№ 437
гр. Сливен, 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Е. Г. Х.ВА
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600481 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Г. М. М., редовно призован, се явява лично и
с адв.Х. К., редовно упълномощен.
Пострадалият К. С. С., редовно призован, се лично и с адв.Е. П.,
редовно упълномощена.
Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се представлява от
прокурор К..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Х. К. от АК - Сливен, в
качеството му на защитник на Г. М. М. от гр. Сливен срещу Присъда №
104/26.06.2023 год., постановена по НОХД № 861/2022 год. по описа на
Районен съд - Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Г. М. М. е признат за виновен в
1
извършването на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия
М. на основание чл. 54, от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от пет години. С присъдата подс. М. е осъден
да заплати на направените по досъдебното производство разноски в размер на
538.55/петстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/лева по
сметка на ОД на МВР-Сливен. С присъдата подс.М. е осъден да заплати на
направените по съдебното производство разноски в размер на
427/четиристотин двадесет и седем/лева по сметка на РС-Сливен. С присъдата
подс. М. е осъден да заплати на пострадалия К. С. С. направените от него
разноски по съдебното производство в размер на 1000/хиляда /лева по сметка
на РС-Сливен.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като се
счита същата за неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила. На следващо място се претендира явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се от въззивния съд да
оправдае подсъдимия, като алтернативно се прави искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд-Сливен или намаляване на наказанието както и размера на
изпитателния срок.
АДВ.К.: Поддържам жалбата.
АДВ.П.: Оспорвам жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: Ще взема отношение по същество.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания. Да се приключи съдебното
следствие, да се даде ход по същество.
Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено
от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното дирене
и да се даде ход на съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ.К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата на изложените
в нея съображения. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК не е лозунг. Законодателят
ясно е разпоредил, че обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен
начин и само тогава подсъдимият може да бъде признат за виновен, което в
случая не е налице. Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при
значителни съмнения в няколко посоки. Съмнение е дали счупването на
челюстта е на датата, посочена за инцидент или в друг момент, цели три
денонощия след това по друго време, на друго място, при друг битов или
криминален инцидент. Съмнение има относно това дали изобщо ударът е
нанесен от подс.М.. Съмнения относно това дали ударът, ако изобщо е имало
такъв, е можел да причини счупване на пострадалия, от гледна точка на сила
и посока. Не са преодолени тези съмнения и с формално проведените
процесуално-следствени действия - очни ставки, при които буквално съвсем
небрежно са зададени въпроси: Ти видя ли кой го удари, вярно ли е това,
което той казва и т.н., и така формално са проведени всички очни ставки.
Съдът вместо да преодолее наличните съмнения в мотивите си изключва да
кредитира показанията на цяла група свидетели за това, че подкрепяли
защитната теза на подс.М.. Другите показания сякаш не подкрепят тезата на
постр.С.. Нито на ДП, нито в съдебната фаза е изпълнено задължението по
чл.107 ал.3 от НПК, което изисква съдът и органите на ДП да проверяват,
както доказателствата, които разобличават обвиняемия, така и
доказателствата, които оправдават същия или смекчават отговорността му.
Напротив, отправената заплаха от К. С. към свид.Д. С. да не забрави какво е
казал в полицията се тълкува в полза на обвинението, вместо като такава
разобличаваща същото. В подкрепа на обвинението щеше да бъде ако С. беше
казал: да не забравиш какво си видял, да не забравиш какво стана, да не
забравиш каква е истината, а не „да не забравиш какво каза в полицията“,
което лично на мен ми звучи като предупреждение. По делото не са положени
усилия да се съберат доказателства възможно ли е другаде е получено
нараняването на С., което с оглед на начина му на активен нощен живот е
3
напълно възможно. Настоявам, след задълбочена преценка на материалите по
делото и на изложеното, да приемете, че постановената присъдата е в
нарушение на чл.303 ал.1 и ал.2 НПК, тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен начин и на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК да постановите нова
присъда, с която да оправдаете подс. Г. М. по обвинението на РП Сливен. Ще
заема алтернативна позиция, макар и с него-голямо желание, а единствено по
повод отговорността ми като защитник, като Ви моля, ако не приемете, че са
налице условията за постановяване на оправдателна присъдата, да приемете,
че присъдата на първоинстанционния съд е явно несправедлива, като
аргументите ми за това са следните: По делото са налице доказателства за
изключително смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подс.М., образован, работещ млад човек, не осъждан и не регистриран за
криминални прояви, многократен републикански шампион по лека атлетика -
тласкане на гюлле, многократен републикански рекордьор, многократен
балкански призьор, европейски медалист и шампион на европейските
младежки игри, награждаван и уважаван не само в спортните среди млад
човек, треньор на деца и младежи, отдаден на професията си, която е приел
като мисия. Всичко това, което казах, е обхванато в няколко по делото
характеристики, но не е взето предвид. Не е осъждан. Вместо да постанови
присъда при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и дори при условията на чл.55 от НК, първоинстанционният съд е определил
наказание в размер на 2г. Две години с три години изпитателен срок
постановяват повечето окръжните съдилища по дела за ПТП със загинал
човек, разбира се когато не са налице квалифициращи обстоятелства. Такова
наказание е определил първоинстанционния съд за това, за което сме се
събрали тук. Освен високият размер на наказанието и то за деяние, за което не
е предвидена долна граница, е необяснимо голям изпитателния срок от 5 г.,
който немотивирано е на границата на чл.66 ал.2 НПК изпитателния срок да
не превишава размера на наложеното наказание. Г. М. е с висше техническо
образование – бакалавър по електроника и електротехника, последна година
магистратура в НСА, треньор на деца и младежи. И си задавам въпроса: В
нашия бързо променящ се град колко работещи, образовани, свестни млади
хора останаха, че вместо да им бъде подадена ръка в подобни случаи да
променяме незаслужено живота им. Моля на основание чл.337 ал.1 т.1 от
НПК да измените присъдата на първоинстанционния съд, като намалите
4
значително размера на изпитателния срок по чл.66 НК, като приемете, че
наложеното наказание е явно несправедливо и очевидно не съответства нито
на обществената опасност на деянието, нито на обществената опасност на
дееца, несъответства на изключителните смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на личността на М., нито пък това наказание
отговаря на целите, предвидени в чл.36 от НК. Моля, ако приемете, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са изключителни и многобройни,
и могат да бъдат оценени като такива по смисъла на чл.55 ал.1 от НК да
приложите при определяне на наказанието ал.1 т.2 б.б от същия текст на НК и
замените наказанието с наказание Пробация. В тази връзка Ви моля за Вашия
съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата е
основателна в частта й, с която е обоснована явна несправедливост на
наложеното наказание и е направено искане за намаляване на наложеното на
подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от 2 г. с изпитателен от 5
г. В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил
съображения относно извършения доказателствен анализ, касаещ
съставомерността и авторството на процесното деяние, но липсват доводи за
наложения размер на наказанието. Съдът е приел, че по делото са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства. В мотивите на съдебния акт не са
посочени каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства, а
същевременно е наложено наказание в максималния размер на изпитателния
срок от 5г. На ДП също не са били установени отегчаващи отговорността
обстоятелства, което е посочено и в обвинителния акт. При оценката на
ангажираните по делото доказателства относно обществената опасност на
подсъдимия относими към размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено за извършено престъпление считам, че въззивният съд следва да
упражни правомощията си по чл.337 ал.1 т.1 от НПК, като измените
присъдата на РС Сливен и намалите наложеното на подсъдимия наказание от
2г. Лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок, като предлагам да наложите
наказание в размер на 1 г. Лишаване от свобода с минимален изпитателен
срок от 3г. Предлагам наложеното наказание да е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
АДВ.П.: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна, а
акта на първоинстанционния съд за законосъобразен и правилен. В ДП и в
5
съдебното производство по безспорен начин се установи, че подсъдимият е
извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал обществения
характер и последици. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи авторството на деянието. Обясненията на подсъдимия
представляват негова защитна теза, както и съдът е написал в мотивите си. По
отношение размера на наказанието, предоставям на съда да прецени дали
действително 2 г. Лишаване от свобода е прекомерно високо наказание, с
оглед на обстоятелството, че това е млад човек, известен в обществото и
трябва да служи за пример на младите хора. Предоставям на съда да прецени
налице ли са действително смекчаващи вината обстоятелства и да
постановите Вашия съдебен акт. Претендираме разноските.
ПОСТР.С.: Не съм съгласен с това, което каза техния адвокат. Няма
нищо вярно в това, което каза. Всеки има добри характеристични данни,
всеки може да ги изтъкне. Въпросът е какво си направил в момента и какво
може да последва. Желая да присъдата да бъде потвърдена.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс.Г. М..
ПОДС.М.: Бяхме по едно и също време с К. във въпросното заведение.
Дойде до нашата маса, като искаше нещо да се разправяме. Но аз не съм го
удрял, като цяло се разкайвам въобще, че съм бил там. Треньор съм на малки
деца и не ми лежи да извърша такова деяние. Както твърдят, че това е моя
защита, ако беше защитна теза щях да кажа, че той ме е ударил първи или
нещо такова. Наистина аз не съм го удрял.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс.Г. М..
ПОДС.М.: Моля съда за справедливост.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще произнесе решението си в
предвидения от закона срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6