ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1836 02.10.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: втори октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1224 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ю.Л.М. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.Вълканова, против определение № 538/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 384/2019 г. по описа на РС – Айтос, в частта му, с която не са приети за съвместно разглеждане насрещните искове, предявени от Ю.Л.М. за нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */19.04.2010 г., както и за заплащане на необходимите разноски и подобрения, направени във връзка с недвижимия имот, предмет на договора за покупко продажба, като производството по тези искове е прекратено и същите са изпратени по подсъдност на ОС – Бургас.
Жалбоподателката изразява недоволство от постановеното определение в обжалваната му част, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че във висящото производство ответницата М. е предявила инцидентен установителен иск за нищожност на договора за покупко-продажба, легитимиращ ищеца като собственик на недвижимия имот, като иска е предявен в условията на евентуалност в случай, че районния съд не спре производството пред него. Жалбоподателката посочва също, че е предявила и евентуален инцидентен установителен иск в случай, че бъда уважен иска на ищеца по чл.108 ЗС за предаване на владението върху недвижимия имот, същият да бъде осъден да й заплати стойността на направените от нея необходими разходи по запазване на имота в размер на 40 000 лв. и направени подобрения в размер на 30 000 лв. При това, счита, че така предявените от нея насрещен иск и инцидентен установителен иск се намират в пряка връзка с предмета на делото и на основание чл.210, ал.2, изр.второ ГПК следва да бъдат разгледани в образуваното производство пред РС-Айтос, поради което районният съд неправилно е прекратил производството по делото по тези искове, независимо от тяхната цена. Счита се също, че с оглед предявяването на горните претенции в условията на евентуалност, то първоинстанционният съд дължи произнасяне по тях само ако бъде уважено искането на ответницата за спиране на делото (поради наличие на висящ преюдициален спор), както и ако бъде уважен предявения от ищеца иск по чл.108 ЗС. Изложени са и съображения за наличието на правен интерес за ответницата М. от предявяването на установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. В заключение, моли въззивния съд да отмени определението в обжалваната му част и да върне делото на районния съдза продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Т.Г.Г., не се взема становище по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, доводите в частната жалба и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството по
гр.дело № 384/2019 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Т.Г.Г.
против Ю.Л.М., с която е предявен иск по чл.108 ЗС за приемане за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот – ателие № 6 с площ от 71.84 кв.м., на * жилищен етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.Айтос, ул.“В. Л.“ № *,
ведно с избено помещение № *, разположено в
сутерена, с площ от 7.25 кв.м., както и 3,693 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена,
както и да се осъди ответницата да предаде на ищеца владението върху описания
недвижим имот.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на
предявения ревандикационен иск.
С писмения отговор ответницата Ю.М. е предявила против ищеца Т.Г. и против „Терастрой“ ООД инцидентен установителен иск за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */19.04.2010 г., като е направила искане за привличането на посоченото дружество като ответник-необходим другар по насрещния иск. Заявила е, че предявявява иска за нищожност в условията на евентуалност в случай, че АРС не уважи искането й за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С писмения отговор ответницата е предявила против ищеца Т.Г. и против „Терастрой“ ООД и насрещен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на тези ответници, че тя е собственик на недвижимия имот въз основа на давностно владение.
С отговора Ю.М.
е предявила против ищеца Т.Г. и насрещен иск, при условията на евентуалност, в
случай, че бъде уважен неговия иск по чл.108 ЗС, същият да бъде осъден да й
заплати стойността на направените от нея необходими разходи по запазване на
имота в размер на 40 000 лв. и направени подобрения в размер на
30 000 лв.
С обжалваното определение № 538/01.07.2019 г. районният съд е констатирал, че от предявените от ответницата искови претенции подсъден на АРС като първа инстанция е единствено установителния иск за собственост, а останалите две претенции следва да се изпратят на ОС-Бургас по подсъдност, тъй като цената на тези искове, определена по чл.69, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, е над 25 000 лв. и същите подлежат на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция на основание чл.104, т.4 ГПК. По тези съображения, АРС не е приел за съвместно разглеждане насрещните искове, предявени от Ю.Л.М. за нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */19.04.2010 г., както и за заплащане на необходимите разноски и подобрения, направени във връзка с недвижимия имот, предмет на договора за покупко продажба, прекратил е производството по тези искове и е изпратил същите по подсъдност на ОС – Бургас.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд и намира постановеното от него определение за правилно и законосъобразно.
Родовата подсъдност на спора е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд (чл.103 ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона дела (чл.104 ГПК).
Обективното съединяване на искове е допустимо тогава, когато по инициатива на страна, с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК (първоначално съединяване) или с последваща молба - чл.211, чл.212 ГПК (последващо съединяване) са предявени искове, родово подсъдни на един и същ съд или ако съдът съедини служебно дела, образувани по такива искове (чл.213 ГПК). Следователно, във всеки случай обективното съединяване изисква исковете да са родово подсъдни на един и същ съд. Ако съединените искове не са родово подсъдни на един и същи съд, съдът следва да раздели производството по тях (чл.210, ал.2 ГПК), а ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд (чл.104, т.6 ГПК).
При предявени насрещен иск и инцидентен установителен иск е налице последващо обективно кумулативно съединяване на искове, поради което съдът следва служебно да извърши проверка за родовата подсъдност, както правилно АРС е процедирал в настоящия случай. Следва да се има предвид също, че преценката дали да приеме насрещните искове за съвместно разглеждане или да ги отдели за разглеждане в друго производство, дори и да са подсъдни на същия съд, е предоставена изцяло на съда, като тази му преценка касае движението на исковете и не подлежи на инстанционен контрол. В тази насока са и задължителните указания на касационната инстанция, дадени в т.7в от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, районният съд е постановил определение по чл.118, ал.2 ГПК, тъй като е приел, че с оглед цената на предявените от ответницата насрещен
осъдителен иск и инцидентен установителен иск за нищожност, същите не са родово
подсъдни на РС-Айтос като първа инстанция, поради което не ги е приел за съвместно
разглеждане, прекратил е производството по тези искове и ги е изпратил по
подсъдност на ОС-Бургас. В този смисъл, депозираната против това определение
частна жалба от ответницата е такава с правно основание чл.121 ГПК, като същата
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.3 и т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, размерът на цената на искове за парични вземания е търсената сума, а според чл.69, ал.1, т.4 ГПК размерът на цената на искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, се определя по т.2, т.е. по данъчната оценка на вещното право.
В случая, размерът на търсената сума по насрещния осъдителен иск е 40 000 лв. за необходими разноски и 30 000 лв. за подобрения, а от представеното по делото удостоверение от Община Айтос е видно, че данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на оспорения договор за покупко-продажба по инцидентния иск за нищожност, е в размер на 26 912.20 лв. Предявените от ответницата искове са облигационни и цената на всеки един от тях е над 25 000 лв., определена по правилата на чл.69, ал.1, т.1 и т.4, вр. т.2 ГПК, поради което същите са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, с оглед разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК.
Следователно, в случая районният съд не е компетентен да разгледа предявените от ответницата насрещни искови претенции, тъй като същите подлежат на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция, съгласно правилата за родовата подсъдност. Ето защо, правилно АРС е прекратил пред себе си производството по тези искове и ги е изпратил по подсъдност на ОС-Бургас.
Въззивният
съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за приложение в случая
на чл.210, ал.2, изр.второ ГПК, тъй като тази разпоредба касае първоначално
съединяване на искове по почин на ищеца, а не последващо съединяване по молба
на ответника, каквато е настоящата хипотеза. Без значение е и обстоятелството,
че насрещните претенции са предявени в условията на евентуалност, след като
районния съд не е компетентен да ги разгледа по правилата на родовата
подсъдност.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 538/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 384/2019 г. по описа на РС – Айтос, в частта му, с която не са приети за съвместно разглеждане насрещните искове, предявени от Ю.Л.М. за нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */19.04.2010 г., както и за заплащане на необходимите разноски и подобрения, направени във връзка с недвижимия имот, предмет на договора за покупко продажба и производството по тези искове е прекратено, като същите са изпратени по подсъдност на ОС – Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.