Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 21.05..2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ
КУНЕВА- мл.с.
при
участието на секретаря Елка И.
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 642 по описа за 2019 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба
депозирана от П.А.И. срещу
решение № 53/07.01.2019 год постановено по гр.д.№ 19 по
описа за 2018г. на ВРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените
от П.А.И. искове против ОУ „Христо Ботев" с.Николаевка и се ОСЪЖДА П.А.И. да заплати на ОУ „Христо Ботев"
с.Николаевка направените по делото разноски в размер на 720 лв, на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК.
Претендира се отмяната
на решението на посочените основания във въззивната жалба ,а именно :
- ищцата не е
била запозната с правилата за определяне на работните заплати на директорите в
общинските и държавни училища
- В решението си
ВРС не е обсъдил всички възражения на ищцата
- налице е
дискриминационно отношение спрямо ищцата-твърдение, което не е обсъдено от ВРС
- не е прието като
доказателство трудов договор на Б.Б., поради което ищцата не е знаела
обстоятелството.че заместничката й е с по-висока заплата
-незаконосъобразно
съдът не е обсъдил заключението на вещото лице.
Претендира се
отмяна на постановеното от ВРС решение и вместо него да се постанови друго, с
което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски по делото.
Насрещната страна е
представила писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба.
Депозирана е от П.А.И. и
въззивна жалба срещу решение № 778 / 25.02.2019 год, с
което е оставена без уважение молбата за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка. Моли се неговата отмяна и постановяване на друго.с което да
се допусне исканата поправка на ОФГ.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци,
поради което съдът ги намира за допустими.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК ,по отношение на сумата от 553,73 лв – главница и лихва в размер на 139,55 лв, и решението за
поправка на ОФГ, като за разликата над
тези суми решението на ВРС следва да се обезсили,като недопустимо-
производството над тези суми е било прекратено,поради оттегляне на иска,поради
което съдът не е следвало да постановява решение.
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от П.А.И., ЕГН ********** срещу Основно училище „Христо
Ботев" с.Николаевка, за осъждане на ответника да заплати сумата от 750 лева съставляваща сбор от незаплатено трудово възнаграждение, както следва: 30 лева за месец декември 2014г., и от по 60
лева за периода от месец януари 2015г. до месец декември 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
-02.01.2018г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 189,13 лева мораторна лихва върху главницата, за периода от
31.12.2014г.-31.12.2015г.
Твърди се, че ищцата е
заемала длъжната „директор" при ответника, което ТПО е прекратено/ като
относно прекратяване на ТПО ,заповедта не е влязла в сила - образувано гр. дело №10041/2016г. на ВРС/.
Твърди, че през месец 12/2014г. е получила трудово възнаграждение в размер на
690 лева, вместо полагащите й се 750 лева, доколкото размера на трудовото й
възнаграждение се определял от броя на учениците, който към този момента е
достигнал над 200, но под 300. Твърди,
че неправилно й е изчислявано дължимото трудово възнаграждение, определяемо към
съответния момента на действащата нормативна база за размера на работната залата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди се, че през 2014г. и 2015г. не са подписвани
допълнителни споразумения за увеличаване на основната заплата,както и че за 2014г. в РИО не са постъпвали от ищцата
документи по чл. 14 от Правилата за увеличение на работните заплати на
директорите на общинските и държавни училища и обслужващи звена за 2014г. За
следващата 2015г. размера на работните заплати е определен от заповед №
РД09-439/07.04.2015г., като съобразно нея основната работна заплата на директор
не може да бъде по-ниска от 680 лева. За директорите, чиито заплати са били
по-ниски от посочените се договарят нови заплати според видът на училището и
броя на учениците, както и след представяне на документи за липса на разплатени
или просрочени задължения. Посочва се, че съобразно чл.16 от утвърдените
правила за 2015г. е следвало директорите, които отговарят на условията за
корекция на работната заплата да представят мотивирано искане до началника на
РИО, придружено с информация за просрочени или незаплатени задължения, вида и
размера на допълнителните възнаграждения, които се договорят в съответното
училище или обслужващо звено, уточнения план за бюджета на училището или обслужващото
звено за 2015г. Излага се, че за 2015г. ищцата не е депозирала пред началника
на РИО документи по чл.16 от правилата за определяне на работните заплати на
директорите, поради което и размера на
работната заплата за 2014 и 2015г. е правилно изчислен. Моли претенцията да
бъде отхвърлена.
В условията на
евентуалност и в случай, че претенциите са основателни прави възражение за
прихващане със сумата от 1130 лева, която е неоснователно изплатена на ищцата
под формата на допълнителни трудови възнаграждения за началото на учебната
година, за Коледа и тринайсета заплата. Посочва, че предвид в качеството си на
директор ищцата е депозирала неверни данни пред горестоящия административен
орган, което обстоятелство е установено вследствие проверка на АДФИ, обективирано
в доклад от 28.04.2017г.
От събраните по делото
доказателства пред ВРС,настоящият въззивен състав приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата е заемала
длъжността „Директор" на Основно училище „Христо Ботев" с. Николаевка,
при уговорено трудово възнаграждение за периода 01.01.2013г. -23.06.2016г. в
размер на 690 лева.Трудовото правоотношение е прекратено на 23.06.2016г,като
заповедта за прекратяване на ТПО не е влязла в законна сила.
По делото за представени
заповеди / № РД-09-559/11.04.2014г. и
Заповед № РД-09-439/07.04.2015г на министъра на образованието и науката / , с
които са утвърдени правилата на работните заплати на директорите на общинските
и държавни училища и обслужващи звена за 2014г. и 2015 год. Съобразно тези
правила основната месечна заплата на
директор през 2014 год не може да бъде
по-ниска от 660 лв., а през 2015 год- не
може да бъде по-ниска от 680 лева.
Със Заповед №
РД-09-1742/27.11.2015г. на министъра на образованието и науката се изменя
Заповед № РД-09-439/07.04.2015г., като е посочено, че основната месечна заплата
на директор не може да бъде по-ниска от
750 лева, считано от 01.10.2015г.
Видно от
доклад на Агенция държавна финансова инспекция
№ ДИЗВН-5/28.04.2017г., е, че бюджета на Основно училище
„Христо Ботев" с.Николаевка, за 2014г. е разчетен на база 291 бр. учащи се
деца, в общ размер на 401555 лева. В заключение е посочено,
че при
провеждане на тръжна процедура и изпълнение на договор са допуснати
нарушения, като на училището е наложена финансова корекция, съобразно която
следва да бъдат възстановени 26948,67 лева от платените средства, които са
останали за сметка на бюджета на училището. В доклада се посочва, че на
директора на учебното заведение са заплатени допълнителни възнаграждения за
официални празници ,включително и за началото на учебната година, включително
320 лева за 24-ти май, 360 лева за началото на учебната година и 350 лева за
Коледа, 554,95 лева за постигнати резултати, 420 лева - 13-та заплата и сумата
от 554,95 лева по изпълнявани от училището проекти, по ОП „Човешки
ресурси". I
От удостоверение №
КИОДЮ-132/11.04.2018г. издадено от МОН на Република България, се установява, че
до 22.06.2016г. ищцата в качеството й на директор на учебното заведение Основно
училище „Христо Ботев" с.Николаевка, не е подавала мотивирани искания за
корекция на основната си работна заплата през 2014г. и 2015г.
От заключението на ССчЕ се
установява, че размерът на трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 6629,24 лева,като за периода месец
12.2014г. - 01.11.2015г. основното месечно трудово възнаграждение се начислява
върху основна заплата в размер на 690 лева, а за периода от месец 11.2015г. до
месец 12.2015г. основното месечно трудово възнаграждение се начислява върху
основна заплата в размер на 750 лева. Сочи се в заключението на експертизата,
че при приложение на посочената в исковата молба от ищеца методика за
изчисляване на трудовото възнаграждение за процесния период, дължимата разлика
за доплащане възлиза на 553,73 лева, от която 11,57 лева за м.12/2014г. и
542,16 лева за 2015г. Сочи се, че за периодите 07.01.204г. - 30.12.2014г., и
05.01.2015г. до 18.12.2015г. не се откриват преписка, докладна записка или друг
документ до началника на РУЕ гр. Варна, с информация за наличие на просрочени
или неизплатени задължения, вид и размер на допълнителните възнаграждения,
които се договарят в съответното училище или обслужващо звено (на база КТД) или
вътрешните правила за работната заплата, съответно за 2014г. и 2015г.
От допълнителна съдебно
счетоводна експертиза изследваща задълженията на Основно училище „Христо
Ботев" с.Николаевка, към момента в който учебното заведение се
представлява от ищцата досежно изпълнение на дейността по проект „Прогрес - Път
към реформирано образование с грижа за ромския етнически състав в
училище", със срок за изпълнение 12 месеца и бюджет от 188547,40 лева, се
установява, че срока на проекта е
продължен с 4 месеца, като размера на просрочените и незаплатени задължения
възлиза на общо 45738,85 лева, от които 34116,88 лева към доставчици.
По делото е депозирана и
съдебно - счетоводна експертиза за изследване на задълженията на училището към
бюджета, отделно от задълженията по проект „Прогрес - Път към реформирано
образование с грижа за ромския етнически състав в училище", от която се
установява, че за 2014г. и 2015г.разходите по задължения не превишават
планираните разчети.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият въззизен състав счита,че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът приема, че размера
на основното трудово възнаграждение за
длъжността която е заемала ищцата „директор" в основно училище, е
определено съобразно методологията ,посочена
в горецитираните заповеди и правила, за процесния период.
Правилно и законосъобразно
ВРС е посочил, че за посочения в исковата молба период се е прилагала Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните
заплати на персонала в звената от системата на народната просвета обн. в ДВ
бр.4/2010г., отменена на 01.01.2017г. Брутната работна заплата е включвала три
компоненти - основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и
други трудови възнаграждения. Посочен е и механизма за определане на основната
месечна работна заплата,като е посочено, че индивидуалните основни месечни работни заплати
на педагогическия персонал при нормална продължителност на работното време се
договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 1 по длъжностни
нива - за периода от 01.01.20 10г. - 590
лева, от 01.01.2013г. в размер на 660 лева, от 01.09.2014г. в размер на 680
лева и считано от 01.10.2015г. в размер на 750 лева.
В чл.6 и 7 от Наредба
№1/2010г.(отм.) се посочва механизма на определяне на работната заплата и на директорите на учебните заведения, като при
определяне на основните работни заплати на последните се отчита броят на децата
в училището или обслужващото звено и видът на училището или обслужващото звено,
като в тази насока се задължава министъра на образованието и науката ежегодно
да издава индивидуален административен акт, с който да утвърди правилата за
определяне на основните работни заплати на директорите на държавните детски
градини, на държавните и общинските училища и обслужващи звена. В изпълнение на
тези си задължения са издадени Заповед № РД-09-559/11.04.2014г. за работните
заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (ДВ
бр.4/2010г.) като са утвърдени правилата на работните заплати на директорите на
общинските и държавни училища и обслужващи звена за 2014г., съответно Заповед №
РД-09-439/07.04.2015г. за 2015г. Със заповедта от 2014г. се определя минимално
основно трудово възнаграждение за длъжността „директор" в размер на 660
лева, а с тази от 2015г. в размер на 680 лева.
По отношение конкретния
размер на съответното основно трудово възнаграждение наредбата препраща към
правилата за определяне на основните работни заплати на директорите на
държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващи
звена, които се приемат всяка година от министъра на образованието и науката. Съгласно
Наредба №1/2010 г. (отм.) при определяне на трудовото възнаграждение се взимат
предвид броя на учениците в учебното заведение и видът на последното, без
същевременно да се диференцира размера на възнаграждението съобразно тези
предпоставки. Такова индивидуализиране на трудовите възнаграждения на лицата
изпълняващи длъжността „директор" се осъществява единствено от приетите
правила със заповед на министъра на образованието и науката и съдържащото се
към тях приложение, което съобразявайки
се с минималното определено в Наредба №1/2010. (отм.) възнаграждение определя
конкретното такова съобразно броя на учениците (от 1 до над 1400), в размер от
660 лева (за 2014г.), съответно 680 лева (за 2015г.) за директор в основно
училище до сумата от 1150 лева месечно.
Наредба №1/2010г. (отм.) е
изменена, / ДВ бр.92/27.11.2015г./, като
основното месечно трудово възнаграждение за длъжността „директор" е
променено на 750 лева , считано от 01.10.2015г.,във връзка с което е приета
Заповед № РД-09-1742/27.11.2015г., за изменение Заповед №
РД-09-439/07.04.2015г..
Посочените наредби
предвиждат съответната процедура за определяне
размера на възнагражденията, включително и относно определянето им в по висок по-висок размер. Правилно и законосъобразно,
според настоящия въззивен състав, ВРС е приел,че не автоматично с
приемане на съответните правила (2014/2015г.) се прилага хипотезата на
увеличение на основната работна заплата на директорите според броя на учениците
и вида на учебното заведение, а след нарочно осъществена процедура. Правилно и
законосъобразно е посочено от ВРС, че непосредствено приложение, което се
отразява без каквато и да е дейност от страна на директорите е налице
единствено в хипотезата при увеличаване на минималната основна работна заплата
събрано Наредба №1/2010г. (отм.), съответно приемане на нови правила за
съответната година или изменение на последните и посочване в т. 1 от същите на
конкретния размер на минималното трудовото възнаграждение.
И за двата искови
периода, за корекция на
възнаграждението се изисква съответен
набор от документи, които директорите на учебните заведения следва да
представят пред началникът на РИО или съответния министър, които въз основа на
тези документи следва да определят като изготвят допълнителни споразумения
конкретния размер на трудовото възнаграждение в хипотезата, когато то се
определя от броя на учащите и видът на учебното заведение.Едва след представяне
на изискуемите и посочени в чл.14, респ. чл.16 документи от директора на
учебното заведение, ще възникне задължението за горестоящия административен
орган да измени размера на основната работна заплата на директора, при което ще
се осъществи процедурата на „корекция" на работната заплата, която се
визира в тези правила.
Поради обстоятелството,че
ищцата не е изпълнила процедурата,
утвърдена със заповед на ресорния министър, видно от събраните по делото
доказателства / С СЧ Е и писмени доказателства / , не са налице условия за осъществяване на корекционна процедура за
увеличение на основната й заплата.
От приетата от съда
С СЧ Е се установява, че работната заплата на ищцата за м.11 и м.12 2015г е определена правилно на база 750 лева,
в хипотезата на минимална определена заплата на лице изпълняващо длъжността
„директор". В тази хипотеза няма основание да бъде прието, че за предходен
период преди изменението на Наредба №1/2010 г. (отм.) -27.11.2015г. и изменение
на правилата от 2015г., е налице основание за изчисляване на трудовото
възнаграждение в размер по-висок от 690 лева,както е посочил ВРС. В тази насока
следва да се посочи, че и настоящият
състав не приема заключението на вещото лице в частта, в която се посочва, че размера на
дължимото трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 553,73 лева, при
положение,че в тази част заключението е изградено на предположения, а дали тези предположения са
доказани- т.е. дали се дължи в действителност сумата- е правен въпрос . Поради и това
обстоятелство,вещото лице е посочило, че е посочил тези суми въз основа единствено на изложеното от ищцата в исковата
молба.
Дължимото трудово
възнаграждение е правилно определено от работодателя, поради което предявения
иск от ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата от 553,73 лева
съставляваща сбор от незаплатено трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
-02.01.2018г. до окончателно изплащане на задължението, е неоснователен.
В обобщение,решението на ВРС като правилно и
законосъбразно следва да се потвърди в тази част и в частта,в която е отхвърлена и претенцията за осъждане на
ответника да заплати сумата от 139,55 лева мораторна лихва върху главницата, за
периода от 31.12.2014г.-31.12.2015г,тъй като
основният иск е отхвърлен.
За разликата над тези
суми,решението на ВРС следва да се
обезсили като недопустимо.
Неоснователна
е жалбата и по отношение на решението на ВРС,с което е отхвърлена молбата за
поправка на ОФГ, като и това решение следва да се
потвърди.
Правилно и законосъобразно
ВРС е приел,че не е налице очевидна фактическа грешка тъй като не е налице противоречие между
изложеното в мотивите към атакавунато решение и диспозитива на същото . Не е
налице погрешно отразяване на обсъденото в мотивите, При изложените съобразения
правилно и законосъобразно ВРС е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на съдебно решение № 53/07.01.2019г., постановено по гр. дело №
19/2018г. на ВРС, на осн. чл. 247 ГПК.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция , въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото
разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното,настоящият въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/07.01.2019 год постановено по гр.д.№ 19 по
описа за 2018г. на ВРС в частта в която
се
ОТХВЪРЛЯТ предявените
искове от П.А.И., ЕГН ********** *** срещу Основно училище „Христо Ботев"
с.Николаевка, с административен адрес с.Николаевка, община Суворово, Област
Варна, представлявано от Б.В.Б. в качеството й на директор на учебното
заведение, за осъждане на ответника да заплати сумата от 553,73 лева съставляваща сбор от незаплатено трудово възнаграждение, формирано както следва: 30 лева за месец декември 2014г., и
от по 60 лева за периода от месец януари 2015г. до месец декември 2015г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда -02.01.2018г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 139,55 лева мораторна
лихва върху главницата, за периода от 31.12.2014г.-31.12.2015г., на осн. чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 53/07.01.2019 год постановено по гр.д.№ 19 по
описа за 2018г. на ВРС в частта в която
се
ОТХВЪРЛЯТ предявените искове от П.А.И., ЕГН ********** *** срещу
Основно училище „Христо Ботев" с.Николаевка, с административен адрес
с.Николаевка, община Суворово, Област Варна, представлявано от Б.В.Б. в
качеството й на директор на учебното заведение, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 202,27
лева,представляваща разлика между сумата 553,73 лева до 750
лева съставляваща сбор от незаплатено трудово
възнаграждение, формирано както следва:
30 лева за месец декември 2014г., и от по 60 лева за периода от месец януари
2015г. до месец декември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда -02.01.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 49,58,представляваща разлика между
сумата от 139,55 лв до 189,13 лева,представляваща
мораторна лихва върху главницата,
за периода от 31.12.2014г.-31.12.2015г., на осн. чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 778 / 25.02.2019 год
постановено по гр.д.№ 19 по описа за 2018г. на ВРС
ОСЪЖДА
П.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „Христо Ботев" с.Николаевка, с
административен адрес с.Николаевка, община Суворово, Област Варна,
представлявано от Б.В.Б. в качеството й
на директор на учебното заведение сумата от 400 / четиристотин / лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :