Р Е Ш Е Н И Е №260450
18.09.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12399/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Й.И.Г. - Г., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.
Исковете
са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът
твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя
топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив.
По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния топлоенергия на стойност 117.03 лева за периода от
01.01.2018 г. до 30.09.2018г., Енергията била доставена чрез отделянето й от
сградната инсталация в имота на ответника
и била определена като количество в съответствие с методиката по чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Останала обаче неплатена. Затова ищецът се снабдил със
заповед за плащане , издадена по частното дело № 4372/2019 г. по описа на ІІ
бр. с. на ПРС , в която, освен главницата била заповядана за плащане и лихва
като обезщетение за забавата за периода от 02.03.2018г. – 18.03.2019г., в размер
от 11.31 лв, както и законната лихва върху пълния размер на главницата от
момента на издаване на заповедта за изпълнение до окончателно заплащане. Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК ; след издаването й, от
страна на Г. постъпило плащане на част от главницата. Друга част, 71,99 лв.,
останала неплатена. Затова се иска от съда да установи съществуването на
вземането и да се присъдят на ищеца
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че нямал
качеството на потребител на услугата, искът бил недоказан, а недоказан тъй като
се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Ответникът не бил и
собственик на имота, и по тази причина не бил и ползвател на доставената от
ищеца топлинна енергия. Възразява, че искът е и недоказан с оглед размера си,
тъй като методиката, по която е изчислена консумираната топлинна енергия е
отменена от ВАС. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на
ответника сторените по делото разноски .
След насрочването на производството в
открито съдебно заседание, при ищеца
постъпили плащания на друга част от процесната сума; към датата на устните
състезания били неплатени само 0.36 лева ( тридесет и шест стотинки) от
обезщетението за забава в периода от 02.03.2018г. до 18.03.2019г . и 0.14 лева
( четиринадесет стотинки) от обезщетението за забава върху същата главница ,
начислено обаче след датата на подаването на заявлението, за които искът се поддържа .
Вещото лице по междувременно проведената
техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията е доставена до имота на ответника ( отдадена
от сградната инсталация), и правилно изчислена като количество при спазването
на изискванията на специалната методика към чл. 61 ал. от Наредба № 16-334.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение , че доставените количества ТЕ са правилно
остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД. Сроковете по чл. 414 и 422
от ГПК са спазени.
Предвид казаното от страните по фактите и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:
Не се отрича качеството на ответника на един
от съсобствениците на имота, представляващ самостоятелен обект на кадастъра с
идентификатор 56784.506.615.1.1 по картата на Пловдив. Горното личи от
нотариалния акт на л. 46 от делото; съдът приема , че Г. , за която има и
разкрита при ищеца партида, е страна – потребител на доставяна по договор при
общи условия топлоенергия, след като
имота е топлоснабден от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ).
Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното,
тъй като има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.
Съдът не отрича и извършените
в хода на производството плащания. След като главницата е изцяло платена ,
притезанието за нея е погасено и искът то да се установи е неоснователен.
Искането да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаването
на заявлението също следва да се отхвърли, тъй като това искане не съставлява
самостоятелно индивидуализиран иск, а е законна последица от уважаването на
иска за главницата.
Разноските се възлагат обаче в тежест на ответника независимо от
извръшените плащания – всички те са извършени след датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Й.И.Г.
- Г., ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1461 по
ч. гр. дело № 2554/2019 год. по описа на Районен съд - Пловдив: 0.36 лева (
тридесет и шест стотинки) обезщетение за забава, начислено в периода от 02.03.2018г. до 18.03.2019г върху главница от 117.03 лева, за която сума
е издадена заповед за плащане № 2548 по частното дело 4372 по опис на ПРС за
2019г, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта , с която се иска установяване на
главница от 71.99 лева ,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба , както
ив частта за лихвата – над размер от 0.36 лева до пълния претендиран размер от
11.31 лева за същия период , като НЕОСНОВАТЕЛНИ
поради плащане в хода на процеса .
Осъжда Й.И.Г. - Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 770 лева
разноски по делото, включително заповедното производство под № 4372/2019 год.
по описа на РС Пловдив и хонорара на назначения особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ