№ 1624
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д. М. Д., в
качеството й на пълномощник на Ч. М. А. и Н. М. А., срещу решение № 1345/10.05.2022г.
на ВРС постановено по гр.д.№2706/2022г., с което е отхвърлен предявеният от
въззивниците, срещу С. С. Д. и А. С. Д., иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ
от 780 кв.м., щрихована в оранжеви точки на скицата от заключението на в.л. по тройната
СТЕ, на л.1119 от делото на ВРС, приподписана от съда и представляваща неразделна част
от решението, от имот представляващ ПИ с идентификатор 10135.5404.40805 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, район «Аспарухово», кв. «Галата», местност «Боровец-юг», основан
на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на наследяване от родителите им
М.К. А., починал на 09.09.2003г. и Н. Ч. А.а, починала на 14.12.2013г., а последната с
договор за замяна по НА №61, том 7, д.№2861/1979г., евентуално въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода 1972г.-03.09.2019г., с присъединяване на владението на
праводателите и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху
посочената реална част от имота.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Оспорва се като необоснован и неправилен извода на съда, че от
доказателствата по делото не се установява безспорно, че притежавания от ищците имот,
придобит от родителите им с НА № 61/79г. от И.Ш., който от своя страна го е придобил въз
основа на НА № 138/1972г. от Д.Х., представлява ПИ 1725 по КП от 1979г. и е идентичен с
процесната реална част от ПИ 10135.5404.4805 по КК. Твърди се, че от доказателствата,
включително и заключенията на проведените две СТЕ безспорно се установява,
идентичност на имота, придобит чрез замяна от родителите на ищците с имота, който
техният праводател И.Ш. е придобил от Д.Х. през 1972г., част от който е и процесната
реална част. Съдът е игнорирал категоричните изводи на експертизите относно
1
идентичността на имотите, както и представените в тази насока писмени доказателства.
Излага, че идентичността на имотите е установена безспорно от заключенията на приетите
по делото единична и тройна СТЕ, като такава е налице между претендираната реална част
и имот № 4805 по КК, имотът, придобит от родителите на ищците с НА №61/1979г., имот
№1725 по КП от 1975г. и КП от 1995г., придобит от праводателите на родителите на ищците
с НА №4/1972г. В тази връзка изводите на съда за неустановеност по местонахождение на
имота по НА №4/1972г. са необосновани и в противоречие с приетите по делото
доказателства. В нарушение на процесуалните правила, при изложени съмнения относно
северната граница на имота по НА №4/1972г.- границата с К. и дали Д.К. има роднинска
връзка с П.Н.К. и Н.К.К., съдът не е дал указания на ищците, че следва да ангажират
доказателства в тази насока и не е събрал служебно такива. По подробно изложени доводи и
съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което иска да
се уважи, като им се присъдят разноските по делото.
Въззиваемите С. С. Д. и А. С. Д. са депозирали писмено възражение в срока по
чл.263 от ГПК, в което изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят
обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират
присъждане на разноските по делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск от Ч. М. А. и Н. М. А. срещу С. С. Д. и А. С. Д., за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ
от 780 кв.м., изчертана на скица на л.495 от делото от имот, представляващ ПИ
10135.5404.4805 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Ид на АГКК,
целият с площ от 1279 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, кв. „Галата“, м-ст
„Боровец-юг, при граници ПИ с идентификатори: 10135.5404.9756, 10135.5404.1724,
10135.5404.2161, 10135.5404.3854, 10135.5404.1726 и при граници на реалната част: ПИ
10135.5404.9756, 10135.5404.1726 и останалата част от ПИ 10135.5404.4805 и осъждане на
ответниците да предадт владението върху тази реалната част, на основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба и допълнителните уточнителни молби, ищците твърдят, че са
собственици на реална част от имот 3852 по КК с площ от 804 кв.м., попадаща в стар ПИ
1725 по КП/1979г. на м-ст Стрите лозя, актуализиран 1991г. и идентичен с ПИ 1725 по КП
на м-ст „Боровец-юг“ от 1996г. с площ от 1000 кв.м. , на основание наследяване от
родителите си М. А./п.09.09.2003г./ и Н. А.а/п. 14.12.2013г./ От своя стана родителите им
придобили имота въз основа на договор за замяна по НА №61/1979г., сключен с И.Л.Ш., а
той чрез договор за замяна по НА №138/1972г., сключен с Д.К..Твърдят, че имотът не е
обобществяван и включван в ТКЗС, ДЗС, не е одържавяван и не е подлежал на реституция.
В периода от 1972г. – 1979г. е владян от И.Ш., след това от родителите на ищците, а след
тяхната смърт от ищците. През м. март 2019г. установили, че оградата на имота е
премахната и са променени нивото и релефа на мястото. При справка установили, че имот
1725 по КП от 1996г. е с променени граници и реална част от този имот с площ от 804 кв.м.
е включена в процесния имот 3852, който през 2018г. бил закупен от ответниците от лице –
купувач на наследството на Д.К.. Ищците считат, че доколкото през 1972г. Д.К. се е била
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на проводателя на
родителите на ищците и към датата н откриване на наследството й този имот не е бил част
от същото, то и ответниците не са придобили право на собственост върху процесната реална
част. Твърдят също, че наследниците на К. не са могли да заявят право на възстановяване
върху имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като той не е подлежал на реституция, като издаденото
от ПК реституционно решение в тяхна полза не е произвело действие. В евентуалност
твърдят, че са придобили собствеността въз основа на давностно владение, осъществявано в
периода 1972г. – м. март 2019г., присъединявайки и владението на праводателите си.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен, с твъдения че Д.К. не е
притежавала правата, признати й с НА №4/1972г. Твърдят, че имота не е владян от ищците
или техните праводатели. Оспорват да е налице идентичност между процесната реална част,
стар имот 1725 по КП от 1979г. и имотите описани в НА №61/1979г., НА №138/1972г. и НА
№4/1972г., като твърдят, че вписванията в разписните листи към КП от 1979г. са неверни.
Твърдят, че двата имота, описани в НА №4/1972г. са част от придобития от Д.Х. К./ по мъж
Н./ с НА № 125/1946г., обективиращ договор за продажба в съсобственос с Д.Г. К. / по
2
мъжК./ имот, с площ от 17,2 дка в местност „Подир новите лозя“ при граници по крепостен
акт №250/08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г. П. И. и гора. Имотът е бил отнет безвъзмездно и включен в
ДПФ на основание чл.21, ал.1 ЗТПС/отм./, земеделска земя, по-късно включен в територия
на имоти предоставяни за ползване по реда на пар.63 ПЗР на ПМС №456/1997г., поради
което и е подлежал на реституция, на основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ. Твърдят също, че с НА
№122/1980г. за замяна с ДЗС Д.Кондов, Д. И. е получила нива с площ от 3 дка в местност
Старите лозя, която е представлявала част от имота, притежаван от нея по НА № 125/1946г..
Замяната е произвела действие съгласно чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и е останала в сила поради
разпоредителните сделки, извършени от Д. И. с НА № 21/1980г. и НА №41/1981г. Посочват,
че с решение №574/07.12.1998г. на ПК Варна е признато право на собственост в
съществуващи възстановими стари реални граници за нива от 4,600 дка в терен по пар.4.
Твърдят, че имотът по НА № 4/1972г.- лозе от 2150 кв.м., ПИ 1728 и 1727, по КП, а имотът,
придобит от наследодателя на ищците с НА № 61/79г. е бил имот №1728, придобит с НА №
97/1994г. от В.К. на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищците е бил
ветеринарен лекар по занятие, поради което и на основание чл.12 ЗСГ, имотът му е станал
държавна собственост при влизане в сила на закона и затова е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, което право не е упражнено. В условие на евентуалност твърдят, че имотът,
придобит по НА № 61/79г. е стар имот № 1726, който е придобит с НА № 24/1994г. от З.С.,
на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Евентуално, при установяване на идентичност на
процесната реална част с имота по НА №61/1979г. твърдят, че същият не легитимира
ищците като собственици, тъй като имотът е подлежал на реституция, като одържавен на
основание чл.12 ЗСГ/отм./ и тези права не са били упражнени от наследодателя на ищците в
предвидените от закона срокове. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че
имотът е бил ограден и в последствие оградата да е премахната, че имотът не е бил
одържавяван и включван в ТКЗС и не е подлежал на реституция. Твърдят, че са придобили
собствеността върху имота въз основа на договор за покупко - продажба от 21.09.2018г.,
сключен с И. И., М. И. и Я. А., които са придобили имота по наследяване и реституция. С
решение № 574/07.12.1998г. на ПК Варна в полза на Д. И./ праводател на Я. А./ е признато
право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 4,60 дка в м-ст
Подир новите лозя, установено с НА № 125/1946г., представляваща имот 3852 по ПНИ и
КККР. Правото на собственост е възстановено с влязла в сила заповед № Г-ПР-
297/13.12.2012г. на кмета на район Аспарухово. Оспорват Д.К. да е придобивала права по
НА № 4/1972г. по давностно владение в периода 1962-72г. поради забраната на чл.29
ЗСГ/отм./ Ищците и техните праводатели също не са придобили имота по давност, тъй като
на основание чл.21, ал.1 ЗТПС, държавата е станала собственик на имота на Д.К. и е
действал мораториум по чл.86 ЗС. Давност е могла да тече от 23.11.1997г./влизане в сила на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/, като по отношение на земеделски земи, може да тече от момента на
издаване на заповед по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че владеят имота, като владението им
е било предадено в момента на изповядване на сделката за покупкопродажба, а преди това
имотът е бил във владение на продавачите от момента на одобряване на ПНИ за местност
Боровец –юг със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. В условие на евентуалност твърдят
да са придобили собствеността въз основа на добросъвестно владение, от придобиван ена
имота или обикновено, чрез присъединяването на владението на праводателите,
осъществявано от 2002г.
Третите лица помагачи на страната на ответниците по делото оспорват исковата
молба като неоснователна.
С постановеното на 10.05.2022г. решение № 1345, предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен.
С оглед извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият състав на
въззивния съд намира, чу обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 268 и чл.269 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените удостоврения за наследници, ищците са наследници по закон
на М.К. А., починал на 09.09.2003г. и Н. Ч. А.а, починала на 14.12.2013г.
От приложеното по делото на ВРС заверено копие на НА №125/27.03.1946г. се
3
установява, че Д. К. Н. и Д.Г. Н. са закупили имот – нива в землището на с.Гарата, местност
Подир новите лозя от 17,2 дка, при съседи по крепостен акт от 08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г. П. И.
и гора.
С договор за доброволна делба от 24.02.1947г.. Д.Х. Х. / по мъж К. Н./ е получила в
дял собственост върху 1,5 дка от имот в землището на с.Галата, честност Лозята, при
съседи: от две страни А.Д., И. Т. и път. С КНА за собственост на недвижим имот по давност
№4/15.05.1972г. Д.Х. К. е призната за собственик на имот – лозе с площ 2150 кв.м. в
землището на с.Галата, местност Над старите лозя при граници: Д.Н. ДЗС Д. Кондов“ и
Д.К.К..
Видно от издадените от община Варна удостоверения, Д.Х. К. и Д.Х. И. са едно и
също лице; имала е два граждански брака, първият от които сключен на 11.06.1938г. с
К.Н.К.., починал на 09.02.1972г. и втори – сключен на 13.12.1974г. с Н. И. И., починал на
24.05.2008г.
Видно от НА за замяна на недвижим имот № 138/19.08.1972г. Д.Х. К. е прехвърлила
на И.Л.Ш. имот представляващ лоза с площ от 1000 кв.м. в землището на гр.Варна, местност
Старите лозя при граници: Д.Н., С. А., Т.Н. и ДЗС. При сключване на договора Д.К. се е
легитимирала къто собственик с НА №4/1972г.
По делоот е представен договор за замяна, обективиран в НА № 61/20.08.1979г., с
който И.Ш. е прехвърлил придобития от него с НА № 4/72г. имот на М.К. А..
С решение № 24, т.3 по протокол №17/03.10.1957г. на комисия по ППС с.Галата на
основание ПМС 651/11.10.1950г. са отчуждени и причислени към ДПФ собствени на Д. и
К.К.и имот – нива от 5,5 дка в местност Кърчанлък, без посочени граници. Идентично
решение №15 е взето с протокол №29/30.12.1960г.
Видно от представения по делото НА за замяна №122/31.03.1980г. Д.Х. е придобила по
замяна с ДЗС „Д.Кондов“ по протокол на ТПС при ГНС от 28.02.1964г. имот-нива в
землище гр.Варна, кв.Галата, местност Край село от 3 дкапри граници: ДЗС, К.К. и И. Т. в
замяна на нейния имот-нива от 3 дка в землището на гр.Варна, местност „Старите лозя“
С НА за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
21/11.07.1980г. Д.Х. И. е продала на И. Н. И. 1 декар от собственото си ховра в землището
на гр.Варна, кв. Галата местност Старите лозя при съседи: път, Д. И. ДЗС
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 43/24.11.1981г. Д.Х.
И. е продала на съпруга си Н. И. И. 1 декар от собствената си хавра-лозе в землище на
гр.Варна, кв.Галата, местност „Старите лозя“ при съседи: от две страни ДЗС, И. Н.И. и С.
Т.Петров.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 73/20.02.1986г. Д.Х. И. е продала на А. и Г. А. 1200 кв.м. от собственото си лозе в
землището на гр.Варна, кв. Галата, м-ст „Старите лозя“ при съседи: път, В.К., Д.К. и Н.Г..
С договор за продажба, обективиран в НА № 139/21.09.2018г. И. Н. И., М. Пеева И. и
Я. А. А. продават на ответниците по делото имот с идентификатор 5404.3852, находящ се в
гр.Варна, кв.Галата, местност Боровец-юг с площ от 1303 кв.м. Продавачите са се
легитимирали като собственици въз основа на реституция и договор за продажба на
наследство.
Представени са: заявление от 17.08.1992г. от Д.Х. за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи в землище на с.Галата, придобити с НА № 125/1946г.- нива от 4,6
дка в м-ст „Подир новите лозя“ при съседи: Г.Р., Д.Г., П. И., път; решение №
574/07.12.1998г. на ПК Варна, с което на Д.Х. И. е признато право на собственост в
съществуващи, стари реални граници върху имот – нива от 4,600 дка, попадащ в терен по
пар.4, местност Подир новите лозя, установено с НА № 125/1946г., без посочени граници. С
предхождащо решение №348/06.05.1996г. ПК е отказала да признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имот с площ от 1 декар в
местонст „Лозята“, поради отчуждаване на имота за военни нужди с ПМС №17/19.07.1949г.
Д. И. е починалана 06.01.2003г. и е оставила за сви наследници по закон Я. А. А. –
племенница и Н. И. И.– съпруг, който е починал на 24.05.2008г.
С догово за продажба на наследство с нотариална заверка н подписите от 18.03.2004г.
4
Н. И. с останалото от съпругата му наследство в полза на И. Н. И.
Със саморъчно завещание, обявено с протокол № 329/12.02.2003г. Д. И. е завещала
имуществото си на Я. А..
Представени са заповед № Г-ПР-297/13.12.2012г., влязла в сила на 30.12.2012г., с
която на основание пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Х. И. върху имот №3852 о ПНИ
на м-ст Боровец-юг с площ от 1302 кв.м. и протокол за въвод от 19.06.2014г.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответниците след
придобиването на имота са предприели действия за урегулиране на същия, изработен е
ПУП-ПЗР, изменение на КККР и е започната процедура по подготовка на строителство,
сключени договори с Енерго-про, осигуряване на собствени водоизточници чрез сондажи,
присъединяване към ВиК.
По делото е прието заключение по проведена съдебно-техническа експертиза, в което
вещото лице, след проследяване на действалите през годините, за територията в която се
намира имота КП, ПСИГ, ПНИ - 2003г., КККР от 2008г., ПУП-ПЗР 2019г. установява, че
същата е включена в строителните граници от 1999г.; по КП от 1979г. част от процесния
имот попада в ПИ 1725 с площ от 751 кв.м., записан на И.Ш., без посочено основание, при
граници – ПИ 1724/ Б.Я./, ПИ 1726/неустановен собственик/ и останалата част от от ПИ
1725; по КП от 1996г. имотът с цялата си площ попада в ПИ 1724/ записан на Д.Н. Д., после
на П.Ф. И./ с площ от 498 кв.м. и в ПИ 1725 с площ от 781/И.Ш./; по КП 1997г. попада с
цялатаси площ в имот №1439 по ПСИГ от м.11.1997г., целият с площ от 9691 кв.м. на Д.Х. и
представлява площта от 781 кв.м. на припокриване между ПИ1725 и процесния, при
граници-1444 и 1439; по ПНИ имотът попада в имот 3852, целият с площ от 1903 кв.м.,
записан на наследници на Д.Х. и представлява площта от 781 кв.м. на припокриване между
ПИ 1725 и процесния при граници:726, останалата част от 725, имот 724 и 9576; по всички
действащи планове процесната реална част, съобразно различието в попадащата площ от ПИ
1725 по различните планове попада в стар имот 1439; съобразно описанието на имота в НА
№125/1946г. е невъзможно да се определи точното му местонахождение, доколкото липсва
КП за територията към този момент и неустановяването в ПСИГ на лицата посочени като
съседи, като бивши собственици на стари имоти. С ПСИГ от 1997г. за Д. И. и Деспа Н. са
идентифицирани два имота – стар 1439 с площ от 9691 кв.м. и стар 439 с площ 9693 кв.м..
Проследявайки отразените граници по НА №4/1972г., с който Д.Х. е придобила по давност
лозе с площ 2150 кв.м., извършените в последствие от нея разпоредителни сделки с НА
№138/1972г. на 1000 кв.м. в полза на И.Ш. и НА № 73/1986г. на 1200 кв.м. на Г. и А. А. и
вписванията в КП 1997г. и последващите за имоти 1724, 1725, 1726, 1727, 1728 и 1729, 2169,
2168, вещото лице дава заключение, че придобитият от Д.Х. имот с НА №4/1972г. е този
обозначен на скица №1 към заключението между точки: 11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,11 с
изключение на площ от 462 кв.м. от имот 1726, щрихован в червено. Придобитият от нея
имот е от две части, които не граничат по между си, обозначени като Т-1А с площ от
1018кв.м. и Т-2А – 1200 кв.м. Според вещото лице е налице идентичност между имота,
придобит от М. А. с НА №61/1979г. и този на И.Ш. по НА №138/1972г., придобит по замяна
от Д.Х., и представляващ лозе с площ от 1000 кв.м. местност Старите лозя при съседи Т.Н.,
Д.Н., С. А. и ДЗС.
Имотът, реституиран с решение № 574/07.12.1998г. включва имоти по КККР: 385 с
площ от 1303 кв.м., 4718 с площ от 468 кв.м., 2142-1177 кв.м. и 4142-1177 кв.м., попадащи в
стар имот 1439 и отговарящ на част от имота по НА 125/1946г. Процесната реална част от
781 кв.м. припокрива процесния имот и имот 1725 по КП 1996г. при граници: 1726/З.П.С./,
3854/наследници на Е.А.Ж./, останалата част от имоти 4805 и 1724 /П. И./, 763 кв.м. от
имота по НА №4/1972г. се ситуира в имот 3852, възстановен с решението на ПК и попада
изцяло в границите на имот 1725. Част от имота по НА № 138/1972г. и част от имота по НА
№ 60/1979г. с площ от 781 кв.м. попада в имот 3852, възстановен с решение № 574/1998г. и е
идентична с процесната част от ПИ 1725; от имота по НА № 122/1980г. част с площ от 171
кв.м. попада в имот 4718, а друга с площ от 1177 кв.м. попада в имот 2142. По отношение на
имота по НА за замЯ. №122/1980г. вещото лице посочва, че описан с площ от 3 дка и
граници: К.К., И. Т. и ДЗС по КП, действал към 1979г. теренът , в който се намира имота е
означен като блок ДЗС; с актуализацията на КП 1979г., границата –ДЗС е отразена като
5
имоти 2142,2143,2144. Имот 2142 е вписан в съсобственост мужду Д.Х. и И. Н. И., 2143- на
И. И., на основание НА № 21/1980г. с праводател Д.Х.; 2144 е записан ва Г.В. и наследници
на Н. С. на основание НА №12/1992г. с праводател Д. И. и предходни Н. И. и Д.Х.. Според
вещото лице не е налице идентичност на порцесния имот и имотите по продавателното от
1947г. и договора за доброволна делба от 24.02.1947г.; процесната реална част попада
изцяло в границите на имота по решението на ПК и отговаря на изисванията на чл.19 ЗУТ.
За имота е изработен, одобрен и влязъл в сила ПУП, който е приложен и е издадена заповед
по чл.16, ал.5 ЗУТ. При огледа на место вещото лице е констатирало, че процесната реална
част е оградена с телена мрежа на бетонни колове по т.1-2-3-4-5 и без ограда между т.1-5,
отразено на скица № 7 към заключението.
От заключението на проведената тройна СТЕ се установява, че със заповед №
3947/25.09.2019г. на кмета, за ПИ 3852 е отреден ПИ 4805 с площ от 1279 кв.м.; приложена е
улична регулация и 24 кв.м. попада в улица; процесната реална част е с площ от 781 кв.м. и
представлява част от имот 1725 по КП 79г. /804 кв.м./, записан на И.Ш. и ПИ 1724 /479
кв.м./ записан на Д.Н. Д., в последствие на П. И.; границите й са-ПИ 1726-без запис,
останалата част от ПИ 1725- И.Ш. и ПИ 1724-П.Ф. и път; В ПКП 1997г. за имот 1726 е
вписана З.С.; в ПНИ процесната реална част е част от имот 3852 с площ от 1903 кв.м.,
записан въз основа на решение на ПК на Д.Х., а след изменението на КККР през 2008г.,
имотът се новообразува съгласно заповед в ПИ 3852-1303 кв.м., записан на Я. А. и ПИ 1724
– П. И. с площ от 600 кв.м. По дестващата КККР имотът представлява НПИ 4805 с площ от
1279 кв.м. и е записан на ответниците и обхваща 781 кв.м. от ПИ 1725 и 497 кв.м. от ПИ
1724, при граници ПИ 9756-улица, 1724-П.Ф., останалата част от ПИ 4805, 3854-Г.К. и 1726
З.С. Имотът по НА № 125/1946г. съответства на стари имоти 1439 и 439, вписани на Д.Х. и
Денка К. и при един съсед. С ПНИ за Д.Х. са отредени от стар имот 1439 за възстановяване
имоти №№2216-4875 кв.м., 3852-1903 кв.м., 3853-1578 кв.м./ общо 8356 кв.м.. С влязъл в
сила ПНИ са новообразувани за възстановяване имоти: 3852-1303 кв.м., 4718-468 кв.м.,
2142-1177 кв.м., 4142-1177 кв.м., като процесната реална част попада в имот 3852. Имотът
по НА №2/1972г. съответства на имоти 1725, 1726 и 1727 по местонахождение и три
граници: изток-1724/ Д.Н. Д.// ПНИ П. И./, югозапад- ДЗС и път, север-1723 Н.К.К./ 1991г.
2168 Н.К.К. и 2169- П.Н.К./, ако се приеме правоприемство с Д.К.К., като вещите лица
посочват, че не са установили документи за такова правоприемство. Предвид особената
фамилия и факта, че Д.К. е записан в НА на Г. и А. А. като граница, вещите лица приемат К.
като такива. При изключване на К. като граница, имотът би граничил на изток с Д.Н. Д.,
което би противоречало на вписванията по плана. Вещите лица не са установили вписване
на Т.Н. в списъка на ползвателите или документ за предоставяне на право на ползване. До
този извод вещите лица са стигнали и при съобразяване на извършените от Д.Х. сделки.
Имотът получен от М. А. по НА №61/1979г., според в.л. съответства на имот 1725 по
местонахождение, площ, вписване в разписния лист и две граници. Вещите лица не могат да
дадат отговор на въпроса дали процесния имот попада в отчуждения от Д.Х. с протокол от
1957г., тъй като в него е посочена само площ на отчуждения имот, без граници.
Във връзка с твърденията на двете страни за упражняваната върху имота фактическа
власт и владение при първоинстонционното разглеждане на делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите М.П. и С.С., ангажирани от ищците и П. И., Г.К.
и Д. И., ангажирани от третото лице помагач и ответниците, които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни,
При въззивното разглеждане на делото е представено удостоверение №
АУ096384ВН/2709.2022г., издадено от Община Варна, в което е посочено че в регистъра на
населението няма данни за дядото по бащина линия на лицето П.Н.К. с ЕГН **********. В
личен регистрационен картон на Н.К.К., ЕГН **********, който е баща на П.Н.К. в графа
„родители“ за баща е записан К.Г.К. – починал.
Видно от писмо изх.№ 11-03-304/1/03.11.2022г. от Община Н. Козлево, Област Шумен,
семейните регистри на с.Пет могили не са запазени, като след справка в регистрите по
граждански съС.ие и в архивираните лични регистрационни картони в кметството не са
открити данни за родствени връзки на Н.К.К..
По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо по
6
делото да бъде установено по безспорен начин наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесната част от недвижим имот, на
твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и същият да се владее от
ответника. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното
и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В
тежест на ответника е да установи, че владее имота на правно основание.
Ищците се легитимират като собственици на процесната реална част от имот на
основание наследяване, като имотът е придобит от наследодателите въз основа на правна
сделка, обективирана в НА № 61/1979г., евентуално, въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Ответниците претендират свои самостоятелни права върху имота,
придобити въз основа на правна сделка. Предвид оспорването в настоящото производство
правата на ищцате, то същите следва да установят предпоставките за възникване правото на
собственост върху процесната реална част, както и, че е налице идентичност между
спорната реална част и стар имот 1725 по КП/1979г. и НА №4/1972г., както и, че са владяли
спокойно, явно и необезпокоявано като своя процесната реална част за предвидения в
закона срок. В настоящият случай от доказателствата по делото несе установява, че ищците
са придобили собствеността въру спорната реална част, тъй като не се установява
идентичност между процесната реална част и имота, придобит от наследодателите на
ищците. Съгласно трайно установената съдебна практика, индивидуализацията на
недвижимите имоти включва местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както
и други данни, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се
установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време е
достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Ако в различните периоди от
време съседите или техните неследници/правоприемници съвпадат може да се направи
извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и номера по плана
са допълнителни белези, доколкото зависят от начина на измерване или да се променят при
изменение на плана. От заключенията на проведените по делото СТЕ се установява, че
наличните вписвания по плана са както следва: имот 1725- И.Ш.; 1724- Б.Я./по
първоначален план/ и Д.Н. Д. след актуализация през 1996г., без посочено основание, а
после П.Ф. И. на основание ПМС 11/1982г.; 1726-без данни за собственост, а от 1997г.-
З.С./протокол 15/12.11.1987г. на ОбС; 1727 по КП от 1979г., актуализиран 1996г.- Д.Х./ без
основание/, като в ПНИ имотът е отразен като 3853, а КККР е записан на Г. и А. А. на
основание НА № 73/86г.; 1728- Т. А./без основание/, в ПНИ имотът е отразен като 3853, а с
КККР на С.Л./ НА № 127/2010г./, като в предходен момент е признат на В.К. на основание
НА № 97/1994г.; 1729- неустановен собственик, с ПНИ на В. С.ов /НА № 85/1985г., преди
това на Н. С.ов Г. /НА№ 37/1965г./; за ПИ 2169 – стар 1723 –неустановен собственик, в
последствие на И. Н./без основание/, в КП 1996г. – П.Н.К./без основание/, в ПНИ като
имоти 3854 и 3855, а в КК като имот 4756 на Н.Н.; 2168- К.М./без основание/, в ПНИ на
Н.К.К./без основание/, в ПНИ на Н.К.К. на основание протокол 22/1985г. на ОбН, а в КК на
Г.Н.К. на основание заповед №362/2009г. От Според двете заключения, процесната реална
част попада в стар имот 1725, придобит от И.Ш. с НА № 138/09.08.1972г., с който Д.Х. се е
разпоредила с придобитото от нея право на собственост по давност, признато с НА №
4/1972г. върху имот с площ от 2150 кв.м. при граници юг-ДЗС;изток Д.Н., североизток
Д.К.К.. Към момента на придобиване на имота за територията не е имало КП, поради което
установяването на местоположението на имота е извършено на база на вписванията в КП от
1979г., последващите актуализации и изследване на собствеността на имотите в
обследваната територия. Имотът по НА № 138/1992г., при която сделка Д.Х. се е
легитимирала с НА № 4/72г. е записан като 1725, а този по НА №73/1986г. като имот 1727 и
част от 1726, като вещите лица по тройната експертиза заключават, че е налице съответствие
на имота общо на имоти 1727, 1726 и 1725, становено по местонахождение и три граници –
Д.Н. Д., ДЗС и Д.К.К., доколкото попълването на КП 1991г. е с имоти 2169 и 2168 записани
на П.Н.К. и Неделчо Кр.Крачев, при условие, че се приеме приемство между тези лица и
Д.К.К.. Вещите лица допускат такова, предвид особената фамилия, както и предвид факта,
че имот 1729 е вписан в ПНИ на В. Н. С.ов с документ за собственост НА №37/1965г.,
където за граница е посочен Крум Н. – съпруг на Д.Х.. Несъответствие е установено по
отношение на общата площ на трите имота от 2650 кв.м. Имот по НА № 61/79г. съответства
на имот 1725 по местонахождение, площ, вписване в регистъра кам плана по две граници.
7
Т.Н. е вписан за имот 1728, без документ за собственост, а в последствие в плана на
ползвателите този имот е вписан на В.К.. Според в.л. вписването на Т.Н. като граница в НА
№138/72г. и №61/79г. е некоректно, доколкото при съобразяване на площта на имота от 1
дка, следва , че той следва да е ситуиран в южната частна имоти 1725, 1726 и 1727, каквито
граници по плановете няма отразени. Предвид разминаванията на вписванията по
плановете и обозначените граници в документите за собственост се налага извод, че не се
установява по категоричен начин, процесния имот да е идентичен с този по НА
№138/1972г., НА № 61/79г. Имотът придобит от Д.К. през 1972г. е бил вписан с площ от
2150 кв.м. и граници:Д.Н., ДЗС и Д.К.. В последствие, с НА № 138/1972г. тя се е
разпоредила с реална част от него с площ от 1000 кв.м. в полза на И.Ш. с граници на частта:
Д.Н., С. А., Т.Н. и ДЗС. Границата С. А. е установена по плановете, границата Д.Н. се
установява по плановете за имот 1724, при актуализацията му през 1996г., а преди това е
вписан Б.Я. / без данни за вписването/, в последствие е вписан П. И. като ползвател, по реда
на ПМС 1982г. и трансформирал правото на ползване в право на собственост. Д.Н. Д. е
приет за граница тъй като е вписан в НА №4/1972г. и последващите НА №№ 138/72г. и
73/86г. По отношение на границата Т.Н., същият е вписан като собственик на имот 1728 и
съобразно това вписване се стига до съвпадане на западната граница на имота, прехвърлен
от Х. с НА № 73/1986г. и придобит от А. имот 1727, посочена тогава като В.К. с признати
права с НА от 1994г. Според вещите лица тази граница е объркана, но не са налице и данни
като западна граница на имот 1725 да е вписана З.С., идентифицирана за имот 1726. Изводът
на в.л. че имотът на Д.К. обхваща имоти 1725, 1726 и 1727 е основан на с установяване на
три граници-ДЗС, Д.Н. и К. и предположението за наличие на правоприемство, предвид
особената фамилия. От доказателствата по делото обаче не се установява правоприемство
между Д.К. и от друга страна Н. и П. К.. Видно от представените при въззивното
разглеждане на делото удостоверения и писма в регистрите липсват данни за дядото по
бащина линия на лицето П.Н.К. с ЕГН **********, като в личен регистрационен картон на
Н.К.К., ЕГН **********, който е баща на П.Н.К. в графа „родители“ за баща е записано
лице с имена различни от посочения като граница на имота – Д.К., а именно К.Г.К. –
починал, липсват и данни за родствени връзки на Н.К.К..
Предвид изложеното, настоящият състав на съда счита, че не следва да кредитира
заключението на тричленната СТЕ, в частта, в която на базата на предположение за
правоприемство, обосновано със специфичност на фамилно име е направен извод, че имотът
на Д.К. се ситуира и обхваща имоти 1725,1726 и 1727 и съответно идентичност на имотите,
установена на базата на три граници.
Предвид установеното се налага извод, че безспорно установените граници за имота,
описан в НА №138/1972г. са само две: ДЗС и Д.Н., което е недостатъчно за
идентифицирането му и идентичност на същия с процесната реална част. От друга страна
безспорно от доказателствата по делото се установява, че имотът попада в обхвата на
реституционно решение № 574/07.12.1998г. на ПК, с което праводателят на ответниците се
легитимира като собственик, както и че имотът попада в стар имот № 1439 идентифициран
като собственост на Д.К., на основание НА №125/1946г., части от който са възстановени с
посоченото решение на ПК. Не се установява, че ищците са придобили собствеността върху
спорната реална част с площ от 780 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5404.4805 на
твърдяната правно основание – наследяване и правна сделка.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
обстоятелството, че ищците са придобили собствеността върху спорната реална част на
второто заявено правно основание – придобивна давност. От събраните по делото
доказателства не се установява фактическия състав на чл.68 ЗС, а именно: ищците да са
владяли реалната част с намерение за своене и в какъв срок. Ответниците се легитимират
като собственици на процесната реална част на основание правна сделка с лице, на което
собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ и доколкото безспорно процесната реална
част попада в обхвата на реституираната собственост с решение на ПК от 07.12.1998г.,
ищците не могат да оспорват принадлежността на правото на собственост на реституирания
собственик към момента на обобществяването. Навеждането на такова възражение повдига
спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и страни в такъв спор могат да бъдат само
лица, които са заявили имота за възстановяване. Решението на ПК, с което е възстановено
правото на собственост при редакцията на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, към 1997г., която не
8
изисква решението да е придружено със скица, има конснтитутивно действие за
възстановяването на правото на собственост в съществуващи реални граници, само ако
описания в него имот е достатъчно индивидуализиран и има възможност да бъде обособен
към момент ана реституирането. Ако не са налице посочените условия, процедурата следва
да се довърши по реда на чл.18д, ал.4 ,5 и6 ППЗСПЗЗ или чрез определяне на реално
обезщетение или компесаторен механизъм. Когато в решението са посочени граници и
местонахождение на имота или номер по стар план, се приема, че имотът е
индивидуализиран в достатъчна степен и решението на ПК има вещноправен ефект. /
ТР№9/07.11.2012г. по тълк.д.№9/2012г./. В настоящият случай в решението на ПК не са
посочени индивидуализиращи белези на имота, като изрично е посочено, че за издаването на
КНА и сделки с имота е необходима скица. Имотът е идентифициран с ПСИГ от
м.11.1997г., като стар имот 1439 с площ от 9691 кв.м. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че за територията, в която попада имотът е проведено
производство по трансформиране на право на ползване по пар.§ ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
което и реституционанта процедура е приключила с приемането и влизане в сила на ПНИ за
местността, приет със заповеди от 04.12.2002г. и 11.03.2003г. От този момент е възможно да
започне да тече и придобивна давност, доколкото тогава са установени границите на
имотите, правото на собственост върху които е възстановено. От доказателствата по делото
не се установяват предпоставките на чл.68 ЗС а именно, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху имота с намерение за своене. Напротив от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че след смъртта на бащата на ищците през 2003г.
имотът е бил изоставен. Мястото не е поддържано, обрасло с къпини, а през 2017г. се е
ползвало за паркиране на автомобили. Имотът не е бил ограден. Заявеното в показанията на
свидетелите, че до 2003г., бащата на ищците е обработвал и стопанисвал имота е
ирелевантно, тъй като в периода до 2003г. давност по отношение на имота не би могла да
тече. От доказателствата по делото не се установява, че ищците да се установили владение
върху процесната реална част за себе си, като са отблъснали владението на собственика на
имота.
Предвид изложеното съдът счита, че ищците не се легитимират като собственици на
описания в исковата молба имот и на второто твърдяно придобивно основание –
придобивна давност.
С оглед на горното и поради това, че една от предпоставките за успешно водене на
иск по чл.108 от ЗС не е налице, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, без да е необходимо изследването на останалите елементи от
фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно наличието или липсата на основание за
осъществяваното от ответниците владение.
Поради съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по
спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора, направеното искане и представените доказателства,
въззивниците, следва да заплатят на въззиваемите сторените от тях разноски в настоящото
производство, доказани в размер на 3000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1345/10.05.2022г., постановено по гр.д. № 2706/2022г. По
описа на Районен съд –Варна.
ОСЪЖДА Ч. М. А., ЕГН ********** и Н. М. А. ЕГН ********** да заплатят на С. С. Д.,
ЕГН ********** и А. С. Д., ЕГН ********** сумата от 3000лв., представляващи сторени
разноски в настоящото въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в месечен срок от
получаване на съобщението от страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10