Р Е Ш Е Н И Е - 30

 

                гр. Видин 18.02.2021г.

              В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател : Владимир Крумов

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ……………………..………... като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 855 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК.

Твърди се от ищецът Д.С.Ц., ЕГН: **********,*** № 1848/2011г. на Районен съд Видин бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, ЕИК *********, сумите : 649,68лв. - главница, възнаградителна лихва – 152,72лв. за периода от 30.04.2009г. до 30.04.2010г., мораторна лихва – 163,90лв. за периода 29.05.2009г. до 02.09.2011г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.09.2011г. до изплащане на вземането, както и 125,00лв. - разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Ищецът не подал възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като не бил в страната. По последното дело е издаден изпълнителен лист на 22.11.2011г. На 27.07.2012г. било образувано изпълнително дело № 20127240400554 при Частен съдебен изпълнител В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин. Кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил вземанията си на ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“П.В. № **, Бизнес сграда – Л. *, ет. * с договор за цесия от 15.05.2015г. за което ищецът бил уведомен на 15.07.2015г. Давността от пет години, съгласно чл. 110 от ЗЗД, за събиране на вземанията на кредитора е изтекла и същите не подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече от момента в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 115, ал. 1, б.“ж“ давността спира докато трае съдебен процес относно вземането, като в настоящия случай такъв не е имало и давността не била спирана. В чл. 116 от ЗЗД са предвидени юридически факти, които прекъсвали давността. С образуването на изпълнителното дело на 27.07.2012г. давността, която към този момент не е била изтекла, е прекъснала и е започнала нова давност от пет години. От този момент са изтекли повече от пет години. През това време не били настъпили никакви юридически факти по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, които да прекъснат давността, нито са предприемани действия за принудително изпълнение по смисъла на б.“в“ от чл. 116 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи вземанията му по изпълнителното дело, като погасени по давност. Иска разноски по производството.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на иска. Твърди за предприети изпълнителни действия по изпълнително дело № 20127240400554 при Частен съдебен изпълнител В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин. Поддържа за приложимост на ППВС № 3 / 18.11.1980г. според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Сочи, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. – датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Иска разноски по производството.

 По делото са събрани писмени доказателства.

          Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна :

          Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.11.2011г. по гр. дело № 1848 / 2011г. по описа на Районен съд Видин, е образувано, на 09.07.2012г., изпълнително дело № 20127240400554 при Частен съдебен изпълнител В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин против ищеца за събиране на процесните суми. По същото са насрочени описи, оценка и изземване на движими вещи съответно на : 11.06.2014г., 18.09.2018г., на 27.11.2019г., на 30.11.2020г. С молби от 11.08.2017г., 09.06.2018г., 07.10.2019г., 13.10.2020г. ответното дружество е искало извършване на изпълнителни действия – запор на банкови сметки, опис, оценка и публична продан на движими вещи.

          При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от правна страна :

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължат ли ищеца процесните суми.

Ищецът се позовава на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2 / 2013г., което счита за приложимо в настоящия случай. Ответната страна навежда доводи за приложимост на ППВС № 3 /18.11.1980г. до постановяване на горното тълкувателно решение, което дава съвсем различна регламентация на въпроса за погасителната давност в рамките на изпълнителния процес. В т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на ВКС изрично е посочено, че се обявява  за  изгубило  сила  Постановление № 3 /1980г. на Пленума на Върховния съд. Релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент следва да се счита за изгубило сила ППВС 3/1980г. В тази връзка следва да се съобрази Решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В мотивите на решението е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните такива, обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Според мотивите на Решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.

В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 20127240400554 при Частен съдебен изпълнител В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин. По силата на ППВС 3/1980г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от 26.06.2015г. - момента на постановяване на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26 юни 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис, оценка и изземване на движими вещи, съответно на 11.06.2014г., 18.09.2018г., на 27.11.2019г., на 30.11.2020г., съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност, предвид което настоящия съдебен състав намира, че процесните вземания не са погасени по давност.

Предвид това иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски остават в негова тежест.

Ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт. Делото не е от фактическа и правна сложност.

С оглед на горното Съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

Отхвърля предявения от Д.С.Ц., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“П.В. № **, Бизнес сграда – Л. *, ет. * че Д.С.Ц., ЕГН: **********,***,  не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“П.В. № **, Бизнес сграда – Л. *, ет. * сумите : 649,68лв. - главница, възнаградителна лихва – 152,72лв. за периода от 30.04.2009г. до 30.04.2010г., мораторна лихва – 163,90лв. за периода 29.05.2009г. до 02.09.2011г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.09.2011г. до изплащане на вземането, както и 125,00лв. - разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, за което е издаден изпълнителен лист от 22.11.2011г. въз основа на Заповед № 1517-РЗ/27.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 1848 / 2011г. на Районен съд, и е образувано изпълнително дело № 20127240400554 при Частен съдебен изпълнител В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин, като неоснователен.

Осъжда Д.С.Ц., ЕГН: **********,***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“П.В. № **, Бизнес сграда – Л. *, ет. * сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Отхвърля искането на Д.С.Ц., ЕГН: **********,***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: