ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2257
гр. София, 08.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110208340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22698/12.06.2023 г., депозирана от
пострадалото лице И. С. (I. S.) – гражданин на Република Тунис, роден на
**********г. чрез адвокат Д. Н. срещу Постановление на прокурор от СРП
от 22.05.2023г., с което е прекратено досъдебното производство (ДП) №
********/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР и пр.пр. ********/2021г. по
описа на СРП за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
В жалбата си пострадалото лице И. С. (I. S.) – гражданин на Република
Тунис, роден на **********г. чрез адвокат Д. Н. инвокира подробни и
изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане да бъде
отменено обжалваното постановление на СРП, тъй като е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени
и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
I. Жалбата с вх. № 22698/12.06.2023 г., депозирана от пострадалото
лице И. С. (I. S.) – гражданин на Република Тунис, роден на **********г. чрез
адвокат Д. Н., е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановен срок след връчването на постановлението на СРП на
05.06.2023 г., от активно процесуално и материално легитимиран субект
обвиняем) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално
компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка
в производство по съдебен контрол на основание чл.243, ал.5 от НПК.
Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да се остави без уважение.
II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
1
Спорният по делото въпрос, касае само изясняването на механизма
на ПТП и как е настъпило. Съдът споделя фактологията на СРП от
постановлението за прекратяването на ДП. Но при описание на фактите
по делото, доколкото съдебният състав използва свой собствен
юридически стил на изразяване с детайлизираност на фактическата
обстановка, то следва да се отчете следното:
В гр.София имало разположена улица „Филип Кутев“, която се
свързвала с кръстовището с бул. „Черни връх“.
Пътното платно на улица „Филип Кутев било с афалтово покритие.
Нямало неравности или наклони по улица „Филип Кутев“ в посоката й при
вливането й с кръстовището на бул. „Черни връх“. Пътното платно от тази
улица представлявало само прав пътен участък до вливането му в
кръстовището с бул. „Черни връх“. Улица „Филип Кутев“ била съставена от
две двупосочни (ляво и дясно) пътни платна, разделени помежду с
непрекъсната двойна линия на пътна маркировка М2 съгласно ЗДвП. Лявото
пътно платно на улица „Филип Кутев“ се състояла само от една лента, широка
3.00 метра – а до нея била разположена тротоарна площ, широка 1.50 метра.
Дясното пътно платно на улица „Филип Кутев“ било съставено от три
еднопосочни пътни ленти, широки по три метра всяка, разделени помежду
(всяка лента една от друга) с единични прекъснати линии на пътна
маркировка М3 съгласно ЗДвП. По посоката на движение от дясната страна
на крайната дясна лента на движението от дясното платно на улица „Филип
Кутев“ бил разположен тротоар – широк 4.20 метра. Пътни знаци около
правия участък от двете страни на улица „Филип Кутев“ преди вливането й в
кръстовището се бул. "Черни връх" не е имало и не са били разположени към
19.08.2021г. Разрешената по чл.21, ал.1 от ЗДвП скорост на движение, която
не следвало да се превишава в населено място била 50.00 км/ч. Улица „Филип
Кутев“ минавала през населено място.
Свидетелят Б. О. Д. бил правоспособен водач на МПС, съгласно
издадено му СУМПС № *************, с валидност от 07.04.2024г.
Свидетелят Д. към 19.08.2021г. управлявал технически изправен с изправна
спирачна система лек автомобил марка „О., модел „В.“ с рег. № *********.
Предното панорамно стъкло на автомобила било светло и бяло, без да е
покрито с тъмно фолио. През него ясно се възприемали визуализиращата се
обстановка от водача на автомобила, който седял на седалката на
шофьорското място.
На 19.08.2021г., късен следобед времето било ясно, хубаво и без
влошени атмосферни условия по улица „Филип Кутев“, която се свързвала в
края си по посоката си на движение направо с кръстовището с бул. „Черни
връх“. Пътното платно на улица „Филип Кутев“ било сухо. На 19.08.2021г.,
около 16:50 часа в гр.София, в крайна дясна лента от дясното три лентово
пътно платно на улица „Филип Кутев“ в посока към кръстовището с бул.
„Черни връх“, на разстояние от около 100.00 метра от и преди кръстовището
при скорост от 58.00 км/ч., се движел лекият автомобил марка „О., модел „В.“
с рег. № ***********, управляван от свидетеля Б. О. Д. Свидетелят Д. искал
да се придвижи с автомобила си направо по улица „Филип Кутев“ в крайната
2
дясна лента на дясното платно с цел извършване на завой надясно през
кръстовището с бул. „Черни връх“. Свидетелят Д. скъсявал дистанцията до
кръстовището с бул. „Черни връх“ с управлявания от него автомобил. Пред
неговия автомобил нямало други движещи се автомобили по пътното платно
на крайната дясна лента на улица „Филип Кутев“. Движел се свободно.
Същият управлявал своето МПС със скорост на движение от 58.00 км/ч. В
този момент по улица „Филип Кутев“ в посока към кръстовището с бул.
„Черни връх“ точно пред кръстовището в съседните две пътни ленти (крайна
лява и средна лента) на дясното пътно платно (на улица „Филип Кутев“)
имало спрели автомобили в дълги (около 100 метра) редици, изчакващи
преминаването на червения забранителен светофар, непосредствено пред
кръстовището с бул. „Черни връх“. Свидетелят Д. забелязал светещият и за
неговата крайна дясна лента от дясното платно на улица „Филип Кутев“
червен светофар. Въпреки че се движел по тази лента, тъй като пред него
нямало автомобили, пътят му за завой надясно през кръстовището с бул.
„Черни връх“ бил свободен, доближавайки се до самото кръстовище, където
искал да спре възможно най-първи пред светещия забранителен светофар по
посоката му на движение.
В същият момент, от един спрял в крайната лява лента от дясното три
лентово пътно платно на улица „Филип Кутев“ лек автомобил „С.-Л.“ с рег.
№ ***********, около 50 метра преди кръстовището с бул. „Черни връх“, от
ляво на дясно по дясното пътно платно на улица „Филип Кутев“, измежду
редицата спрели на червен светофар автомобили, разположени в лявата
крайна и средна ленти на движение от дясното пътно платно на улица „Филип
Кутев“, искал да премине пешеходецът И. С. (I. S.) – гражданин на Република
Тунис, роден на **********г. Пешеходецът С. искал, след като свидетелят А.
А. Й. (водач на автомобил „С.-Л.) му казал, че може да пресече, да си хване
метрото и затова следвало да пресече по този начин лентите от дясното
платно на улица „Филип Кутев“. В този момент, след като пешеходецът С.
слязъл от лекия автомобил „С.-Л.“ с рег. № ********, по същото време
автомобилът на свидетеля Д. бил на разстояние от него (пешеходеца С.) от
около 50.00 метра при скорост на движение на автомобила на Д. от 58.00
км/ч. Свидетелят Д. по правата си на движение в крайната дясна лента от
дясното платно на ул. „Филип Кутев“ около 50 метра преди кръстовището с
бул. „Черни връх, не възприел и продължавал в права линия да не възприема
от водаческото място на автомобила си през предното панорамно стъкло и
странично от лявата му страна в права линия в посока към кръстовището с
бул. „Черни връх“ (доколкото на пътното платно в съседните пътни ленти от
лявата му страна на улицата „Филип Кутев“ имало само спрели леки
автомобили, без да се очаква че измежду тях преминавал пешеходец)
пешеходецът С., който вече пресичал с тичане измежду спрелите автомобили
от редиците на лявата и средната лента на дясното пътно платно на улица
„Филип Кутев“. Пешеходецът С. от крайната лява лента навлязъл с тичане
през средната дясна лента, за да премине и през крайната дясна лента от
дясното пътно платно на улица „Филип Кутев“. В посоката (по пътната част
на пешеходния коридор), по която пресичал пешеходецът С. (точно около 50
3
метра преди кръстовището с бул. „Черни връх), а именно по дясното пътно
платно с трите пътни ленти, нямало поставена пътна маркировка на
пешеходна пътека. Пешеходецът С. успял да измине 6.00 метра (колкото е
общото разстояние на двете съседни пътни ленти на движение от дясното
платно на улица „Филип Кутев“) измежду отделните спрели коли от двете
ленти (крайна лява и средна дясна пътна лента на улица „Филип Кутев“ от
дясното платно) – движел се перпендикулярно, за да пресече последователно
крайна лява лента от дясното платно на улица „Филип Кутев“, през средната
дясна лента от дясното платно на улица „Филип Кутев“ и наближавайки (по
траекторията си на пресичане) и крайната дясна лента от пътното платно на
улица „Филип Кутев“. В този момент, свидетелят Д., доколкото неговото
МПС се намирало непосредствено на разстояние около 50.00 метра преди
кръстовището с бул. „Черни връх“, забелязал свидетелят С. около два метра
преди (удара, точката) на самото ПТП пред неговия автомобил от лявата му
страна, доколкото автомобилите, съседни на неговата лента в средната дясна
лента от дясното платно на улица „Филип Кутев“ го възпрепятствали да
възприеме, че има движещ измежду спрелите автомобили пешеходец, който
искал да пресече пътното платно и неговите ленти. Навлизайки, обаче, в
крайна дясна лента от дясното платно на улица „Филип Кутев“, пешеходецът
С., който тичал (при пресичането на улица „Филип Кутев, движейки с тичане
по дясното пътно платно) без да се оглежда през цялото време (до момента на
ПТП), бил ударен в дясната си част от приближаващият към него с предната
му лява част в областта на левия фар автомобил, управляван от свидетеля Д..
В момента на ПТП скоростта на движение на лекия автомобил на свидетеля
Д. била в порядъка от 41.00 км/ч. ПТП било неизбежно, поради което
настъпило с пешеходеца С., въпреки че свидетелят Д. рязко натиснал
спирачките на автомобила му, свивайки надясно своето МПС. От удара,
пешеходецът С. се ударил в предна лява колона на лявата врата и челното
стъкло на автомобила и паднал на земята в ляво от друг автомобил от
средната пътна лента за движение от дясното пътно платно на улица „Филип
Кутев“. Бил подаден сигнал на телефон 112. На пострадалия пешеходец била
оказана медицинска помощ, доколкото десният му крак бил видимо счупен.
Пострадалият С. получил, съгласно заключението на СМЕ открито счупване
на костите на дясната подбедрица, водещо до трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни, както и
контузия (охлузвания в лява челна област) на главата си.
Съгласно заключението на Комплексната видео-техническа и авто-
техническа експертиза на вещите лица П. П. и П. В., която е изследвала
видеозаписа от ПТП и цялата писмена документация от ДП, скоростта на
движение в пътния участък преди настъпилото ПТП на лекия автомобил на
свидетеля Д. е била 58.00 км/ч, а в момента на удара – 41.00 км/ч. Опасната
зона за спиране на МПС на свидетеля Д. е била 38-39 метра при движение на
скорост от 58.00 км/ч. При движение с разрешената скорост на движение от
50.00 км/ч. опасната зона за спиране възлиза на 31.37 метра. КСВТАТЕ
приема в заключението си, че свидетелят Д. и в двата случая на движение – и
със скорост от 58.00 км/ч и с разрешената такава от 50.00 км/ч. не би могъл
4
да предотврати ПТП, тъй като опасните зони за спиране при тези скорости са
над 30 метра. По обективните находки по делото, свидетелят Д. възприел
опасността за себе си като водач на лек автомобил за първи път около два
метра преди самото ПТП, доколкото и свидетелят С. е възприел идващият
към него автомобил на разстояние около пет метра преди ПТП. Пешеходецът
С. навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила на свидетеля Д. Според
КСВАТЕ, ако свидетелят Д. се е движел с по-ниска скорост от 50.00 км/ч,
например със скорост по-ниска от 41.00 км/ч и при своевременно
възприемане на пешеходеца преди ПТП, е могъл технически да избегне ПТП.
В случая експертизата приема, че пешеходеца С. е могъл да предотврати
ПТП, ако не бе навлязъл в лентата за движение на автомобила на свидетеля Д.
Съгласно заключението на допълнителната комплексна видео-
техническа и авто-техническа експертиза на вещите лица П. П. и П. В.,
отстоянието, на което се е намирал автомобилът на свидетеля Д. със скорост
на движение от 58.00 км/ч. в момента, в който пешеходецът С. слязъл от
другото МПС е било 50 метра. Според ДКСВТАТЕ свидетелят Д. е могъл да
възприеме пешеходеца С., ако той (пешеходеца) бе стъпил на 50 метра
разстояние преди ПТП на самият път от крайната дясна лента на дясното
платно на улица „Филип Кутев“. В такъв случай свидетелят Д. е могъл
своевременно да възприеме пешеходеца С., намирайки се на разстояние от 50
метра преди точката на ПТП. Според решаващата инстанция на СРС при
анализа на доказателствата , гласните доказателствени средства и
експертизите в ДП, пешеходецът С. не е бил технически видим за свидетеля
Д., преминаващ през редицата спрели автомобили, разположени по двете
крайна лява и средна ленти от дясното платно на улица „Филип Кутев“ 50
метра преди точката на ПТП. Експертизата приема, че след като свидетелят
Д. наближавал и скъсявал дистанцията от 50 метра преди точката на ПТП,
намираща на разстояние около 50.00 метра преди кръстовището с бул. „Черни
връх“, пешеходецът С. започнал да навлиза в крайната дясна лента от дясното
платно на улица „Филип Кутев", в който момент непосредствено на
разстояние около 2 метра преди удара е бил възприет за първи път от
свидетеля Д.
Постановлението на СРП от 22.05.2023г., според настоящият съдебен
състав е постановено при изяснена в пълнота, всестранно, обективно и
професионално фактическа обстановка, с оглед характера на контролно-
отменителното производство по реда на чл.243, ал.6 от НПК. В този смисъл,
настоящата съдебна инстанция приема за законосъобразни, правилни и
обосновани изводите на СРП досежно изложената фактическа обстановка и
подкрепящите за нея събрани в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. При оценката на доказателствените материали от
прокурора, настоящата инстанция установи, че е съобразено действителното
им съдържание и обективност.
Настоящата инстанция установи, че не е извършено тяхно превратно
тълкуване или игнориране. По отношение на доказателствата и
доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е придадено
на същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата
5
на формалната логика изводът, до който прокурорът правилно е достигнал –
безспорна липса на установеност на субективната страна от извършеното
Д.ие.
Изложената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в ДП писмени доказателства, съдебни експертизи, събраните
писмени и гласни доказателствени средства, както и от показанията
разпитаните свидетели - свидетелите Б. О. Д., А. А. Й., И. С., Г. И. Д. , както
от събраното веществено доказателство – видеозапис от
местопроизшествието и от изпълнените СМЕ, и двете основна и
допълнителна комплексни съдебно-видео-техническа и автотехническа
експертизи.
Следва да бъде отчетено по отношение на гласните доказателствени
средства от показанията на свидетелите Б.О. Д., А. А.Й., И. С., Г. И. Д. , че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално всеки от разпитаните свидетели да описва
някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според
което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална
за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
В тази насока, съдът кредитира писмените доказателства, веществените
доказателства, събраните писмени и гласни доказателствени средства, както
и от показанията разпитаните свидетели - свидетелите Б. О. Д., А.А. Й., И.
С., Г. И. Д. като пълни, последователни, изчерпателни, кореспондиращи,
взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
III. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
6
образуваното ДП и след извършеният от съда доказателствен анализ на
събраните в наказателното производство на СРП по реда и способите на НПК
доказателства, доказателствени средства и изпълнените експертизи, съдът
излага от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
следното:
Правилен е изводът на СРП, че Д.ието на свидетеля Данаилов не е
престъпно на основание чл.15 от НК.
Съдът приема, че от обективна страна поведението на свидетеля Б. О. Д.
не се квалифицира като престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Налице е случайно деяние по чл.15 от НК. За да е налице
случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина (не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици) да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
обществено опасните последици – в този смисъл е Решение № 88/85 г. на
Трето НО на ВС. Първото основание за невиновно поведение е
задължението на дееца да се съобрази с определени предписания, с оглед на
които да предприеме или да се въздържи да извърши определени действия.
Конкретно за процесния случай това е визираното в разпоредбата на чл. 5,
ал.2, т.1 от ЗДвП правило, съгласно което „водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците“.
В принципен план водачите на МПС-та са длъжни да наблюдават
постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като само при обективна
невъзможност за своевременно възприемане на участник в движението и
при предприемане на нормативни предписаните мерки, водачът не носи
отговорност за последвалите съставомерни последици. Липсва причинна
връзка между действията на свидетеля Д. на инкриминираното място, които са
били правомерни, с настъпилия съставомерен резултат, който е негативен за
пострадалия С.. Опасността за свидетеля Д. е възникнала внезапно. Тя не е
била видима и предвидима. Свидетелят Д. не е имал обективната възможност
да възприеме пострадалия С., преминаващ през редицата спрели автомобили,
разположени по двете крайна лява и средна ленти от дясното платно на улица
„Филип Кутев“ 50 метра преди точката на ПТП. Изпълнените основна и
допълнителна КСВАвТЕ приемат, че след като свидетелят Д. наближавал и
скъсявал дистанцията от 50 метра преди точката на ПТП, намираща на
разстояние около 50.00 метра преди кръстовището с бул. „Черни връх“,
пешеходецът С. започнал да навлиза в крайната дясна лента от дясното
платно на улица „Филип Кутев“, в който момент непосредствено на
разстояние около 2 (два) метра преди удара е бил възприет за първи път от
свидетеля Д. Действията на свидетеля Д. като водач на лекия автомобил,
който в момента на ПТП скоростта му на движение била 41.00 км/ч. са
нормативно правомерни и законосъобразни. Това не изключва приложението
на чл.15 от НК. Деянието на свидетеля Д., при липса на нарушения от негова
страна на правилата за ЗДвП в инкриминирания ден и място, се третира като
случайно деяние, доколкото ПТП е бил непредотвратимо както при движение
от 58.00 км/ч., така и с разрешената скорост от 50.00 км/ч., тъй като
7
опасността за свидетеля Д. е възникнала за първи път в опасната му зона
(която и в двата случая на скорост от 50.00 км/ч. и 58.00 км/ч. би била над
30.00 метра), преди мястото на удара и ударът, респективно сблъсъкът с
пострадалия С. е бил технически непредотвратим. В тази насока са
заключенията на основната и допълнителната КСВТАвТЕ, като решаващата
инстанция на СРС приема, че с предприето аварийно спиране
непосредствено преди и в рамките на самото ПТП със скорост на
движение от 41.00 км/ч., ПТП между автомобила, управляван от свидетеля
Д. и пешеходеца С., било неизбежно и непредотвратимо. Когато
опасността е възникнала преди опасната зона за спиране (каквито факти не се
установяват в ДП) в по-предходен момент, когато водача на превозното
средство е могъл да възприеме опасността и е бил длъжен съответно да
реагира, но не е сторил това, тогава деянието на водача на превозното
средство не се третира като случайно, тъй като ударът би бил технически
предотвратим. Съгласно р. № 819/19.08.1980 г. по н.д. № 722/1980 г., ІІІ н.о
"...Пешеходецът обаче няма да бъде опасност за движението, когато се
намира на такова място, което е предназначено за него, без да показва
предстоящо намерение за проява на неправомерно поведение....". В тази
насока е Решение № 79/18.04.2012 г. на ВКС по н.д. № 4/2012 г. на Трето
НО. Не свидетелят Д. се е поставил в ситуация да не може сам да действа
адекватно в случая, а пострадалият С. е единствената причина за
настъпването на противоправния резултат. Данните от механизма на ПТП
изключват вината на свидетеля Д. съгласно установените обстоятелства.
Свидетелят Д. не е застрашил движението в конкретния пътен участък, тъй
като действията му по ЗДвП съгласно установения по делото начин са били
правомерни и законосъобразни. Опасността за движението е породена от
действията на пострадалия С. по възприетия от съда начин и съгласно
доказателствената съвкупност и съгласно фактите (залегнали в мотивите на
настоящия съдебен акт). Според ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д.70/84 г. на
ОСНК на ВС моментът на възникване на опасността за движението се
определял по фактически, а не по формални критерии. Свидетелят Д. не е
могъл да очаква, че точно по посоката му движение в крайна дясна лента от
дясното пътно платно на улица „Филип Кутев“ на около 50.00 метра преди
крестовището с бул. „Черни връх“, преминавал перпендикулярно на пътното
платно ляво на дясно по посоката на движение на инкриминирания
автомобил, пешеходецът С. (движещ с тичане при разстояние от изминати
шест метра по дължина, от крайна лява лента през средната лента от дясното
пътно платно на улица „Филип Кутев“, за да навлезе в крайната дясна лента,
по която се движел автомобила на свидетеля Д. Пешеходецът С. въобще не е
бил видим, поради редицата спрели автомобили, намиращи се от лявата
страна на свидетеля Д. по посоката му на движение. Допълнителната
КСВТАвТЕ сочи, че пешеходеца е бил възприет непосредствено преди удара,
когато С. е тръгнал вече да навлиза в крайната дясна лента от пътното платно
на улица „Филип Кутев“, в който момент е бил ударен непосредствено от
МПС на свидетеля Д. Пешеходецът С. не е пресичал на регламентирано за
пешеходци място. Нямало е пешеходна пътека, по която пешеходеца С. да е
8
минавал. В пътния участък на ПТП не е имало забранителни знаци за
водачите на МПС, свързани с наближаващо място за пресичане на
пешеходци. Пешеходецът С. с начина си на пресичане на високо натоварено
пътно платно измежду спрели автомобили, изчакващи преминаването на
червения светофар, който можел за секунди да стане зелен, сам е създал
опасност за себе си и останалите водачи на МПС, които трудно, дори
невъзможно, а в настоящия случай дори не е бил възприет на разстояние от
около 50 метра преди ПТП (извън опасната зона за спиране на свидетеля Д.
Принципно възниква въпросът, ако свидетелят Д. следва да наблюдава
пътното платно пред него и около него във всички посоки, би се блокирало
движението му с автомобила му, а това от своя страна би ли довело до
невъзможност въобще да се движи към желаната посока като правоспособен
водач на МПС. За свидетелят Д. не е била възникнала никаква опасност от и
за аварийно спиране на управлявания автомобил, дори от евентуално
възприето от него присъствие например на движещи се от дясната му страна
на десния тротоар на улица „Филип Кутев“, непосредствено около 50-100
метра (в чието разстояние се включва и точката на самото ПТП) преди
кръстовището с бул. „Филип Кутев“, пешеходци (такива факти не се
установяват в ДП) в рамките на траекторията за движение на неговото МПС -
покрай пътя или в близост до него. Само в такъв случай за свидетеля Д. при
възприето от него евентуално присъствие на пешеходци от дясната му страна
по тротоарната площ на улица "Филип Кутев", би възникнало задължение да
намали скоростта за движение на превозното средство, което управлява. В
тази насока са изводите от ТР № 61/26.12.1983 г. по н.д. № 58/83 г. на ОСНК
на ВС.
Според Решение № 708/04.07.1975 г. по н.д, № 609/1975г., Трето НО
движещият се по банкета пешеходец не представлява препятствие или
опасност за движението и от него не може да се очаква неправомерно
поведение, поради което водачът на МПС не е длъжен да взема
предохранителни мерки, с изключение на случаите, освне ако пешеходци са
деца (а такива факти по делото няма) но само в случаите, когато децата са
били възприети и са могли да бъдат възприети от водача на превозното
средство в момент преди опасната му зона на спиране, когато е имало
непосредствено възникнала опасност за пътното движение.
В контекста на изложеното решаващата инстанция на СРС прие, че не
са налице законови основания за ангажиране на наказателната отговорност на
свидетеля Б. О. Д. за престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. „б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което наказателното
производство в досъдебната му фаза на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
е правилно, обосновано и законосъобразно е прекратено от
наблюдаващия прокурор от СРП.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.1 от НПК,
СРС, 9-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРОКУРОР ОТ СРП от 22.05.2023г., с което е
прекратено досъдебното производство (ДП) № *******/2021 г. по описа на
СРТП-ОР-СДВР и пр.пр. ********/2021г. по описа на СРП за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
СГС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10