Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 91
гр. Сливен, 22. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 36 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Ж.С.Г. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2015
г. с Изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което оспорващата е уведомена
за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: оспореният
акт не е мотивиран; към датата на подаване на заявлението всички заявени площи
са попадали в териториите за подпомагане по Наредба № 7 от 24.02.2015 г.;
оспорващата е изпълнила условията на чл. 34 от Наредбата; Методиката, на която
се е позовал административният орган, е утвърдена след подаване на заявлението
за подпомагане. Моли оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения
акт. Счита, че отказът за финансово
подпомагане е правилен, тъй като при стартиране на административните проверки е
установено, че от референтната площ – 293,40 ха, едва 139,09 ха са засети с есенни
зърнено-житни култури, или 47 % спрямо общата одобрена площ по направлението, с
което е налице неизпълнение на базово изискване по чл. 34, т. 1 от Наредба № 7
/ 2015 г. и плащането е редуцирано със 100 %. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата Ж.С.Г. е регистрирана с Уникален
регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. За кампания 2015 г. е подала Заявление за подпомагане с
Уникален идентификационен номер /УИН/: *********, като една от заявените мерки
за подпомагане е мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. –
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“. Към заявлението са
приложени: Таблица на използваните парцели 2015 г., Декларации, карти на
съответните блокове на земеделското стопанство.
На 16.01.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2015 г. с Изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г. С процесния акт оспорващата Ж.Г. е уведомена за оторизирана субсидия по мярката в
размер на 0 лева. В акта е посочено, че: общата оторизирана сума за получаване
е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или
проверки на място /съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление; тези данни са сравнени
със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни във
връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014– 2020 г.; за декларираните в заявлението за подпомагане
за 2015 г. площи по мярка 10, направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение“, 2015 г. е първа година от поетия от кандидата агроекологичен
ангажимент по направлението. Отразено е, че ДФЗ – РА отказва финансово
подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в
площи, представляващи три броя парцели, за които в таблица се съдържат данни,
че от декларираните три парцели с обща площ 4,75 ха, установената обща площ на
парцелите е 4,71 ха, а недопустимата обща площ на тези парцели е 0,04 ха. Във
втора таблица се съдържат следните данни: Заявена площ за участие– 139,09 ха /колона
2/; Установена /определена/ площ – 139,07 ха /колона 3/; Санкционирана площ – 0
ха /колона 6/; Оторизирана площ за изчисление на субсидия – 139,09 ха /колона
7/; Намаления и редукции на субсидията за неспазване на базови изисквания – 0
лева /колона 8/; Намаления и редукции на субсидията за неспазени изисквания за
управление – 22195,11 лева /колона 9/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 17/. В
пояснителен текст относно колона 9 е посочено, че: неспазените изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност са били установени
чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената
информация на ДФЗ – РА от външни институции, съгласно чл. 54 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., както и чрез проверка на място от Технически инспекторат към
Разплащателната агенция; в контролния лист от извършената проверка на място са
посочени конкретните неспазени изисквания за управление; за резултатите от
проверката на място и за изискванията за управление, които не са били спазени,
кандидатът е уведомен с уведомително писмо; за неспазените изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат
намаления, съгласно раздел VI „Намаления
при неспазване на изискванията по управление за направленията от м. 10 „Агроекология
и климат“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания,
утвърдена със Заповед № РД 09-118 от 11.03.2016 г., изменена със Заповед № РД
09-441 от 22.06.2016 г., издадени от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения
акт са и: Таблица № 1 – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 – Извършени
плащания /в лева/, видно от които по Направление „Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение“ исканата сума е 22195,11 лева, оторизираната сума е 0 лева,
изплатената сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден от З. и. д.на ДФЗ– София, П. С..
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з.и.д.на
ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС
на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – з. и.д.на
ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.,
утвърдена със Заповед № РД 09-118 от 11.03.2016 г., изменена със Заповед № РД
09-441 от 22.06.2016 г., издадени от Министъра на земеделието и храните.
Заповедите са издадени на основание чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014– 2020 г. В
заповедта за утвърждаване на Методиката е разпоредено същата да се прилага за
заявления, подадени през кампания 2015 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя
заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в
кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай административният орган не е
посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното
писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. В оспорения акт
се съдържат две таблици с различни площи, като е налице неяснота каква е
връзката между площите по тези таблици. В първата таблица са посочени
декларирани за подпомагане площи в общ размер 4,75 ха и съответно установена
обща площ 4,71 ха, и недопустима обща площ 0,04 ха. А във втората таблица са
посочени заявени за подпомагане площи в размер на 139,09 ха и съответно
установена площ 139,07 ха, санкционирана площ – 0 ха, и оторизирана площ за
изчисление на субсидия 139,09 ха. Евентуалните фактически основания не могат да
се извлекат и от съдържанието на колона 9 от втората таблица. В тази колона е
отразен размер в лева за неспазени изисквания за управление. Но не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени
изисквания за управление. Не са посочени и конкретните изисквания за
управление, които не са спазени от кандидата. В пояснителния текст към колона 9 е изброено, че неспазените изисквания за
управление са били установени чрез извършени административни проверки, проверки
въз основа на предоставена информация на ДФЗ – РА от външни институции, както и
чрез проверка на място, за която в контролния лист са посочени неспазени
изисквания за управление. Липсва конкретизиране въз основа на кои от изброените
процедури са били установени неспазени изисквания за управление. Липсват и
представени доказателства в тази насока. В посочения пояснителен текст е
отразено, че за резултатите от проверката на място и за изискванията за
управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително
писмо. В административната преписка и в приетите по делото доказателства не се
съдържа уведомително писмо с такова съдържание. Фактически основания за
процесния отказ не се съдържат и в цитираната в акта Методика. Извършеното
позоваване на раздел VI от Методиката не може да преодолее липсата на
фактически основания. В тази част от Методиката няма разпоредби относно
намаленията, които се налагат за неспазени изисквания за управление по
процесното направление. Не са изложени и правни основания за издаване на акта.
Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от ЗПЗП и чл. 54 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014– 2020 г., регламентират съответно: създаването и съдържанието на
ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени
през текущата година проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта
се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо
съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства
упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание
за отмяна на
оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и в
противоречие с материалния закон. С Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
са уредени условията и редът за прилагане на мярката. Едно от направленията, в
които се предоставя подпомагане, е направление „Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение“, което е заявено за подпомагане от кандидата Г.. Изискванията за
управление на агроекологичните дейности по процесното направление са
регламентирани в Глава шеста, Раздел I „Общи изисквания“ и Раздел III „Поддържане на местообитанията на защитени видове
зимуващи гъски и Ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“
от цитираната Наредба. По делото не са представени доказателства за установено
неспазване от кандидата, както на общите изисквания за управление, така и на
специфичните изисквания за управление по направлението. В хода на съдебното
дирене е представено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с Изх. №
02-200-6500/1297 от 19.05.2016 г. по описа на ДФЗ – София, с което оспорващата Ж.Г.
е уведомена, че одобрените за участие площи по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“ от мярка 10 са 293,40 ха, а неодобрените за участие
площи по направлението са 15,49 ха. Уведомителното писмо е обжалвано от Г. по
административен ред с възражение от 08.06.2016 г. По-горестоящият
административен орган– Министъра на земеделието, храните и горите, се е
произнесъл след изтичане на предвидения
за това в закона срок със Заповед № РД 20-404 от 06.11.2018 г., с която подаденото
от Г. възражение е оставено без уважение. При тези обстоятелства и въз основа
на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВАС ОСС, І
и ІІ колегия, следва да се приеме, че горепосоченото Уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярката е влязъл в сила административен
акт. С този акт одобрените за участие площи по процесното направление са 293,40
ха. А в оспорения в настоящото производство административен акт, в една от
таблиците, е посочена заявена площ за участие по направлението 139,09 ха. Не е
ясно по какви причини вместо одобрените за участие площи по процесното
направление в размер на 293,40 ха, в оспорения акт е посочена заявена площ в
размер на 139,09 ха. Ето защо, представеното хода на съдебното дирене
Уведомителното писмо от 19.05.2016 г. не обосновава тезата на административния
орган за правилност на отказа за финансово подпомагане с процесния акт. Липсата
на доказателства за установено неспазване от кандидата на изискванията за
управление по направлението, регламентирани в
Наредба № 7 от 24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна, поради
нарушение на материалния закон.
За пълнота
съдът намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган
следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи,
съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния
орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е
законосъобразен, тъй като от референтната площ били засети с есенни
зърнено-житни култури 47 %, с което било налице неизпълнение на базово
изискване по чл. 34, т. 1 от Наредба № 7 / 2015 г. В оспореното уведомително
писмо и в документите по административната преписка липсва такава констатация.
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само
относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на
оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и
правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в
друг документ, към който актът препраща и който се намира се в
административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие
със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващата
разноски по делото е 921,95 лева, от които: 221,95 лева – платена държавна
такса, и 700 лева– договорено и внесено адвокатско възнаграждение. С оглед
възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващата възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е в размер под минимално предвидения такъв в
нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер. По тези съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на
оспорващата направените от нея по делото разноски в общ размер на 921,95 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.С.Г. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2015 г. с Изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г., издадено от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”– София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от Ж.С.Г. Заявление за подпомагане с УИН: ********* и
Приложение за кандидатстване по мярка 10 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания
2015 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на
указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Ж.С.Г. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 921,95 /деветстотин двадесет и
един лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: