РЕШЕНИЕ
№ 3272
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110116381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца С. Ц. Г., ЕГН **********,
с поС.ен адрес: гр. В., чрез адвокат Д. М., срещу ответника „ПС Гард" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“
№19, представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев искове в условията на
обективно кумулативно и евентуално съединяване, както следва:
1.1. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основА.ето за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в трудовата книжка и в заповедта
за уволнение, като бъде вписано действителното основА.е за уволнение - чл.325, ал.1,
т.9 от КТ.
1.2. С правно основА.е чл.222, ал.2 от КТ, предявен в условията на
евентуалност, ако бъде уважен искът с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.4 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600,40 лв., представляваща
неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
2. С правно основА.е чл.224, ал.1 от КТ - независимо на какво основА.е съдът
приеме, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно, ако не
разгледа или отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, моли да бъде осъден
ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от
1091,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20
1
дни за 2020 г. и 20 дни за 2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
3. За кумулативно разглеждане предявява и следните искове:
3.1. С правно основА.е чл.262, ал.1, т.4 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС
Гард" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 1116,34 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в
периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата;
3.2. С правно основА.е чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 139,38 лв.,
представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане по чл.262, ал.1, т.4
от КТ, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение.
3.3. С правно основА.е чл.261 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС Гард"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 118,00 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, положен в
периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021 г. до окончателното
заплащане на главницата;
3.4. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 14,98 лв.,
представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане с правно основА.е
чл. 261 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение;
3.5. С правно основА.е чл. 264 от КТ да бъде осъден ответникът „ПС Гард"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 156,88 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през официални
празници в периода 01.04.2020 - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата;
3.6. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ПС Гард"
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 22,42 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху присъдената сума по чл. 264 от КТ.,
натрупана до датата на подаване на исковата молба.
4. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът с правно основА.е
чл.344, ал.1, т.4 от КТ, предявява следните искове:
2
4.1. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът да признае за незаконно и
да отмени уволнението на С. Ц. Г., извършено със Заповед № 1632/14.09.2021 г.,
издадена на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от КТ от работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Тодор Георгиев;
4.2. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ съдът да постанови С. Ц. Г. да
бъде възстановен на предишната работа;
4.3. С правно основА.е чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението в размер на 1600,40 лв. за периода от 14.09.2021 г. до
14.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане;
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
Ищецът С. Ц. Г. работил в ответното дружество на длъжност „охрА.тел", шифър
по НКП 2413, шифър по НКПД 54145010 на основА.е сключен трудов договор
№1403/01.04.2020 г. на основА.е чл.67, ал.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ на обект МБАЛ
„Света Анна"/Окръжна болница/ гр. Варна. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, същият е
сключен с шестмесечен изпитателен срок, който е изтекъл на 01.10.2020 г. и съобразно
уговореното, тъй като не е прекратен от работодателя до изтичането на изпитателния
срок, трудовият договор се смята за окончателно сключен и е безсрочен. Излага, че
съгласно чл.2, ал.2 от договора работата се извършва при законоустановеното работно
време от 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 457,50 лева, което се заплащало не
по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната
заплата, през който е положен трудът, като работникът има право на платен годишен
отпуск в размер на 20 дни.
Твърди, че поради последици от мозъчен инфаркт, претърпян от ищеца през 2015
г., с експертно решение № 0522 от заседА.е № 019/25.02.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД по отношение на ищеца била определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, при противопоказни условия на труд: тежък
физически труд, значително нервно-псих. напрежение, на височина, около движещи се
мехА.зми, водоеми и ел.ток. Ищецът твърди, че на 23.11.2020 г., по време на работа, на
работното си място в обекта на работодателя, находящ се на територията на МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД загубил съзнА.е. След направени изследвА.я и проведено
болнично наблюдение и лечение се установило, че е получил исхемичен мозъчен
инсулт. Изписан бил от болничното заведение на 27.11.2020 г. В периода от 23.11.2020
г. до 13.09.2021 г. ищецът бил в отпуск поради болест с оглед установената временна
нетрудоспособност, като му били издадени съответните медицински документи. С
експертно решение №2267 от заседА.е №107/13.09.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ
3
„Св.Анна-Варна" АД по му бил определен пожизнен процент на трайно намалена
работоспособност от 78%. Комисията посочила, че ищецът не може да работи като
охрА.тел.
Излага, че всички медицински документи надлежно били представяни на
работодателя-ответното дружество, между които и посоченото по-горе експертно
решение на ТЕЛК от 13.09.2021 г. Твърди, че не е отправял заявление или молба за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество. С представянето на
експертното решение ищецът само уведомил работодателя си, че поради
здравословното си съС.ие е в невъзможност да изпълнява възложената му работа, че
има трайно намалена работоспособност съобразно здравните противопоказА.я въз
основа на заключението на ТЕЛК. Не му е било направено предложение за подписване
на трудов договор, съобразно предписА.ето на ТЕЛК, въпреки че ответникът се явява
предприятие, което е задължено ежегодно да осигурява работни места за такива цели
съгласно чл.315, ал.1 КТ. На 30.09.2021 г. ответното дружество чрез представител
връчило на ищеца Заповед № 1632/14.09.2021 г., с която на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от
КТ прекратило трудовото правоотношение със С. Ц. Г., като за причина за
прекратяване на трудовия договор била посочена: писмено заявление от служителя.
Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е
осъществено посоченото в нея основА.е - прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество също е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Излага, че не е отправял нито устно, нито писмено заявление до работодателя си
за прекратяване на трудовото правоотношение в смисъл на соченото в заповедта
основА.е - по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Самото връчване на процесната заповед станало
няколко дни след посочената в нея дата за връчване. Представителят на ответното
дружество не дал възможност на ищеца дори да се запознае с нея, а използвайки и
здравословното му съС.ие го подложил на словесен натиск, поради което С. Г.
подписал заповедта. Това станало в присъствието на негов приятел.
Излага още, че за законосъобразното упражняване на субективното право на
работодателя за прекратяване на трудовия договор, на основА.е чл.325, ал. 1, т.1 КТ,
следва да има наличие на писмени волеизявления на стрА.те по трудовото
правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, като волеизявлението за
приемане на предложението да бъде доведено до знА.ето на другата страна в 7-дневен
срок от получаване на предложението. Твърди, че в процесния случай не са спазени
изисквА.ята на закона, тъй като при работодателя, чиято е и доказателствената тежест
да установи законността на извършеното уволнение, не е постъпвало и не е подадено
от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основА.е. Чрез представянето на решението на ТЕЛК е обективирана неговата воля за
4
прекратяване на трудово-правната връзка поради здравословни причини и
невъзможност да изпълнява трудовите задължения, с изрично противопоказА.е за
изпълнение на трудови функции на длъжността „охрА.тел", което е основА.е за
уволнение по чл.325,ал.1,т.9 от КТ. От друга страна издадената от работодателя
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и
връчването ѝ на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на
посочената правна норма. Сочи, че от съдържА.ето на заповедта за уволнение се
установява, че е налице упражняване на властническо правомощие на работодателя за
прекратяване на трудовия договор на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта не
съдържа предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение, а
липсва и воля от страна на С. Г. със същото съдържА.е. В този смисъл счита, че не са
налице предпоставките на чл.325, ал.1, т.1 от КТ и работодателят не е имал право да
уволни ищеца на посоченото основА.е, а действителното основА.е за прекратяване на
трудовия му договор е различно от посоченото в процесната заповед, а именно по чл.
325, ал.1, т.9 от КТ - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност.
Тъй като счита посоченото в заповедта основА.е за прекратяване на трудовия
договор за недействително, а като действително такова посочва чл.325, ал.1, т.9 от КТ,
счита и, че му се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
на действителното основА.е по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца - общо сума в размер на 915,00 лв., на
основА.е чл.222, ал.2 от КТ.
Отделно ищецът сочи, че не е ползвал и полагащия му се платен годишен отпуск
в размер на по 20 работни дни за 2020 и и 20 работни дин за 2021 г.
Излага още, че в трудовия договор било уговорено регламентирано работно
време 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Ищецът работил по график на
смени, както следва последователно: дневна смяна от 7,00 ч. до 19 ч.; на следващия ден
- нощна смяна от 19,00 ч. до 7,00 ч., без почивки по време на смените; два
последователни дни е почивал, след което отново е застъпвал дневна смяна и т.н.
Съобразно изготвения график на дежурствата за м.октомври 2020 г. ищецът работил 8
дневни и 8 нощни смени. За периода от 01.04.2020 г. до 23.11.2020 г. /датата на първия
му отпуск по болест/ той е положил извънреден труд, възнаграждение за който не му е
заплатено от работодателя и изчислен, и при отчитане на разпоредбата за
превръщането на нощните часове в дневни, подробно представен в таблицата в
исковата молба, като общо твърди, че е положил 508 часа извънреден труд на обща
стойност от 1781,32 лв., върху която сума счита, че му се дължи и мораторна лихва в
размер на 209,36 лв. за периода от 31.05.2020 г. 11.11.2021 г.
Ищецът излага, че няма данни как реално работодателят е отчитал работното
5
време - подневно или сумирано и, ако е сумирано, за какъв период е извършвано.
Ищецът твърди, че е получавал само и единствено трудовото възнаграждение,
определено по трудовия договор, а допълнително възнаграждение, включително за
извънреден труд, нощен труд, за работа през официалните празнични дни, не му е
изплащано от работодателя. На основА.е чл.150 от КТ иска да му бъде присъдено
обезщетение за положения от него извънреден труд, на основА.е чл. 262, 263 или 264
КТ.
Сочи, че съгласно подписА.я между стрА.те договор, изготвяните графици за
работните смени, условията на работа, включително установената продължителност на
работна седмица и на работния ден, отчитането на работното време е следвало да се
извършва сумирано за определен период - помесечно. Смените били определени чрез
графици и именно по тях е работил С. Г. в периода 01.04.2020 г. -23.11.2020 г.
Периодът на отчитане на сумираното работно време е едномесечен, поради което
излага, че извънреден труд е налице, тъй като реално отработеното от него време за
съответния месец, надвишава нормочасовете за месеца.
Навежда твърдения, че за всеки отработен нощен час, или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. следва да му се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена
работа), начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано), системата на
заплащане на труда и вида на работните смени (смесени с дневна и нощна
продължителност или само нощна). Ето защо, твърди, че няма значение, че при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Ищецът е положил нощен труд, съответно му се дължи
допълнително възнаграждение. Излага, че е отработил общо 508 часа нощен труд, на
обща стойност 442 лв., върху която сума счита, че му се дължи и мораторна лихва в
размер на 52,08 лв. за периода от 31.05.2020 г. до 11.11.2021 г.
Отделно ищецът твърди, че е полагал труд и по време на официални празнични
дни - общо 4 дни, като допълнително възнаграждение за работа в тези дни не му било
заплатено. Във всички случаи на положен труд в официални празници, ищецът счита,
че работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор
възнаграждение. Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран
работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение,
определено по трудовия договор. Така че, няма значение дали се касае за извънреден
труд или не. Ищецът твърди, че е полагал труд на следните официални празнични дни:
1 май 2020 г. (24,07 лв.), 6 май 2020 г. (24,07 лв.), 19 април 2020 г. (21,78 лв.) и 20 април
6
2020 г. (21,78 лв.), или общо 91,70 лв., върху която сума претендира и мораторна лихва
за периода от 30.06.2020 г. до 11.11.2021 г.
В отговора ответникът излага, че намира така предявените искове за изцяло
неоснователни, по следните съображения:
1. Относно исковете по чл. 344, ал.1 т. 1 и т.4 от КТ, които са предявени в
съотношение на главен иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ - за промяна в основА.ето на
уволнението и евентуален - по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, намира подобно формулиране на
процесуално-правната обусловеност на двата иска за правно недопустимо. В тази
връзка излага, че според съдебната практика /така Решение №110 от 23.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК по чл. 290 ГПК и др./, с иска по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ, ищецът разполага, само когато не оспорва прекратяването, а само основА.ето
за това. Настоящият случай не е такъв, понеже ищецът е оспорил /при евентуалност/ и
законността на уволнението, затова при отхвърляне на главния иск, той ще търси
разглеждане на евентуалния, а тази връзка на обусловеност на двата иска е
недопустима. Понеже ако той не може да се сдобие с целения правен резултат-промяна
на прекратителното основА.е в трудовата книжка, той валидно не може да получи
защита и срещу законността на уволнението тъй като този иск не е средство за защита
срещу незаконно уволнение. Двата иска ищецът е предявил в отношение на главен и
евентуален, като главният е този за поправката на уволнителното основА.е, а не за
отмяна на прекратяването, в която хипотеза на излагане на петитума на исковата молба
и уточняващата молба към нея, ищецът всъщност не оспорва самото прекратяване на
трудовото правоотношение, а единствено търси поправка на основА.ето. Посочената
обусловеност намира за недопустима, понеже прекратяването на трудовото
правоотношение на основА.е, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и
вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди
издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344. ал.
1, т. 1 КТ.
Отделно от изложеното в т. 1 по-горе, намира иска по чл. 344, ал.1 т. 4 от КТ за
неоснователен, тъй като правното основА.е за прекратяването е валидно и правилно, а
имено това по чл. 325, ал.1 т.1 от КТ. Същото е последица от подадена молба, написана
и подписана лично от ищеца С. Ц. Г., с която прави изрично волеизявление да бъде
прекратена трудовата му правоотношение считано от 15.09.2021 г. Молбата е подадена
на 14.09.2021 г. до регионалния управител на дружество в гр. Варна, К. М. и депозирана
на същия ден в отдел ТРЗ на дружеството. Въз основа на нея е изготвена още на същия
ден и прекратителната заповед №1632/14.09.2021 г. с вярно посочено пр. основА.е - чл.
325, ал.1 т. 1 от КТ и връчена на ищеца. Излага, че съгласно чл. 325, ал.1 т. 1 от КТ
Трудовият договор се прекратява, без която и да е от стрА.те да дължи предизвестие по
взаимно съгласие на стрА.те, изразено писмено, като страната, към която е отправено
7
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в
7-дневен срок от получаването му, като счита, че предпоставките на описаната правна
норма кумулативно са изпълнени, поради което и трудовата функция с ищеца е
прекратена на валидно и точно правно основА.е.
По евентуалния иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението като
незаконно, вече изложихме становище, че същият не може да стои в
процесуално-правна обусловеност от отхвърляне на предявения като главен иск по чл.
344, ал.1 т. 4 КТ. Отделно от тези доводи, дори да възникне основА.е за разглеждане на
евентуалната претенция, поради изложеното по-горе в т. 1.1, щом основА.ето за
уволнението е правилно, то и заповедта за уволнение е изцяло законосъобразна и
следва да се потвърди.
Излага, че тъй като уволнението е законно и почива на правното основА.е на чл.
325, ал.1 т. 1 от КТ, то неоснователен се явява и обусловеният от уважаването му иск, с
правно основА.е чл. 222, ал.2 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1, т.9 от КТ, за присъждане на
обезщетение в размер от 915 лв., както и акцесорната претенция за лихва върху тази
сума.
2. По иска по чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за
неизползван годишен отпуск в размер на 915 лв., включващ 20 дни за 2020 г. и 20 дни
за 2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, намира същия за частично основателен. Относно
претенцията за заплащане на годишен отпуск за 2020 г., представя график и платежен
фиш, че същият е бил използван в интервала 03.08.2020 г.-21.08.2020, когато ищецът е
отсъствал от работа съгласно графика за м. август. Поради изложеното, счита
претенцията за изплащане на обезщетение за 2020 г. за изцяло неоснователна и следва
да се остави отхвърли, както и акцесорната претенция за лихви. По отношение на
претенцията за заплащане на годишен отпуск за 2021 г., твърди, че същата не е била
начислена и включена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
поради отсъствието на лицето по болест през цялата година до датата на прекратяване
на трудовия му договор през м. септември, 2021 г.
3. По иска с пр. основА.е иск по чл. 262, ал.1 т. 4 - за положен допълнителен труд
при сумирано изчисляване на работното време за сумата от общо 1781,31 лв., изчислен
за периода: 01.04.2020 -23.11.2020 г., като същият се претендира ведно с лихва за
забава върху всяко месечно вземане по чл. 262, ал.1 т. 4 КТ, считано от първо число на
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение - общо в размер на
209,36 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане – намира същият за изцяло неоснователен и недоказан.
На първо място, излага, че не става ясно как са направени изчисленията в
таблицата на стр. 4 в колона номер 4 от ИМ с наименовА.е „Действително отработени
8
часове”, за месеците от април до ноември 2020 г., след като ищецът твърди, че
разполага единствено с график за м. октомври. Оспорва представения от ищеца
документ, с наименовА.е „график за дежурства на обект Окръжна Болница, месец
октомври", като твърди, че това е документ с невярно съдържА.е, а също така е и
неистински документ, понеже подписът под него не принадлежи на управителя на
дружеството, а също така не принадлежи и на регионалния представител на
дружеството - К. М.. Не ставало ясно, от къде ищецът разполага с оригинала на този
документ, заверен за вярност. Практиката на работа в охрА.телната фирма е била
дневните графици да се обявяват на обекта, като поради пандемичната обстановка, те
често са били поправяни и сменяни. След края на месеца, последният актуален график с
реално заработеното време на обекта, е бил пренасян и отразяван в счетоводна форма -
график с отразяване на отработените дни, в т.ч. дневен, нощен труд или извънреден
труд, който е основА.е за изготвяне на платежните ведомости за заплати за месеца. В
тази връзка твърди, че представените с отговора на исковата молба, като доказателство
№2 графици за работа на обекта за процесния период, са истинските документи,
удостоверяващи режима на работа и присъствие на работниците в охранявА.я обект,
като същите са основа за начисляване и заплащане на възнагражденията към
охрА.телния персонал.
Сочи, че от представените графици е видно, че охраната на обект МБАЛ „св.
Анна" в гр. Варна се е осъществявала средно от 9/10 бр. охрА.тели, разпределени на
смени по постове. Всички графици на дружеството са на бланка и са подписА. лично от
управителя - като върху подписът е положен и печат на дружеството. В тези графици
личи ясно не само за кой месец и коя година се отнасят, но също така се вижда колко са
били реално отработените часове след края на всеки месец и за всеки охрА.тел. Също
така от тях е видно, че е съобразен положеният нощен труд, а смените на охрА.телите
са се редували: нощна и след нея отново нощна, а след почивка /мин. два дни/ е
следвала отново нощна и пак нощна или дневна и пак дневна смяна, т.е. съобразено е
изискването на 153 КТ за междуседмична почивка при сумирано изчисляване на
работното време, т.е. изложеното от ищеца за работа по една цяла денонощна смяна-
общо 24 часа е невярно и недоказано.
Твърди, че при определяне на месечното възнаграждение към всеки охрА.тел са
били направени преизчисления на месечна база на цената на нощния труд спрямо
дневния като е бил приложен корекционният коефициент на чл. 8 от Наредбата за
структурата и оргА.зацията на работната заплата и към уговореното с договора
основното месечно възнаграждение на всеки охрА.тел са били начислени и добавки за
работа през нощта, по време на официален празник, добавка за стаж, както и за
ободряващи напитки по време на работа. По тази причина на ищеца за периода
м.април.- м. ноември. 2020 г. вместо брутна заплата от 457,50 лв., му е било заплатено
реално 515,00 лв., което изцяло да компенсира допълнителните плащА.я, които му се
9
следват.
Като неверни и неправилни определя и съображенията в исковата молба относно
начина на изчисление на работното време в предприятието на ответника. Излага, че на
осн. чл. 142, ал. 2 от КТ, в предприятието е установено сумирано отчитане на
работното време на охрА.телите с период на отчитане от 2 месеца - чл. 24, ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред, приет през 2016 г. на осн. чл. 139, ал. 1 от
Кодекса на труда и утвърден от управителя на дружество „ПС Гард" ЕООД през 2016
г., със съдържА.ето на който, твърди, че ищецът е запознат, което е видно и от подписа
му под трудов договор № 1403 от 01.04.2020 г. /чл. 3, т. 9 от същия/. Излага, че работата
в предприятието - охрА.телна дейност, се извършва на смени с максимална
продължителност от по 12 часа, съобразно график на работа на същите, приет за
съответния охраняван обект /в случая в УМБАЛ „Св Анна'" гр. Варна/, като
охрА.телите работят на дневни и нощни смени от по 12 часа, при спазване режима на
петдневна работна седмица с минимална между-дневна и между-седмична почивка
съответно от 48/36 часа съобразно графика и сменността на работа, утвърден от
управителя - чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред и съобразно с
разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 от КТ. Така, при този режим на отчитане, работата за
един месец, може да е по-малко от уговореното за нея възнаграждение, но да се
компенсира от допълнителни смени през следващия месец, поради утвърденият подход
за отчитане на двумесечна основа.
Излага, че в чл.33 от Правилника за трудовия ред в предприятието е установено
правото на „извънреден труд", който може да се положи по изключение само със
съгласието на работника и то само в предвидените от КТ и Правилника за вътрешния
трудов ред случаи, като изрично е посочено, че неговата продължителност не може да
превишава нормите на чл. 146, ал. 2 от ТК /така чл. 33, ал. 3 от Правилника за
вътрешния трудов ред в предприятието/. Предвидено е полагането на такъв труд
единствено в хипотеза за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време. Сочи обаче, че въпреки предвидената с
Правилника възможност, в обектите на работодателя „ПС Гард" ЕООД не се допуска и
не се полага извънреден труд! Такъв труд не е полаган също и в обекта, където е било
работното място на ищеца- УМБАЛ „Света Анна" гр. Варна, поради което Книга за
извънреден труд не е съставяна за този обект. В тази връзка излага, че не само съгласно
представените графици за периода на работа в обекта ищецът не е положил нито един
час извънреден труд, но същото се установява несъмнено и от писмо изх. №
21084166/17.12.2021 г. с приложен протокол № ПР2141458/17.12.2021 г., относно
извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, която е била
инициирана за обект МБАЛ ,.Св. Анна- гр. Варна" именно по жалба на ищеца С. Ц. Г. и
от които е видно, че няма нарушения на КТ. респ. в предприятието не е полаган
извънреден труд, а констатирА.те в протокола нарушения не засягат и нямат
10
отношение към претенциите на ищеца.
Ето защо намира искът с пр. основА.е по чл. 262, ал.1 т. 4 за положен
допълнителен /извънреден/ труд за недоказан по основА.е и по размер, както и
акцесорната претенция за лихва.
Като неоснователна определя и претенцията за допълнителен нощен труд, като
соченият в исковата молба размер, счита за несяно изчислен и некореспондиращ нито
на режима на работа в предприятието, нито на изложените факти и правни изводи.
В тази връзка сочи, че според ищеца в таблицата на стр. 4-та от ИМ същият е
отработил допълнително 61 ч. над установеното по трудов договор за м. април, май.
Август и септември 2020 г., а през м. юни и м. октомври е отработил допълнително по
68 ч., съответно ноември е изработил 54 часа допълнителен труд /или общо 508 ч./,
като се сочат и внушителните 508 ч. положен нощен труд /таблица на 5-6 стр./, като
нито е ясно как е пресметнато без графици, а и излиза, че ищецът е полагал
преимуществено нощен труд, което е определя като абсурдно.
Обобщава, че видно от приложените официални графици, ищецът С. Г. реално е
положил нощен труд както следва:
- 64 ч. нощен труд през април /20 р.д./ от общо 120 отр. часа;
- 8 ч. нощен труд през май /19 р.д./ от общо 96 отр. часа;
- 56 ч. нощен труд през юни /22 р.д./ от общо 132 отр. часа ;
- 16 ч. нощен труд през юли /23 р.д./ от общо 84 отр. часа;
- 0ч. нощен труд през август /21 р.д./ от общо 36 отр. часа, като е ползван 19 дни
платен годишен отпуск:
- 32 ч. нощен труд през септември /21 р.д./ от общо 96 отр. часа;
- 32 ч. нощен труд през октомври / 22 р.д./ от общо 120 отр. часа;
0 ч. нощен труд през ноември /до 23.11./ като общо е отработил 60 часа дневен
труд преди излизане в болничен
Т.е. видно е, че сборът на часовете нощен труд, сочени от ищеца /508 ч./, е
напълно несъответстващ на отразените в графиците общо 208 ч. нощен труд, съгласно
изложеното по-горе. При двумесечната база за изчисления, сумата на допълнителното
основно възнаграждение, която реално му е заплащана всеки месец по сметката му,
напълно покрива компенсацията на реално положения нощен труд /208 ч./ и
завишеното заплащане за труд по време на официални празници, както и
допълнителните разходи за ободряващи напитки и др. Така счита и тази претенция за
неоснователна, а също и акцесорната - за лихви за забава.
За неоснователна намира и претенцията за неплатено допълнително
възнаграждение през официалните празници, както и лихвата за забава. На първо място
11
сочи, че видно от официалните графици за охрана на обекта за срока на договора за
охрана, същият е бил на смяна единствено на 1 май 2020 г."Ден на труда" и на
19.04.2020 г.-„Великден", поради което определя като невярно твърдението, че ищецът
е бил на смяна на 6 май и на 20 април, поради което същият има право на удвоена
надница само за посочените два официални празника, като същата му е начислена и
заплатена към завишените месечните плащА.я съответно за м. май и за м. април от по
515 лв. основно месечно възнаграждение, което личи от приложените фишове, като
ищецът не спори, че е получил плащА.ята.
В евентуалност, в случай, че се окажат дължими суми по тази или някоя от
горните претенции, прави възражение за прихващане със сумите по завишеното
месечно възнаграждение, което е било заплащано на ищеца за срока на неговия трудов
договор.
В заключение излага, че претенциите на ищеца С. Ц. Г. са изцяло неоснователни
и недоказА., поради което моли изцяло да бъдат оставени без уважение.
В съдебно заседА.е ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа
предявения иск.
Ответникът в съдебно заседА.е чрез процесуален представител оспорва
предявените искове, поддържа депозирА.я отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на
стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между ищеца С. Ц. Г. и ответника „ПС Гард" ЕООД, ЕИК ********* бил
сключен трудов договор на 01.04.2020 г., по силата на който ищецът започнал работа в
ответното дружество като „охрА.тел“ на шестчасов работен ден с основно трудово
възнаграждение в размер на 457,50 лв. и 20 дни платен годишен отпуск. При започване
на работата при ответника ищецът бил освидетелстван с Експертно решение №0522 от
029/25.02.2020 г. на ТЕЛК Общи заболявА.я към МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна с 50%
трайно намалена работоспособност вследствие на последици от мозъчен инфаркт
(л.17). Съгласно І.9. от длъжностната характеристика на ищеца, представена на л.63 от
делото, същият има задължението да приема и предава срещу подпис дежурството.
В чл. 24 от Правилника за вътрешния трудов ред на ПС ГАРД ЕООД (л.84-94) е
посочено, че за „ОхрА.тел" в обектите за охрана в София и страната се установява сумирано
изчисляване на работното време, с период на отчитане - 2 (два) месеца. Работата е
оргА.зирана на смени, съобразно поименни месечните графици за работа. За „ОхрА.тел"
в обектите - продължителността на работните смени е до 12 часа на ден, със седмична
продължителност на работното време, която да не надвишава 56 часа. Началото и края на
работното време е както следва за: 1." ОхрА.тел", с уговорена продължителност на работно
12
време 8 часа-Редуването на смените е Д (дневна), Н (нощна), 2 дни почивка Д (дневна): с
начало от 8.00ч. - и край 20.00 ч. и Н (нощна): с начало от 20.00ч. и край - 8.00 ч.; 2.
„ОхрА.тел", с уговорена продължителност на работно време 4 часа на ден Редуването е:
(Зх4часа=12 ч.), 7/8 пъти в месеца Д (дневна): с начало от 8.00ч. и край 20.00 ч. и Н
(нощна): Начало от 20.00ч. и край 8.00 ч.
Съгласно чл.27 от Правилника за вътрешния трудов ред на „ПС ГАРД“ ЕООД
работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не
може бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 28, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов
ред на ПС ГАРД ЕООД за работниците и служителите при сумирано изчисляване на
работното време, седмичната почивка е не по - малко от 36 часа, което е съобразно в
графиците им за работа. Съгласно ал.3 на същия член при промяна на смените при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малка
от почивката по (2), но не по-малко от 24 часа, в случаите когато действителната и
техническата оргА.зация на работата в предприятието налага това.
Ищецът е полагал труд с месторабота МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в изпълнение
на сключен между МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК
********* договор за осигуряване на денонощна охрана, сключен на 01.09.2019 г. за срок от
12 месеца (л.95-99), продължен с анекс от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г. Съгласно чл.1, ал.1
от Договора охраната е следвало да се оргА.зира, чрез обезпечаване сигурността в обекта
чрез оргА.зирането на един денонощен 24-часов пост, седем дни в седмицата с ДВАМА
ОРХА.ТЕЛИ на смяна и осигуряване на охрана с технически системи за сигурност на
изброени обекти.
От ищеца е представен график за дежурствата на обект Окр. Болница за месец
октомври (л.15), от който се вижда, че ищецът е полагал труд на смени, както следва: на
втори октомври – дневна, на трети октомври – нощна, после два дена почива (4 и 5) и след
това отново дневна -6, нощна 7 и два дена почива, и така с редуване в същата поредност до
края на месеца. Видно от същия график Г. Л. е полагал дежурства по същото време, а В. К. е
полагала само нощни смени, с редуване нощна, нощна два дена почива, с начало на първата
нощна смяна на 01 октомври. В графика като работници на този обект освен изброените са
посочени още и М. М., Б. Б., Д. С., В. В. и К. С.. Този график е оспорен от ответника като
неизготвен от него и неактуален.
От ответника са представени графици за месеците от април 2020 г. до ноември 2020
г. От същите е видно, че ищецът е полагал труд на смени по различен от посочения в
представения от ищеца график, като за сравнение ще се използва графикът за месец
октомври, доколкото липсват графици за останалите месеци, представени от ищеца. Така в
графика за месец октомври ищецът е работил на 07 и 08 октомври - дневна смяна, на 11
октомври – неделя – дневна смяна, на 15 и 16 октомври - нощна, на 19 и 20 октомври нощна,
на 23 октомври- дневна, на 28 и 29 октомври - дневна. Г. Д. Л. е работил през месец
октомври, както следва: на 04 октомври – дневна, на 09 и 10 октомври нощна, на 14 и 15
октомври - дневна, на 19 и 20 октомври- дневна на 25 октомври – дневна и на 30 октомври –
13
дневна. В. К. е работила на 03 октомври – дневна смяна, на 14 и 15 октомври – дневна
смяна, на 24 октомври – дневна и на 27 и 28 октомври –нощна. В графика за този месец са
включени освен изброените и следните лица – В. В., Б. Б., Д. С., К. В., М. Н., К. М. и Т. М..
Тези графици също са оспорени, от ищеца с твърдението, че труд не е полаган по начина,
посочен в тях, както и че същите са изготвени за целите на процеса.
От свидетелските показА.я на свидетеля Г. Д. Л. се установява, че същият е полагал
труд при работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК ********* на обект в „Света Анна – Варна“ –
Окръжна болница на смени, както следва: дневна, нощна и два дена почива, като винаги е
бил на смяна заедно със С.. Винаги са по двама охрА.тели на смяна, независимо дали е
нощна или дневна. Отпуск никой не е взимал. Не се е случвало да почива повече от два дни.
От свидетелските показА.я на свидетеля В. К. К., се установява, че е давала само
нощни смени, като два дена е работила и после е почивала два дена. Отпуск не е ползвала,
защото не дават. Имали са графици за дежурствата, в които никога не е виждала да пише, че
е дневна смяна.
Свидетелят Ю. И. М. обяснява, че имал работен график, но той често се сменял и за
това в края на месеца изпращал в София реално отработения график. Примерният работен
график стоял отпред на триажа. Първоначално отговаря, че един човек бил на предния вход
и един на задния. Режимът на работа бил дневна, дневна, нощна,нощна, после два дена
почиват, а не дневна, нощна, два дена почиват, защото такава била политиката на
предприятието. По принцип стоял един човек от охраната, като се сменяли на два часа.
Имало книга за приемане и предаване на наряда, която се разписвала. Отпуск се предоставял
след молба, която се изпращала от София по Спиди и след това попълнена се връщала
обратно. Нямало предварително одобрение на графика. По отношение на оспорения график,
представен от ищеца в копие и находящ се на л.15 от делото, заявява, че не е го писал той,
защото почеркът според него е женски. Няма право да подписва графици, но не е сигурен,
че подписът не е негов, а напротив заявява, че прилича на неговия. Отделно посочва: „Това е
примерен работен график, той стоеше там отпред на триажа, като във времето винаги се
променяше, така се получаваше: някой зает, някой болен – аз примерно съм записвал като
има промяна.
По извършеното оспорване на работните графици, представени от всяка от стрА.те,
съдът намира, че с оглед на обсъдените до тук доказателства се установява, че дежурствата в
обект „Света Анна-Варна“ са се полагали на смени, съобразно с графика, представен от
ищеца. Това е така, защото и двамата свидетели, полагали работа на обекта В. К. и Г. Л.
категорично потвърждават редуване на смените именно както е отразено в този график.
Свидетелката К. заявява, че е работила само нощна смяна, което напълно кореспондира с
представения от ищеца график за месец октомври, както и свидетелят Л. свидетелства, че е
работил дневна, нощна, два дена почива и то винаги в смяна с ищеца С. Г., което също
напълно отговаря на представения от ищеца график. Освен това именно този график
отговаря на фирмената политика, заложена в чл.9 от Правилника за вътрешния трудов ред
на „ПС ГАРД“ ЕООД за начина, по който се полага труда на смени. Освен това именно
14
съгласно този график се осигурява необходимият брой от двама охрА.тели на всяка смяна –
дневна и нощна, съгласно уговорката в чл.1, ал.1 от договора за охрана с МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД от 01.09.2019 г., за разлика от наличната жива охрана, съобразно с
представения от ответника график, съгласно който няма нощна смяна, в която да са на
работа по двама охрА.тели, а през почивните дни дежури само по един и през деня. Същото
не кореспондира и с показА.ята на свидетелите К. и Л., които твърдят, че винаги са били по
двама на смяна.
Освен това в представените от ответника графици е посочено, че смяната започва в
8:00 часа и е до 20:00 часа вечерта, което също не съответства на свидетелските показА.я,
съгласно които дневната смяна е започвала от 7:00 часа до 19:00 часа, когато е започвала
нощната.
Освен горното за доказване на действително положените дежурства от работниците в
процесния обект с Определението по чл. 144 от ГПК съдът е изискал от ответното
дружество да представи дневник за приемане и предаване смяната на екипите в обект
МБАЛ „Света Анна –Варна” по смисъла на чл. 23, ал.2, т.6 и списък на охрА.телния състав,
осъществяващ охраната на обекта, по смисъла на чл. 23, ал.2, т.4 от Наредба №8121з-611 от
11 юни 2018 г. за условията и реда за оргА.зация и извършване на видовете частна
охрА.телна дейност по чл. 5, ал. 1 от закона за частната охрА.телна дейност и за определяне
на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал.
1, т. 2 и 3 от закона за частната охрА.телна дейност, като съобрази, че съгласно чл. 23, ал.4
от същата наредба документите по чл. 23, ал. 1 и 2 се съхраняват по реда и в сроковете,
посочени в чл. 52, ал. 7 от ЗЧОД, а съгласно чл. 52, ал.7 от ЗЧОД документите по ал. 1 и 2,
както и уведомленията по ал. 3 - 5 се съхраняват от лицето по ал. 1 от сключването на
договора за охрана, а при самоохраната - от деня на фактическото й поемане, до изтичане на
18 месеца след прекратяването на договора, съответно след фактическото снемане на
самоохраната и при поискване се представят за проверка на компетентните оргА., както и че
съгласно чл. 76 от ЗЧОД физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на
управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, което не изпълни задължение по чл. 51, ал. 1
- 3, чл. 52, ал. 3 - 5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко
отделно нарушение.
Въпреки това ответното дружество не е представило така изискА.те документи, като
с писмена молба вх.№20884/29.03.2022 г. е заявило, че действително е следвало да се пазят
посочените дневници на обекта, но от счетоводния отдел не са отчели удължаването на
срока на договора и съответно са унищожили документите след инвентаризацията през м.
януари 2022 г. С признато от ответника неправомерно поведение същият сам виновно се е
поставил в невъзможност да представи изискА.те от него документи, като е станал пречка за
събиране на допуснати доказателства, поради което съдът следва да приложи презумпцията
на чл.161 от ГПК във връзка с доказването на фактическото полагане на смените, за която
последица ответникът е предупреден със същото определение.
15
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице А. В., както и
допълнителна такава, които са приобщени към доказателствения материал по делото като
обосновА. и компетентно изготвени. Съгласно една от задачите вещото лице е изготвило
график за полагА.те смени от ищеца, съобразно с представения от него график за месец
октомври, който съобразно изложените по-горе съображения следва да бъде приет като
график за действително положения труд в предприятието на процесния обект.
От ответника са представени платежни фишове за работна заплата, от които е видно,
че начисляваното основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 515,00 лв.,
при уговорено в трудовия договор такова в размер на 457,50 лв. Ответникът е навел
твърдения, че в тази сума се включват и цената на нощния труд спрямо дневния след
прилагане на коефициента по чл. 8 от Наредба за структурата и оргА.зацията на работната
заплата. От самия фиш за работна заплата обаче не става ясно как е формирана тази сума,
ако не е основна работна заплата - няма начислени допълнителни възнаграждения нито за
трудов стаж, нито за нощен труд, нито за труд през почивните дни, или друго, а само е
посочено работна заплата. Освен това, за да е начислявана една и съща заплата всеки месец,
трябва и ищецът да е полагал равен брой часове нощен труд, което би било изключително
съвпадение, а и се опровергава от графиците, представени от самия ответник и съобразно с
които е заплащано на ищеца. Например месец април ищецът е работил 8, през месец май 6, а
през месец юни 7 нощни смени, но заплащането му е едно и също. С оглед на това следва да
се приеме, че размерът на заплащането не се е променял с оглед на отработените часове
нощен труд, както се твърди от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.3 от КТ работодателят може едностранно да
увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. С оглед на периода,
през който ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер по-висок от
уговореното в трудовия договор, а именно от самото начало на действие на договора до
неговото прекратяване, съдът намира, че основното трудово възнаграждение на ищеца
е било в размер на получаваното такова от 515,00 лв. месечно.
По иска с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.4 от КТ:
Между стрА.те не е спорно, а и същото се потвърждава от свидетелските показА.я и
представената медицинска документация - (Медицински протокол на ЛКК №390 от
27.11.2020 г., Болничен лист Е20202929453 (л.20), Болничен лист №Е20203268983 (л.21),
Болничен лист Е20203269244 (л.22), Медицински протокол на ЛКК №1542 от 17.02.2021 г.
(л.23), Болничен лист Е20210303838 (л.24), Болничен лист №Е20210304104 (л.25), Болничен
лист Е20210926939 (л.26), Медицински протокол на ЛКК №1924 от 14.05.2021 г. (л.27),
Болничен лист Е20210927171 (л.28), Експертно решение №1773 от 080 от 07.06.2021 г. на
Първи състав на ТЕЛК Общи заболявА.я към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л.29),
Болничен лист Е20211890296 (л.30), Експертно решение №2267 от 107 от 13.09.2021 г. на
Първи състав на ТЕЛК Общи заболявА.я към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л.31) и
Медицински протокол на ЛКК №2550 от 17.09.2021 г., че ищецът на 17.11.2020 по време на
работа е получил мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
16
прецеребрални артерии. От тази дата ищецът е ползвал болничен до 13.09.2021 г.,
включително. В следствие на заболяването му с Експертно решение на ТЕЛК е определена
78% неработоспособност пожизнено със заключение, че не може да работи като охрА.тел.
Със заповед №1632/14.09.2021 г. на управителя на „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основА.е чл.
325, ал.1, т.1 от КТ – като причина е посочена „писмено заявление от служителя“ (л.16).
Ищецът е оспорил основА.ето, на което е прекратено трудово му правоотношение, като е
навел твърдения, че не е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и че същото е следвало да бъде прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.9 от КТ – поради
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказА.я въз
основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия.
От свидетелските показА.я безспорно се установи, че ищецът не е подавал молба до
ответното дружество молба чрез регионалния представител Ю. М. с искане да бъде
прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие преди момента на
получаване на самата заповед, както се твърди в отговора на исковата молба. Това на първо
място се установява от показА.ята на свидетеля Ю. М., който заявява: „Нямам никаква идея
кога и къде С. подаде молба за освобождаване. Всъщност молбата за напускане, сега се
сещам, ми я изпратиха, не помня дали беше попълнена и той лично я разписа. Тази молба
пристигна със Спиди, мисля, че беше заедно със заповед за уволнение, той лично се
разписа и тръгна да псува. Това става в Окръжна болница.“ Също свидетелят Н. Х. Ц.
заявява, че заповедта била връчена на С. на портала на Окръжна болница, където я разписал
на капака на колата с още някакви документи, като Ю. М. му казал: „Подписвай, няма
проблеми, така или иначе спираш работа, в ТЕЛК-а пише „без право на работа“.
От изложеното следва, че ищецът не е подавал молба за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Заповедта е издадена и изпратена по Спиди до Варна, като е връчена за
подпис на работника едновременно с молбата по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В самата заповед
обаче е посочено, че тя се издава въз основа на писмено заявление от служителя. Да е
отправяно обаче писмено заявление от ищеца преди момента на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не се установи по делото. В тази връзка
недоказА. останаха твърденията на ответника, наведени с отговора на исковата молба, че
ищецът е депозирал молба чрез регионалния управител на дружеството в гр. Варна – К. М. и
депозирана същия ден в отдел ТРЗ на дружеството, като въз основа на нея още същия ден е
изготвена прекратителната заповед, в който и ден била връчена на ищеца. Напротив
прекратителната заповед е изготвена на предния ден 14.09.2021 г. и е връчена на 15.09.2021
г., в който момент на ищеца е подадена за подпис и молбата по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Това е
така, най-малкото поради факта, че е технологично и времево невъзможно молбата да е
подадена на 14 септември във Варна, да е изпратена до София, където още през същия ден
да е издадена заповедта и да е пристигнала обратно до Варна на същия ден и то в 9:00 часа
17
сутринта. Освен това свидетелят М. в показА.ята си заявява: „Той тръгна да коментира, че
има 100 процента ТЕЛК и нямал право на работа и иска да се върне на работа. Аз казах, че
няма как да го взема и той тръгна да казва, че можел да работи без договор.“, или ищецът
изобщо не е имал желА.е да напуска работа, а напротив опитал се е да запази трудовото си
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява,
без която и да е от стрА.те да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на стрА.те, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по
него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи
това, смята се, че предложението не е прието. Инициативата за прекратяване на договора
може да дойде от всяка от стрА.те. Ако тя е на работодателя, то той следва да отправи
писмено изявление в този смисъл до работника, който следва също с писмено изявление,
отправено до работодателя, да приеме предложението. Ако инициативата идва от
работника, то той следва с писмена молба да отправи искане до работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, в който случай приемането на предложението
може да стане и с конклудентни действия, като в седемдневния срок от получаване на
предложението, работодателят издаде заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Не е допустимо обаче процедурата по
предлагане и приемане да започне директно с издаването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основА.е чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, преди до работодателя да е
отправено, респ. достигнало изявлението на работника, че желае прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Недопустимо е така издадената заповед да бъде
сА.рана в последствие с допълнителна молба от работника с искане по чл.325, ал.1, т.1 от
КТ.
Така, с оглед на приетото за установено, в процесния случай не е имало писмено
обективирана воля преди издаването на заповедта нито от работника, нито от работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. С оглед на
изложеното основА.ето, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е било възникнало при издаването й и следователно същата се явява
незаконосъобразна.
Ищецът е отправил искане за промяна на основА.ето за прекратяване на трудовото му
правоотношение, посочено в трудовата му книжка, като вместо неосъществилото се такова
по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ бъде посочено действителното, а именно чл. 325, ал.1, т.9 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ трудовият договор се прекратява,
без която и да е от стрА.те да дължи предизвестие при невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказА.я въз основа на заключение на трудово-
експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при
работодателя има друга работа, подходяща за здравното съС.ие на работника или служителя
и той е съгласен да я заеме.
18
Искът по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ е конститутивен такъв. За да бъде поправено
основА.ето в трудовата книжка на работника следва да се приеме, че основА.ето, което
работникът иска да бъде вписано, наместо погрешното такова, е възникнало.
За осъществяване на фактическия състав на цитираната разпоредба на чл.327, ал.1,
т.1 от КТ е необходимо на първо място да са налице предпоставките на първото изречение, а
именно работникът да е в невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказА.я въз основа
на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Видно от представеното
Експертно заключение на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявА.я към МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД №2267/13.09.2021 г. за ищеца са били налице кумулативно дори и двете
основА.я. При наличие на посочените основА.я трудовото правоотношение може да бъде
прекратено както по инициатива на работника, така и на работодателя. Искането трябва да е
отправено в писмена форма, по аналогия на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В случай, че такава е
проявена от работодателя, следва да е налице и втората, визирана в чл.325, ал.1, т.9, изр.
второ от КТ предпоставка, а именно при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравното съС.ие на работника или служителя, или ако има, той да не е съгласен да я заеме.
При отправено от работника искане за прекратяване на трудовото правоотношение на това
основА.е не следва да се изследва дали е имало друга подходяща длъжност, респ. ако е
имало дали работникът е имал желА.е да я заеме, доколкото самото волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца показва, че работникът не желае да
продължи работа при работодателя.
Съотнесено към настоящия казус, за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ в
настоящото производство следваше да се докаже, че са налице предпоставките по чл. 325,
ал.1, т.9 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, което не беше сторено. Не се
установи нито ищецът да е отправил молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение именно на това основА.е, нито работодателят да е имал желА.е да го
прекрати на това основА.е и съответно да е изпълнена от негова страна процедурата по чл.
325, ал.1, т.9, изр. второ от КТ.
Поради това съдът намира, че искът по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ съдът не следва да се произнася
по иска с правно основА.е чл. 222, ал.2 от КТ, доколкото не се е сбъднало условието, под
което този иск е предявен, а именно уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
По иска с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Ищецът е заявил в евентуалност претенция и по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като в
случай че бъде отхвърлена исковата му претенция по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, съдът да
признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да го възстанови на
длъжността преди уволнението – „охрА.тел“, на осн. чл. 344, ал.1, т.4 от КТ.
С оглед изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради
19
липса на изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
преди издавеното й, а от там и за незаконност на уволнението, съдът намира, че исковете с
правно основА.е чл. 344, ал.1,т.1, и т.2 от КТ са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По иска с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ работникът има право да
оспорва законността на уволнението и да иска обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В посочения период ищецът
не е работил друга работа, а съгласно прието заключение на вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец в размер на 800,20 лв. От ищеца
се претендира обезщетение за два календарни месеца или общо в размер на 1600,40 лв.
С оглед уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и изложеното в предходния
параграф съдът намира, че предявеният иск с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа в следствие на уволнението в размер на 1600,40 лв. за периода от 14.09.2021 г. до
14.11.2021 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основА.е чл. 261 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от стрА.те по трудовото правоотношение, но не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет. В чл. 8 от Наредба за структурата и
оргА.зацията на работната заплата е регламентирано, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.
В чл. 9, ал.2 на Наредбата е посочено, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От приета съдебно-счетоводна експертиза се установя, че съгласно приетия за реален
работен график по вариант 2 на въпрос 5 ищецът е работил общо 472 часа нощен труд,
допълнителното възнаграждение за който, вещото лице определя на 118,00 лв., като прави
извод, че тази сума не е заплатена от ищеца, на база на представените фишове за работна
заплата.
20
Поради това съдът намира, че така предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за
присъждане на законната лихва за забава върху дължимата сума от 118,00 лв. в размер на
14,98 лв., съгласно изчисленията на вещото лице.
По иска с правно основА.е чл.262, ал.1, т.4 от КТ:
В чл. 262, ал.1, т.4 от КТ е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от
50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от Вариант 2 на въпрос 8 от заключението на вещото лице ищецът е положил
извънреден труд в размер на 523 часа, чиято левова равностойност е 1116,34 лв. Тази сума
също не е заплатена на ищеца и включена във фиша за работна заплата, поради което
ответникът дължи нейното заплащане на ищеца. С оглед на изложеното така предявеният
иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главния
иск, следва да бъде уважен и акцесорния иска за присъждане на законната лихва за забава
върху горната сума в размер на 139,38 лв.
По иска с правно основА.е чл.264 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
му възнаграждение.
Съгласно Вариант 2 по въпрос 6 от заключението на вещото лице ищецът е положил
труд по време на официални празници в размер на 36 часа, на обща стойност 156,88 лв.,
които не са заплатени на ищеца. С оглед на изложеното така предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, както следва да бъде уважен и искът за
присъждане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 22,42 лв.
По иска с правно основА.е чл.224, ал.1 от КТ съдът не следва да се произнася,
доколкото не е сбъднато условието, под което същият е предявен.
С оглед изхода на спора и на основА.е чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършени разходи в размер на 1800,00 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, което следва да бъде присъдено съобразно с
уважената част от иска.
На основА.е разпоредбата на чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна
държавната такса за заведените искове и направените по делото разноски за
съдебно-счетоводна експертиза в общ размер от 714,00 лв, както следва:
По иска с правно основА.е чл. 433, ал.1.т.1 от КТ – 50,00 лв.
21
По иска с правно основА.е чл. 433, ал.1, т.2 от КТ – 50,00 лв.
По иска с правно основА.е чл. 433, ал.1 ,т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ – 64,00 лв.
По иска с правно основА.е чл.86 от ЗЗД, във чл. 433, ал.1 ,т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ – 50,00 лв.
По иска с правно основА.е чл. 262, ал.1, т.4 от КТ – 50,00 лв.
По иска с правно основА.е чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.1, т.4 от КТ – 50,00 лв.
По иска с правно основА.е чл.261 от КТ – 50,00 лв.
По иска с правно основА.е чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 261 от КТ – 50,00 лв.
ПоискасправноосновА.ечл.264 отКТ – 50,00 лв. и
По иска с правно основА.е чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.264 от КТ – 50,00 лв.
Депозит на съдебно-счетоводна експертиза – 200,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
В. срещу „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор
Георгиев Мавродиев иск с пр. осн. чл.344, ал.1, т.4 от КТ да бъде допусната поправка
на основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в трудовата
книжка и в заповедта за уволнение, като вместо посоченото чл. 325, ал.1, т.1 от КТ да
бъде вписано действителното основА.е за уволнение - чл.325, ал.1, т.9 от КТ, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. Ц. Г., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. В. извършено със Заповед №1632/14.09.2021 г. на управителя на „ПС
Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Сава Катрафилов“ №19 - Тодор Георгиев Мавродиев, на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, И
ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. на заеманата
преди уволнението длъжност „охрА.тел“ в „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19,
представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев, с месторабота гр. Варна, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от
управителя Тодор Георгиев Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с
22
поС.ен адрес: гр. В. сумата от 1600,40 лв. (хиляда и шестстотин лева и четиридесет
стотинки), представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно
уволнение за периода от 14.09.2021 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва от
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
1116,34 лв. (хиляда сто и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в
периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, на основА.е чл.262, ал.1, т.4 от КТ.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
сумата от 139,38 лв. (сто тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане по чл.262, ал.1, т.4 от
КТ, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение, на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
118,00 (сто и осемнадесет) лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, положен в периода 01.04.2020 г. - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -11.11.2021 г. до
окончателното заплащане на главницата, на основА.е чл.261 от КТ.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
14,98 лв. (четиринадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща законната
лихва за забава по всяко месечно вземане с правно основА.е чл. 261 от КТ, считано от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, на основА.е
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
156,88 лв. (сто петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в периода
23
01.04.2020 - 23.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, на основА.е чл. 264 от КТ.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В. сумата от
сумата от 22,42 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
законната лихва за забава върху присъдената сума по чл. 264 от КТ, считано от падежа на
всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2021 г., на основА.е
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от
управителя Тодор Георгиев Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Г., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. В. сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПС Гард" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ №19, представлявано от управителя Тодор Георгиев
Мавродиев ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Варна сумата от 714,00 (седемстотин
и четиринадесет) лева, представляващи държавна такса и разноски в производството пред
настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
24