Решение по дело №49/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3656
Дата: 26 август 2014 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20141200800049
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 21 август 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

19.3.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.19

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова София Икономова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Величка Борилова

дело

номер

20101200500093

по описа за

2010

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК във вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. Ф. "З."-гр.С. бул."Ц. Б. І." № 1. представлявано от изпълнителния директор К. И., подадена чрез юрисконсулт Д. К. насочена против разпореждане № 7591/28.12.2009 год. по ч.гр.дело № 3012/2009 год. на Районен съд Б..

Със същото е оставено без уважение като неоснователно заявлението на ДФ"З." за издаване на заповед за незабавно изпълнение против "З. Л."Е. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул."П. Д." № 59 ЕИК **** представлявано от Г.И. Л., за сумата, както следва - главница в размер на 122 335,84 лв, лихва в размер на 56 273,47 лв. за периода от 31.07.2006 г. до 30.1.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2009 година до изплащане на вземането и за претендираните съдебни разноски в размер на 3 572,19 лв. дължима държавна такса и 2 236,10 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, които могат да се квалифицират като оплаквания за постановявянето му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че жалбоподателя е изпълнил изискванията на чл.418 ал.2 и ал.3 ГПК и чл. 417, т. 2 с.к., респ. и на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, не поставят за извлечението от счетоводните книги изрични изисквания за "вид, форма и съдържание".

В случая заявлението било основано на документ по чл. 417, т. 2, предл. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на заявителя, който по силата на изрична правна норма (чл. 27, ал. от ЗПЗП) представлява несъдебно изпълнително основание за вземанията на ДФ „З." от физическите и юридическите лица.

Редовното от външна страна извлечение от счетоводните записвания (книги) по индивидуалната партида на длъжника било достатъчно, за да удостовери възникването и съществуването на паричните задължения на последния към заявителя. Това, че в него е записано, че е за задължение по договор, не означавало, че е необходимо да бъде представян самият договор и да бъде изследвана изискуемостта на задължението по договора.

Поддържа се, че това изискване би важало, когато изпълнителното основание е документ по чл. 417 т. 3, предл. 3 - договор, който съдържа насрещни права и задължения. Твърди, че изискуемостта на задължението произтича от твърдяното в заявлението договорно неизпълнение от страна на длъжника, което като отрицателен факт от действителността, не следва да се доказва от заявителя, вкл. чрез представяне на договора, предвид който е издадено извлечението от сметка. Смята, че самото извлечение от счетоводните книги, разгледано само по себе си като документ, не съдържа клаузи нито относно изискуемост на задължението, нито относно насрещни задължения. Поради тази причина в заповедното производство въз основа на такова извлечение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК изобщо не е приложима и съдът може да излиза и да изследва факти извън изпълнителното основание. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно и изпълнение.

Пред настоящата инстанция не са сочат нови доказателства.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от длъжника по заповедното производство.

Благоевградският окържен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и оплакванията на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба, иницииралана настоящето производство, е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от активно процесуално легитимирана страна – заявителя по заповедното производство при наличие на правен интерес за него от атакуването му – същият е останал недоволен от отхвърляне на заявлението му.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да отхвърли искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение районният съд е приел, че представеният документ по смисъла на чл.417 т.2 от ГПК представлява редовен от външна страна документ, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По отношение липсата на тази предпоставка изложил, че нормата на чл.418, ал.3 ГПК изисква редовният от външна страна документ освен това да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и изискуемостта на вземането да не зависи от насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство, в който случай, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ.

Навел също, че според отразеното от самия заявител в подаденото в заявление задължението на длъжника е подлежащо на изпълнение и изискуемо, предвид нарушени изисквания, въведени от договор от 15.07.2004 г. - разпоредбата на т.8.1 от раздел VIII „Отговорност” на подписания от страните договор, тъй като извършил документна измама. Това е обстоятелство, по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, което заявителя би следвало да установи с официален документ - за извършената документна измама, явяваща се основание за искане на дадената безвъзмездна помощ, или с документ, изходящ от длъжника, който да установи наличието на изискуемост на вземането.

Неудостоверяването на това обстоятелство по предвидения от закона ред се явява пречка за издаване на исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, както предвид обстоятелството, че с представения документ по чл.417, т.2 от ГПК не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ДФ”З.” по отношение на длъжника, така и защото не е представен документ, по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, който да установява изискуемост на вземането, предвид липсата на документ, който да удостоверява настъпването на посоченото от заявителя обстоятелство - представяне на документ с невярно съдържание или подправен такъв.

Допълнил е, че законодателят не е изключил приложението на чл.418 ал.3 ГПК спрямо несъдебните изпълнителни основания по чл.417 т.2 ГПК и не е придал на извлечението от сметки значението на абстрактна сделка изцяло откъсната от правоотношението, от което е възникнала.

Ето защо и в настоящия слчуай задължението за връщане на получената сума ще възникне не по силата на договора/ при нормалното му изпълнение/, а при неговото неизпълнение водещо до развалянето му. Връщането на сумата е последица от развалянето на договора, а не задължение по договора. Изискуемостта на вземането в случая е в зависимост от настъпването на определено обстоятелство-нарушаване на задълженията по договора, като настъпването на това обстоятелство следва да бъде удостоверено с официален документ.

На самостоятелно основание твърдението на заявителя, че длъжникът е извършил престъпление - документна измама, същото следва да бъде установено по съответния ред - с влязла в сила присъда. Неудостоверяването на това обстоятелство по предвидения от закона ред се явява пречка за издаване на исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Горните изводи на районния съд са направени в съответствие с установеното от процесуалния закон и оплакванията от жалбоподателя в обратната насока са правнонесъстоятелни.

Ето защо и окръжният съд изцяло споделя изложените мотиви на районният съд, към които препраща съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.

За пълнота на изложението обаче и с оглед направените оплаквания в частната жалба, се счита длъжен да отбележи още веднъж, че действително в казуса заявителят не е установил факта, че претендираното от него парично вземане е ликвидно и изискуемо – т.е. че е установено точно по размер и че изискуемността на вземането не зависи от друго обстоятелство.

Това именно е изискването на закона, сочейки в нормата на чл.418, ал.2 и ал.3, че съдът е длъжен да провери дали представеният документ по чл.417 удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /по арг. и от отм. чл.243, ал.1 ГПК и трайната съдебна практика по този текст, които е възпроизведен изцяло в цитираните норми от действащия ГПК/.

Същите норми точно и ясно сочат, че е необходимо документът, въз основа на които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на принудително събиране изискуемо вземане срещу длъжника, а изпълнението на насрещно задължение или настъпването на обстоятелството, поставени като условие за настъпване изискуемостта на вземането в съответния документ, трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ.

Ето защо правнонесъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че в случая разпоредбата на чл.418 ал.3 ГПК не намира приложение. Законодателят не е изключил приложението на чл.418 ал.3 ГПК спрямо несъдебните изпълнителни основания по чл.417 т.2 ГПК и не е придал на извлечението от сметки значението на абстрактна сделка изцяло откъсната от правоотношението, от което е възникнала.

Счетоводното записване в подобни случаи не стои вън от основанието за възникване на задължението и на същото не може да се придаде стойност по-голяма, от установената от закона.

В казуса и самия заявител сам е посочил, че записаното счетоводно задължение на длъжника всъщност произтича от неизпълнение на договорно задължение, което обаче не е безспорно установено, се се дължи както по основание, така и по размер.

Безспорната установеност на това задължение ще настъпи тогава, когато се установи безспорно нарушаване на задълженията по договора от страна на длъжника чрез официален документ.

Това обстоятелство не е отрицателен факт, както се твърди в жалбата. Доколкото се поддържа още, че длъжник бил извършил престъпление - документна измама, то същото следва да бъде установено с влязла в сила присъда, като е друг въпроса, че в случая за длъжник се сочи юридическо лице.

Неудостоверяването на това обстоятелство по предвидения от закона ред се явява пречка за издаване на исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

По изложените съображения атакувания съдебен акт следва да се потвърди.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 4 ГПК, във вр. с чл.418, ал.4 от с.к. Б. Окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7591/28.12.2009 год. по ч.гр.дело № 3012/2009 год. на Районен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: