратен поради изтичането му. Твърди се още, че стойността на договора възлиза на сумата от 6000 лева без ДДС, а ищецът има качеството на изпълнител по договора. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора и за извършените услуги е издал фактури, сумите по които са платени от ответника със забава, поради което и се претендира заплащане на уговорената в договора неустойка по всяка от фактури с №№3692/12.12.2019 г., №3710/16.12.2019 г., №3714/15.01.2020 г. и №3801/19.05.2020 г., както и че стойността по последната фактура е платена от ответника след издаване на заповедта по чл.410 от ГПК, с която заповед ищецът се е снабдил за търсените суми на 06.11.2020 г.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник-адв.М.Ч., която поддържа иска и моли за уважаването му. Представя писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който иска се оспорва като неоснователен с твърдението, че ищецът не е изправна страна по договора, тъй като при издаване на фактурите не е изпълнил задължението си да представи документите по чл.13, ал.4 от договора, поради което и ремонтът не може да бъде приет като извършен в срок, а срокът по чл.6, ал.3 от договора не е започнал да тече. Счита, че с плащане на главниците по издадените фактури е изправна страна по договора, поради което и търси отхвърляне на иска. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника-юк.П. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Правното основание на предявения иск, който съдът намира за допустим и редовен е чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са се намирали в облигационна връзка помежду си по повод сключения помежду им, на 08.10.2019 г., Договор №Д-183 с предмет: „Извършване на извънгаранционна поддръжка на 79 автомобила, 27 колесара, 36 плавателни средства и 37 двигателя на плавателните средства, собственост на ответника, по който ответникът има качеството на възложител, а ищеца – на изпълнител. Договорът е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му се установява, че е бил сключен за срок от една година и както към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към приключване на съдебното дирене, е прекратен поради изтичане на срока му. Според чл.5 от договора, за предоставяне на услугите, възложителят заплаща на изпълнителя на база единичните цени, предложени от изпълнителя в ценовото му предложение, като максималната стойност на договора не може да надвишава 6000 лева без ДДС и 7200 лева с ДДС. Съгласно чл.6 от договора, плащанията се извършват въз основа на документите по чл.13 от договора, а именно оригинална фактура, която задължително съдържа идентификация на автомобила, вида на извършените работи, времетраенето на извършените дейности, вложените резервни части, материали и консумативи и общата стойност на извършената услуга, заверено копие от фактура или друг документ за цената на закупените и вложени резервни части, материали и консумативи пре всеки конкретен ремонт, документи, удостоверяващи произхода и качеството на монтираните резервни части и вложени материали и консумативи, документи, от които да е видно състоянието на автомобила към момента на предоставяне в сервизната мбаза и гаранционна карта, както и фактура за съответната стойност на предоставената услуга, издадена от изпълнителя и представена на възложителя. В ал.3 на чл.6 от договора е уреден срокът за извършване на плащането, а именно 30 дни, считано от предоставянето на докумените, а в чл.13 от договора е уреден и начинът, по който се приема изпълнението- ремонтът да се извършва след получаване на заявка от възложителя, чрез упълномощено лице от ЦУ на ИАРА, което приема и изпълнението на извършеното техническо обслужване и ремонт. Според същия текст, страните са договорили и това предаването на автомобила да се извършва в сервизната база на изпълнителя, като се придружава с документите, удостоверяващи извършеното техническо обслужване или ремонт – сервизна поръчка, сервизна препоръка, диагностичен лист и други. Видно от договора, освен гаранция за изпълнение, страните са договорили и санкции при неизпълнение, а именно при просрочване изпълнението на задълженията по договора, неизправната страна да дължи неустойка в размер на 0,5 % от цената на възложената задача за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора.

По делото са приети като доказателства фактура №3692/12.12.2019 г., №3710/16.12.2019 г., №3714/15.01.2020 г. и №3801/19.05.2020 г., които ответникът не оспорва, че са издадени от ищеца във връзка със сключения помежду им договор, а ищецът от своя страна признава, че сумите по тях са платени от ответника. В този смисъл са и приетите като доказателства извлечения по разплащателна сметка на ищеца, от които е видно, че плащанията по фактури с №№**********/15.01.2020 г. и №**********/16.12.2019 г. е станало на 02.03.2020 г., по фактура №**********/12.12.2019 г. е станало на 29.04.2020 г. и по фактура №**********/19.05.2020 г. е станало на 02.12.2020 г.

По делото е приложено ч.гр.д.№7008/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано на 05.11.2020 г. по заявление на “Ем Ойл“ ЕООД, по което има издадена на 06.11.2020 г. Заповед №260702/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на ИАРА да заплати на кредитора „Ем Ойл“ ЕООД сума в общ размер от 1030,85 лева, дължима на основание Договор за извършване на извънгаранционна поддръжка №Д-183/08.10.2019 г. и представляваща сбор от вземанията за главница по фактура №3801/19.05.2020 г. – 297,48 лева и за неустойки за забавено плащане по фактури №№3692/12.12.2019 г. – 389 лева, №3710/16.12.2019 г. – 129,15 лева, №3714/15.01.2020 г. – 12,46 лева и №3801/19.05.2020 г. – 202,76 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане.

Спорният между страните въпрос е дали ответникът е изправна страна по договора, като твърденията на ищеца са, че от страна на ответника е налице неточно изпълнение във времево отношение, а възраженията на последния са, че не е в забава в плащанията, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да му предостави документите по чл.13, ал.4 от договора.

По делото е разпитан един свидетел на страната на ищеца – З.Д., която в показанията си твърди, че издаването на три от ремонтираните автомобили е било съпроводено с предоставяне на съответния комплект документи за всеки от ремонтите, като в същото време признава, че тези документи не са били получени в счетоводството на ответника, което наложило повторното им изпращане през м.януари 2020 г. с обратна разписка, приета като доказателство по делото, л.85, а за четвъртия ремонтиран автомобил предаването на документите е станало през м.юни 2021 г., чрез Български пощи, за което свидетелства и писмо, изх.№489/17.05.2021 г., издадено от Български пощи ЕАД, л.120, прието като доказателство по делото.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №958 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г., против длъжника в заповедното производство, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение от 16.12.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника, е необходимо да са налице следните предпоставки,  а именно да съществува задължение, което предпоставя да е налице валиден договор; това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; неустойката, която се претендира, да е уговорена между страните; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. В този смисъл е Решение №21 от 12.07.2010 г. на ВКС по т.д. №470/2009 г., II т. о.

Установи се по делото, че договорът, от който ищецът черпи права е действителен, включително и уговорената в него клауза по чл.24, която по своето естество представлява неустойка за забава по смисъла на чл92 от ЗЗД.

Установи се и това, че ищецът е изправна страна по договора – извършил е възложените му ремонти и е предоставил на ответника документите за тях, за което свидетелстват извършените от последния плащания. Доказателствата обаче сочат, че за три от ремонтите, ответникът е получил документите по чл.6, вр.чл.13 от договора на 21.01.2020 г., а за четвъртия – на 04.06.2020 г., като този извод не се опровергава от обстоятелството, че всяка една от издадените фактури съдържа подпис на получател. Освен фактура, ищецът има задължение да предаде и други документи, описани в чл.13 от договора, за които няма категорични доказателства да са били получени от ответната страна преди 21.01.2020 г., респ. 04.06.2020 г.

Предвид на изложеното, искът се явява основателен за периода 22.02.2020 г. – 29.04.2020 г. по фактура №3692/12.12.2019 г. и неустойката е в размер на 269,07 лева, за периода 22.02.2020 г. – 02.03.2020 г. по фактура №3710/16.12.2019 г. и неустойката е в размер на 28,75 лева, за периода 22.02.2020 г. – 02.03.2020 г. по фактура №3714/15.01.2020 г. и неустойката е в размер на 8,95 лева и за периода 05.07.2020 г. – 04.11.2020 г. по фактура №3801/19.05.2020 г и неустойката е в размер на 182,95 лева. За разликите до предявените размери неустойки от 389,00 лева по фактура №3692/12.12.2019 г. и за периода 12.12.2019 г. – 21.02.2020 г., от 129,15 лева по фактура №3710/16.12.2019 г. и за периода 16.12.2019 г. – 21.02.2020 г., от 12,46 лева по фактура №3714/15.01.2020 г. и за периода 15.01.2020 г. – 21.02.2020 г. и от 202,76 лева по фактура №3801/19.05.2020 г. и за периода 19.06.2020 г. – 04.07.2020 г., както и за сумата от 297,48 лева, представляваща главно вземане по фактура №3801/19.05.2020 г., за която са налице доказателства, че е платена на 02.12.2020 г., искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Основателна се явява претенцията за законната лихва върху главницата от 297,48 лева за периода 05.11.2020 г. – 02.12.2020 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК, разноските, направени от ищеца в исковото производство възлизат на сумата от 675 лева, от която 25,00 лева за заплатена държавна такса, 150,00 лева – възнаграждение за експерт и 500,00 лева – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представеното по делото пълномощно.

Действително, според материалният интерес по спора и в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е под платения хонорар от 500,00 лева, но същият обаче напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на ищеца, поради което и възражението за прекомерност се явява неоснователно.

На ищецът се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска му, а именно в размер на 321,46 лева.

Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, които са в размер на 250,00 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури“, Булстат …………., седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Изпълнителния Директор Г.Н. дължи на ищеца „Ем Ойл“ ЕООД, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Управителя В.Д., съдебен адрес ***, ………, чрез адв.М.Ч., сумата от 269,07 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по фактура №3692/12.12.2019 г., дължима за периода 22.02.2020 г. – 29.04.2020 г., 28,75 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по фактура №3710/16.12.2019 г., дължима за периода 22.02.2020 г. – 02.03.2020 г., 8,95 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по фактура №3714/15.01.2020 г., дължима за периода 22.02.2020 г. – 02.03.2020 г. и 182,95 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по фактура №3801/19.05.2020 г., дължима за периода 05.07.2020 г. – 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 297,48 лева по фактура №3801/19.05.2020 г. за периода 05.11.2020 г. – 02.12.2020 г., за които суми има издадена Заповед №260702/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7008/2020 г. по описа на РС-Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликите до предявените размери неустойки от 389,00 лева по фактура №3692/12.12.2019 г. и за периода 12.12.2019 г. – 21.02.2020 г., от 129,15 лева по фактура №3710/16.12.2019 г. и за периода 16.12.2019 г. – 21.02.2020 г., от 12,46 лева по фактура №3714/15.01.2020 г. и за периода 15.01.2020 г. – 21.02.2020 г. и от 202,76 лева по фактура №3801/19.05.2020 г. и за периода 19.06.2020 г. – 04.07.2020 г., както и за сумата от 297,48 лева, представляваща главно вземане по фактура №3801/19.05.2020 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури“, Булстат ……….., седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Изпълнителния Директор Г.Н., да заплати на ищеца „Ем Ойл“ ЕООД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в ……………………, представлявано от Управителя В.Д., съдебен адрес ***, партер, чрез адв.М.Ч., сумата от 321,46 лева (триста двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала: Ж.С.