Решение по дело №740/2018 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20181890200740
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 29

 

                                                  гр. Сливница, 31.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 740 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            И.В.Я. с ЕГН **********,***, черз адв. Пенев от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0344-000807 / 21.09.2018 г. на началник група към ОДМВР – София, с което на жалбоподателката за нарушение разпоредбите на чл. 70, ал.3 от ЗДвП и чл. 137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 185 и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 50 лева. В жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Жалбоподателката заявява, че не е извършила описаните в АУАН и НП административни нарушения. Относно първото нарушение посочва, че ключът за късите светлини на автомобила й е винаги включен, а относно второто – изтъква, че е налице основателна причина да не ползва обезопасителния колан на автомобила, изразяваща се в скорошно раждане на дете и извършена няколко месеца след това операция по отстраняване на жлъчката. 

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № 838 от 09.09.2018 г., наказателно постановление № 18-0344-000807 / 21.09.2018 г. на началник група към ОДМВР – София, заповед № 8121з - 515 / 14.05.2018 г., епикриза на И.В.Я., копие от акт за раждане № 0546 от 21.11.2017 г., справка от АИС – КАТ за собственост и регистрация на лек автомобила и показанията на свидетеля М.П.Л.), намира следното:

На 09.09.2018 г. полицейските служители Х.В.И. и М.П.Л. извършвали контрол на движението на територията на гр. Божурище. Около 14.44 ч. на бул. „Европа” спрели за проверка лек автомобил, марка „Хонда”, модел „Сивик“, с рег. № СА 1183 РХ, който се движел в посока от ул.“Гурмазовско шосе“ към ул.“Александър Стамболийски“ и бил управляван от жалбоподателката. При спирането на автомобила контролните органи констатирали, че не са включени светлините за движение през деня и че жалбоподателката не е с поставен обезопасителен колан с какъвто автомобилът е оборудван. За установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № 838 / 09.09.2018 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 18-0344-000807 / 21.09.2018 г. на група към ОДМВР – София.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелсвтената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява придобития от него лек автомобил без включени светлини за движение през деня и без да го е пререгистрирал в двумесечен срок от придобиването на собствеността върху него в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с копие от договора.

За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По съществото на спора относно първото вменено нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е извършила нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗДвП, като не е съобразила своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на МПС. Посочената разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП да управляват моторните превозни средства през деня с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Конкретното нарушение е формално, доколкото осъществяването му винаги застрашава обществените отношения, които нормата на чл.70, ал.3 ЗДвП гарантира.

             

 

 

 

Съдът счита, че нарушението, за което е санкционирана жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Посочените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателката се установи и в хода на съдебното производство от показанията на свидетеля М.П.Л.. Свидетелят Л. е очевидец на нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване на нарушението, а именно, че на 09.09.2018 г.  около 14.44 часа в гр. Божурище по бул. „Европа“ жалбоподателката е управлявала лек автомобил, марка „Хонда”, модел „Сивик“, с рег. № СА 1183 РХ, чийто дневни светлини за движение през деня не били включени. Свидетелят Л. заявява, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила. Съдът счита, че жалбоподателката Я. е имала качеството на водач на МПС, което я прави годен субект на нарушението по чл.70, ал.3 ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При разпита си този свидетел възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено и относими именно към факта на извършване на това деяние, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деяниета.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателката са наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата относно това нарушение. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на  чл.185 ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.

Досежно второто нарушение съдът намира, че при издаване на наказателното постановление неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказания, тъй като деянието не е извършено виновно, т.е. липсва субективния елемент на констатираното нарушение. Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се показанията на св. М. Л., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и обективно депозирани, се установява, че на 09.09.2018 г. около 14,44 ч. в гр. Божурище по бул. „Европа“ жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил, марка „Хонда”, „Сивик“, с рег. № СА 1183 РХ без поставен обезопасителен колан с какъвто автомобилът е оборудван. Същата обаче е имала основателна причина да не постави обезопасителния си колан, а именно – претърпяна скоро преди проверката оперативна интервенция, при която жлъчният й мехур е бил оперативно отстранен. Това обстоятелство се установява от представената по делото епикриза и е било изтъкнато от жалбоподателката в хода на проверката, но не е било взето предвид от АНО, който в рамките на административнонаказателното производство е следвало да извърши проверка в тази насока с оглед приложение на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 ЗДвП, а именно че се касае за лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. При така установената по делото фактическа обстановка по делото не се установява, жалбоподателката да е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е изпълнила задължението си да управлява МПС с поставен обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван, тъй като физическото й състояние след претърпяна операция по отстраняване на жлъчния мехур предвид анатомичното местоположение на същия, не е позволявало използването на обезопасителен колан.

Ето защо административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършването на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, описано в т.2 от наказателното постановление е ангажирана неоснователно, поради което същото следва да бъде отменено в тази част.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №  18-0344-000807 / 21.09.2018 г. на началник група към ОДМВР – София, В ЧАСТТА, С КОЯТО на И.В.Я. с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №  18-0344-000807 / 21.09.2018 г. на началник група към ОДМВР – София, В ЧАСТТА, С КОЯТО на И.В.Я. с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбата на чл. чл. 70, ал.3 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: