Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 22.03.2021 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 533 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл.64,
ал.1 и чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба
на „А.П.К.“ ООД, ЕИК XXXXXXXXX,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. „Русия“ № 2-Е,
представлявано от управителя М.К.К., уточнена с допълнителна молба с вх.№
2731/03.11.2020 г., срещу решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане с изх.№ BG05M9OP001-1.023-0021/11 от 07.10.2020 г. на зам. министъра на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020 в частта по т.2, т.3 и т.4, с които е определен общият
размер на неверифицираните средства – 1940, 00 лева (т.2); извършена е
финансова корекция в размер на 19 400, 00 лева (т.3) и е определен общият
размер на плащането – 8742, 22 лева (т.4). В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението в оспорените му части поради допуснати
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се, че срещу дружеството има издадено решение за определяне на
финансова корекция в размер на 100 % върху сумата на отчетените от нарушението
разходи по договор с изпълнител „ТО на НТС“ гр.Добрич на обща стойност
19 400, 00 лева. Това решение е обжалвано пред административния съд и не е
влязло в сила, поради което е недопустимо определената с него корекция да се
взема предвид при определяне на крайното плащане по договора. Твърди се, че
неправилно е определен размерът на неверифицираните средства в акта – 1940, 00
лева. В решението е посочено, че се верифицират непреки разходи в размер на 10
% от отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от
ЗУЗЕСИФ, но не са описани факти и обстоятелства, които да обуславят
неверифицирането на тези средства. Твърди се, че не е посочен размер на
приетите за допустими преки разходи, нито са конкретизирани факти и
обстоятелства, обуславящи верифициране на изпълнение на индикаторите в по-малък
от заложения размер. Счита се, че след като решението за финансова корекция не
е влязло в сила и размерът от 19 400 лева не е окончателен, няма как да се
определи стойността на неверифицираните средства. Оспорва се и размерът на
определената сума за плащане, като се счита, че тя трябва да бъде в по-висок
размер. Твърди се, че за да бъде определена сумата за плащане, е необходимо да
е ясна и безспорна общата сума на верифицирани разходи по проекта. Едва след
нейното установяване може да бъде определена стойността на сумата за плащане.
По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Не се
претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по делото –
заместник - министърът на труда и социалната
политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Твърди, че оспореното решение, с което се
извършва вече наложена корекция, е свързано с изпълнението на акта за
определяне на корекцията, т.е. в случая не е необходимо да се изчака
приключване на съдебното производство, в което се обжалва актът, с който е
определена финансова корекция, доколкото е налице допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на този акт. Сочи, че няма искане от страна на
бенефициера за спиране на предварителното изпълнение, поради което правилно
административният орган е пристъпил към изпълнение на решението за финансова
корекция. Излага, че в Условията за кандидатстване и в договора за предоставяне
на БФП е указано, че размерът на непреките разходи е 10 % от стойността на
допустимите преки разходи. В резултат на неверифицирането на стойността на
финансовата корекция от 19 400 лева е намален и процентът на допустимите
непреки разходи, защото те са пряко зависими от стойността на преките разходи. Претендира
присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. платен депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
на жалбоподателя на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Не се спори по
делото, че между Министерство на труда и социалната политика, от една страна като договорящ
орган, представлявано от
Зорница Димитрова Русенова, заместник – министър на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия
орган (УО) по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020
(ОПРЧР), съфинансирана от Европейския социален фонд в пълния обхват от функции
по чл. 125 от Регламент 1303/2013 г., и „А.П.К.“ ООД, от друга страна като бенефициер, е сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 205 744, 00 лева, представляваща
минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013 по ОПРЧР 2014 –
2020 по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001 – 1.023 „Подкрепа за предприемачество“,
с регистрационен № BG05M9OP001 – 1.023 – 0021 –
С01. Съгласно т.3.2 от договора разходите по
договора се извършват в съответствие с предвиденото в секция “Бюджет” от формуляра за
кандидатстване и за дейностите, описани в него. Според този формуляр (л.41-44
от делото) преките разходи по бюджетен ред са в размер на общо 187 040, 00
лева, в т.ч. 109 822, 00 лева по бюджетен ред І. Разходи за персонала; 6602, 00
лева по бюджетен ред ІІ. Разходи за материали и 70616, 00 лева по бюджетен ред
ІІІ. Разходи за услуги, а непреките разходи (т.ІV “Единна ставка”, т.6 „Непреки
разходи“) са в размер на 18 704, 00 лева, които са в точен размер от 10 % от
преките допустими разходи от 187 040 лева. Съгласно т. 3.74 от договора размерът на
безвъзмездната финансова помощ е дължим до размера на верифицираните допустими
разходи по т. 3.60, като извършените недопустими разходи не подлежат на
възстановяване. Съгласно т. 3.60 за допустими се считат разходите по проекта,
които отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по
процедурата, и не противоречат на нормативните изисквания по Регламент
№303/2013 на Европейския парламент и Съвета, Регламент № 1304/2013 на
Европейския парламент и Съвета и на ЗУСЕСИФ.
На 20.02.2019 г. жалбоподателят, като наемател, е сключил договор за наем със Сдружение „Териториална
организация на научно - техническите съюзи“ (ТО на НТС) - гр. Добрич, като наемодател, след
извършване на възлагане без провеждане на процедура за избор на изпълнител по
ЗУСЕСИФ. Отчетени са извършени
разходи за предоставяне на зали под наем по Дейност 1. „Информиране и
мотивиране за развитието на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество“, Дейност 2 „Предоставяне на
обучения, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания
и умения и разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на
самостоятелна стопанска дейност“ и Дейност 3.
„Предоставяне на консултантски услуги за подготовка за самостоятелна стопанска
дейност и дейности за подкрепа“.
Стойността на
сключения договор за наем е 19 400,00 лева.
На 13.07.2020 г. е
подадено искане за окончателно плащане
№ 4, с отчетен период 01.09.2019 - 14.06.2020 г., с обща стойност на
постъпилото искане за плащане от 30 082, 22 лева.
При проверка на
подадените към искането документи и след извършени служебни справки в Търговския
регистър е констатиран конфликт на интереси при възлагане на средства по
договора за наем от 20.02.2019 г., съставляващ нарушение по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕСИФ
и във връзка чл. 61 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета
от 18 юли 2018 година. В резултат на това е издадено решение №
BG05M9OP001-1.023-0021/9 от
11.09.2020 г. на зам. министъра на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, с което на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е определена
финансова корекция в размер на 100 на сто върху
сумата на отчетените допустими разходи по засегнатия от нарушението договор на
обща стойност 19 400, 00 лева без ДДС по Дейност 1. „Информиране и мотивиране за развитието на
самостоятелна стопанска дейност и предприемачество“, Дейност 2 „Предоставяне на
обучения, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания
и умения и разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на
самостоятелна стопанска дейност“ и Дейност 3.
„Предоставяне на консултантски услуги за подготовка за самостоятелна стопанска
дейност и дейности за подкрепа“.
Не е спорно между
страните по делото, че срещу това решение е подадена жалба, по която е
образувано адм. дело № 499/2020 г. по
описа на Административен съд – Добрич, което е висящо понастоящем.
На 07.10.2020 г. е
издадено и оспореното решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане с изх.№ BG05M9OP001-1.023-0021/11 от 07.10.2020 г. на зам. министъра на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, с което, след като е взето предвид, че са отчетени
разходи, за които е определена финансова корекция, е определен общ размер на
верифицираните средства по постъпилото искане за плащане – 49 891, 02 лева
(т.1); определен е общ размер на неверифицираните средства – 1940, 00 лева (т.2), от които : по т.2.1. – 538, 93 лева по
бюджетен ред ІV.6.1 „Непреки разходи в размер на 10 на сто от допустимите преки
разходи по проекта“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ и по т.2.2 –
1 401, 07 лева по бюджетно перо ІV.6.2. „Непреки разходи в размер на 10 на
сто от допустимите преки разходи по проекта“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ; извършена е финасова корекция в размер на 19 400 лева във връзка с решението
за определяне на финансова корекция от 11.09.2020 г. (т.3) и е определен общ
размер на сумата за плащане – 8 742, 22 лева (т.4).
В т.2 от диспозитива
на решението е посочено, че УО верифицира непреки разходи в размер на 10 на сто
от отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ,
във вр. чл.8, ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016 г., във вр. с раздел 14.3 Допустими
разходи от Условията за кандидатстване по схемата, а в т.4, че размерът на
окончателното плащане се изчислява, след като от всички общо верифицирани
разходи по проекта, финансирани чрез БФП (122 640, 91 лева), са
приспаднати отпуснатите авансово и междинни плащания (113 898, 69 лева).
Съгласно мотивите към
решението след извършена проверка на комплекта документи по искането за плащане
е установено, че общият бюджет по проекта е 205 744, 00 лева, от които
174 882, 38 са европейско финансиране, общо платените средства към момента
са 113 898, 69 лева, общата стойност на постъпилото искане за плащане е
30 082, 22 лева, а общата стойност на отчетените за периода разходи е в
размер на 71 231, 02 лева. В искането са предявени разходи в размер на
19 400 лева в бюджетен ред ІІІ.4.2. „Разходи за наем на зали, оборудване и
други, пряко свързани и необходими за осъществяването на дейности 2 и 3“ и
ІІІ.4.4. „Разходи за наем на зали, оборудване и други, пряко свързани и
необходими за осъществяването на дейности 2 и 3“, по отношение на които е
налице издадено решение за определяне на финансова корекция в размер на 100 на
сто. Прието е, че на основание чл.75, ал.1, изр. първо, във вр. чл.73, ал.4,
във вр. чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ корекцията следва да се извърши от плащане, в
което са включени засегнатите от нарушението разходи. Направен е извод, че е
превишен размерът на непреките разходи поради превишаване на максимално
допустимия размер от 10 %, определен в административния договор. Като правно
основание за издаване на решението са посочени чл.62, ал.2, чл.64, ал.3 и
чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят е
уведомен за издаденото решение на 07.10.2020 г. съгласно извадка от ИСУН 2020
на л. 61 – 62 от делото.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – икономическа експертиза, кредитирана от съда като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. След извършена проверка на документацията по проекта вещото лице е установило, че с искане за
окончателно плащане № 4 от ИСУН 2020, с отчетен период от 01.09.2019 г. до
14.06.2020 г., размерът на исканата сума за плащане е 30 082, 22 лв. при обща стойност на отчетените за този период разходи в размер на общо 71 231, 02 лв. (таблица 3), от които :
> преки разходи по
бюджетен ред в размер на общо 64755, 47 лв., в т.ч.
•
42014,
07 лв. по бюджетен ред I.Разходи за персонала
•
1580,
80 лв. по бюджетен ред II.Разходи за материали
•
21160,
60 лв. по бюджетен ред III.Разходи
за услуги
>
непреки
разходи в размер на 6475, 55 лв. (10 % от преките допустими
разходи от 64755.47 лв.), в т.ч.
•
1798,
45 лв. по бюджетен ред IV.6.1 „непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекта „
•
4677,
10 лв. по бюджетен ред IV.6.2 „непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекти„
Според заключението на вещото лице верифицираните и неверифицирани суми в оспореното
решение са правилно изчислени по вид и размер, както следва :
а/ верифицирани
суми в размер на общо 49891, 02 лв., в т. ч.
>
преки
разходи в размер на 45355, 47 лв., от които :
•
42014,
07 лв. по бюджетен ред I.Разходи за персонала
•
1580,
80 лв. по бюджетен ред II.Разходи за материали
•
1760,
60 лв. по бюджетен ред III.Разходи
за услуги
>
непреки
разходи в размер на 4535, 55 лв. (10 % от преките допустими
разходи от 45355.47 лв. ), от които :
•
1259,
52 лв. по бюджетен ред IV.6.1 „непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекта „
•
3276,
03 лв. по бюджетен ред IV.6.2 „непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекти „
б/
неверифицирани суми в размер на общо 1940.00 лв., в т.ч.
•
538,
93 лв. по бюджетен ред IV.6.1 „ непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекта„
•
1401,
07 лв. по бюджетен ред IV.6.2 „непреки разходи в размер на 10 на сто от
допустимите преки разходи по проекти“.
Така посочените суми са определени в резултат на финансова корекция в размер на 19400,00 лв. - преки разходи по бюджетен
ред II.Разходи - за наем на зали по договор с изпълнител „ТО на
НТС„ гр.Добрич, определена с решение за
определяне на финансова корекция № BG05M90P001-1.023-0021/9 от 11.09.2020 г.
В заключението е посочено, че към момента на издаване на решението общо изплатените средства по авансови и
междинни плащания са в размер на 113898, 69 лв., а общо верифицираните разходи
по проекта са в размер на 122640, 91 лв., съответно подлежащата на плащане сума
е в размер на 8742, 22 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е
издаден от оправомощен за това административен орган съгласно заповед №
РД01-268/04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика (л.15), в
предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни
основания за издаването му, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Решението е постановено
по искане за окончателно плащане, при проверката на което е установено, че е
налице издадено решение за определяне на финансова корекция, засягащо
предявените за плащане суми по проекта.
В него се съчетават
белези както на отказ за верификация на суми по чл.64 от ЗУСЕСИФ, така и на акт
по изпълнение на определена с решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансова
корекция.
С оспорения акт е
извършена корекция в размер на 100 на сто чрез намаляване на размера на
изразходваните средства по проекта на основание чл.75, ал.1 ЗУСЕСИФ, като е
определен общият размер на верифицираните и неверифицираните средства, както и
общият размер на сумата за плащане (т.1, т.2 и т.4).
Съгласно разпоредбата
на чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ решението за определяне на финансова корекция може да се
оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат
съответно разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 и ал.5 – 7. Съгласно чл.27, ал.2
ЗУСЕСИФ оспорването на индивидуалните административни актове и на
административните договори не спира тяхното изпълнение, т.е. налице е допуснато
по закон предварително изпълнение на решението, с което е определена финансова
корекция. По делото няма данни, а и не се твърди, че изпълнението на решението
за определяне на финансова корекция, което е послужило като основание за извършване
на финансовата корекция по т.3 от настоящото решение, е спряно. Не е налице и
влязъл в сила съдебен акт по оспорването му по адм.д. № 499/2020 г. на Административен
съд – Добрич.
Съгласно чл.71, ал.1
от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по
глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект. Разпоредбата на чл.75,
ал.1 ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата корекция се извършва от плащанията по
проекта, в който са включени засегнатите от нарушението разходи. В случая е направено
искане за плащане по проекта и след като предварителното изпълнение на
решението за определяне на финансова корекция не е спряно, то административният
орган е разполагал с възможността да извърши финансовата корекция, като я
приспадне от заявените за верифициране средства. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че ръководителят на УО не е следвало да взема предвид
процесната финансова корекция при определяне на крайното плащане по договора,
след като решението за нейното определяне не е било влязло в сила. В случаите
на чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ административният орган действа в условията на
обвързана компетентентност и няма право на преценка дали да извърши финансовата
корекция или не при наличие на подлежащо на предварително изпълнение решение по
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, което е и единственото фактическо основание, обуславящо
законосъобразност на т.3 от оспореното решение.
В резултат на
извършената финансова корекция в размер на 19 400 лева РУО е верифицирал
преки разходи в размер на 45 355, 47 лева вместо заявените за плащане 64755,
47 лева. От заключението на вещото лице е видно, че в общия размер на
отчетените и предявените преки разходи от бенефициера се включва и сумата от 21
160, 60 лева по бюджетен ред ІІІ Разходи за услуги, като верифицираните с
решението преки разходи по този бюджетен ред възлизат на 1760, 60 лева, а
неверифицираните разходи за разликата до 21 160, 60 лева се равняват на приспаднатата
сума по чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Намаляването на верифицираните преки разходи чрез приспадане на
финансовата корекция е довело и до намаляване на съответстващите им непреки
разходи съгласно т.2 от решението, с която е отказана верификация на непреки
разходи по бюджетен ред ІV.6.1 (т.2.1.) и по бюджетен ред ІV.6.2
(т.2.2.) в размер на общо 1940, 00 лева на основание чл. 57, ал. 1, т. 4
от ЗУСЕСИФ. Посочено е също, че
УО верифицира непреки разходи в размер на 10 на сто от отчетените допустими
преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.8, ал.1, т.1
от ПМС № 189/2016 г., във вр. с раздел 14.3 Допустими разходи от Условията за
кандидатстване по схемата. В мотивите към решението са изложени
обстоятелства, че за верификация са предявени непреки разходи, превишаващи максимално
допустимия размер от 10 %, определен в административния договор.
Производството по верификация на разходи е уредено в
разпоредбите на чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган, като
според чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ извън случаите по ал.1 ръководителят на
управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане
за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Общите условия за допустимост
на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, за да се считат
разходите за допустими, те следва да са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ предвижда, че безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ могат да бъдат
предоставени под формата на финансиране с единна ставка, определена чрез
прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от Регламент (ЕС) № 1303/2013, възпроизведена и в чл.8, ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016 г., когато изпълнението на операция поражда
непреки разходи, те могат да бъдат изчислени при единна ставка в размер до 25 %
от допустимите преки разходи, при условие че ставката се изчислява въз основа
на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или метод, прилаган в
рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло
от държавата членка, за подобен тип операция и бенефициер. Съгласно т.ІV „Единна
ставка“ от раздел 14.3. „Допустими разходи“ от Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОП “РЧР“ 2014 – 2020 по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001 – 1.023 „Подкрепа
за предприемачество“, по която процедура е получена безвъзмездната финансова
помощ по процесния проект, непреките разходи са в размер на 10 % от допустимите
преки разходи. Същото е изрично установено и в чл.3.2. от договора между
страните, във формуляра за
кандидатстване към който (секция „Бюджет) е посочено, че непреките разходи са в
размер на 10 % от допустимите преки разходи по проекта.
С оглед на това и в съответствие с общата
стойност на верифицираните преки разходи по т.1 от решението (в тази част
решението не е обжалвано) размерът на поисканите за верифициране непреки
разходи надвишава допустимия процент с 1940, 00 лева, поради което се явява
недопустим разход, както правилно и законосъобразно е преценил и
административният орган.
Неоснователно е
възражението на бенефициера, че в акта не са посочени факти и обстоятелства,
които да обуславят неверифицирането на посочените в т.2 от решението средства.
В решението изрично е посочено, че се верифицират непреки разходи в размер на
10 % от отчетените допустими преки разходи по проекта, а това са тези, признати за такива чрез
верификация в етапа на изпълнение на проекта. Действително в решението не е
посочен конкретният размер на приетите за допустими преки разходи, но те са
част от общо верифицираните по т.1 от решението средства в размер на
49 891, 02 лева, от които 45 355, 47 лева са верифицираните преки разходи
и 4535, 55 лева са верифицираните непреки разходи, видно и от неоспорената от
жалбоподателя експертиза по делото. Следователно правилен е изводът, че сумата
от 1940, 00 лева за непреки разходи превишава максимално допустимия размер за тази
категория разходи и законосъобразно не е верифицирана от РУО. В решението са посочени и
относимите правни норми, въз основа на които административният орган е установил
надвишаването и е определил неверифицираните непреки разходи.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че РУО неправилно е определил размера на
неверифицираните средства. От заключението на вещото лице се установява по
безспорен и категоричен начин, че непризнатите разходи по т.2 от решението са
правилно изчислени по размер и не са налице основания за изменението им.
Правилно е изчислен и общият размер на сумата за плащане по т.4 от решението,
след като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез
безвъзмездна финансова помощ, са приспаднати средствата по авансовите и
междинните плащания. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че
стойността на сумата за плащане е неправилно определена, тъй като решението, с
което е определена финансовата корекция, не е влязло в сила и общата сума на
верифицираните разходи не е ясно и безспорно установена. Влизането в сила на
решението за определяне на финансовата корекция не е определящо за
произнасянето на органа в производство по верификация. Определянето на верифицираните
средства може да стане както при приключило, така и при висящо производство по
администриране на нередност, аргумент за което е и разпоредбата на чл.64, ал.1
от ЗУСЕСИФ. Определената с акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансова корекция е
самостоятелно основание да се откаже плащане на сума при искане за
верификацията й, поради което следва да участва при определяне на общата сума
на верифицираните разходи, независимо че не е влязла в сила. В случай че тя
бъде отменена, е налице възможност за включване на разхода в последващо искане
за плащане.
По тези съображения
решението в оспорените му части е правилно и законосъобразно, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода на
делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на общо 700 лева, от които 500
лева - платено възнаграждение за вещо лице, и 200 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.П.К.“ ООД, ЕИК XXXXXXXXX, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. „Русия“ № 2-Е, представлявано от
управителя М.К.К., срещу решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане с изх.№ BG05M9OP001-1.023-0021/11 от 07.10.2020 г. на зам. министъра на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020 в частта по т.2, т.3 и т.4, с които е определен общият
размер на неверифицираните средства – 1940, 00 лева (т.2); извършена е
финансова корекция в размер на 19 400, 00 лева (т.3) и е определен общият
размер на плащането – 8742, 22 лева (т.4).
ОСЪЖДА „А.П.К.“ ООД, ЕИК XXXXXXXXX, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул. „Русия“ № 2-Е, представлявано от
управителя М.К.К., да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 700
лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: