Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 31.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми януари
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря ……. Д. Г. ……… и в
присъствието на прокурора
………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 868 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1198 от 26.06.2019г., постановено по
гр.дело №1715/2019г. по описа на Районен съд-Плевен е отхвърлил предявеният от Ю.Д.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.И.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 75евро - в
левова равностойност от 146,25лв., въз основа на Договор за заем от
11.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК - 07.02.2019г. до окончателното им изплащане, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение под №
570/13.02.2019г. по гр.д. № 843/2019г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отхвърлил предявеният
от Ю.Д.М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 530
евро - в левова равностойност 1033,50лв., въз основа на Договор за заем
от 21.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението
по чл.410 от ГПК - 07.02.2019г. до окончателното им изплащане, за която сума
има издадена Заповед за изпълнение под № 570/13.02.2019г. по гр.д. № 843/2019г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на
основание чл.78 ал.3 от ГПК Ю.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.В., ЕГН **********,***,
сумата от 400лв., съставляваща
направени деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал Ю.Д.М. от гр.Плевен, който чрез адв.В. И. от ПлАК го обжалва с въззивна
жалба в законния срок, иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което
съдът да уважи изцяло исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.79
вр. чл.240 ЗЗД като основателни.
Твърди, че същото е неправилно.
В ПлРС е доказано, че на 11.04. 2018г. е превел на В.И.В. сумата от 75 евро, а
на 21.04.2018г. – сумата от 530 евро, които суми предоставил в заем на
ответницата. Тя потвърждава получаването им, но оспорва да са уговорили
връщането им. Твърди, че първата сума е върнат неин заем, предоставен на ищеца,
а втората я приела като дарение. За тези обстоятелства няма доказателства.
В съдебно
заседание моли съда да отмени постановеното решение на РС – Плевен и да издаде
друго такова, с което изцяло да уважи подадената въззивна жалба, като им
присъди направените по делото разноски.
Ответницата
по въззивната жалба и по делото пред ПлРС В.И.В. чрез адв.С.
И. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното решение и да им присъди разноски за настоящата инстанция.
Твърди,
че по делото е установено изпращане и получаване на сумите от 75 евро и 530
евро през м.април 2018г., но не е доказан Договор за заем – не са имали
уговорка за връщане на сумите, нито уговорен падеж, нито й е изпращана покана
за връщането им.
В
съдебно заседание твърдят, че първостепенният съд правилно е приложил
Закона и е достигнал до извода, че не е доказано даване на съгласие от страна
на ответницата за връщане на процесните суми. Всъщност тя е дала пари на
въззивника, които той, посредством процесните преводи й е върнал. Неизвестно за
нея е, защо ги е нарекъл семейни надбавки, след като те не са съпрузи. Имали са
връзка.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са
въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца исковите суми?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр.
дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата
инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че безспорно по делото се установява фактът на
издаване на Заповед за изпълнение № 570/13.02.2019г. по ч.гр.д. № 843/2019г. на
ПлРС.
Намерил, че видно от представените с ИМ писмени доказателства ищецът Ю.М. с
платежно нареждане от 11.04.2018г., чрез Ria- система за бързи парични
преводи., е превел на ответницата В.В., сумата от 81 евро, с посочено основание
семейни помощи. Платежното нареждане, е представено в легализиран превод от
немски език, а с платежно нареждане от 21.04.2018г., чрез Ria- система за бързи
парични преводи, ищецът е превел на ответницата сумата от 548 евро, с посочено
основание семейни помощи. Преводното нареждане, е представено в легализиран
превод от немски език.
Приел, че по делото се установява също, съобразно
дадените от страна на ответницата В. отговори по реда на чл.176 от ГПК, фактът
на получаване на двете суми. В отговорите си, същата оспорва твърденията на
ищеца за уговорка за връщане на сумите, като заявява, че не ги е върнала на
ищеца.
Съобразно нормата на
чл.240 ал.1 от ЗЗД, с Договора за заем, заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума, като ако не е уговорено друго, заемателят се задължава да върне
заетата сума в течение на един месец от поканата.
Стигнал до извод, че по
своята правна същност, Договорът за заем е реален договор, който се счита за
сключен с факта на реалното предаване на заетата сума, като израз на постигнато
между страните – заемодател и заемател - съглашение, по силата на което
заемодателят да предаде една парична сума, а заемателят - да върне същата на
падежа, респ. след поканата. Намерил, че от събраните по делото доказателства
се установява факта на изпращане от страна на ищеца и факта на получаване от
страна на ответника, на двете парични суми - на 11.04.2018г. и на 21.04.2018г.,
но тези факти, сами по себе си, не покриват фактическия състав на Договора за
заем по реда на чл.240 ал.1 от ЗЗД. По делото от страна на ищеца, съобразно на
разпределената доказателствена тежест и дадените от съда указания, не се
ангажират доказателства, от които да се установи съществуването на заемни
отношения между страните вкл. и за съществуване на уговорка за връщане на
изпратените суми, уговарянето на падеж на задължението и/или изпращането на
покана, по реда на чл.240, ал.3 от ЗЗД, за връщане на сумата.
Тези мотиви се споделят
от настоящата инстанция и съдът препраща при мотивиране на своето решение към
същите при условията на чл.272 ГПК.
Оплакванията на ищеца са неоснователни – видно от платежните нареждания и
техните преводи – л.4 – л.7 от делото на ПлРС, основанията за превеждане на
сумите са семейни помощи. В съдебното заседание пред ПлРС други доказателства,
освен отговорите на ответницата на въпроси по чл.176 ГПК, не са събрани. При
тези данни няма как да се приеме, че ответницата дължи исковите суми на
основание Договор за заем между страните.
След
като жалбата е неоснователна, на ответницата се дължат разноски за настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
съобразно чл.78 ал.3 ГПК.
Предвид чл.280 ал.3, т.1 ГПК настоящото решение няма да подлежи на
касационно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1715/26.06.2019г., постановено по гр.д. № 1715/2019г. на Районен съд гр.Плевен – дванадесети граждански
състав като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ю.Д.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 400лв., съставляваща направени деловодни разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.