№ /04.06.2018 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІV СЪСТАВ в публично заседание на ЧЕТВЪРТИ МАЙ през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1013 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на С.Г.Д.,
действащ като ЕТ „ВЕ-СТ-С.Д.“ от гр. Търговище срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р–03002516000924-091-001/09.12.2016 година на органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна,
потвърден с Решение /Р/ № 26/13.03.2017 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/. Жалбоподателят твърди, че
ревизионния акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди, че орехите
и ореховите ядки не попадат в обхвата на Закона за лечебните растения, поради
което органите по приходите неправилно са извели извод, че липсата на
отбелязване в съответните изисуеми от Закона за лечебните растения книги
означава, че същите не са получени. Оспорва изводът на ревизиращите, че
осчетоводените билки, орехови ядки и жълъди не са получени, като твърди, че
лицата, от които са изкупени могат да извършват дейност по събирането им. При
тези твърдения оспорва изводът, че покупко-разплащателните сметки не отразяват
вярно стопанските операции и че счетоводните разходи не са документално
обосновани. Твърди, че неправилно са установени задължения за данък върху
добавената стойност, като твърди противоречие между изведения извод за липса на
разход за изкупуването им и извод за доставка. Оспорва установяванията за фонд
държавно обществено осигуряване /ДОО/ за самоосигуряващи се лица, задължения за
здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване
/ЗЗО/ и задължения за допълнително задължително пенсионно осигуряване – вноски
за универсален пенсионен фонд /УПФ/. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на РА, в условията на евентуалност – да го отмени.
Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Твърди, че РА е нищожен. Твърди, че ревизията е извършена само от две лица, в
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди, че ревизионното производство
е продължило повече от 5 месеца без нарочна заповед на изпълнителния директор
на НАП. Твърди, че лицата, които са подписали електронните документи не
притежават квалифициран електронен подпис, евентуално са го предоставили на
други лица, съставили електронните документи. Моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на оспорения РА. В условията на евентуалност,
моли отмяната му. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски. В писмено становище от 29.05.2018 година излага подробните си
съображения.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 04.05.2018
година изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
І. По допустимостта на жалбата :
РА № Р-03002516000924-091-001/09.12.2016
година, издаден от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП, е съобщен
на жалбоподателя на 21.12.2016 година /л. 1472 от административната преписка/.
Обжалван е по административен ред с жалба от 05.01.2017 година /л. 1 512 от
административната преписка/, входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на
НАП на 13.01.2017 година. С Р № 26/13.03.2017 година директорът на Дирекция
“ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА, с който са определени
задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/ за периода 2010 – 2014 година в общ размер на 35 571,45 лева
и лихви за забава в общ размер на 17 627,57 лева; задължения по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 2011 – 2013 година в общ размер на 23 306,97
лева и лихви в общ размер на 8 574,24 лева; задължения за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди м.09.2012 година, м.12.2012 година, м.05
– 10.2013 година, м.08.2014 година, м.09.2014 година и м.12.2014 годинав общ
размер на 31 867,26 лева и лихви в обща размер на 10 397 лева;
задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2011 – 2014 година в общ
размер на 7 395,21 лева и лихви за забава в обща размер на 3 024,77
лева; задължения за вноски за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
за 2011 – 2014 година в общ размер на 4 620,91 лева и лихви в обща размер
на 1 764,76 лева и задължения за УПФ – вноски за самоосигуряващи се лица
за периода 2010 – 2014 година в общ размер на 2 888,07 лева и лихви в общ
размер на 1 174,86 лева.
Препис от
Решението на
директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на
жалбоподателя на 22.03.2017 година /л.12 от делото/, поради което с
подаване на жалбата на 05.04.2017 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок и същата се
явява допустима.
ІІ. По процесуалната законосъобразност
на РА :
Ревизията на ЕТ “ВЕ-СТ
– С.Д.” гр. Търговище обхваща задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2010 –
31.12.2014 година; по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2010 – 31.12.2014
година; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2013 – 31.12.2013
година; универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2010 – 31.12.2014 година;
здравно осигуряване за периода 01.01.2010 – 31.12.2014 година и ДОО за периода
01.01.2010 – 31.12.2014 година и е
започнала е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03002516000924-020-001/12.02.2016 година /л.3 от АП/, издадена от Силвия
Йоранова Ганчева, началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД гр.
Варна, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-1726/01.12.2015
година /л.2-1 от АП/ на директора на ТД гр. Варна на НАП. ЗВР е връчена на Д. на
17.02.2016 година. Със ЗВР от 19.02.2016 година, връчена на жалбоподателя на
23.02.2016 година, е разширен предметния обхват на ревизията : задължения за
данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 година и
01.01.2014 – 31.12.2014 година. Срокът за извършване на ревизията е продължен
до 17.05.2016 година. Със ЗВР от 13.05.2016 година срокът за извършване на
ревизията е продължен до 15.07.2016 година. На 17.06.2016 година ревизионното
производство е спряно за периода 17.06. – 17.08.2016 година. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 21.06.2016 година. На 18.08.2016 година
ревизионното производство е възобновено със срок за извършване на ревизията –
15.09.2016 година. Със ЗВР от 26.09.2016 година и 04.10.2016 година
ревизионното производство е спряно за периода 26.09.2016 – 03.10.2016 година и
04.10.2016 – 13.10.2016 година. Заповедите за спиране са връчени на
жалбоподателя на 28.09.2016 година и 05.10.2016 година. На 17.10.2016 година, в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е издаден РД № Р-03002516000924-092-001,
връчен на жалбоподателя на 19.10.2016 година. На 02.12.2016 година
жалбоподателят е депозирал възражение срещу РД. На 09.12.2016 година е издаден
оспореният РА.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не
са спазени изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Със ЗВР са посочени ревизиращите органи по
приходите, като един от тях е ръководител на ревизията. Тълкуването, дадено от
жалбоподателя не се споделя от съда. Употребеният израз „ревизиращите органи по
приходите и ръководителят на ревизията“ не очертава кръга на лицата, извършващи
ревизията, а е елемент от реквизитите на ЗВР. Срокът
за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по чл. 114 от ДОПК. Ревизионното
производство е било спряно за периода от 17.06. -17.08.2016 година, 26.09. –
03.10.2016 година и 03.10. – 13.10.2016 година. Заповедите за спиране на
ревизионното производство не
са обжалвани по реда на чл. 34, ал. 5 от ДОПК, поради което са стабилни
административни актове. За периода на спиране на ревизионното производство
сроковете не текат. За периода от 15.09.2016 година до 26.09.2016 година не е
спазен срока по чл. 114 от ДОПК, поради което извършените процесуални действия
за този период не е следвало да бъдат ценени от органите по приходите. Това
обстоятелство, обаче, не влече нищожност на РА на това основание.
Събраните доказателства могат да бъдат ценени в производството по обжалване на
РА пред директора и в съдебното производство. Съставянето на РД след изтичане
на 14 дневния срок от момента, в който ревизията е следвало да приключи не
влече нищожност на РА. Съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде РА
орган по приходите, поради което не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при извършване на ревизията, което да
обуслови нищожност на ревизионния акт.
Приобщени са разпечатки от електронни
документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни
документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 година), които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1
от същия закон. От електронните документи и
удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи
са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.
От заключението на
компютърно-техническата експертиза се установява, че в ТД гр. Варна на НАП –
офис гр. Търговище всеки служител работи самостоятелно на отделна компютърна
система, до която има достъп след оторизиране с уникално потребителско име и
персонална парола. Всеки служител има издаден квалифициран електронен подпис,
който съхранява лично. За да се подпише електронен документ, квалифицираният
електронен подпис в четеца и се отключва с код.
Жалбоподателят е навел твърдения, че
документите са изготвени от други лица, ползващи чужди електронни подписи, но
до даване ход на устните състезания доказателства в подкрепа на това твърдение
не бяха представени.
Предвид горното съдът
приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в
надлежната писмена форма.
ІІІ. По материално-правната законосъобразност на РА :
В
ревизионните доклад и акт и потвърждаващото решение е прието, че жалбоподателят
дължи данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ
размер на 35 571,45 лева за периода 2010 – 2014 година и лихви в общ размер
на 17 627,57 лева; годишен и авансов данък на едноличния търговец по 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ в общ размер на 23 306,97 лева; задължения за данък върху
добавената стойност в общ размер на 31 867,26 лева за данъчни периоди м.09
и м.12.2012 година, м.05, 06, 07, 08, 09 и 10.2013 година и м.08, 09 и 12.2014
година и лихви в общ размер на 10 397 лева, задължения за вноски за ДОО за
самоусигуряващи се лица за периода 2011 – 2014 година в общ размер на
7 395,21 лева и лихви върху тях в общ размер на 3 024,77 лева,
задължения за вноски за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за
периода 2011 – 2014 година в общ размер на 4 620,91 лева и лихви в общ
размер на 1 764,76 лева, както и задължения за вноски УПФ – вноски за
самоосигуряващи се лица за периода 2010 – 2014 година в общ размер на
2 888,07 лева и лихви в общ размер на 1 174,86 лева.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят
е регистриран като земеделски производител на 08.10.2010 година.
І. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец
:
През 2011 година по дебита на
сметка 602 “Разходи за външни услуги” /л. 1 149/ е отразена сумата от
10 500 лева, изплатена на К.С.П. и 10 500 лева, изплатена на Р.Г.А..
В хода на административното производство жалбоподателят не е представил
покупко-изплащателни сметки. В писмените си обяснения /л.1283/ жалбоподателят е
посочил, че е платил сумата за получени орехи и орехови ядки. К.П., редовно
уведомен, не е дал обяснения, а Р. Г. не е открит на посочения адрес.
Позовавайки
се на принципът на документалната обоснованост в чл. 4, ал. 3 от Закона за
счетоводството /отм./ и чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното и подоходно
облагане /ЗКПО/ органите по приходите са приели, че са налице предпоставките по
чл. 26, т. 2 от ЗКПО и са увеличили финансовия резултат с невярно отчетените
разходи в размер на 21 000 лева и след приспадане на осигурителните вноски
в размер на 3 072 лева за ДОО, 1 200 лева – ДЗПО-УПФ и 1 920
лева по КСО и ЗЗО са определили данъчната основа в размер на 37 902,63
лева и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5 729 лева.
Жалбоподателят е внесъл сума в размер на 3 352 лева, като задължението
възлиза на 2 333,39 лева. Размерът на лихвата възлиза на 1 097,50
лева.
Видно от
заключенията на Съдебно-счетоводната експертиза от 04.01.2018 година и
25.04.2018 година се установява, че счетоводството на жалбоподателя за 2011,
2012 и 2013 година не е водено редовно. Посочено е, че за 2011 година са
отчетени две плащания от по 10 500 лева. Вещото лице е посочило, че
приложените сметки за изплатени суми не съдържат вида на стопанската операция.
През 2012 година в счетоводството на жалбоподателя са отчетени плащания с дата
20.12.2012 година в обща размер на 100 739,78 лева. За 2013 година са
отчетени плащания, съвпадащи с покупно-разплащателните сметки – 23 985,04
лева.
От
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие св. Р. А. Г. се
установява, че за периода 2010, 2011 и 2012 година е предавал билки и орехи на
жалбоподателя в с. Лиляк, Търговишка област, като за периода е получил повече
от 10 000 лева.
Съдът
намира, че от показанията на разпитания свидетел не може да обоснове извод за
получаване на сумата от 10 500 лева през 2012 година. Показанията на
свидетеля са общи и лишени от конкретика. Липсват представени писмени документи
за получаване на сумата през 2012 година. Не са събрани и други свидетелски
показания, обосноваващи такъв извод. К.П. не е дал показания, въпреки дадената
възможност на жалбоподателя да ангажира свидетелски показания за изясняване,
именно, на тези обстоятелства.
Предвид
горното съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че
отразеният разход не следва да се признае за данъчни цели, т.к. не е
документално обоснован чрез първичен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен
финансови резултат със сумата от 21 000 лева.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията, поради което съдът приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 година
възлиза на 2 333,39 лева.
Размерът на лихвата върху главницата възлиза на 1 097,50 лева.
През 2013 година по счетоводна
сметка 705 “Приходи от финансирания са осчетоводени получени субсидии от ДФ
“Земеделие” в размер на 4 115,82 лева /л.1 130/. С тази сума е намален
финансовия резултат. Жалбоподателят не е оспорил намалението.
По сметка
304 “Стоки” /л.1 096 -1 099/ са заприходени “изкупувани билки и орехи” от
физически лица, подробно описани в РД стр. 15 и 16 на обща стойност
100 739,78 лева, като с тази сума е увеличен финансовия резултат.
От
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св. Р. А. Г. и И.Д.К.
се установява, че са предавали орехи, билки и див чесън на жалбоподателя, като
получили сумата от над 10 000 лева за периода 2010-2012 година, за първия
и около 6 000 лева – втория.
Съдът
намира, че от показанията на разпитаните свидетели не може да обоснове извод за
получаване на конкретна сума и в конкретен период. Относими са мотивите по
горната точка от изложението.
Другите,
посочени в РД лица, адресати на покупно-разплащателни сметки не са дали
показания, въпреки многократно предоставената от съда възможност.
Предвид
горното съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че
отразените разходи не следва да се признаят за данъчни цели, т.к. не са
документално обосновани чрез първичен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен
финансови резултат със сумата от 100 739,78 лева.
По сметка
304 “Стоки” са заприходени закупени орехови ядки от “Я.К.” ЕООД по фактура №
31/10.01.2012 година на стойност 34 167,21 лева /л.1397/.
В
Протокол № П-22220316070498-141-001/08.06.2016 година /л.1311-1320/ е
обективирана извършената насрещна проверка на “Я.К.” ЕООД. В официалният
свидетелстващ документ е отразено, че търговецът е дерегистриран по ЗДДС на
25.08.2011 година и няма подадена справка-декларация за данъчния период
м.01.2012 година. Отразено е, че лицето не е предоставило изисканата му
информация. Въз основа на проверка в информационната система на НАП е
установено, че дружеството не е подало декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за
излатени суми на физически лица по граждански и извънтрудови правоотношения.
Установено е, че в дружеството не са назначени лица по трудов договор.
Дружеството няма регистриран ЕКАФП, както и моторни превозни средства. От
заключението на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дори не е
отразено плащане, което по съществото си е признание на неизгоден за
жалбоподателя факт
Предвид
горното съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че
отразените разходи не следва да се признаят за данъчни цели, т.к. не са
документално обосновани чрез първичен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен
финансови резултат със сумата от 134 906,99 лева.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията, поради което съдът приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 година
възлиза на 18 802,11 лева.
Размерът на лихвата върху главницата възлиза на 6 900,33 лева.
През 2013 година по счетоводна
сметка 705 “Приходи от финансирания” са осчетоводени получени субсидии от ДФ
“Земеделие” в размер на 166,82 лева, с които е намален финансовият резултат.
По
счетоводна сметка 304 “Стоки” са осчетоводени изкупувани билки и жълъди от
физически лица на стойност 23 985,04 лева. Част от тях са продадени през
годината и са изписани с отчетна стойност 19 503,80 лева.
Видно от
представените покупко-разплащатени сметки/л.1279 – 1282/ същите не са подписани
от посочените в РД лица.
В хода на
съдебното следствие жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства, че разходите са направени.
Предвид
горното съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че отразените
разходи не следва да се признаят за данъчни цели, т.к. не са документално
обосновани чрез първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансови резултат
със сумата от 19 503,80 лева.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията, поради което съдът приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 година
възлиза на 2 171,47 лева.
Размерът на лихвата върху главницата възлиза на 576,41 лева.
ІІ. Данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ :
В РД
подробно са описани извършените процесуални действия по събиране на
доказателства за изясняване получените, респ. изразходваните от жалбоподателя
суми.
Въз
основа на събраните доказателства и доказателствени средства органите по приходите
са направили съпоставка между приходите и разходите на жалбоподателя за периода
2010 – 2014 година (л. 1 429 -1 425), които съдът счита, че не следва да
повтаря.
Въз
основа на подробния анализ на събраните в хода на ревизионното производство
писмени документи, органите по приходите са приели, че са налице недекларирани
приходи в размер, както следва :
2010 година – 330 844,37 лева.
2011 година – 140 814,86 лева.
2012 година – 41 300 лева.
2013 година – 64 726,97 лева.
2014 година – 2 498,40 лева.
Сумите са
формирани от получените от жалбоподателя по банков път суми за периода
01.01.2010 – 31.12.2013 година от К.С.В. – 183 500 лева, от Р. Г.Д. –
45 000 лева, от Д.Х.– 4 750 лева, от Р.Т.509,21 лева, от М.П.И. –
604,19 лева, от преводи от Република Албания в общ размер на 323 290,70
лева, от превод от S. P. – 172 250,57 лева, от
„Витафрукт“ ООД – 7 256,40 лева, от „Амура Консерв 68“ ЕООД –
2 368,50 лева и от „Балкан Груп“ ЕООД – 1 248,40 лева.
На
02.03.2016 година на жалбоподателя е връчено Уведомление по чл. 124 от ДОПК
(л.1 387) с подробно посочване на установените и недекларирани суми.
Жалбоподателят
не е попълнил декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Представените
договори за заем, сключени между жалбоподателя и К.В., както тези между К.В. и Л.Ж.
съставляват частни диспозитивни документи, които не обвързват съда с т.нар.
материална доказателствена сила, присъща на свидетестващите. Изявленията в тях
не се подкрепят от други доказателства. Показанията на разпитания в с.з. на
23.02.2018 година св. К.С.В. не обосновават извод за наличие на заемно
правоотношение. Житейски нелогично е предоставянето на средства в заем, които
средства са получени в резултат на друго заемно правоотношение.
Същите
мотиви са относими и по отношение на твърдяните заеми от лица от Република
Албания – С.К., П.К. и др. Единствено Калемаси е предоставил 9 бр. разписки,
изходящи от жалбоподателя, за върнати суми, но липсват доказателства, че
жалбоподателят е разполагал със сумата, за да се разплати с нея. Отделно от
това съдът намира за лишено от правна и житейска логика получаването на заеми
от много на брой лица от друга държава.
Същите
мотиви са относими и по отношение заетата от Р. Г.Д. сума в размер на
45 000 лева. Не се установява Д. да е разполагал със средствата, за да ги
предостави на жалбоподателя.
По
отношение на сумите, получени от Д.Х., М.П. и Р.Т. жалбоподателят не е посочил
в писмените си обяснения основанието на което ги е получил, поради което
правилно органите по приходите са приели, че съставляват доход.
Предвид
горното органите по приходите правилно са приели, че са налице предпоставките
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
До даване
ход на устните състезания жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е
представил доказателства, че посочените по-горе суми са необлагаеми, като
получени по договори за заем.
Данъчната
основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Жалбоподателят
не е опровергал доказателствената сила на РА, арг. Чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
поради което съдът, след извършване на прости аритметични действия определи
размера на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва :
2010 година – 20 137,87 лева;
2011 година – 8 453,38 лева;
2012 година – 2 735,04 лева;
2013 година – 4 095,92 лева;
2014 година – 149,24 лева.
След
извършване на прости аритметични действия, използвайки програмен продукт
“Изчисляване на лихви” съдът определи и дължимите обезщетения за забавено
изпълнение от 01.05. на годината следваща година на придобиване на дохода, арг.
чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ до датата на съставяне на РА – 09.12.2016 година, както
следва : 11 543,13 лева, 3 969,18 лева, 1 003,75 лева,
1 087,06 лева и 24,45 лева.
ІІІ. Данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят
е получил в брой и по банков път суми, както следва:
От
“Балкан Груп” ООД - 1 248,40 лева;
От
“Витафрукт” ЕООД - 7 776,40 лева;
От
“Вест-2012” ЕООД - 7 800 лева;
От
“Еврочойс” ООД - 89 378,67 лева;
От ДЗЗД
“Еврочойс-Х.и Д.” - 86 000 лева.
С Акт за
регистрация от 05.10.2010 година, връчен на жалбоподателя на 08.10.2010 година,
същия е регистриран на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС.
Съобразно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1.
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Жалбоподателят не е издал данъчен
документ, не е подал справка-декларация и не е отразил данните в дневника за
продажбите.
Данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ
Данъчните събития са настъпили при
издаване на фактурите, при липсата на други данни, поради което правилно
приходните органи са определили данък върху добавената стойност в общ размер на
31 867,26 лева за данъчни периоди м.09 и м.12.2012 година, м.05, 06, 07,
08, 09 и 10.2013 година и м.08, 09 и 12.2014 година и лихви в общ размер на
10 397 лева.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че след като не са признати разходи за
изкупуване на билките и др. под., то доставки не са извършени.
Основанието
за признаване на разхода е наличието на първичен счетоводен документ, какъвто в
конкретния случай липсва. Основанието за начисляване на данъка върху добавената
стойност е издаването на фактура, която е отчетена при получателите на стоката.
ІV. Вноски за Фонд “Държавно обществено осигуряване”.
Органите
по приходите са определили допълнителни вноски за фонда, с оглед допълнително
установените доходи за периода 2011, 2012 и 2013 година и непризнатите разходи.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията.
След
извършване на прости аритметични действия съдът определи размера на дължимите
вноски, както следва :
2011
година – 2 703,36 лева и лихви в размер на 1 452,04 лева;
2012
година – 2 703,36 лева и лихви в размер на 1 025,23 лева;
2013
година – 1 981,44 лева и лихви в размер на 538,17 лева;
2014
година – 7,05 лева и лихва в размер на 9,33 лева.
V.Задължения за вноски за здравни осигуровки по чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Органите
по приходите са определили допълнителни вноски за здравни осигуровки, с оглед
резултатите от допълнително установените доходи за периода 2011, 2012 и 2013
година и непризнатите разходи.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията.
След
извършване на прости аритметични действия съдът определи размера на дължимите
вноски, както следва :
2011
година – 1 689,60 лева и лихви в размер на 793,40 лева;
2012 година
– 1 689,60 лева и лихви в размер на 631,07 лева;
2013
година – 1 238,40 лева и лихви в размер на 335,79 лева;
2014
година – 3,31 лева и лихва в размер на 4,50 лева.
VІ. Вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване. Вноски за универсален пенсионен фонд.
Органите
по приходите са определили допълнителни вноски за здравни осигуровки, с оглед
резултатите от допълнително установените доходи за периода 2011, 2012 и 2013
година и непризнатите разходи.
Жалбоподателят
не е оспорил изчисленията.
След извършване
на прости аритметични действия съдът определи размера на дължимите вноски,
както следва :
2011
година – 1 056 лева и лихви в размер на 567,21 лева;
2012
година – 1 056 лева и лихви в размер на 397,81 лева;
2013
година – 774 лева и лихви в размер на 208,80 лева;
2014
година – 2,07 лева и лихва в размер на 1,04 лева.
От изложеното
следва извода, че оспорения ревизионен акт е законосъобразен.
На основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 4 012,13
лева, съобразно отхвърлената претенция в общ размер на 148 213,07
лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Д., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „ВЕ-СТ – С.Д.“***, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03002516000924-091-001/09.01.2016
година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на
Националната агенция за приходи гр. Варна, потвърден с Решение № 26/13.03.2017
година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи,
с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху
доходите на физическите лица за периода
2010 – 2014 година в общ размер на 35 571,45 лева и лихви за забава в общ
размер на 17 627,57 лева; задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода
2011 – 2013 година в общ размер на 23 306,97 лева и лихви в общ размер на
8 574,24 лева; задължения за данък върху добавената стойност за данъчни
периоди м.09.2012 година, м.12.2012 година, м.05 – 10.2013 година, м.08.2014
година, м.09.2014 година и м.12.2014 годинав общ размер на 31 867,26 лева
и лихви в обща размер на 10 397 лева; задължения за вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица за 2011 – 2014 година в общ размер на 7 395,21
лева и лихви за забава в обща размер на 3 024,77 лева; задължения за
вносик за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2011 – 2014
година в общ размер на 4 620,91 лева и лихви в обща размер на
1 764,76 лева и задължения за УПФ – вноски за самоосигуряващи се лица за
периода 2010 – 2014 година в общ размер на 2 888,07 лева и лихви в общ
размер на 1 174,86 лева.
ОСЪЖДА
С.Г.Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „ВЕ-СТ – С.Д.“***, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ НА Националната
агенция за приходите гр. София – Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна сумата от 4 012,13 лева (четири хиляди и
дванадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
СЪДИЯ: