№ 234
гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104458 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от И. Л. М., с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., общ. Б., ул. „**** чрез пълномощника си – адв. Б. Й. от САК против
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я. и И.
Ц. К., и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., с която се иска
от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски
кредит № 2705705 от 12.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо” ЕАД на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и да се прогласи за нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Ай
тръст“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 12.01.2023 е сключил с ответника
„Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2705705 за сума в размер на общо
3960,92 лева, от която 3500 лева размер на предоставения кредит и застрахователна премия
в размер на 460,92 лева, която сума кредитополучателят се задължава да изплати разсрочено
на 24 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 27,59 % и годишен
процент на разходите 31,36%, общ размер на всички плащания от 5230,51 лева, падеж на
последната вноска на 20.01.2025 г.
Във връзка с изпълнение на условието по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за
потребителски кредит № 2705705 ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор
за предоставяне на поръчителство на 12.01.2023 г.
Ищецът твърди, че Договор за потребителски кредит № 2705705 от 12.01.2023 г. е
нищожен поради следните съображения: Кредиторът не е включил възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство към ГПР като стремежът му по този начин бил
1
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит било
предвидено, че задължително условие за потребителя е да сключи договор за поръчителство,
но това възнаграждение за поръчителство в размер на 5676,16 лева не било посочено в общо
дължимата сума от потребителя по кредита, нито било включено при формиране на ГПР.
В случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В приложение №
1 към процесния договор за потребителски кредит бил посочен процент на ГПР в размер на
31,36 %, т. е. формално било изпълнено изискването на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19. ал. 4 от ЗПК, но този размер не отразявал
действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходите по кредита по смисъла на пар. 1, т.
1 от ДР на ЗПК.
Посочва, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора,
но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договореният
ГПР в размер на 31,36 % не е действително прилаганият между страните.
Твърди, че при посочване на ГПР в договора не било достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - до пет
пъти законната лихва. Задължително трябвало да бъде описана методиката на изчисляване
на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. математическа
формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване.
Поради изложеното счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от
ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е различен
от посочения в договора. Освен това, посочвайки ГПР от 31,36 % кредиторът заблудил
потребителя. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало
невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по – конкретно
заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от
ЗЗП.
Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие
уговорката за заплащане на възнаграждение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
От приложените актуални състояния на ответните дружества се установявало, че
едноличен собственик на капитала на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е ответникът
„Кредисимо“ ЕАД като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство ответникът „Кредисимо“
бил овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, а поръчителят можел да плаща възнаграждението направо по банковата
сметка на „Кредисимо“. Тази свързаност обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя бил известен на заемодателя. При това положение двата договора се
явявали неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит,
защото било предвидено като условие да одобряване на искането.
По отношение договора за поръчителство, сключен между ищеца и ответника „Ай
Тръст“, се твърди, че договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства
съответна на получените гаранции.
Сочи, че договорът за поръчителство е акцесорен, като единствената причина за
2
сключването му бил договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне
на поръчителство. Поради това, предвид недействителността на договора за кредит, липсва
основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на
исковата молба.
Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за потребителски кредит №
2705705 от 12.01.2023 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че главницата по
договора възлиза на сума в размер на 3960,51 лева, от които 3500 лева били усвоени от
ищеца за потребителски цели, а сумата от 460,92 лева била заплатена от ответното
дружество по сметка на застраховател, за сметка и по нареждане на кредитополучателя. За
сумата от 460,92 лева кредитът имал характеристиката на стоково финансиране, тъй като
клиентът не получавал паричната сума, а със същата заплащал цената на услуга – в случая
застраховка.
Твърди, че договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход, който е включен при изчисляване
на ГПР, била възнаградителната лихва.
Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като
не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Размерът на възнаграждението не бил известен на кредитора към момента на сключването
на договора.
Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди се, че договорът за предоставяне
на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19
от ЗПК.
На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит
и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал
след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че
възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за
3
поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. Дори да се приеме договорът за поръчителство за нищожен,
то това би имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на
поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответника „Кредисимо“ ЕАД не се явява
представител. Депозирал е молба, с която моли съдът да отхвърли изцяло исковата
претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на
исковата молба, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит
между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата, във връзка с обезпечението на който е сключен договор
за предоставяне на поръчителство между ищцата и втория ответник. За услугата по договора
за поръчителство ищецът дължал възнаграждение в размер на 3974,33 лева, погасяването на
което било разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за
поръчителство. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за
периода, за който е гарантирано задължението, т. е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя не се дължало възнаграждение за периода след пълното
плащане по кредита.
Излага обстоятелствата относно механизма на сключването на договора за кредит и
на договора за поръчителство. Оспорва се сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник да е задължително условие за получаване на кредита,
както и се твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя
към момента на сключването на договора за кредит. Поради това и възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
В проведеното съдебно заседание за ответника „Ай Тръст“ ЕООД не се явява
представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковете.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че на 12.01.2023 г. между ищеца И. Л. М. в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2705705, по силата на който
„Кредисимо“ ЕАД предоставило на ищеца сумата в размер на 3960,92 лева, от които 3500
лева размер на кредита и 460,92 лева размер на застрахователна премия, които ищецът се
задължил да върне на 24 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер
27,59 %, годишен процент на разходите от 31,36 %, при общ размер на всички плащания
5230,51 лева. Не е спорно обстоятелството, че И. Л. М. е усвоил изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
1/ да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението; или 2/ да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до
4
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1,
изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не
поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не
поражда действие.
В чл. 6 от договора е посочен начин на погасяване на задължението - съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В т. 6
от условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че задължението следва да бъде
погасено съгласно погасителния план в т. 10. Видно от инкорпорирания в т. 10 на
Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 24
месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че на
същата дата – 12.01.2023 г. между И. Л. М. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че „Кредисимо“ се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит /3960,92 лева/, след предоставяне на
обезпечение за задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно
договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по
силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 3974,33 лева,
платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
В чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“ ЕАД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както
и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. В този смисъл най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя,
явяващо се това по ДПК, се определя като вторично и погасявано последно по време за
сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Този договор за поръчителство е сключен от ищеца с „Ай
Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задължението по договора за кредит, произтичащо от чл. 4 от
същия да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет
дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
От приетата по делото справка от системата на ответника „Кредисимо“ ЕАД от
15.01.2025 г. за постъпили плащания по Договор за потребителски кредит №
2705705/12.01.2023 г. се установява, че по договора е платена сума в общ размер на 5577
лева, от която са съотнесени 1605,33 лева за погасяване на главница, 902,01 лева за
договорна лихва, 52,85 лева за лихва за забава, 150 лева за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания, 2866,81 лева за възнаграждение за поръчителство.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
5
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 2705705 от 12.01.2023 г., сключен между ищеца И. Л. М. и
ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и на Договор за поръчителство от 12.01.2023 г.,
сключен между ищеца И. Л. М. и ответника „Ай тръст“ ЕООД.
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от
писмените доказателства по делото се установява, че ищецът И. Л. М. и ответникът
„Кредисимо“ ЕАД са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на
договор за потребителски кредит № 2705705 от 12.01.2023 г., сумата по който е била усвоена
от ищеца. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищеца и ответника „Кредисимо“
ЕАД договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла
на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1
, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. ГПР по кредита
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски
кредит № 2705705 от 12.01.2023 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
6
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, сред които е и
процесното, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита. Следователно след като усвояването на сумата по кредита е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждението на
поръчителя в размер на 3974,33 лева се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Стойността на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е следвало
да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като при включването й размерът на
ГПР нараства по размер над максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна,
респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Добавяне на възнаграждението по договора за поръчителство води до превишаване
допустимия размер на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на подобно възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение, което ищецът се задължава да
плати на поръчителя, е следвало да бъде включена в ГПР /в т. 9 от Приложението е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита без в нея да е включено възнаграждението
за поръчителя/ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и констатираното нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
договорът не отразява реалната стойност на ГПР, поради което на основание чл. 22 от ЗПК
договорът е недействителен /нищожен/. Посочването в договора на стойност на ГПР, която
не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на
договора.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ ЕАД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи
7
в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищеца процесната сума от 3960,92 лева.
Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия
за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането
му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е
предоставеното от ищеца обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на
договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се
приеме, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. В Общите условия за
предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 8, ал.
4, т. 2 от сключения от ищеца Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай
тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане
на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да получава плащане на възнаграждението по
него. Тези обстотятелства налагат извод, че се касае за формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се
включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск касаещ
процесния договор за кредит е основателен.
По отношение иска за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „Ай
тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:
Договорът за предоставяне на поръчителство от 12.01.2023 г. съдът намира за
нищожен поради това, че се явява лишен от основание предвид недействителността на
договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало
правоотношението по поръчителството. Нищожността на договора за кредит води и до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен
характер спрямо договора за кредит, служи за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл. 138, ал. 2 от
ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. В случая липсват
валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е
нищожен.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми /арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство/. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
8
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил, подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за
нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство освен това накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота
и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
По начало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от
кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на длъжника да плати
възнаграждение на поръчителя в размер, който е по – голям от размера на заемната сума, е
уговорено единствено в интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава
неимоверно задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно нееквивалентни, тъй като
срещу задължението за заплащане на възнаграждение потребителят не получава никаква
насрещна престация.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че и предявеният иск
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД за обявяване нищожността на договора за поръчителство
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцеца следва
да се присъдят и сторените от него разноски в размер от 368,19 лева за държавна такса, от
които 209,22 лева за уважения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД и 158,97 за уважения
иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД, както и 560 лева за платено адвокатско
възнаграждение /по 280 лева за всеки от исковете/. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на конкретното дело, събрания обем доказателствен материал и извършените
процесуални действия от пълномощника на ищеца, високо квалифицирания труд на
адвокатската професия, както и обстоятелството, че установените с Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа размери служат на съда за
ориентир за пазара на адвокатския труд, а в случая претендираният размер възнаграждение
от 560 лева за двата иска е под посочените в Наредбата размери, то същият не се явява
прекомерен. Макар делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност
не следва да бъде определена като ниска, доколкото воденето на такова дело изисква
предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика, както на ВКС,
9
така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните
решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на
европейското законодателство. /В този смисъл Определение № 604/16.10.2024 г. по в. ч. гр.
д. 634/2024 г. по описа на ОС Пазарджик/.
По изложените съображение съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за
потребителски кредит № 2705705 от 12.01.2023 г., сключен между ищеца И. Л. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., общ. Б., ул. „**** и ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/,
ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я., е нищожен поради
противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.01.2023 г., сключен между ищеца И. Л. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., общ. Б., ул. „**** и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/,
ет. 4, представлявано от И. М. Ш., е нищожен поради липса на основание - чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто от ЗЗД и поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано
от С. Р. Я., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. Л. М., с ЕГН **********, с адрес
гр. Б., общ. Б., ул. „**** сумата в размер на 489,22 лева, сторени разноски в производството
за ДТ и платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. Л. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., общ. Б., ул. „****
сумата в размер на 438,97 лева, сторени разноски в производството за ДТ и платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10