Р
Е Ш Е Н И Е
№2170/17.5.2019г.
гр. Варна,17.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на деветнадесети
април , през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 56 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с рег.вх.№145/02.01.2019
год. депозирана от ищеца И.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат
Й.А. от ВАК,със съдебен адрес ***, *против ответното дружество З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. С. М.- Г.и
Л. Г. Г.,с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД и цена на предявения частичен иск 100,00 лева.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства: Като
собственик на лек автомобил марка „*“, с
ДК № *, на 13.06.2016 г. И.З. сключил застраховка „Каско“,
Клауза - 1 всички рискове с ответника З. „Л.И.“ АД, със срок на действие от
16.06.2016 г. до 15.06.2017 г. Автомобилът бил оценен на 47 520 лева, като
застрахователната премия, която трябвало да заплати ищецът, съгласно
застрахователната полица № 93001610046455 от 13.06.2016 г. възлизала на 2
698.59 лева. Застрахователната премия била разсрочена на четири вноски, като
първата вноска в размер на 675.93 лева Ив. З. заплатил на 13.06.2016 г. при
сключване на застраховката.На 20.09.2016 г. в гр. *, твърди ищецът, настъпило
застрахователно събитие, за което още същият ден уведомил застрахователя.
Събитието настъпило при следните обстоятелства: На 20.09.2016г., около 9.50
часа, управлявайки автомобила по ул. „*“, гр. *, З. попаднал в задръстване.
Валял проливен дъжд, придружен с бурен вятър. Образувала се колона от
автомобили, която бавно се придвижвала. Колоната от автомобили спряла да се
движи и изведнъж отдясно „дошло голямо количество вода“, което заляло автомобила
на ищеца и останалите коли, намиращи се в обсега на придошлата вода.
Автомобилът на ищеца веднага изгаснал, т.к. в двигателя проникнала вода.
Всичко,твърди ищецът, станало за части от секундата, поради което той не можал
да реагира и да изгаси двигателя. В първия момент водата достигнала около 70-80
см., след което се утекла. След като нивото на водата
паднало под прага на автомобила,ищецът и неговия спътник излезли от л.а. и с
помощта на други пострадали избутали автомобила встрани за да не пречи на
движението. След като избутали автомобила, установили, че имало липсващи части
от предната част на автомобила, които намерили след оттеглянето на водата и
прибрали. След като избутали автомобила на безопасно място, ищецът се обадил на
компетентните органи; пристигнал полицейски патрул, на който ищецът и спътникът
му обяснили какво се случило. Полицейския служител от своя страна обяснил, че
за инцидента ищецът трябвало да поде заявление до полицията, от където щели да
му издадат необходимия документ. С полицейския автомобил З. и спътникът му били
закарани до управлението, където З. подал заявление за настъпилия инцидент.
Около 14.58 часа, след многократни опити, З. се свързал с националния кол
център на застрахователната компания и уведомил за събитието. От служителя с
когото разговарял получил инструкции да направи снимки на събитието и да
позвъни на отдел ликвидация на номер ********* за допълнителни инструкции
относно действията на З.. Така ищецът твърди, че се свързал с отдел ликвидация,
от където му указали, да заведе щетата по е-майл,
т.к. телефонното обаждане било недостатъчно, както и да приложи справка от
полицията за настъпилото застрахователното събитие, преведена на български език
и направените снимки на събитието. Също така му указали, че следвало да
представи от автосервиз опис на уврежданията на автомобила. След като З.
получил указанията извикал „Пътна помощ“ и репатрирал автомобила до сервиз на „*“
в гр. *. След обстоен преглед на автомобила, сформираната комисия установила,
че двигателя бил блокирал, както и че в всмукателния тракт, интеркулера,
въздушния филтър и цилиндрите имало голямо количество вода. След проверката,
Комисията излязла със становище, че двигателят следвало да се подмени с нов,
т.к. при извършване на ремонтни дейности били възможни скрити дефекти.След като
било изготвено становището от сервиза, ищецът превел това становище на
български език и го представил на ответника. На 20.10.2016г. ищецът получил
Уведомление с изх. № 8549/20.10.2016г., с което застрахователя отказвал да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение, като се позовавал на т. 27.11 от
Общите условия към застрахователния договор.На 05.05.2017г.
ищецът завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно
обезщетение,като по предявения иск било образувано гражданско дело №
6012/2017г. по описа на Варненски районен съд, 26–ти състав. След увеличение на
цената на иска делото било препратено на Варненски окръжен съд. С Решение
334/30.04.2018г. постановено по търговско дело № 111/2018г. по описа на ВОС,
ответникът бил осъден да заплати на ищеца, като застрахователно обезщетение
сумата в размер на 45 520 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда 05.05.2017г. до окончателното й изплащане.Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение,сочи ищецът, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата а съгласно разпоредбите на чл.
405, ал. 1 ( КЗ), при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не можело
да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Съгласно чл. 108, ал.1,
застрахователят,сочи ищецът, бил длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18,
раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случая, обобщава
твърденията си ищецът, застрахователят на 20.10.2016
г. мотивирано отказал изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което следвало, че от тази дата изпаднал в забава. Длъжникът дължал обезщетение
в размер на законната лихва от датата на изпадането си в забава от 20.10.2016г. до ден преди предявяване на исковата молба
на 05.05.2017г. След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата в
размер на 45 520 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава,пресмята
ищецът, следвало ответното дружество да плати на ищеца законната лихва за периода от 20.10.2016г.
до 04.05.2017г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. №
6012/2017г. по описа на ВРС, 26 състав, в размер
на 2 491.15 лева. Във връзка с гореизложеното, за ищеца възниквал правен
интерес от завеждане на настоящия иск.Изрично
е посочено, че ищецът желае обезщетението да бъде заплатено в брой.При така
изложеното по- горе ищецът е отправил следното искане до РС Варна а именно:
Да бъде постановено Решение, по силата
на което ответното дружество З. „Л.И.“ АД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 100,00
лева (сто лева), представляваща ЧАСТИЧЕН
ИСК от общо 2 491.15 лв.,
представляваща законната лихва за
сумата в размер на 45 520,00 лева,
с която ответното дружество изпаднало в забава и следвало да заплати законната лихва за периода от 20.10.2016г.
до 04.05.2017г. - ден преди депозиране на исковата молба по гражданско
дело № 6012/2017г. по описа на ВРС, 26 състав.Обективирано
е искане и за присъждане на разноските ,сторени от ищеца по настоящото дело и
адвокатски хонорар. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания .
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат С. Р.от САК е изразил следното
становище по иска : Исковата молба,ответникът намира за допустима, но
неоснователна поради което и оспорва същата изцяло. Оспорени са изцяло предявените
искове по основание:Ответното
дружество сочи, че ищецът черпи правата си от приложеното от него копие на
решение постановено по търговско дело № 111/2018 г. по описа на Окръжен съд
Варна, без да е ясно дали решението било
вляло в сила, поради което и ответникът на този етап нямало как да вземе
отношение по основателността на иска. Освен горното, подчертава ответникът в
отговора на искова молба липсвала покана
до ответното дружество за плащане на претенцията.Предвид изложеното по-горе се
желае ВРС да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. Обективирано е искане за бъдат присъдени в полза на
ответника сторените по делото разноски. Отделно от горното е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На последно място ответникът е възразил против приемането на копието от
цитираното решение, без да е направил други искания или възражения.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът представляван от адвокат Й.А. желае ВРС да уважи
предявения иск и да осъди ответникът да заплати претендираната
сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В същото съдебно заседание ответникът
не се представлява.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният иск по делото е с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД , заведен във ВРС като частичен за 1000 лева от
общо 2 491.15 лв.,след
влизане в сила на Решение № 334/30.04.2018 г. постановено от ОС Варна, Т.О , по
търговско дело № 111/2018 г. по описа на
ОС Варна .
От материалите по приобщеното към настоящото
гр.дело търговско дело № 111/2018 г. по описа на ОС Варна, се установява, че
исковото производство е било инициирано по предявена първоначално във ВРС
искова молба с рег. вх.№ 25 304/5.5.2017 г. от
ищеца И.З. против ответното дружество З.Л.И. АД с правно осн.
чл. 405, ал.1 КЗ като частичен иск с цена 1000 лева от 25000 лева.По тази
искова молба е било образувано гр.дело № 6012/2017 г. по описа на РС Варна, ХХVI – ти състав а след допускане на изменение на иска от 1000 лв. на
47 520 лв. с протоколно определение по чл.214 ГПК постановено в о.с.з. на
14.11.2017 г. висящото пред РС Варна производство е било изпратено съгласно
нормата на чл.104 ал.4 ГПК по компетентност на ОС Варна където е продължило под
номер 111/2018 г.
От
изисканото търговско дело се установява, твърденият от ищеца факт, че Решението
постановено по същото дело е влязло в сила на дата 2.6.2018 г. ,поради
което и ВРС приема, че след като исковата молба по настоящо дело е заведена във
ВРС на дата 2.1.2019 г ., настоящия иск предмет на гр.дело № 56/2019 г.
по описа на РС Варна, ХLII – ри състав е предявен след влизане в сила на акта на ОС
Варна и формиране на СПН по предходния спор между същите страни .
Спор няма
въобще по делото дали исковата молба е допустима ,но дори и това да бе спорно
допустимостта на предявения иск се извежда дори и само от фактическите
твърдения на ищеца залегнали в исковата молба, твърдения които впрочем
кореспондират с трайната съдебна практика .
Приемайки
исковата молба за допустима съдът дължи произнасяне по същество по спора ,като
анализира в съвкупност събрания по делото само писмен доказателствен
материал в съответствие с доклада по делото,с който е разпределена тежестта на
доказване. При така
депозираната искова молба и отговор по предявения осъдителен иск с посочената
по-горе квалификация съдът е разпределил
тежестта на доказване между ищеца и ответното дружество, като съгласно
общото правило на чл.154 ГПК е било указано и на двете страни,че всяка
страна в гражданския процес следва да докаже фактите и обстоятелствата които е
твърдяла и от които черпи положителни за себе си права..На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, в тежест на ищеца
е била възложена доказателствена тежест да
установи твърденията си в исковата молба, а именно: настъпилите имуществени
щети по собствения му л.а. вследствие на реализираното застрахователно събитие
по застрахователна полица КАСКО, клауза 1 по вид и размер, механизма на
настъпване на заявените за обезщетение щети,намиращи се в пряка причинно
следствена връзка между твърдяното застрахователно събитие причинените по
собствения му л.а. щети за което има влязло в законна сила Решение на ВОС.В
тежест на ищеца по предявения акцесорен иск е
възложено да установи и докаже твърденията си ,че началната дата от която ответното дружество е изпаднало в забава - датата
на която твърди,че е получил отказа от заплащане на
застрахователно обезщетение респ. и че
от тази дата ответникът дължи законна лихва. В тежест на ищеца било
възложено да установи и докаже,че ответникът поради наличие на фактическия
състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на ищеца законна
лихва върху иначе присъдената му в предходното производство главница до датата на подаване на исковата молба в съда,пред предходния
съдебен състав.В обобщение ищецът е следвало да докаже съществуването на ликвидно парично вземане за точно заявените
периоди и в търсените размери , вкл. и че е отправил покана за плащане до
ответника на същото парично вземане и за исковия период.На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е възложил в тежест на ответника
да установи правопогасяващи и/или правоизключващи
исковата претенция обстоятелства, както и твърденията си в отговора на исковата
молба затова ,че не е бил поканен от
ищеца да му плати претендираната законна лихва за
исковия период. Доколкото се касае за отрицателни факти, съдът е указал на ответника, че безспорно
отрицателните факти съгласно трайната съдебна практика а и задължителната
такава, не се доказват, но за да се защити ответникът против претенцията на
ищеца може да се ползва от положителни факти и или обстоятелства, въз основа на
които съдът да изведе извод, че в действителност, както твърди в отговора си на
искова молба ответникът не е бил поканен
от ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата.
При
така очертаните предметни предели на спора по настоящото дело съдът,в настоящия
му състав приема,че ищецът е провел пълно и главно доказване на предявената от
него претенция по чл. 86, ал. ЗЗД,респ.искът е доказан и по основание и по размер
.
От
материалите по търговско дело № 111/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
Търговско отделение се констатира , че ОС Варна с Решение № 334/30.04.2018 г. е
осъдил З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на И.А.З. следните суми,
платими по сметката му в *, /посочена в Решението / а именно:
сумата 45520 лв. (четиридесет и пет хиляди петстотин и двадесет лева) , представляваща застрахователно обезщетение
по автомобилна застраховка „Каско“,
Клауза 1 – всички рискове, сключена със застрахователна
полица № 93001610046455 от
13.06.2016 за увреждане до тотална щета
на застрахованото имущество „* „, с ДК №* при наводнение на пътно платно на 20.09.2016г. в гр. *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за
забава от 05.05.2017 г. до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
сумата 3832.42 лв. (три хиляди осемстотин тридесет
и два лева четиридесет и две стотинки), представляваща съразмерна на
основателната част от претенцията част от направените разноски за държавни
такси и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК.
Със същото
Решение ОС Варна е отхвърлил
предявения от И.З. срещу З. „Л.И.“ АД, иск за претендирана
горница над 45520 лв. до 47520 лв. за обезщетение на понесените
имуществени вреди от същото застрахователно събитие.
Решението е влязло в
законна сила на дата 2.6. 2018 г.
Т.е. въз основа на влязлото в сила Решение на ОС Варна
е формирана СПН относно дължимостта на главницата от
45 420 лева и основанието на което се дължи от ответника – застраховател –
чл. 405, ал.1 КЗ по повод застрахователно събитие от дата 20.09.2016г. ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2017
г.
Спор не може да има ,че влязлото в сила осъдително
Решение е задължително и за самите страни,идентични по настоящото дело поради
което въпросът за основателността, доказаността и
размера на главния иск по чл.405,ал.1 КЗ не може да бъде пререшаван.
По идентичен начин стои и въпроса с дължимостта на законната лихва за забава върху главницата
от 45 520 лева, начиная от датата на подаването
на исковата молба – 05.05.2017 г.
Спорът по настоящото дело е дали ответникът дължи на
ищеца законна лихва върху главното
вземане за периода от датата на която ищецът твърди,че ответникът е изпаднал в
забава , до ден преди сезирането на съда с главния иск ,заведен първоначално
пред РС Варна .
Отговорът на този въпрос съдът намира, че се извежда
както от писмените доказателства
приобщени по настоящото дело , свеждащи се до приобщеното в цялост т.д.№
111/2018 г.и нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Не е спорно,както и ОС Варна е изложил в мотивите си, фактът на уведомяването на
застрахователя за уврежданията на застрахованото имущество, за което е била заведена
преписка по щета № 0003-1201-16-413557 и отказът на застрахователя да изплати
исканото обезщетение.
Възраженията на ответника по делото са
,че няма данни Решението на ОС Варна да е вляло в сила, които възражения са
неоснователни видно от приобщеното т.д. 111/2018 г.
Второто възражение на ответника е че
не е бил поканен да плати исковата сума и поради това не бил изпадал в забава .
Възраженията на ответника, че не е изпаднал
в забава са останали изцяло недоказани.Както и ОС Варна е вписал в мотивната част на влезлия в сила съдебен акт по предходния
спор между същите страни, за същия правопораждащ
факт, ответникът след надлежно уведомяване от ищеца е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.Дължимостта на самото обезщетение, датата
на застрахователното събитие, размера на обезщетението - вече са установени със
влязъл в сила окончателен осъдителен съдебен акт .Ето защо съдът намира,че при
липса на ангажирани от ответника каквито и да е доказателства по делото
ответникът не установил факти и или обстоятелства въз основа на които съдът да
изведе извод различен от крайния си а именно – че законна лихва се дължи от
датата на застрахователното събитие . Законна лихва е присъдена от датата на
подаване на исковата молба в съда по предходното дело – от 05.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В производството пред РС Варна по
настоящото дело № 56/2019 г. ищецът претендира обезщетение за забава не от
датата на настъпването на застрахователното събитие а дори и от по-късен момент
– датата на която е получил отказа на застрахователя ответник за изплащане на
застрахователно обезщетение. Ето защо и посочената от ищеца начална дата от
която желае присъждане на законна лихва се оказва доказана на база писмените
доказателства по делото и предметните предели на СПН на влялото в сила Решение
на ОС Варна ,както и крайния период за който се търси обезщетението –ден преди
подаване на предходната искова молба от същия ищец против същия ответник но за
главно вземане и ведно със законна лихва,но за друг период .
При
така установеното и доказано по делото, при зачитане на предметните предели на
СПН на Решение на ОС Варна по т.д.111/2018 г. , влязло в законна сила
на 2.06.2018 г., според настоящият състав в производството по
делото ищецът е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване и
основанието и размера на предявения иск,така както е предявен.
Размерът на законната лихва може да бъде пресметнат и установен , така
както е направено и от ищеца и без специални знания посредством различни,достъпни
онлайн изчислителни системи.Ето защо след като е доказано и основанието и
правилно посочен размера на иска, искът за сумата от 100 лева, предявен като
частичен от 2 491,15 лв. база
събраните доказателства по делото ВРС уважава в пълнота .
Предвид основателността на
исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото за които са
представени доказателства.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на л.29 –ти по делото –ищецът претендира два разхода – сумата
от 50 лева за платена държавна такса и сумата от 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС– ОБЩО 410,00 лева (четиристотин и десет лева ) . Всеки от претендираните
общо два разхода е доказан и по основание и по размер, поради което съдът на осн. чл. 78,ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца и в тежест
на ответника сумата от общо 410,00 лева съдебно - деловодни разноски. Възражението
на ответника сторено в срока по чл.131 ГПК по реда на чл. 78, ал.5 ГПК ,ВРС
намира за изцяло неоснователно, т.к.дори без да се излагат мотиви относно
фактическа и или правна сложност на спора, само от нормите на Наредба 1/2004 г.
се констатира,че договореното между ищеца и процесуалният му представител
възнаграждение и в минималния размер, респ. няма как да бъде възприето като
прекомерно .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество З. „Л.И.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. С.
М.- Г.и Л. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адвокат Й.А. от ВАК,със съдебен адрес ***, *СУМАТА в размер на 100,00 лева
(сто лева), представляваща ЧАСТИЧЕН
ИСК от общо 2 491.15 лв.,
представляваща ЗАКОННАТА ЛИХВА за сумата
в размер на 45 520,00 лева, с
която ответното дружество изпаднало в забава и следвало да заплати законната лихва за периода от 20.10.2016г.
до 04.05.2017г. - ден преди депозиране на исковата молба по гражданско
дело № 6012/2017г. по описа на ВРС, 26 състав(продължено под номер търговско дело
111/2018 г.по описа на ОС Варна Т.О.),на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М. С. М.- Г.и Л. Г. Г.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.А.З., ЕГН
**********, с адрес: ***, представляван от адвокат Й.А. от ВАК,със съдебен
адрес ***, *СУМАТА от общо 410,00 лева (четиристотин и десет лева ) -сторените от ищеца пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски за платена такса и адвокатски хонорар , на основание чл.
78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: