Решение по КНАХД №213/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. З. – чрез упълномощен представител, срещу Решение №8 от 17.01.2022г., постановено по анд №969 по описа за 2021г. на Районен съд Свиленград. Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя и не коментирал неговите доводи за отмяна на НП. Решението било и необосновано, тъй като не бил посочен начинът, по който било формирано вътрешното убеждение. Относно нарушението на материалния закон сочи, че митническата контрабанда не можела да бъде непредпазлива, а в случая ако била осъществена, то деянието било маловажен случай. Наред с това били отнети стоки, които били собственост на трето лице. Наказателното постановление било постановено в противоречие с Правото на ЕС. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното постановление, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски – адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените разноски.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е основателна, а решението на РС Свиленград следва да бъде отменено.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №2210/2021 от 10.12.2021г. на Зам.Директор ТД Митница Бургас в частта, с която на Е. З. от [населено място], РС., за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание Глоба в размер на 73 140,06 лева – пункт І, и в частта с която на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата алуминиеви плоскости общо 1 340,50 кв.м. – пункт ІІ. Въззивният съд приел, че наказателното постановление е законосъобразно, тъй като фактическата обстановка била безспорна и нарушението било доказано. След служебна проверка счита, че от процесуалноправна страна актът няма недостатъци и била спазена изцяло административната процедура по издаването на НП. При обсъждане на приложения материалноправен закон са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като съдът изрично отбелязва, че отрицателният факт за отсъствие на деклариране от страна на жалбоподателя на носените алуминиеви плоскости в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на РБългария, е доказан. Подробно се обсъжда и субективната страна на извършеното деяние, като се има предвид, че жалбоподателят е шофьор и представител на превозвача и е имал задължение да извърши проверка дали отразените в превозните документи обстоятелства съответстват на действителните, а така съдът приема наличието на вина под форма на небрежност. Обсъдено е и възражението, касаещо липса на недобросъвестност на митническите органи, относно липса на „упътване“ на жалбоподателя, който фактически извършва превоза, да отстрани установеното несъответствие. Според въззивния съд нарушението не разкрива белези на маловажен случай, като за това се излагат съображения за голяма количество , както и липса на значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения. Подробно в решението РС Свиленград обсъжда определянето на наказанието в минималния размер на 100% от митническата стойност на недекларираните стоки, както и отнемането им в случая, тъй като разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ е императивна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените съображения от жалбоподателя.

В хода на настоящото производство е отправено преюдициално запитване, по което е постановено Решение от 19.12.2024г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23 на СЕС.

Касационната инстанция обаче констатира, че в нарушение на чл.61, ал.1 от ЗАНН въззивният съд е разгледал делото с участие на ненадлежна страна -ответник. Видно от материалите по делото, като ответник е конституиран и призован „Териториална дирекция Митница Бургас“, като именно на ТД Митница Бургас са връчени призовката и съобщенията по делото. Като страна в списъка на лицата за призоваване в откритото съдебно заседание по делото е посочено именно „Териториална дирекция Митница Бургас“, а „Заместник Директор на ТД Митница Бургас“ е посочен като наказващ орган в мотивите на решението на РС Свиленград. Делото е образувано на 22.12.2021г. и разгледано пред районния съд след насрочване с Разпореждане от посочената дата.

Съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, в редакцията, обнародвана в ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., се предвижда по делото да се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН. Така в производствата по обжалване НП пред районните съдилища след 23.12.2021г. за участие в производството се призовава наказващият орган, издал НП, а не ведомството, към чиято структура същият принадлежи. В конкретния случай това е Заместник Директор на ТД Митница Бургас, а не ТД Митница Бургас, както неправилно и в разрез с нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН е прието от Районен съд Свиленград. В този смисъл е и задължителното за съда предписание на Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по т.д.№5/2022г. по описа на ВАС, както и практиката на АС Хасково. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл.58д, т.1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН е процесуална разпоредба, тъй като с нея се определя редът, по който се развива производството пред Районния съд, съответно се определя процесуалната легитимация, която определя надлежните страни в процесуалното правоотношение. За разлика от материалноправните норми, които по правило се прилагат само занапред /ex nunc/ и единствено по изключение законодателят може да придаде обратно действие на един материален закон - като предвиди изрично, че същият се прилага и за заварени правоотношения, при процесуалните норми важи обратният принцип /ex tunc/, като поначало се прилагат незабавно /за производства, образувани преди влизането им в сила/, а единствено по силата на нарочна норма може да се предвиди приложимост само за производствата, които ще бъдат образувани занапред. В случая с пар.44, 45 и 46 от ПЗР към ЗИД на ЗАНН /ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ законодателят е предвидил три изключения, предвиждащи довършване на производствата по досегашния ред, но в тях не се включва процесуалната легитимация на страните в производствата по обжалване на актовете по чл.58д от ЗАНН. В този смисъл за висящите производства пред районните съдилища следва процесуалното правило да се довършат по реда определен в чл.61, ал.1 от ЗАНН – ред. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд е недопустимо поради участие на ненадлежна страна по делото и така решението на Районен съд Свиленград следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който следва да призове за участие в открито съдебно заседание надлежния ответник - наказващия орган, издал наказателното постановление съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, Заместник Директор на ТД Митница Бургас, като се осигури възможност на надлежната страна да участва по делото.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.3 от АПК Административен съд Хасково

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №8 от 17.01.2022г., постановено по анд №69 по описа за 2021г. на Районен съд Свиленград и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложените в настоящото решение съображения относно тълкуването на закона, при участие на надлежните страни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.