Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр. Радомир, 12.06.2019 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: И. С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 184 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.Б.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощникът му адв. М., с която е предявил иск против Н.А.В. ***.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018 г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът предал в заем на ответницата сумата в размер на 2000 лева, която се задължила да я върне в срок най-късно до края на месец февруари 2019 г. Твърди, че за предадената сума, В. подписала разписка в присъствието на свидетел, в която било отразено получената сума, основание за това и срока, в който дадената сума следвало да бъде върната. Сочи, че съгласно уговореното, сумата следвало да бъде върната на четири вноски от 500 лева ежемесечно, като забавянето на която и да вноска с повече от 10 дни след 30-то число на текущия месец, правило цялата сума предсрочно изискуема и дължима доброволно или по съдебен ред. Твърди, че ответницата не изпълнила поетото от нея задължение за връщане на дадената и в заем сума, като считано от 01.03.2019 г. изпаднала в забава.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да върне на ищеца сумата в размер на 2000 лева, дадена и в заем, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответницата Н.А.В. не е подала отговор на исковата молба, и не е взела становище по същия.
В съдебното заседание чрез депозирана по делото писмена молба, ищеца чрез пълномощника си адв. М., поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което искът да бъде уважен, като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебното заседание ответницата не се явява и не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложената и неоспорена от страните разписка от 16.10.2018 г., се установява, че на 16.10.2018 г. ответницата, в качеството и на заемател е получила от ищеца в заем и в брой сумата в размер на 2000 лева, която се задължила да върне изцяло в брой или по посочена от М. банкова сметка, ***-късно до края на м.02.2019 г. В разписката е посочено, че В., ще връща заетата и сума по 500.00 лева ежемесечно, считано от 30.11.2018 г., на четири равни месечни вноски, като подписала разписката лично в присъствието на свидетеля – адв. А. П..
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да ги върне-чл.240, ал.1 от ЗЗД. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, и за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска връщане на заетите вещи с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнението.
Договорът за заем за потребление
(паричният заем) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден,
и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
С оглед реалния характер на договора за
заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на
задължение за нейното връщане е въпрос на доказване.
В конкретния случай между страните няма спор, че по между им няма подписан писмен договор за заем. В тази връзка следва да се има предвид, че договора за заем не е формален, а реален. Не се спори, че на 16.10.2018 г. ответницата е получила лично и в брой от ищеца сумата от 2000 лева, представляваща заем. Този факт се потвърждава и от приложената по делото разписка, неоспорена от страните по делото. От съдържанието и се установява и основанието на предадената от ищеца на ответницата сума – заем, като получаването на сумата В. е удостоверила с подписа си в разписката. Подписаната от ответницата разписка представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяваща неизгоден за ответника Н.А.В. факт, респ. извънсъдебно признание от страна на ответницата на неизгоден за нея факт. Като такава тя разполага с обвързваща съда доказателствена сила да приеме, че така удостоверените в нея факти наистина са се осъществили в правния мир. Нейната материална доказателствена сила обаче е оборима, но ответницата не я е оспорила в хода на делото. Ето защо съдът следва да я кредитира при постановяване на настоящето решение и приеме, че ищеца е доказал изправността си по договора, като е предал на ответницата сумата, предмет на разписката. В този смисъл е Решение № .от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С оглед горе
изложеното искът в тази му част като основателен и доказан следва да бъде
уважен.
Основателна е и исковата
претенция за присъждане на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата
на предявяване на иска върху процесната сума, поради което и с оглед изложеното,
съдът намира предявения иск и в тази му част за основателен и доказан, и като
такъв следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати на
ищцовата страна сумата в размер на 2000 лева, представляваща даден и от ищеца
заем на 16.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска 18.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Ищеца е поискал
присъждане на разноски, за което е представил списък на разноските. Ответницата
не е поискала присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски в производството в размер на 450.00 лева, от които 80.00 лева –
държавна такса и 370.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД Н.А.В. *** да заплати на Л.Б.М. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 2000.00 (две хиляди) лева, даден и от ищеца
заем на 16.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 18.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Н.А.В.
*** да заплати на Л.Б.М. с
ЕГН ********** *** сумата в размер 450.00 (четиристотин
и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПкОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
/В.К/