№ 20
гр. Кула, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Петя С. Симеонова
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20221330200037 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от С. В. Т. от гр. Видин против Наказателно
постановление №22-0291-000214 от 27.05.2022 г. на Началника на Районно
управление на полицията гр.Кула, с което му е наложено административно
наказание глоба от 200 лева и лишаване от право на управление за 6 месеца
по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че на 17.03.2022 г., в 14:25 ч в село
Срацимир общ. Грамада в посока Димово – Видин управлява товарен
автомобил ИФА В 50 с регистрационен № ...... който не е регистриран по
надлежния ред (с прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП от
21.09.2021г).
В жалбата се излага, че постановлението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като не е извършено описаното нарушение.
В писмена защита се твърди, че по случая е извършена прокурорска
проверка и прокурора е приел, че липсва виновно поведение, с което
наказващия орган не се е съобразил. Счита, че липсва субективния признак от
състава на административното нарушение – виновно поведение, тъй като
1
чл.143 ал.10 от ЗДвП изисква да се уведоми собственика на МПС-то за
прекратяването на регистрацията. Не са представени доказателства, че
жалбоподателя е знаел, че регистрацията е прекратена, поради което не е
действал виновно, както е приел прокурора.
Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноските за
адвокат от 600.00 лева.
Административнонаказващия орган моли да се потвърди наказателното
постановление, а в противен случай пледира за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 17.03.2022 г., в 14:25 ч в село Срацимир общ. Грамада свидетелите
Д.Д. и Е.С., полицейски служители в РУ Кула, спрели за проверка товарен
автомобил ИФА В 50 с регистрационен № ...... който се движел в посока
Димово –Видин. Установили, че жалбоподателя управлява автомобила.
Свидетелят Д. извършил проверка на документите на автомобила. Установил,
че регистрацията на автомобила е прекратена, на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП.
Свидетеля Д.Д., съставил АУАН против жалбоподателя за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В електронната система на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Видин е отразено, че собственик на автомобила е жалбоподателя, а от
21.09.2021г е прекратена регистрацията, поради липса на Застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.
По преписката са снети обяснения от жалбоподателя, който изложил, че
не е карал автомобила отдавна и не е знаел, че е с прекратена регистрация.
С постановление на Районна прокуратура Видин от 16.05.2022 г. било
отказано да бъде образувано досъдебно производство, поради това, че водача
на автомобила не е знаел, че регистрацията е прекратена и липсва
субективната страна на деянието.
Началника на РУ Кула издал обжалваното наказателно постановление.
2
Фактическата обстановка се установи от показанията на свидетелите Й.
и С., които са установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя, а
Д., че автомобила е с прекратена регистрация. От представена справка от
електронната система на МВР се вижда, кога е прекратена регистрацията – на
21.09.2021г. От сведенията на жалбоподателя и от показанията на свидетелите
Д. и С. се установява, че жалбоподателя не е знаел за прекратената
регистрация.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.
При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с глоба от 200 до 500 лева и с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели.
Съгласно чл.143 ал.10 изр. първо от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
По делото е доказано, че на 21.09.2021г регистрацията на автомобила е
прекратена, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на
17.03.2022г., след прекратяване на регистрацията.
Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП изисква собственика да бъде
уведомен за прекратената регистрация. Доказателства в тази насока липсват.
Не са представени и доказателства, че жалбоподателя, собственик и водач на
автомобила да е знаел за прекратената регистрация.
След като жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация, като признак от състава на вмененото
му административно нарушение, е налице деяние извършено при наличие на
фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК. Фактическата грешка
изключва наличието на вина и по конкретно тези форми на вина, които
3
изискват интелектуален момент – умисъл и самонадеяност. Също така липсва
и вина при т.нар несъзнавана непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е
могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието си, а именно,
че управлява МПС с прекратена регистрация. Бил е длъжен да провери дали
автомобила е регистриран, но тази проверка стига до там да установи има ли
документи за регистрация и регистрационен номер. Той няма възможност да
проверява в електронната система на КАТ дали е прекратена регистрацията.
След като липсва един от субективните признаци на нарушението –
вина, деянието не съставлява административно нарушение, тъй като съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което е извършено
виновно и е обявено за наказуемо.
Наказващия орган не е направил правилна оценка на доказателствата и е
достигнал до грешни правни изводи, с което е постановил незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да се отмени.
Съгласно чл.63д от ЗАНН страната има право на разноски по реда на
АПК. В чл.143 от АПК е предвидено, че при отмяна на обжалвания акт
разноските, включително и възнаграждението за един адвокат се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, поради което на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото за
адвокат. Представен е договор за правна защита, в които е посочено, че
възнаграждението е в размер на 600 лева.
Направено е възражение от наказващия орган за прекомерност на
възнаграждението. В АПК няма разпоредба регламентираща граници на
размера на адвокатското възнаграждение. Чл. 144 от АПК препраща към ГПК
за неуредените случаи. В чл.78 ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер, но не по-малко
от минималния определен съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
В чл.18 ал.1 от Наредбата е посочено, че за жалба без процесуално
представителство се дължи възнаграждение по чл.7 ал.2, изчислено върху
половината от размера на санкцията, но не по-малко от 50 лева. В ал.2 е
посочено само, че ако наказанието има имуществен характер
възнаграждението е по чл.7 ал.2 от наредбата върху стойността на санкцията.
При тълкуването на тези текстове се стига до извода, че само за
4
изготвяне на жалба срещу НП възнаграждението е не по-малко от 50 лева.
Когато има процесуално представителство възнаграждението се определя по
чл.7 ал.2 т.1 т.е. при интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева.
Минималното възнаграждение в случая възлиза на 300.00 лева.
С оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото до този
размер следва да се присъдят разноските. Делото е с ниска фактическа и
правна сложност, тъй като жалбоподателят не е оспорвал фактическата
обстановка от обективна страна, не са събирани доказателства и
преобладаващата съдебна практика е в насока да се отменят наказателни
постановления за управление на МПС с прекратена регистрация поради липса
на вина. В тази насока е т.3 от ТР №6 от 06.11.2013г по тълк дело №6/2012г на
ВКС.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0291-000214 от 27.05.2022 г.
на Началника на Районно управление на полицията гр.Кула.
ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати на С. В. Т. от гр. Видин,
разноските по делото в размер на 300 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за
разноски за разликата до 600 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в 14
дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5