РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. гр. Лом, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
в присъствието на прокурора Н. Г. К.
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620101575 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЗОДОВ и във вр.чл. 52 от ЗЗД - за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за причинени
от неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление.
Ищецът, чрез процесуалният си представител адв. С. П. основава
исковата си претенция на обстоятелството, че на 06.06.2023 г. около 12,43 ч. в
гр. Лом на кръстовището на ул.“Г. М.“ и ул.“Р.“ е управлявал автомобил
"БМВ" модел „530 Д“ с per. № ********* собственост на В. И. Н.. Твърди, че
бил спрян за проверка от полицейски служители. Направен му бил тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
„Drager Drugtest 5000“ с ивн.№ ********, като полицейските инспектори
отчели, че последния бил положителен за упойващо вещество – „канабис-25“.
На ищецът бил издаден талон за медицинско изследване № ****** от същата
дата, предвид отказа му да приеме показанията от техническото средство.
Ищецът дал кръвна проба за медицинско изследване и урина в МБАЛ Лом.
Съставен му бил АУАН по ЗДвП серия GA № *********г., за нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. Иззето му било и СУМПС.
Посочва, че на същата дата било образувано досъдебно производство
№ 433/2023 г. по описа на РУ Лом, пр.пр. 2711/23 РП Монтана за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) срещу неизвестен
извършител. Непосредствено след това са били разпитвани свидетели от
разследващите органи, като същите дали подробни обяснения по случая.
Досъдебното производство било удължавано няколко пъти, като по същото
била назначена съдебно медицинска експертиза, а в началото на м. януари
1
2024г. и допълнителна такава, като краен резултат от тези експертизи е , че
липсват доказателства за наличие на наркотични вещества в кръвта на ищеца.
Заявява, че впоследствие след повече от девет месеца бил с отнето
СУМПС. Излага аргументи , че наказателното производство било прекратено
с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.03.2024 г.
на Районна прокуратура Лом по ДП № 433/2023 г. по описа на РУ Лом на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК).
По време на воденото ДП, което продължило повече от девет месеца,
ищецът изпитвал сериозни притеснения. През цялото време той бил
травмиран и притеснен. Отделно от това, той не можел да работи и да
изпълнява задължения, поети към трети лица, защото били свързани с
управление на автомобил, а бил лишен от това право. От момента на
образуване на ДП ищецът живял в постоянен стрес. Живота му се променил
изцяло, избягвал да излиза навън. Загубил част от приятелите си, тъй като
градчето било малко и всичко се коментирало. Това негово състояние
продължило повече от девет месеца и още продължавал да се чувства по този
начин. Инициираното наказателно производство, макър и срещу неизвестен
извършител му нанесло значителни вреди. Работел като ш. на повикване и без
трудов договор при приятел, който му обещал да го наеме и на трудов
договор, но тава не се случило, тъй като вече бил без свидетелство за
управление, т.е. същото било отнето. Ищецът навежда и твърдения, че се
издържал с инвалидната пенсия ,която получавал, тъй като ила Решение от
ТЕЛК комисия , и бил принуден да бъде подпомаган парично от своята майка.
Така напрежението в дома му ескалирало и се превърнало в ежедневие, което
продължило повече около десет месеца. Случилото се отразило негативно
върху психиката му, както и на взаимоотношенията в семейството му.
Твърди, че наказателното преследване е започнало фактически от
06.06.2023 г. и приключило на 26.03.2024 г.
В съответствие с принципа за справедливост, който правната норма
била въздигнала като критерий и съобразявайки се с характера, тежестта и
интензитета на действително претърпените неимуществени вреди, счита, че
дължимото обезщетение за тях следвало да бъде определено в размер общо на
3 500 лева, което да бъде заплатено от ответника.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника
Прокуратура на Република България чрез прокурор при Районна прокуратура
Монтана. В него се посочва, че предявеният иск против Прокуратурата на
Република България бил неоснователен и недоказан и го оспорват изцяло.
Наличието на действително претърпени вреди било елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал
доказателства за претърпени морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от дейността на Прокуратурата на Република
България.
В конкретния случай наказателното производство започнато на
06.06.2023r. от РУ Лом с разпит на свидетели, а не от Прокуратурата и не
било образувано срещу конкретно лице, още по-малко срещу ищеца. Всички
действия, за които ищецът твърди, че му причинили стрес, притеснения, срам
2
и т. н. били извършени от органите на полицията т.е. преди образуването на
досъдебното производство в рамките на извършената проверка и били извън
възможностите за контрол от страна на Прокуратурата, в т.ч. и отнемането на
СУМПС е административна мярка. В хода на разследването не били
извършвани никакви процесуално следствени действия по реда на НПК с
участието на ищеца. Ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем и не
бил участвал в никакво процесуално следствено действие. С оглед на това
твърденията му, че този ангажимент заел централно място в ежедневието на
ищеца били несъстоятелни и недоказани. Ангажират и доказателства ,
касателно това, че има водени срещу него други производства, свързани с
употребата на наркотици.
След изготвяне на заключението на химикотоксикологична експертиза
във ВМА София своевременно на 26.03.2024 г. РП Монтана прекратила
производството за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не било водено
срещу конкретно лице. В тази връзка твърденията в исковата молба за
процесуалното качество на ищеца като обвиняем за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК били обективно неверни. Считат, че твърдението на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни
действия от страна на ПРБ се явявало безпочвено и неподкрепено с никакви
доказателства. Ищецът не бил ангажирал никакви доказателства относно това
с какви свои действия Прокуратурата допринесла за това той да се чувствал
притеснен, упрекван. Не било доказано това да се дължи на действия на
Прокуратурата и по някакъв начин въобще да било свързано и да се дължало
на воденото наказателното производство, за което нямало никъде публично
изнесена информация, която да обвързвала името на ищеца с това
производство. В настоящия случай посочват, че не били представени никакви
доказателства относно претендираните от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, емоционално пренапрежение, безпокойство и
унижение. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 3500 лева било
изключително завишено по размер и не съответствало на справедливостта
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Поради изложените съображения считат предявеният иск за
причинени неимуществени вреди са недоказани по основание и размер и ги
оспорват изцяло.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че 06.06.2023 г. срещу ищеца е
започнало наказателно производство по ДП № 433/2023 г. по описа на Районно
управление Лом за това дали на същата дата ищецът е управлявал МПС –
автомобил "БМВ" с рег. № ******* (чужда собственост), след употреба на
наркотични вещества – "канабис 25", установено по надлежния ред с
техническо средство . На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване,
като на същата дата му била взета кръв и урина за изготвяне на химична
експертиза. От акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ ********** г. е видно, че след проверката било иззети като доказателства:
свидетелството на ищеца за управление на МПС .
От приложеното досъдебно производство е видно, че на 29.12.2023 г. е
изготвено заключение по съдебна химическа експертиза, от което се установи,
3
че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети
от ищеца, не били установени наркотични вещества, след което е поискана
допълнителна експертиза, която е изготвена на 28.02.2024г., със същият
отрицателен резултат. С постановление на Районна прокуратура Монтана от
26.03.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
наказателното производство било прекратено поради липса на престъпление и
съобразно направеното отбелязване връчено му на 03.04.2024г., което не е
обжалвано и е влязло в сила. Видно от изготвената справка за съдимост на
ищеца в досъдебното производство, той е бил осъждан , а след това
реабилитиран. В депозираните от РП Монтана писмени бележки по делото се
установява, че срещу ищеца има влязла в сила присъда по НОХД 151/24г. – на
25.01.2025г.,/ т.е. в хода на проведеното съдебно следствие по настоящето
дело/ като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.3
НК.
Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени вреди по делото
бяха разпитани в качеството на свидетели неговата майка – Цв.Ц. която сочи,
че синът й откакто му било взето от органите на полицията СУМПС, бил
депресиран, отчаян и това наложило тя да му осигурява парични средства, за
да се издържа, тъй като получаваната от него инвалидна пенсия била крайно
недостатъчна. Разпитаният св. А. Ц., разказва, че преди отнемането на
СУПВС на ищеца, го наемал за по два-три дни седмично да му работи, като
ш., като му заплащал по 80 -100лв. на ден, имал дори намерение да го наеме
на работа като сключи с него трудов договор, но след като му било отнето
СУМПС, това не се случило. Свидетелят посочи, че след извършената
проверката от полицейските служители на 6.6.2023г., ищецът бил видимо
отчаян, не излизал често навън - както по-рано, странял от приятелите си.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели относно
състоянието на ищеца след проверката на 06.06.2023 г., тъй като техните
впечатления по спорните обстоятелства са непосредствени, последователни са
показанията им за лично възприети от тях обстоятелства в различни ситуации
по различно време, а от друга страна - описаното поведение на ищеца е
логично, с оглед ситуацията, в която се е намирал за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск срещу ответната страна
Прокуратурата на Р България, съдът намира следното: Един от
основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил
израз в чл. 7 от Конституцията на РБ, е този за отговорността на държавата за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Конституцията на Република България изрично предвижда,
че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни
органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган -
юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното
правоотношение. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички
случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в
Тълкувателно решение № 5/2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни
4
действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган
(Прокуратурата, разследващите органи и/или полицейските органи), вредата
следва да се обезщети глобално. Поради което е възможно всички тези органи
като посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството
им на процесуални субституенти. Възможността държавата да се
представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се
допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на ВКС. Така
например решение № 490/2013 г. по гр. дело № 1427/2011 г., I гр. отделение,
ВКС, решение по гр. дело № 652/2011 г., IV гр. отделение, ВКС, решение №
157/21.12.2018 г. по гр. дело № 4776/2017 г., III гр. отделение, ВКС и др. Ако
Прокуратурата и ОД МВР са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за
незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на
Държавата е различно от това на солидарно отговорните в
материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК
действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях
нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение. При това
положение предявяването на иска срещу Прокуратурата и ОД на МВР
Монтана при условията на солидарна отговорност е допустимо, искът следва
да се разгледа по същество и то по граждански ред.
В разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при
наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия
случай наказателното производство е било прекратено поради липса на
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради това са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника. В цитираната разпоредба съществен елемент от състава на
отговорността е наличието на обвинение. Съмнение за наличие на посочения
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват
последните две хипотези на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то само
когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
досъдебното производство. Досъдебно производство се образува при наличие
на предвидени в НПК предпоставки съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК – законен
повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, с постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК или със съставяне на
протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 от
НПК или в случаите на бързо производство При различните начини за
започване на наказателното производство са предвидени и различни правила
за привличане на лице като обвиняем: при образуване на досъдебно
производство по чл. 212, ал. 2 от НПК разследващият орган може да привлече
лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването
срещу него - чл. 219, ал. 2 от НПК, при образуването на бързо производство
лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото
действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 от НПК, при образуване
на досъдебно производство по чл. 212, ал. 1 от НПК се пристъпва към
привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат
достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на
престъпление.
5
С оглед на изложеното при образуване на ДП с постановление по чл.
212, ал. 1 от НПК - какъвто е процесният случай, не е предвидено посочване в
него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него
съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от НПК. Когато досъдебното
производство в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно
лице с посочване на името му, въпреки че не е било привлечено като
обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана
наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяването на досъдебното производство поради
неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност, може да
претърпи вреди, отговорна за които е Държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ. В този смисъл решение № 431/11.04.2016 г. на ВКС по гр. дело №
2329/2015 г., IV гр. отделение. Макар срещу ищеца да не е имало формално
привличане като обвиняем е ясно, че досъдебното производство се е водело
срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му
е повдигнато обвинение. В този смисъл Решение № 425/01.12.2015 г. на ВКС
по гр. дело № 3143/2015 г., IV гр. отделение. Държавата следва да дължи
обезщетение независимо от това дали вредите са причинени виновно, като
вината на конкретни длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън
предмета на делото. При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага
принципът на риска, а не на вината. Отговорност за държавата да обезщети
вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено
срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се
разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по
реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на ДП на 06.06.2023 г. без да е посочен възможен
извършител , само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия
личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на
увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е
длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелства, от значение за определяне на
конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения
обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт
от упражнената принуда, т. к. те следват от закона, но за всички останали
болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства. Така
Решение № 176/19.07.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3501/2016 г., IV гр.
отделение, Решение № 53/07.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 3528/2018 г., III
гр. отделение и др.
Съгласно разрешението, дадено в т. 11 от Тълкувателно решение №
3/2005 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД при установяване на причинно -
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите, претърпени от
ищеца. Съдебната практика е в насока, че понятието "справедливост" не е
абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят
обективно настъпилите обстоятелства – тежест на повдигнатото и поддържано
срещу ищеца обвинение, продължителност на наказателното преследване, вид
и продължителност на наложената му мярка за неотклонение/ за прецизност в
6
настоящият случай ищеца е без мярка да неотклонение/ и наличието на
съпричиняване на вредите и др. Съдът приема, че наказателното производство
е било с продължителност от 06.06.2023 г. до 26.03.2024 г. – повече от девет
месеца, поради забавяне на изготвянето на СМЕ. В случая доказателствата,
събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди са гласни, и сочат
наличие на твърдените в исковата молба вреди за ищеца, и то за целия период
на водене на досъдебното производство. Съдът намира също, че по този начин
същият е бил злепоставен пред своето семейство, приятели и общност, и то в
малко населено място, в което обичайно всички жители се познават – това е
довело до доказаната от свидетелските показания затвореност и нарушаване
на социалните контакти на ищеца. За квалификацията, по която е водено
досъдебното производство – чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат три
наказания - наказание лишаване от свобода от една до три години, глоба от 500
лева до 1500 лева, като същевременно кумулативно се налага наказание по чл.
343 г от НК – лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7, и може да се
постанови лишаване от право по точка 6.
От справката за съдимост, приложена в досъдебното производство,
независимо от настъпилата реабилитация по право за предходното осъждане,
за ищеца това не е първи досег с правосъдието, поради което същият е бил
наясно с предстоящите процесуални действия, които ще бъдат провеждани в
хода на наказателното производство и не е бил изправен пред неизвестността,
с която се сблъскват неосъжданите лица при привличането им към
наказателна отговорност. В рамките на образуваното досъдебно производство
ищецът не е бил призоваван от разследващите органи и не е бил привлечен и
разпитан в качеството на обвиняем, нито му е била взета мярка за
неотклонение. Поради което съдът намира, че проведеното досъдебно
производство не се е отразило съществено нито на личния, нито на социалния
живот на ищеца и не му е причинило тревоги извън обичайните за подобни
случаи. А съобразявайки се и с факта, че при съдебното следствие по
настоящето дело, ищеца има влязла в сила присъда по НОХД 151/24 г. и то за
употребата на наркотици, както и за още едно по което се води разследване и
предвид изложените по-горе обстоятелства съдът приема, че ищецът не
установи по делото някаква особена интензивност на негативните душевни
изживявания, които е преживял в резултат на разследването и с оглед краткия
времеви период, за който са търпени, съдът намира, че обезщетение в размер
на сумата 1 000 лева е напълно адекватно на вредите. Този извод се налага,
при съобразяване на кратката продължителност на периода на понасяне на
вредите и при отчитане на обстоятелството, че образуваните досъдебни
производства не са за "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъпление,
което логично обуславя по ниска интензивност на притесненията от възможна
осъдителна присъда. Необходимо е да се отбележи отново и фактът, че спрямо
ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда, поради което при
провеждане на наказателното преследване същият не е търпял интензивни
ограничения на правната си сфера.
Отчитайки всичко горепосочено, съдът счита, че претърпените
неимуществени вреди от ищеца следва да бъдат обезщетени със сумата от 900
лв. и тази искова претенция следва да се уважи за посочената сума, като върху
нея се присъди и законната лихва. Исковата претенция за неимуществени
7
вреди в останалата й част за разликата до пълния размер от 3500 лв., следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана. Съгласно разясненията, дадени
в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС на Република
България, лихва се дължи от момента на прекратяване на наказателното
производство. Следва да се присъди законна лихва с начален период
26.03.2024 г. – от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответника следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски в за адвокатско възнаграждение, съобразено с уважената искова
претенция.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на Д. Г. Д.а ЕГН ********** сума в общ
размер от 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психологически заболявания, вследствие от незаконно повдигнато обвинение
по ДП № 433/2023г. по описа на РУ Лом като производствата по воденото ДП
е прекратено от РП Монтана, поради липса на съставомерност на обвинението
по чл. 343б, ал.3 НК, ведно със законната лихва върху главницата от
26.03.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществените вреди до пълния претендиран размер от 3500 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца
сума в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева/ за адвокат, съобразно
уважената част на иска и още 10,00 лв. /десет лева/ за внесена ДТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8