№ 1749
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20231110133519 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2, предл. 1,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът К. Н. С. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ...., по
силата на което е изпълнявал длъжността „....”. Твърди, че същото е било прекратено с
издадената от работодателя Заповед № ЧР 11/09.06.2017 г., която е била оспорена пред съда
и съответно отменена с влязло в сила решение, като незаконосъобразна. Твърди, че в
периода от 24.07.2017 г. до 09.12.2017 г. е бил в трудово правоотношение с нов работодател,
при когото е получавал по-ниско трудово възнаграждение от това, което би получавал, ако
не бе незаконно уволнен, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от общо 3 662,80 лв. - обезщетение, представляващо разликата в заплатите поради започване
на работа при по-ниско възнаграждение за времето, през което е траело незаконното
уволнение, както следва: 457 лв. за периода 24.07.2017 г. - 09.08.2017 г. и 3 205,80 лв. за
периода 09.08.2017 г. - 09.12.2017 г., или по 801,45 лв. за всеки месец, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявения иск и моли, същият да бъде отхвърлен, като
неоснователен, тъй като е предявен след изтичане на предвидената в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ
тригодишна погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
1
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
разликата в заплатите, в случай че за времето, през което е траело незаконното уволнение,
но за не повече от 6 месеца, работникът или служителят е започнал работа при по-ниско
възнаграждение. Следователно, за основателността на предявения иск следва да се установи
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и претърпените от
него вреди под формата на пропуснати ползи поради започването на работа при нов
работодател на по-ниско възнаграждение от това, което ищецът би получавал, ако не бе
незаконно уволнен.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са били в трудово правоотношение, безсрочно по своя характер, по силата на което
ищецът е изпълнявал в .... длъжността „....”.
Със Заповед № ЧР 11/09.06.2017 г., връчена на служителя на 09.06.2017 г.,
работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение между страните на
основание 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 09.06.2017 г.
С Решение № 20022780/25.01.2021 г. на Софийски районен съд, постановено по
гр.дело № 54450/2017 г., влязло в сила, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено
уволнението на ищеца, извършено с посочената по – горе заповед. Искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ се явява обуславящ по отношение на иска по чл. 225, ал. 2, предл.1 КТ, а решението
формира сила на пресъдено нещо между страните по отношение незаконността на
уволнението.
Въз основа на Трудов договор № 28, сключен на 24.07.2017 г. с ...., както и от
представения от ищеца препис на трудова книжка, се установява, че след датата на
незаконното уволнение, считано от 24.07.2017 г., ищецът е започнал работа при нов
работодател при основно трудово възнаграждение в размер на 1 250 лв.
Въз основа на представената от ищеца Справка за осигурителен доход, се установява,
че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, което ищецът е
получил при ответника ...., е в размер на 2 051, 45 лв.
С оглед гореизложеното, се установява, че след датата на незаконното уволнение
ищецът е започнал работа при друг работодател на по-ниско възнаграждение, като при
реализиране пълния фактически състав на вземането за обезщетение, ищецът би имал право
на обезщетение в общ размер от 3 662,80 лв. за периода от 24.07.2017 г. /датата, на която
ищецът е започнал работа при друг работодател на по-ниско възнаграждение/ до 09.12.2017
г. /датата, на която изтича шестмесечният срок по чл. 225, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 225, ал. 1
КТ/.
Ответникът прави възражение, че искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. Посочва, че иск с правно основание чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ следва да се предяви
2
в рамките на общата тригодишна давност по чл. 358 КТ, считано от момента на получаване
от ищеца на по-ниско трудово възнаграждение. Твърди, че именно от този момент се
осъществява пълният фактически състав на вземането по чл. 225, ал. 2 КТ и оттогава започва
да тече тригодишният давностен срок. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/19.03.1996
г. на ВС по гр.д. № 3/95, ОСГК, според което вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от
деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение, като този ден
поначало е денят на уволнението. Цитира Решение № 387/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1317/2010 г., IV г. о., ГК, според което давностният срок започва да тече за всяка изтекла
част от предвидения за обезщетяване период от време, в момента на изтичането му. В този
смисъл ответникът претендира, че давността на вземането на ищеца за обезщетение в
размер на 457 лв. за периода 24.07.2017 г. - 09.08.2017 г. е изтекла на 09.08.2020 г., а
давността на вземането на ищеца за обезщетение в размер на 3 205,80 лв. за периода
09.08.2017 г. - 09.12.2017 г., или по 801,45 лв. за всеки месец, е изтекла, както следва: за
периода 09.08.2017 г. -09.09.2017 г. давността е изтекла на 09.09.2020 г., за периода
09.09.2017 г. - 09.10.2017 г. давността е изтекла на 09.10.2020 г., за периода 09.10.2017 г. -
09.11.2017 г. давността е изтекла на 09.11.2020 г. и за периода 09.11.2017 г. - 09.12.2017 г.
давността е изтекла на 09.12.2020 г.
Съдът намира за основателно наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че в чл. 225,
ал. 1 и чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ са уредени две различни хипотези, то те касаят един и същи
иск за обезщетяване на вредите, претърпени поради незаконно уволнение. Това е така, тъй
като правилото на чл. 225, ал. 2 КТ се прилага систематично с това по чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно константната съдебна практика предпоставките за присъждането на обезщетение
по чл. 225, ал.1 и чл. 225, ал.2, предл.1 КТ са едни и същи; различен е само начинът на
определянето на размера на пропуснатата полза и друга разлика не се наблюдава (в този
смисъл Определение № 856/21.07.2009 г. на ВКС по гр.д. № 423/2009 г., ІV Г.О., Решение от
14.01.2008 г. на САС по гр. д. № 454/2007 г., ГК, I състав, Определение № 11618/25.07.2011
г. на СГС по гр. д. № 9604/2011 г.). Следователно, изведените в практиката правила, които
уреждат прилагането на погасителната тригодишна давност по отношение на иска по чл.
225, ал. 1 КТ следва да се приложат и по отношение на иска по чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ.
Съдебната практика (Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ВС по гр.д. № 3/95,
ОСГК; Решение № 387/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г., IV г. о., ГК;
Определение № 215/17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 118/2016 г., III г. о., ГК) приема, че
вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска
изпълнение, който ден поначало е денят на уволнението. В този ден уволненият може да
предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, но същият би бил неоснователен
преди да се осъществят другите елементи от фактическия състав на правото за обезщетение,
а именно оставане без работа през определения от закона шестмесечен период от време. В
момента, в който тези елементи на фактическия състав се осъществят, започва да тече
давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, като правото на обезщетение се отнася за всеки
3
отделен период от време през исковия период, т.е., давностният срок започва да тече за
всяка изтекла част от вземането за периода от момента на изтичането му.
Аналогично на този извод и съобразявайки се с конкретния случай, съдът приема, че
вземането на ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ е станало изискуемо с
осъществяване елементите на следния фактическия състав: незаконно уволнение;
получаване по-ниско възнаграждение при нов работодател през част от определения от
закона шестмесечен срок; наличие на вреда – пропусната полза в размер на разликата между
брутното възнаграждение по прекратеното правоотношение и това, по което работникът или
служителят е встъпил след уволнението. Следователно, в хипотезата на незаконно
уволнение, давностният срок за обезщетението по чл. 225, ал. 2, предл. 1 КТ започва да тече
от момента, в който работникът или служителят е започнал работа при по-ниско
възнаграждение, като правото на обезщетение се отнася за всеки отделен период от време
през исковия период, т.е., давностният срок започва да тече за всяка изтекла част от
вземането за периода, а именно от момента на изтичането му. От изложеното се установява,
че вземането на ишеца за обезщетение по чл. 225, ал. 2, предл. 1 за периода от 24.07.2017 г.
/датата, на която ищецът е започнал работа при друг работодател на по-ниско
възнаграждение/ до 09.12.2017 г. /датата, на която изтича шестмесечният срок по чл. 225, ал.
2, предл. 1 вр. чл. 225, ал. 1 КТ/ е изцяло погасено по давност, считано от 09.12.2020 г.
Доколкото ищецът не е представил доказателства, за да установи, че са налице основания,
обуславящи спирането или прекъсването на давността, настоящият съдебен състав намира за
основателно и следва да уважи възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
С оглед горното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, като потасен по
давност за цялата сума от 3 662,80 лв. - обезщетение, представляващо разликата в
заплатите поради започване на работа при по-ниско възнаграждение за времето, през което е
траело незаконното уволнение, в периода от 24.07.2017 г. до 09.12.2017 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 800,40 лв., представляваща сторените от
последния съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК възражението на ищеца за прекомерност на сторените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение,
тъй като размерът им представлява минимално определеният такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса за
водене на делото следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ...., срещу ...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 2, предл. 1 КТ, за заплащане на сумата от 3 662,80 лв. - обезщетение,
представляващо разликата в заплатите поради започване на работа при по-ниско
възнаграждение за времето, през което е траело незаконно уволнение, извършено със
Заповед № ЧР 11/09.06.2017 г., за периода 24.07.2017 г. – 09.12.2017 г. , като погасен по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ...., да
заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 800,40 лв.,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5