Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 15.02.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 110/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Б.Е.Г., чрез пълномощник, против А.В.В., З.Е.П.,
Т.Д.П., И.Д.Н. и Е.Г.Н..
В исковата молба се
твърди, че на основание дарение и давност Г. е собственик на ½ идеална
част от правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в
с. И., общ. С., представляващ дворно място в местността „…”, махала „…”, с площ
от 897 кв.м., както и индивидуален собственик на построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда върху 71,63 кв.м. Ищецът твърди, че част от имота е
придобила по силата на договор за дарение от 1993 г., а другата част по давност
в продължение на повече от двадесет години. Имотът изцяло попада в границите на
одобрен околовръстен строителен полигон (ОСП) на мах. „…”, одобрен с Решение № 84 от 11.08.1987 г. на
ИК на ОНС – София. Поземлената комисия в гр. Своге (ПК), със свое Решение № 260 от 23.02.1998 г., т. 9, е
възстановила на наследниците на П. Н. Г., … на В., поземлен имот с
идентификатор 32843.19.5. Посоченият имот, земеделски по характер според
решението на ПК, застъпва изцяло имота на ищеца. Точните граници на
застъпването са материализирани на приложената към исковата молба комбинирана
ситуационна скица и обхващат площта заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6 и
1. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответниците А.В., З.П., Т.П.,
И.Н. и Е.Н., че ищецът Б.Г. е собственик (идеален/реален) на процесния имот, с площ от 897 кв.м. и
заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 по приложената към исковата молба
комбинирана ситуационна скица, както и на сградата. Общата площ на имота е 910
кв.м., като 13 кв.м. попадат върху имот на Община Своге – път.
Предявен е
положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е
наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо
ответниците е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства, имотът, на който ищецът твърди че е собственик, е възстановен с
конститутивното решение на ПК на наследниците на П. Г. Решението е от
23.02.1998 г., като допълва друго от 1995 г., но е влязло в законна сила на
14.06.2019 г. Б.Г. е придобила качеството наследник на П. Г. едва на …. г.,
когато е починал баща ѝ Е. Н., следователно тя не е била страна в
административното производство по възстановяване на собствеността и решението
по него на ПК не я обвързва – относно притежавания от нея имот на друго правно
основание, различно от наследяването.
От страна на
ответника З.П. е подаден писмен отговор. Предявеният иск не се оспорва, както и
фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Поради това, че П. не е
станала повод за завеждане на делото, се настоява тя да не бъде осъждана да
плаща и разноски, при уважаване на иска. Предявен е насрещен иск, с който се
иска да се приеме за установено спрямо другите страни, че П. е собственик на
останалата ½ идеална част от процесния имот, както и индивидуален
собственик на построената в имота масивна жилищна сграда построена върху 46,40
кв.м. и сграда на допълващо застрояване с площ от 20 кв.м. Написаното по-горе
за сестра ѝ, относно административното производство по възстановяване на собствеността,
се отнася и за нея.
От страна на
ответника Е.Н. също е подаден писмен отговор, както по първоначалния, така и по
насрещния иск. Предявените искове се оспорват, както и фактическите
обстоятелства изложени в исковите молби. Иска се от съда да ги отхвърли, като неоснователни.
Представени си писмени доказателства, като е поискано събиране и на други
доказателства. Във връзка с направени от ответника възражения е подадена и допълнителна
молба – становище от пълномощника на З.П..
От страна на
останалите ответници не е подаден писмен отговор.
По делото са събрани писмени
доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа
експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена, назначената и
изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
От показанията на
свидетелите, от писмените доказателства и от заключението на вещото лице се
установява, че имота, на който ищците - сестри твърдят че са собственици, не е със
земеделски характер, а представлява дворно място в границите на околовръстен
строителен полигон. Същият е ограден и се обработва от 1976 г. до днес, като
през 1976 г. и през 1980 г. според свидетеля (1989 г. – според документа за собственост) е застроен с две
масивни жилищни сгради, узаконени през 1991 г. и през 1993 г. Правото на
собственост е придобито от Г. и П. по силата на два договора за дарение от 26.08.1993
г.
Няма данни имотът да
е обобществяван, като в потвърждение на това са и обстоятелствата, че същият
попада от 1987 г. в границите на ОСП и е застроен още през 1976 г. В тази
насока са и цитирания в двата нотариални акта от 1993 г., друг нотариален акт
от 1975 г., издаден въз основа на наследство и съдебна делба, както и
представените от някой от ответниците документи за собственост. Възстановяването
на собствеността е по заявление от 14.02.1992 г. Вещото лице е констатирало, че е налице идентичност между имотите, които ищците
са придобили през 1993 г., от една страна, и оградения имот който те владеят, от друга страна.
Посочило е и застъпването с имот с идентификатор 32843.19.5, стар номер 019005,
като го е материализирало на изготвената скица и е определило площта му – 927
кв.м. В случая, според съда, не е нужно изменение (увеличение) на предявения иск, за горницата над 897
кв.м., колкото са поискани с исковата молба, до 927 кв.м., тъй като се касае за
площ по документи, съответно по измерване (геодезическо заснемане). Със същите съображения съдът
обосновава и разликата в площта по нотариалните актове от 1993 г. и по скицата
на вещото лице по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка
съдът счита, че ищците са придобили по силата на сделка (дарение) ½ идеална част от земята, както и индивидуална
собственост върху построени в имота сгради. Веднъж придобито правото на
собственост може да се загуби само, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. По делото не се установиха такива обстоятелства. При това
положение предявените искове ще следва да се уважат, като основателни и доказани.
При този изход от делото и поради направено
искане от страна на пълномощника на З.П., съдът следва да осъди ответника Н. да
ѝ заплати
направените разноски в общ размер на 480 лева, от които 50 лева – държавна
такса, 10 лева – такса за вписване, 300 лева – адвокатско възнаграждение и 120
лева – възнаграждение на вещо лице.
Ответникът Н. също претендира присъждане на
направените от него разноски по делото. Съдът счита, че това искане е
неоснователно, тъй като не е налице нито една от предвидените в закона
хипотези, при които на ответника може да се присъдят направените разноски. В
последното съдебно заседание, след приключване на съдебното дирене, при устните
заседания пълномощникът на ответника Н. е поискала съдът да постанови
решение, с което да приеме, че имотът
на доверителят
ѝ няма нищо общо със
собствеността на ищците по основния и насрещния иск. Тъй като такъв иск не е предявен,
то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.
1, предл. 2 ГПК, предявен от Б.Е.Г. ***, ЕГН **********, срещу А.В.В. ***, ЕГН **********,
З.Е. ***, ЕГН **********, Т.Д.П. ***, ЕГН **********, И.Д. ***, ЕГН **********,
и Е.Г.Н. ***, ЕГН **********, че Б.Е.Г. е собственик на част от поземлен имот
с идентификатор 32843.19.5, находящ се в землището на с. И., общ. С., обл. С., м. …, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, като въпросната част е с площ от 927 кв.м. и е заключена между буквите/цифрите А, Б, В, Г, 16, 17, 18, Д, 9, А обозначени с червен
цвят на
комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М.,
приподписана от председателя на съдебния състав на 15.02.2022 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение,
като Б.Е.Г. е собственик на ½ идеална част от правото на собственост
върху посочената част с площ от 927 кв.м., както и индивидуален собственик на
намиращата се в тази част и построена през 1976 г. двуетажна масивна жилищна
сграда върху 71,63 кв.м., състояща се от сутеренно помещение, от предверие,
лятна кухня, склад, мазе и склад за гориво и два жилищни етажа.
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.
1, предл. 2 ГПК, предявен от З.Е. ***, ЕГН **********, срещу А.В.В. ***, ЕГН **********,
Б.Е.Г. ***, ЕГН **********, Т.Д.П. ***, ЕГН **********, И.Д. ***, ЕГН **********,
и Е.Г.Н. ***, ЕГН **********, че З.Е.П. е собственик на част от поземлен имот
с идентификатор 32843.19.5, находящ се в землището на с. И., общ. С., обл. С., м. …, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, като въпросната част е с площ от 927 кв.м. и е заключена между буквите/цифрите А, Б, В, Г, 16, 17, 18, Д, 9, А обозначени с червен
цвят на
комбинираната скицата (приложение 1) на вещото лице инж. Л.М.,
приподписана от председателя на съдебния състав на 15.02.2022 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение,
като З.Е.П. е собственик на ½ идеална част от правото на собственост
върху посочената част с площ от 927 кв.м., както и индивидуален собственик на
намиращата се в тази част и построена през 1989 г. двуетажна масивна жилищна
сграда върху 46,40 кв.м., представляваща самостоятелно жилище и състояща се от
сутерен с две мазета и етаж с дневна, спалня, кухня, входно антре и баня и
тоалетна, както и индивидуален собственик на намиращата се в същата част сграда
на допълващо застрояване с площ от 20 кв.м., изградена на два етажа.
Осъжда, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Е.Г.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на
З.Е. ***,
ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 480 лева.
Оставя без уважение искането на ответника Е.Г.Н. за присъждане на направени от него разноски по
делото.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :