Решение по дело №1429/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 455
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040701429
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №455/ 23.03.2021г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1429 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Ген. Гурко“ № 7А, ет.4, представлявано от управителя И.Д.Д., е оспорил ревизионен акт (РА) №Р-02000219004676-091-001/09.01.2020г., издаден от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и С.З.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 120/30.06.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен и иска да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска РА да бъде отменен. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219004676-020-001/19.07.2019г. (л.265), издадена от В.Х.Р. на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр.Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателя обхващаща задължения за данък върху добавената стойност за периода 23.08.2017г.-30.06.2019г. Заповедта е изменена със ЗВР № Р-02000219004676-020-002/19.09.2019г. (л.150) издадена от същия орган, с която е удължен срока за извършване на ревизия.

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед №РД-3/02.01.2019г. (л.49). Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02000219004676-092-001/13.11.2019г. Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт № Р-02000219004676-091-001/09.01.2020г. (л.19), който е обжалван по административен ред. Решаващият орган не е приел наведените възражения за основателни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт.  

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

ФАКТИ:

„Грийнлайф бийч“ ДЗЗД е учредено с договор  № 2756 от 28.04.2017г. и вписано в Регистър Булстат на Агенция по вписванията на 28.04.2017г. с управител И.Д.Д.. В собствеността на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД участват „Грийнлайф резортс“ ЕАД с ЕИК ********* – с процент участие 99% и „Блек сий бийч“ ЕООД с ЕИК ********* –с процент участие – 1%.

Основната дейност на дружеството за ревизирания период е предоставяне за ползване на плажни чадъри и шезлонги на територията на плажове – „Смокините – юг“ и „Веселие“ – област Бургас, община Созопол по силата на сключени договори с „Орко бийч“ ЕООД с ЕИК ********* и „Блек сий бийч“ ЕООД с ЕИК *********.

„Грийнлайф бийч“ ДЗЗД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 23.08.2017г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 020421701354725/21.08.2017г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация, във връзка с реализиран облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия в размер на 153 123,20 лв.

Органът по приходите твърди, че „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД и „Орко бийч“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т.3, б.„д“ от ДР на ДОПК.

С договор за наем от 01.05.2017г., сключен между „Орко бийч“ ЕООД – наемодател и „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД - наемател, страните се договорили наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване в качеството му на концесионер №000687 от Националния концесионен регистър обособена част за разполагане на чадъри и шезлонги от морски плаж „Смокините – юг“, област Бургас, община Созопол, ведно с чадъри, шезлонги и друг плажен инвентар, с цел да ги отдава за временно ползване на плажуващи, като извлича полза от това (л.122). В чл.3, ал.1 от договора е уговорена наемна цена за ползването в размер на 296 880 лв., която цена съгласно ал.2 става дължима считано от 30.10.2017г. и съгласно ал.3 следва да се заплати по банкова сметка ***. В чл.4 от договора за наем е посочено, че същият се сключва за срок от 01.05.2017г. до 30.09.2017г.

В хода на ревизионното производство е установено, че „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД е упражнило право на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „Орко бийч“ ЕООД, във връзка със сключения на 01.05.2017г. договор, както следва:

- фактура № 10/31.08.2017г. с предмет „наем на част от морски плаж в едно с чадъри и шезлонги за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – юг“, община Созопол, за летен сезон 05 м. - 09 м. 2017г.“, с данъчна основа в размер на 25 000 лв. и начислен ДДС в размер на 5 000 лв. (л.87);

- фактура № 11/01.09.2017г. с предмет „наем на част от морски плаж в едно с чадъри и шезлонги за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – юг“, община Созопол, за летен сезон 05 м. - 09 м. 2017 г.“, с данъчна основа в размер на 19 400 лв. и начислен ДДС в размер на 3 880 лв. (л.11);

- фактура № 14/01.10.2017г. с предмет „наем на част от морски плаж в едно с чадъри и шезлонги за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – юг“, община Созопол, за летен сезон 05 м. - 09 м. 2017 г.“, с данъчна основа в размер на 100 000 лв. и начислен ДДС в размер на 20 000 лв. (л. 89);

- фактура № 15/31.10.2017 г. с предмет „наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – юг“, община Созопол, за летен сезон 05 м. - 09 м. 2017 г.“, с данъчна основа в размер на 103 000 лв. и начислен ДДС в размер на 20 600 лв. (л.90).

На 30.10.2019г. от страна на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД е представил анекс към договор за наем с „Орко бийч“ ЕООД от 02.05.2017г., според който страните по договора за наем от 01.05.2017г. съвместно решили да променят срока, описан в чл.4 от договора - от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. (л.78).

В хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил още:

- годишни финансови отчети за 2017г. (л.239-241) и 2018г. (л.242-244);

- оборотни ведомости за 2017г. (л.247), 2018г. (л.248) и 2019г. (л.71 и л.249);

- главна книга за счетоводните операции за 2017г., 2018г. и 2019г. (л.236-238);

- справка СД-41 за налични недвижими имоти (л.72 и л.252);

- справка СД-42 за налични МПС (л.73 и л.253);

- справка СД-43 за налични машини, стоки, оборудване и стопански инвентар (л.74 и л.254);

-справка СД-44 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции (л.75 и л.255);

- справка СД-45 за вземания от банки и трети лица (л.76 и л.256);

- декларация за наличието на ликвидни и изискуеми задължения към кредитори/доставчици към 30.06.2019г., съгласно която „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД има задължение в размер на 26 392лв. към „Орко бийч“ ЕООД, възникнало въз основа на фактура № 25 от 03.01.2019г.; задължение в размер на 2 084 лв. към „Блек сий бийч“ ЕООД, възникнало въз основа на фактура № 6 от 01.11.2018г.; задължение в размер на 204 лв. към „Комплекс 2000“ ООД, възникнало въз основа на фактура № ********** от 27.03.2019г. и задължение в размер на 120 лв. към „Корект репорт“ ООД, възникнало въз основа на фактура № 635 от 28.02.2019г. и фактура № 653 от 31.03.2019г. (л.77 и л.257);

- справка за собствени/наети пътни превозни средства, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача е не повече от 8, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т (л.258);

- справка за недвижими имоти (л.259);

- справка за придобити през последните 12 месеца мобилни телефони или преносима офис-техника (л.260);

- декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК (л.245-246).

- аналитични справки на счетоводни сметки 401 – доставчици (л.220-222), 411 – клиенти (л.223-225), 499 - други кредитори (л.226-228), 529 - други краткосрочни вземания и заеми (л.229-231) и 602 - разходи за външни услуги (л.232-234) за периода 2017г., 2018г. и 2019г.;

- пълномощно за счетоводни услуги (л.218);

- хронологични справки на счетоводни сметки 501 - каса в лева (л.209-211) и 503 - разплащателна сметка в лева (л.212-217);

- банкови извлечения от сметка на дружеството в Уникредит Булбанк за периода 2017г., 2018г. и 2019г. (л.155-208).

- договор за наем с „Орко бийч“ ЕООД от 01.05.2017г. (л.122-123) и анекс от 02.05.2017г. към този договор за наем (л.78)., договор за наем с „Блек сий бийч“ ЕООД от 01.05.2017г. (л.124-125) и договор за наем с „Орко бийч“ ЕООД от 01.05.2018г. (л.126-127), както и фактури, издадени от „Орко бийч“ ЕООД и от „Блек сий бийч“ ЕООД, във връзка със сключени договори за наем;

- договори за парични заеми с „Орко бийч“ ЕООД за 2017г. (договор от 28.06.2017г. – 9 500 лв. (л.128); договор от 26.06.2017г. – 9 500 лв. (л.129); договор от 01.08.2017г. – 65 000 лв. (л.130); договор от 30.06.2017г. – 9 500 лв. (л.131); договор от 02.07.2017г. – 9 500 лв. (л.132); договор от 04.07.2017г. – 9 500 лв. (л.133); договор от 06.07.2017г. – 9 500 лв. (л.134); договор от 16.07.2017г. – 9 500 лв. (л.135); договор от 13.07.2017г. – 9 500 лв. (л.136); договор от 20.07.2017г. – 9 500 лв. (л.137); договор от 24.07.2017г. – 9 500 лв. (л.138); договор от 01.09.2017г. – 9 500 лв. (л.139); договор от 10.09.2017г. – 9 500 лв. (л.140); договор от 15.09.2017г. – 9 500 лв. (л.141); договор от 18.09.2017г. – 9 500 лв. (л.142); договор от 19.09.2017г. – 9 500 лв. (л.143); договор от 21.09.2017г. – 9 500 лв. (л.144); договор от 23.09.2017г. – 9 500 лв. (л.145) и договор от 30.09.2017г. – 9 500 лв. (л.146));

- договори за парични заеми с „Блек сий бийч“ ЕООД за 2017г. и 2018г. (договор от 05.09.2017г. – 9 500 лв. (л.97); договор от 28.08.2017г. – 2 000 лв. (л.95); договор от 16.08.2017г. – 9 500 лв. (л.96); договор от 14.08.2017г. – 9 500 лв. (л.97); договор от 10.08.2017г. – 9 500 лв. (л.98); договор от 03.07.2018г. – 23 916 лв. (л.99); договор от 25.06.2018г. – 7 000 лв. (л.100) и договор от 12.02.2018г. – 7 000 лв. (л.101));

Според дадените от ревизираното гражданско дружество в хода на ревизията обясненията от 07.08.2019г. „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД е регистрирано на 28.04.2017г. с основна дейност предоставяне за ползване на плажни чадъри и шезлонги на територията на плаж Смокиня и плаж Веселие, община Созопол. Сочи, че дружеството е осъществявало дейност през летния сезон на 2017г. и 2018г., като всички приходи през този период са от ползване на шезлонги и чадъри, като плащанията са в брой. Посочено е, че продажбите се отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от 11 бр. фискални устройства, които към момента не се използват. Твърди, че „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД осигурява целогодишно един управител, а през летните месеци назначава касиери, които отчитат продажбите. Декларирано е, че през 2019г. дружеството не е осъществявало дейност. Финансира се от стопанската си дейност. В обясненията още е посочено, че „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД има сключен договор за счетоводно обслужване с „Корект Репорт“ ООД, като счетоводството се осъществява на програмен продукт Мак Мастър (л.250). Съгласно обясненията от 01.10.2019г. „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД, чрез управителя си е упълномощил Д.Д.да внася по разплащателната сметка на дружеството в Уникредит Булбанк парични средства от реализираните продажби. Сочи се, че през 2017г. „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД дало заем на „Орко бийч“ ООД и „Блейк сий бийч“ ООД, като поради допусната счетоводна грешка не е начислен приход от лихви. Посочено е, че предоставените заеми са погасени чрез прихващане по насрещни задължения (л.147). Приложено е соченото в обяснението пълномощно (л.148).

Ревизиращият орган е извършил две посещения в счетоводството на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД, находящо се в гр. Бургас ул. „Генерал Скобелев“ №10, ет.З, ст.5. При били прегледани първични счетоводни документи и счетоводни регистри, касаещи дейността на дружеството през ревизирания период. Посещението е отразено в протокол №1296579/27.09.2019г. (л.110-111). Събрани били следните доказателства: копие на нотариално заверено пълномощно, хронологични справки от счетоводни сметки 529 - други краткосрочни вземания и заеми, 601 - разходи за материали и 602 - разходи за външни услуги (л.112-121).

При второто посещение ревизиращият орган прегледал счетоводни справки по предоставени и върнати парични заеми на „Орко бийч“ ЕООД и „Блек сий бийч“ ЕООД, касаещи ревизирания период. Посещението е отразено в протокол №1296583/29.10.2019г. (л.79-80) и са били събрани справки за начислени лихви по предоставени парични заеми на горепосочените дружества за 2017 г. и 2018г. (л.81-84).

При проследяване на банковите извлечения на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД , хронологичните записвания по счетоводна сметка 501 и съгласно представени от страна на ревизираното дружество договори за паричен заем и справка за начислени лихви по договори за заеми, органа по приходите е установил, че за периода от дата на сключване на процесния договор за наем (01.05.2017г.) до дата на регистрация на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по ЗДДС (23.08.2017г.) на „Орко бийч“ ЕООД са изплатени парични средства в размер на 160 000 лв. с основание „паричен заем“.

Впоследствие задълженията на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по горепосочените фактури са прихванати от задълженията на „Орко бийч“ ЕООД по сключени договори за парични заеми с ревизираното дружество, за което от ревизираното дружество са представени протоколи за взаимно прихващане на вземания както следва:

- протокол от 31.08.2017г. за прихващане на задължения в размер на 30 000 лв. по фактура № 10/31.08.2017г. (л.104);

- протокол от 01.09.2017г. за прихващане на задължения в размер на 23 280лв. по фактура № 11/01.09.2017г. (л.105);

- протокол от 01.10.2017г. за прихващане на задължения в размер на 120 000лв. по фактура № 14/01.10.2017г. (л.106);

- протокол от 31.10.2017г. за прихващане на задължения в размер на 123 600лв. по фактура № 15/31.10.2017г. (л.107).

По издадените фактури за наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините Юг“, община Созопол, област Бургас за летен сезон 05 м. – 09 м. 2017г. ведно с чадъри, шезлонги и др. плажен инвентар по договор за наем от 01.05.2017г. сключен с „Орко Бийч“ ЕООД е ползван пълен данъчен кредит от „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД.

При така установените факти, предвид обстоятелството, че задълженията на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по фактури № 10/31.08.2017г., № 11/01.09.2017г., № 14/01.10.2017г. и № 15/31.10.2017г. са прихванати от задължения на „Орко бийч“ ЕООД за получени парични заеми преди датата на регистрация на ревизираното дружество по ЗДДС, органа по приходите е приел, че изготвянето на фактурите за наемния период след дата на регистрация на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по ЗДДС е с цел да бъде изместено данъчното събитие по чл.25, ал.4 от ЗДДС и получаване на данъчно предимство. Според органа по приходите не би следвало ревизираното дружество да претендира да ползва данъчен кредит за получени услуги, които са използвани за извършване на облагаеми доставки, по които не се начислява ДДС, поради факта, че задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС.

В случая според органа по приходите, не може да се приложи и хипотезата на чл.74 от ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги преди регистрацията по ЗДДС, тъй като услугите по фактури №10/31.08.2017г., №11/01.09.2017г., №14/01.10.2017г. и №15/31.10.2017г. за „наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – юг“, не са пряко свързани с регистрацията на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по ТЗ. Посочено е, че такива услуги са услугите, предоставени от консултанти, адвокати, нотариуси, изплатени такси и други, които се правят във връзка с регистрирането на дадено дружество по ТЗ. Сочи се, че в резултат на наемането на даден обект, какъвто е наетата от „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД част от морски плаж „Смокините – юг“, той не става актив на ревизираното дружество - наемател, а е чужд актив. Поради това, при договора за наем на обекта се касае за предоставяне на услуга, която не е от визираните в чл.74 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното, органа по приходите е приел, че независимо от разпоредбите на чл.25, ал.4 от ЗДДС за възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка, ревизираното дружество няма право да приспадне данъчен кредит за получените от него доставки на услуги – наем на плажна ивица, шезлонги и чадъри за периода от 01.05.2017г. до 22.08.2017г., тъй като не е налице пряка и непосредствена връзка между получените услуги с предмет наем и една или повече извършени от регистрирано по ЗДДС лице доставки през този период, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. При тези обстоятелства на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.74, ал.3 от ЗДДС органът по приходите е отказал право да приспадне данъчен кредит на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД за данъчните периоди от 01.08.2017г. до 31.08.2017г., от 01.09.2017г. до 30.09.2017г., от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 01.08.2018г. в размер на 36 711,06 лв. по издадените от „Орко бийч“ ЕООД фактури №10/31.08.2017г., №11/01.09.2017г., №14/01.10.2017г. и №15/31.10.2017г. (частично 7 831,06 лв.).

Органа по приходите не е кредитирал представения анекс към договора за наем от 02.05.2017г. с цел намаляване на наемната цена за месец и съответно намаляване на размера на ползвания данъчен кредит до регистрацията на дружеството по ЗДДС, тъй като във всички издадени от „Орко бийч“ ЕООД фактури като предмет на услугата изрично е вписано „наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините-Юг“, община Созопол, област Бургас за летен сезон 05 м. – 09 м. 2017 г., ведно с чадъри, шезлонги и др. плажен инвентар“, а не за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. Приел е, че анексът представлява частен документ, без достоверна дата, като доказателствената му сила следва да се цени наред със съдържанието и на останалите документи, имащи отношение към процесната сделка по наем.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че предметът, описан в процесните фактури, представени на л.87-л.90 от делото, малко се различава от предмета, описан във фактури със същите дати и номера, издадени от същия доставчик, на същия получател, които са намерени от вещото лице в счетоводството на жалбоподателя и на „Орко бийч“ ЕООД. Разликата се състои в следното:

Фактурите, представени по делото съдържат следния текст като предмет на услугата: „Наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – Юг“, община Созопол, област Бургас за летен сезон 05м.-09м.2017г., ведно с чадъри, шезлонги и др. плажен инвентар“.

Фактурите със същите номера, издател и получател, които са намерени от вещото лице в счетоводството на всяко от дружествата, са съдържали привидно същия предмет, но с леко видоизменен текст, а именно: „Наем на част от морски плаж за разполагане на чадъри и шезлонги на „Смокините – Юг“, община Созопол, област Бургас, съгл. договор от 01.05.2017г., ведно с чадъри, шезлонги и др. плажен инвентар“.

Според експертизата част от задълженията по фактурите в размер общо на 250 000 лв. са уредени чрез прихващане с насрещни вземания на жалбоподателя към „Орко бийч“ ЕООД, като на 31.08.2017г. са прихванати задължения в размер на 30 000 лв. по фактури № 10 от същата дата. На 01.09.2017г. са прихванати задължения в размер на 23 280 лв. по фактура № 1 от същата дата. На 01.10.2017г. са прихванати задължения в размер на 120 000 лв. по фактура № 14 от 01.10.2017г. и на 31.10.2017г. са прихванати задължения в размер на 76 720 лв. по фактура № 15/31.10.2017г. Остатъкът от задълженията по фактурите в размер на 46 880 лв. е погасен чрез банков превод през месеците юли и август 2018г. Вещото лице е посочило, че с процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит

- ДФ №**********/31.08.2017г. с данъчна основа в размер на 25 000 лв. и начислен ДДС - 5 000 лв. за данъчен период м.август 2017г.;

- ДФ №**********/01.09.2017г. с данъчна основа в размер на 19 400 лв. и начислен ДДС - 3 880 лв. за данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.;

- ДФ №**********/01.10.2017г. с данъчна основа в размер на 100 000 лв. и начислен ДДС - 20 000 лв. за данъчен период от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и

- ДФ №**********/31.10.2017г. с данъчна основа в размер на 103 000 лв. и начислен ДДС - 20 600 лв., като по тази фактура частично не е признат данъчен кредит в размер на 7 831,06лв. за данъчен период от 01.07.2018г. до 31.07.2018г.

Във връзка с поставена задача вещото лице е посочило, че договорената месечна наемна цена е в размер на 59 376 лв. с включен ДДС в размер на 9896 лв., ако се вземе предвид срокът по договора за наем, а именно 01.05.2017г. до 30.09.2017г. Според вещото лице размерът на месечната наемна цена се променя надолу, а ако се вземе предвид срокът, според представения от страните в хода на ревизионното производство анекс, който срок вече е 01.05.2017г. до 30.04.2018г. В този случай месечната цена е 24 740 лв. с ДДС, което е в размер на 4123,33 лв. По този начин месечният дължим ДДС за месец май, юни и юли 2017г. е по 4123,33 лв., а за периода 01.08.2017г.-22.08.2017г. е 2926,23 лв.

Според заключението на вещото лице при варианта, при който срокът на договора за наем е такъв, какъвто е описан в самия договор, а именно 01.05.2017г.-30.09.2017г., то размерът на дължимия ДДС и лихвите са в размерите, определени в решението на решаващия орган (като се отчете корекцията на заключението, представено на л.302 и сл.). В случай, че се вземе предвид срокът на договора, който се сочи в анекса, а именно 01.05.2017г.-30.04.2018г., тогава за периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. дължимата главница и лихви съвпадат с определената от приходния орган, а именно 5000 лв. главница и 1167,70 лв. лихви. Същото се отнася и за втория период 01.09.2017г.-30.09.2017г., където главницата е 3880 лв., а лихвата е 886,91 лв. За следващите периоди обаче определените задължения са по-малки от установените с ревизионния акт: за периода 01.06.2018г.-30.06.2018г. главницата е 6416,22 лв., лихва не се дължи; за периода 01.07.2018г.-31.07.2018г. няма задължения, а за периода 01.08.2018г.-31.08.2018г. се дължи само лихва в размер на 859,13 лв. В уточненията вещото лице е посочило, че за данъчен период 01.06.2018г.-30.06.2018г. не се дължат лихви, тъй като при този вариант установеният резултат за периода е ДДС за възстановяване в размер на 9644,28 лв., а за данъчен период 01.08.2018г.-31.08.2018г. се дължат лихви без главница, защото за този период жалбоподателят на основание чл.92, ал.1 от ЗДДС може да приспадне ДДС в размер на 9644,28 лв. (установеният при този вариант ДДС за възстановяване за м.06.2018г.), вместо декларирания 13 196,01 лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Според чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗДДС дава възможност на регистрираното лице по ал.1 да приспадане данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;

3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл.71, т.1;

5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 23.08.2017г. с акт за регистрация № 020421701354725/21.08.2017г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация във връзка с реализиран облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия, който в случая е бил 153 123,20 лв. Всички четири процесни фактури са издадени след датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС, но при проследяване на банковите извлечения на дружеството, на хронологичните записвания по сметка 501, съобразени с представени от жалбоподателя в ревизионното производство договори за паричен заем и начислени лихви по тези договори, е установено, че за периода от датата на сключване на договора за наем до датата на регистрацията на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по ЗДДС (01.05.2017г.-23.08.2017г.) на издателя на фактурите „Орко бийч“ ЕООД са изплатени парични средства в размер на 160 000 лв., с основание „паричен заем“. Останалите задължения на жалбоподателя по процесните фактури са прихванати от задължения, които „Орко бийч“ ЕООД има по сключени договори за парични заеми с дружеството-жалбоподател, които прихващания са описани по-горе в решението.

Като се отнесат установените факти към приложимите правни норми, следва да се направи изводът, че приходният орган правилно е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като задълженията на дружеството-жалбоподател по тези фактури са платени и прихванати от задължения на „Орко бийч“ ЕООД за получени парични заеми преди датата на регистрация на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД по ЗДДС.

Съдът счита, че съставянето на фактурите на дати, след датата на регистрация, не променя този извод, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че изплатените парични средства в размер на 160 000 лв. и направените прихващания действително са се случили преди 23.08.2017г. В този смисъл правилен е изводът на решаващия орган, че с издаване на фактурите на по-късни дати дружеството е целяло да измести данъчното събитие по чл.25, ал.4 от ЗДДС с цел получаване на данъчно предимство.

Съответен на закона е и изводът, че процесният жалбоподател и „Орко бийч“ ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква „д“ от ДР на ДОПК. Според посочената разпоредба свързани лица са лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице.

В случая съдружник-учредител дружеството-жалбоподател е „Грийнлайф резортс“ ЕАД с ЕИК ********* – с 99% участие, едноличен собственик на капитала на „Орко бийч“ ЕООД ЕИК ********* според Търговския регистър също е „Грийнлайф резортс“ ЕАД. Управител на процесния жалбоподател е И.Д.Д.. Същото лице е управител и на „Орко бийч“ ЕООД.

Правилен е изводът на ревизиращия орган, че в случая разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗДДС е неприложима. Макар да се касае за услуга, не става въпрос за услуга, която е пряко свързана с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон. Отсъствието на това условие в случая е очевидно, тъй като жалбоподателят въобще не е регистриран по Търговския закон. Той е дружество по ЗЗД, което възниква въз основа на сключения между субектите негови учредители граждански договор на основание чл. 357 и сл. от ЗЗД.

На последно място неоснователни са възраженията на жалбоподателя, по повод на които е проведено основното доказване в съдебния процес. Анексът към договора от 01.05.2017г., на който е поставена дата 02.05.2017г. и с който се променя срокът на договора, както правилно е приел решаващият орган, не притежава достоверна дата, която може да бъде противопоставена на ответника по делото. Той е представен по-късно в хода на ревизионното производство и с него се цели единствено намаляване на данъчната тежест. Косвено доказателство за това, че анексът е съставен не на следващия ден след сключване на договора, а много по-късно, е фактът, установен от вещото относно променения предмет на фактурите, които се пазят в счетоводството на жалбоподателя и „Орко бийч“ ЕООД. Очевидно е, че тези фактури първоначално са съдържали в предмета си текста „… за летен сезон 05м.-09м.2017г.“ и именно в този вид първоначално са представени на ревизиращия орган (л.87-л.90). Представянето на фактурите с описания текст се е случило след издаване на заповедта за възлагане на ревизия, тъй като преди нея отсъстват основания. Тоест моментът на представяне на процесните фактури, съдържащи посочения текст в предмета си, се е случило след 19.07.2019г., когато е издадена първата ЗВР. Едва след това е бил съставен анексът и видоизменен предметът на екземплярите от фактури, които се пазят в счетоводството на двете дружества. Както се вижда от самия предмет, описан към датата на издаване на всяка от фактурите, срокът на договора към момента, когато е отчитано изпълнението на услугата за всеки от данъчните периоди, е този, посочен в договора от 01.05.2017г., а именно м.май 2017г.-м.септември 2017г.

По изложените съображения жалбата на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД против процесния ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1809 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Ген. Гурко“ № 7А, ет.4, представлявано от управителя И.Д.Д., против ревизионен акт №Р-02000219004676-091-001/09.01.2020г., издаден от В.Х.Р. на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и С.З.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 120/30.06.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Грийнлайф бийч“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Ген. Гурко“ № 7А, ет.4, представлявано от управителя И.Д.Д. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1809 лева (хиляда осемстотин и девет).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването.

 

 

СЪДИЯ: