Решение по дело №544/2018 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 575
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20185240100544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  :

575  / 26.07.2018 година,  гр. Пещера

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд в граждански състав

На 11.07.2018 година

В публичното  заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 544 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3  от КТ .

Ищцата Г.К.П. ***, Пазарджишка област  в исковата си молба против ответника „ДИМАНА“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Батак ,представлявано от управителя Е. Г. твърди че от 2007 година по силата на трудов договор е работила в ответното дружество на длъжност „машинен  оператор шиене на облекла“, като от 20.10.2017 година трудовото й правоотношение е прекратено.Счита ,че уволнението й е незаконно, защото с договор № 00039 от 12.05.2017 година ищцата била  назначена в ответното дружество на основание чл.68 ,ал.1,т.2 от КТ  за извършване на определена работа - завършване на поръчка за фирма  „БАЛКАНТЕКС“ЕАД гр.София.Впоследствие със заповед № 46 от 18.09.2017 година нейното трудово правоотношение било прекратено, считано от 18.09.2017 година на основание чл.325,ал.1,т.4 от КТ,като с трудов договор № 00054 от 19.09.2017 година  отново била назначена на работа  в ответното дружество на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“ за извършване на  определена работа на основание чл.68,ал.1,т.2 от КТ.Именно с процесната заповед  № 52 от 20.10.2017 година е прекратено  правоотношението й по втория трудов договор  на основание чл.325,ал.1,т.4 от КТ.Твърди още ,че последният  договор  е сключен в нарушение  на Кодекса на труда ,като  симулативно установявал някакво временно правоотношение между работодател и работник, което прикривало постоянен трудов договор. С оглед и на което, и по аналогия с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ  срочният трудов договор следвало да се приеме като сключен за неопределено време, респективно прекратяването му се явявало незаконосъобразно.Сочи още, че описаните в заповедта за прекратяване доклади с номера и дати, с оглед на които е било  прекратено трудовото й правоотношение, не са й  били връчвани и не познавала съдържанието им.Твърди , че неправилно работодателят я е назначавал няколко пъти на срочен трудов договор и после  я  е уволнявал , което е видно и от записванията в трудовата й книжка, регулярна и редовна практика на ответното дружество. По този начин работодателят извършвал нарушение на трудовото законодателство, като се опитвал да „прикрие" извършваната от ищцата дейност като постоянно заето лице. Ищцата е с определена  степен на трайно намалена работоспособност /53.5%/ въз основа на  експертно решение на ТЕЛК,поради което е недопустимо сключване на срочни трудови договори.

Поради симулативността на срочния й трудов договор същият не можело да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, защото това е специфично уволнително основание, приложимо само към срочни трудови договори.

При това положение ако договорът бъде признат за сключен за неопределено време, важала разпоредбата на чл.333 от КТ, а именно, че при уволнение на трудоустроен работник и служител е необходимо предварително разрешение на Инспекцията по труда /чл. 333, т. 2 от КТ/. Такова разрешение не е получено в настоящия случай, поради което само на това основание уволнението се явявало незаконосъобразно и следвало да се отмени.Моли да се постанови решение ,с което да се признае уволнението й наложено със заповед № 52 от 20.10.2017 година  за незаконно и като такова да бъде отменено; да бъде възстановена  на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение ,за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение в размер на 2760 лева. Претендира и направените по делото разноски.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който е направил възражение за изтекла давност.Оспорил е и основателността на предявените искове.Сочи доказателства ,които са относими към спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбата на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното :

Като писмено доказателство по делото е приложено личното трудово досие на ищцата , от което се установява ,че ищцата е депозирала искане да бъде назначена в ответното дружество на длъжност „машинен оператор“. На 12.05.2017 година е сключен трудов договор № 00039 между ищцата П. ***, по силата на който ищцата е заела длъжността „машинен оператор- шиене на облекла“ в ответното дружество“ за определен срок –до завършване на  поръчката  за фирма „Балкантекс“ЕАД гр.София ,при пълно работно време от 8 часа и с договорено възнаграждение.Изпратено е и уведомление по чл.62,ал.5 от КТ. Със заповед  № 46 от 18.09.2017 година  на основание чл.325 от КТ  във връзка с доклад № 416 от 15.09.2017 година е прекратено   трудовото правоотношение  с ищцата.В графата причини за прекратяване на трудовия договор е посочено“завършване на определената работа“.Заповедта е връчена на лицето  лично срещу подпис.С молба от 18.09.2017 година ищцата е поискала да бъде назначена  на работа в ответното дружество на длъжност  оператор  в шевно производство. С трудов  договор  № 00054 от 19.09.2017 година ищцата е назначена в ответното дружество на  основание чл.68,ал.1,т.2 от КТ  на длъжност “ машинен оператор-шиене на облекла“ за завършване на определена работа-до завършване на  поръчка от фирма  „Балкантекс ЕАД гр.София –модел артикул 2124ma:45550411,при пълно работно време и с договорено трудово възнаграждение.

По делото са приети като писмени доказателства: фактура№ **********; складова разписка; опаковъчен лист; поръчка;  доклад; болничен лист; копие от трудова книжка и медицинска документация, от които се установява, че ответното дружество е имало договорни отношения, по силата на които е поело задължение в качеството на изпълнител да изработи 1000 бр. мъжки панталони артикул 2124 за възложител „Балкантекс „ЕАД. С оглед договорените отношения е издадена  и приетата по делото фактура, складова разписка, опаковъчен лист с дати 20.10.2017 година. Поради  изработване на поръчката  до директора на „Димана „АД  е депозиран доклад на 10.10.2017 година от р-л отдел промишленост за освобождаване на лицето Г.П.  заемащо длъжността машинен оператор. В последствие поради представен болничен лист от ищцата П. с дата 10.10.2017 година е последвал втори  доклад от ръководител отдел промишленост за евентуалното й освобождение от 20.10.2017 година.

Със заповед № 52 от 20.10.2017 година на основание чл.325 от КТ трудовият договор на ищцата е прекратен .В графата причини за прекратяване на трудовия й договор е посочено“ поради завършване на определената работа“.Заповедта е връчена на 20.10.2017 година лично на лицето срещу подпис.

Видно от медицинската документация ищцата е освидетелствана с 53.5%  трайно намалена работоспособност .Ползвала е отпуск поради временна неработоспособност  в периода от 28.09.2017 година до 07.10.2017 година ; в периода от 10.10.2017 година до 19.10.2017 година; в периода от 20.10.2017 година; от 18.12.2017 година до 31.12.2017 година; от 01.01.2018 година до 15.01.2018 година; от 16.01.2018 година до 11.02.2018 година.

Видно от приложената трудова книжка на ищцата последното записване в нея е трудов  договор с „Димана „АД  от 12.05.2017 година.

По делото са разпитани като свидетели К. Л. К. и К. С. Т.

Св. К. в показанията си сочи, че познава ищцата от доста години, тъй като постъпва периодично на работа в „Димана“ АД ,но впоследствие напуска по собствено желание.Последно работела до 2013 година.През месец май 2017 година  отново подала молба за  работа,която  била уважена ,но била назначена за извършване на определена работа ,тъй като имали поръчка за изработка на  яке.Лично свидетелката й обяснила какво ще работи  и че след изпълнение на поръчката ще бъде освободена от работа.По тази поръчка се получили допълнения и тя приключила на 15.09.2017 година .След приключването й на ищцата била връчена заповед за прекратяване на трудовия й договор.Ищцата не възразила.След това по нейна молба била назначена  за изпълнение на друга поръчка .При новото назначение на ищцата било обяснено ,че тази поръчка можело да се изпълни за  3 седмици и след експедирането й договорът й ще бъде прекратен.Поръчката приключила на 09.10.2017 година.За  приключването на поръчката имало изготвен доклад до директора на дружеството г-н Г.  за освобождаване на наетите лица, тъй като това било  практика в дружеството. Ищцата представила болничен лист, поради което не можело да бъде освободена. Свидетелката заяви още, че болничният на ищцата бил до 19.10.2017 година. Последната  се явила на работа на 20.10.2017 година.На тази дата й била връчена заповедта  за освобождаване от работа.На същата дата била експедирана и изпълнената поръчка.Ищцата се разписала лично, не възразила и  си тръгнала.

Свидетелката Т. в показанията си сочи ,че  работи в ответното дружество на длъжност „ окачествител междинна и крайна продукция“ в цех  в с.Нова Махала  от 25 години.В тази връзка познава ищцата.Същата заемала длъжността  „машинен оператор-шивачка“.Последните и договори са за изпълнение на поръчки. Присъствала е  при връчване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор.Спомня си ,че датата на връчване на заповедта на ищцата е 20.10.2017 година защото тогава се завършила поръчката.Това било  ушиване на мъжки панталони.Заповедта й се връчила от  госпожа К. ,като ищцата не възразила ,тъй като  знаела ,че е назначена  за тази поръчка –докато се ушие и експедира  поръчката.Назначаването й  по този ред става  по молба на  ищцата.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че обезщетението на ищцата по чл.225 от КТ е в размер на 3091.20 лева .Вещото лице е установило ,че за периода от 20.10.2017 година до 20.04.2018 година  ищцата е представила 4 бр. болнични ,които са заведени  в книгата за болнични ,приети са ,обработени  са и  са платени от НОИ.Общо са  за 86 календарни дни.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ-

При спор за законност на прекратяване на трудовия договор тежестта на доказване в съдебния процес лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на  упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Настоящият съдебен състав обаче счита ,че своевременно въведеното възражение от ответника с отговора на исковата молба възражение ,че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е погасен по давност е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.358,ал.1,т.2  от КТ  исковете  по спорове за прекратяване на трудово  правоотношение  се прекратяват  в 2-месечен срок.Срокът тече  от момента на узнаване на заповедта.От събраните по делото доказателства се установи ,че ищцата е узнала за заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.325,ал.1,т.1 от КТ на 20.10.2017 година, когато се е явила в ответното дружество,за да получи лично срещу подпис  заповедта си, което се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели  и което обстоятелство не се оспорва по делото. В последствие същата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода до 11.02.2018 година, с оглед представената медицинска документация и заключението на вещото лице К.. Ако се приеме, че е налице обективна невъзможност за ищцата за предявяване на искова молба ,то давностния срок за предявяване на иска е изтекъл на 11.04.2018 година,а исковата молба е подадена  на 18.04.2018 година.

Поради изложените съображения искът по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да се отхвърли като погасен по давност.

С оглед изхода на спора  по главния иск то и исковете  по чл.344,ал.1,т.2 КТ и искът по чл.344,ал.3 от КТ  във вр. с чл.225,ал.1 от КТ  следва да се отхвърлят като неоснователни.

В тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски по делото в размер на 500 лева –възнаграждение на адвокат.

Водим от горните съображение,

Пещерският районен съд

Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Г.  К.П. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, *** искове  против „ДИМАНА „АД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Батак, пл.“Раковски“ № 1, представлявано от Е. Г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3  от КТ.

ОСЪЖДА Г.К.П. да заплати на „Димана“ АД разноски по делото в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 25.07.2018 година.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: