№ 656/6.8.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на седми юли, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
При секретар |
ЯНКА ВУКЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 609
по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни
жалби на Ф.Х.К. ***/, чрез адв. В.С. и на ГДИН София против решение № 185 от
05.03.2021 г. по адм. д. 762/2020 г. описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
С подадената от Ф.К. жалба се обжалва
решението в отхърлителната част. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
В съдебно заседание, касаторът К. се
явява лично и поддържа касационната жалба. Не се явява процесуалния му
представител, адв. В.С..
С подадената от ГДИН София касационна
жалба се оспорва решение то на АС Пазарджик в осъдителната му част. Иска се
постановяване на ново решение, с което да се отхвърли ищцовата претенция като
неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание, касаторът ГДИН
София се представлява от юрк. Р., който поддържа касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
Производството
пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба от Ф.К. ***/, чрез
адв. В.С. против ГД“Изпълнение на наказанията„- София и Министерство на правосъдието,
гр. София. Искът е предявен за неимуществени вреди за периода 08.01.2016 до
31.10.2016 г. в размер на 35 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 114 лв. В
исковата молба са изложени твърдения, че е налице свръхнаселеност в Затвора
Пазарджик, не му е осигурен санитарен възел и течаща вода, наличие на гризачи и
дървеници, мръсотия в килията, лошо качество на храната. Ищецът твърди, че три
месеца не получавал и изпращал писма, нямал връзка с посолството. Сам си плащал
лекарствата.
С решението си по делото, административният съд е осъдил
ГДИН София да заплати на ищеца сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за исковия период, като отхвърлил иска над тази сума до
пълно предявения размер от 35 000 лв. като неоснователен. Отхвърлил
искът за неимуществени вреди срещу
втория ответник- Министерство на
правосъдието, гр. София изцяло като неоснователен, както и искът за имуществени
вреди срещу двамата ответници. За да постанови
този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:
Ф. Х.Ф. К. е задържан на 08.01.2016г. по преписка вх.№
3216/2015г. по описа на Окръжна прокуратура Пазарджик и Досъдебно производство
№ зм 1721/2015г. по описа на Районно управление Пазарджик към Областна дирекция
на МВР. На 11.01.2016 г. с Определение на Районен съд Пазарджик по досъдебно
производство №1721/2016г. по описа на РУ МВР гр.Пазарджик, му е наложена мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. В Затвора гр. Пазарджик е преведен на
31.10.2016г.
В периода на задържане в ареста към Областна дирекция
на МВР, К. е обитавал следните помещения :
-
от 08.01.16г. до 27.01.16г. е настанен самостоятелно в килия №15 с площ 8,00м² ;
-
от 28.01.16г до 18.04.16г. е настанен самостоятелно в килия №14 с площ 8,00м²
;
-
на 19.04.16г. е настанен с още един
задържан в килия №14 с площ 8,00м² ;
-
от 20.04.16г. до 22.04.16г. е настанен самостоятелно в килия №14 с площ
8,00м² ;
- 23.04.16г. до 16.05.16г. е настанен с още
един задържан в килия №14 с площ 8,00м² ;
-
от 17.05.16г. до 31.10.16г. е настанен самостоятелно в килия №14 с площ
8,00м².
В килиите не е имало санитарен възел и течаща вода, но
за целта е имало общ санитарен възел с 2 броя тоалетни, 2 броя мивки с
постоянно течаща топла и студена вода, като достъп до тях задържаните са имали
непрекъснато, 24 часа в денонощието. В банята е имало душ към проточен бойлер,
като къпането на задържаните е било два пъти в седмицата. Всички килии в ареста
са били оборудвани с единични легла и дървени етажерки. Размерът на всяко легло
е 70/190 см. или 1,33 кв.м. Във всяка килия е имало по една дървена етажерка с
размери 100/30/100 см или 0,30м²
разположена вертикално до стената за личните вещи на задържаните. Ареста се е намирал на 1,30м. под кота нула на
прилежащият терен.
Помещението за разходка на задържаните е било в
рамките на ареста с площ 17,50м²
и е било от закрит тип, който е утвърден
със Заповед № Л-4102 от 06.10.2016г за вътрешния ред в арестите. В килии №14 и
№15, не е имало достъп на естествена светлина. Осветлението е било
осъществявано посредством изкуствена светлина с дневен и нощен режим.
Вентилацията на арестантските помещения се е осъществявала посредством
смукателна и нагнетателна аспирация. Общият коридор, където са били разположени
килиите е бил оборудван с два броя климатици и два броя калорифери. Имало е
един прозорец за достъп на свеж въздух. Помещенията се отоплявали посредством
локално парно на газ. Дезинфекцирането на килиите се осъществявало в
присъствието на задържаните. В помещенията и килиите в които е пребивавал
задържания през периода на задържането му в ареста е имало хлебарки. Не е имало
мухъл и течове от тавана на килиите. Почистването на килиите се извършвало от
задържаните лица. За целта им се предоставяли
препарати и дезинфектанти от 10% разтвор на хлорна вар. На задържаните
лица се е осигурявала безплатна храна /закуска, обяд и вечеря/, достатъчна по
химически и калориен състав, съгласно таблици утвърдени от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите. Количеството и вкусовите качества на храната се контролирали от медицински
специалист към съответния арест, командира на отделение или дежурен по арест,
което се отразявало от тях в книгата за контрол на получаваната и раздавана
храна на задържаните лица. Ф.К. е имал забрана с Постановление №3216/2015г от
11.01.2016г за получаване и изпращане на кореспонденция, колети, за провеждане
на телефонни разговори и срещи е други лица освен по чл.256 ал.3 от ЗИНЗС. На К.
е била осигурена възможност за телефонни разговори след подадено от него
заявление на 04.02.2016г., като същия ден е провел разговор с адвокат. На
04.05.2016г. е провел за първи път разговор с майка си. На 05.05.2016г. е
провел разговор със сестра си. До края на престоя му в ареста е продължил да
провежда телефонни разговори с близките си и с адвоката.
Медицинското обслужване в ареста се извършвало от
медицински фелдшер, който бил на разположение на задържаните лица пет дни в
седмицата. Прегледите се извършвали по график веднъж седмично, а при спешни
случаи незабавно.
Било прието, че
адв. Л. М. не е носил хранителни продукти и лекарства на подсъдимия К. ***. Има
два случая при които подсъдимия К. е предавал на адв. Л.М. 12 бр. книги на
10.03.2017г. и 1 бр. телевизор на 05.04.2017г.
Със Заповед № ЛС-04-62 от 16.01.2017г. на Министъра на
правосъдието, ареста при Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Пазарджик
е закрит, като със същата заповед е открит арест в Затвора Пазарджик.
В посолството на Кралство Испания не е получавало
официално уведомление за задържането на испанския гражданин Ф. Х.Ф.К.. В
посолството е постъпила информация за задържането на К. по неофициален пък от
негови роднини.
В хода на първоначалното разглеждане на делото са били представени още:
- молба от адв.
Л. М. от 24.02.2016г. с искане да бъде разрешен медицински преглед на К.,
поради оплаквания за здравословното му състояние;
- постановление № 3216/2015г. от 28.02.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от лекар в Центъра за спешна медицинска помощ при
Многопрофилна болница за амбулаторно лечение Пазарджик за установяване
моментното здравословно състояние на Ф. Х. Ф. К., обвиняем по ДП № 1721 /2015
г. по описа на РУ МВР Пазарджик. Според приложените Лист за преглед на пациент в спешно отделение
и Бланка за консултация с лекар специалист, прегледа е бил осъществен на
26.02.2016г., като резултата е бил констатация на лекаря, че не се налага
лечение на пациента;
- постановление № 3216/2015г. от 31.05.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от уролог в Центъра за спешна медицинска помощ при
Многопрофилна болница за амбулаторно лечение Пазарджик за установяване
моментното здравословно състояние на Ф.Х.Ф.К., обвиняем по ДП № 1721 /2015 г.
по описа на РУ МВР Пазарджик. Разпоредено е също така, да се изготви подробна
справка за здравословното състояние на същия, с оглед преценка на
обстоятелството дали може да пребивава в следствения арест. Според Бланка за
консултация с лекар специалист, на К. са предписани определени медикаменти.
Представена е и Бланка за раздадени медикаменти, от която е видно, че на ищеца
перманентно са давани медикаменти през м. юни 2016г.;
- Постановление № 3216/2015г. от 29.07.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от лекар хирург в Многопрофилна болница за
амбулаторно лечение Пазарджик за установяване моментното здравословно състояние
на Ф. Х.Ф.К., обвиняем по ДП № 1721 /2015 г. по описа на РУ МВР Пазарджик.
Разпоредено е също така, да се изготви подробна справка за здравословното
състояние на същия, с оглед преценка на обстоятелството дали може да пребивава
в следствения арест. Според приложената Бланка за консултация с лекар
специалист, прегледа е бил осъществен, като резултата е бил констатация на
лекаря, че не се налага лечение на пациента;
- Бланки на вторични медицински прегледи от които е
видно, че задържаният К. е бил преглеждан по няколко пъти ежемесечно за периода
от 14.01.2016г. до 28.10.2016 г.
По делото били изготвени две съдебно медицински експертизи.
В заключението по съдебно медицинската експертиза
изготвено на 26.06.2017г. от д-р А.К., ординатор в „Урологично отделение“ при
МБАЛ Пазарджик е посочено, че подобни на установените при К. заболявания на
тестисите(най-често на единият тестис), може да се появят при общо охлаждане на
организма, намалени защитни сили, както и при асцендентна инфекция - проникване
на бактерии от друго възпалително огнище в организма - остра вирусна инфекция,
тонзилит, грип и др. Вещото лице е формирало извод, че с оглед обстоятелството,
че и при двата прегледа на лекари - уролози не са се установили придружаващи
заболявания и усложнения, не може да се приеме категорично, че условията в
ареста са допринесли по някакъв начин за появата и развитието на такова
заболяване. Според д-р К., наличната патология не е основание да се приеме за
нарушение на фертилитета (оплодителната способност) и не се налага
консервативно или оперативно лечение.
В заключението по втората от съдебно медицинските
експертизи, вещото лице д-р П.А., лекар в „Очно отделение“ към МБАЛ Пазарджик е
констатирала, че К. има заболяване на очите „смесен астигматизъм“.Пояснено е,
че астигматизмът е състояние на очите, което повлиява максималната зрителна
острота. То се отнася до структури и параметри в развитието на окото, които не
се влияят от външни условия. При това положение, вещото лице е формирало извод,
че престоят на ищеца в ареста и условията в него нямат връзка със заболяването.
Обсъдени са показанията на разпитаните по делото
свидетели, като е посочено в кои части се кредитират същите, както и
фактическите обстоятелства, които пресъздават.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета –
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения –липса на достъп до естествена светлина,
липса на възможност за ежедневно раздвижване, липса на санитарен възел и течаща
вода, наличие на хлебарки в помещенията, в които е пребивавал задържания К.,
ограничаване на възможността, задържания да осъществи своевременно телефонно
обаждане до неговите близки, в следствие на което са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на ответната страна за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пазарджик, където е
изтърпявал наказание ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е,
дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
По делото не се установяват обаче нарушения, свързани с
предоставеното на касатора медицинско обслужване, както и с качеството и
количеството на предоставената му храна.
Законосъобразно е отхвърлен иска на касатора срещу
Министерство на правосъдието, като е прието, че непосредствено отговорната
структура за претърпени неимуществени вреди в следствие лошите условия в
заведенията за лишаване от свобода е само ГДИН София. Споделят се изводите на
първоинстанционния съд, че министъра на правосъдието осъществява само общото ръководство
и контрол за изпълнение на наказанията по силата на чл. 10 ал.1 от ЗИНЗС.
Споделят се и съображенията, с които е отхвърлен иска за
претърпени имуществени вреди в размер на 114 лв. като недоказан.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора – Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период,
съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
С оглед изхода на делото разноски на страните не следва
да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 185 от
05.03.2021 г. по адм. д. 762/2020 г. описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2./П/