№ 23140
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110102973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ЗД Бул Инс“ АД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата
от 124,90 лева - непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети върху МПС „Киа Сийд“ с рег. № ******, обект на сключен при ищеца договор за
имуществено застраховане „Автокаско“, които щети са настъпили при ПТП от 03.11.2020 г. в гр.
София, на паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е с посока от бул.
„България“ към ул. „Костенски водопад“, поради попадане на автомобила на необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (19.01.2023г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на
сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на
автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото
на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за
сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези
задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне
на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Оспорва процесното събитие да е покрит по застраховката "каско" риск. Освен това
застрахователната полица по същата застраховка била неподписана и нейният предмет бил неясен.
При това не можело да се приеме за доказано твърдяното застрахователно правоотношение. Нямало
доказателства застрахованият да е приел писмено Общите условия към договора за застраховка
съгласно изискванията на чл.348, ал.1 КЗ. Оспорва настъпване на застрахователно събитие при
твърдения механизъм, като в тази връзка възразява, че не е безспорно доказано, че причина за
пътнотранспорното произшествие е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Евентуално, оспорва вредите, за които се претендира обезщетение, да са получени вследствие на
твърдения инцидент, като същите се дължали на овехтяване (умора на материала). Вреди като
1
процесните можело да се получат и по други причини – например удар в бордюр. Възразява срещу
размера на изплатеното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че
водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва констатациите в
представения с исковата молба протокол за ПТП № 1811831/04.11.2020г. относно описания в същия
механизъм на ПТП и процесните щети. Освен това с оглед специалния режим на движение на
процесния автомобил, собственост на дирекция „Управление на собствеността и социалните
дейности“ към МВР, на водача на такъв автомобил следва да се издаде разрешение за автомобил
със специален режим на движение, каквото не било приложено.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са
причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на застрахователния
договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, че
настъпилото събитие представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на
причинените вследствие на събитието вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
03.11.2020г. в гр. София на паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е
с посока от бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“ водачът на л.а. „Киа Сийд“ с рег. №
****** е попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, вследствие на
което била спукана задна дясна гума на автомобила.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като
свидетел водач на горецитирания автомобил – Н. З., който съобщава за възникване на процесния
инцидент. За произшествието е съставен приетия като доказателство по делото протокол за ПТП с
материални щети № 1811831 (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.), изготвен след
посещение на полицейски орган. Макар този документ да не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно механизма на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето
от полицейския орган, то с обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено
възприети от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства като видими щети върху
процесния автомобил, наличие на неравност на пътното платно на посоченото в протокола място
(арг. чл.179, ал.1 ГПК).
Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението
по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда и
съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа гледна точка отговаря да е
получено при описания механизъм.
Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) е възражението за
съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с
несъобразена скорост. Данни за такова поведение не се съдържат в доказателствата по делото, вкл.
и в показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила.
В подкрепа на твърдението, че към датата на произшествието процесният автомобил - л.а.
„Киа Сийд“ с рег. № ******, е бил предмет на сключен при ищеца договор за имуществено
застраховане по делото като доказателство е приет договор за застраховка „каско“ от 22.06.2020г.
между Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР в качеството на
застрахован и ищцовото застрахователно дружество. Предмет на договора са инженерна,
плавателна техника и допълнително монтирано стационарно оборудване, държавна собственост,
предоставени за управление на МВР, както и придобитата по време на действие на договора
техника съгласно техническа спецификация, техническо предложение и ценово предложение,
обективирани в приложение № 1, 2 и 3 към договора, като обект на застраховане са всички МПС,
движещи се на собствен ход, както и прикачените към тях ремаркета, полуремаркета, каравани,
колесари или др. подобни устройства (чл.1 и чл.2, ал.1 от договора). Към договора е представено
приложение, към което в позиция 114 са отразени конкретно посочен брой автомобили с марка и
2
модел „Киа Сийд“. Ответникът е възразил, че липсва пълна индивидуализация на автомобилите,
предмет на представения договор, с посочване на регистрационен номер и номер на шаси, което не
позволявало безспорен извод, че процесното МПС е бил предмет на договора. По делото не е
спорно, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на произшествието
процесният автомобил е бил собственост на СДВР, което е отразено от протокола за ПТП, съставен
от орган на полицията, и в уведомлението за щета от 06.11.2020г. При това от описания предмет на
сключения договор по застраховка „каско“ и установената собственост върху автомобила следва, че
процесният автомобил е включен в предметния обхват на приетия като доказателство договор по
застраховка „каско“.
Срокът на действие на договора е една година – от 01.07.2020г. – 30.06.2021г. (чл.13 от
договора), от което следва, че процесното събитие е настъпило в периода на застрахователното
покритие.
В приетия като доказателства договор, подписан на всяка страница от представителя на
застрахования, е посочено, че сред покритите рискове е и пътнотранспортно произшествие при
сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни предмети или неподвижни
предмети (чл.3, ал.1, т.5 от договора). От това следва, че процесното ПТП, настъпило при попадане
на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, е покрит по
застраховката риск.
Не се спори по делото, а и от приетите доказателства (опис по щета, възлагателно писмо,
доклад по щета, платежно нареждане) се установява, че по повод процесното събитие в полза на
застрахованото лице е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 99,90 лева.
От приетото от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и
участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1,
ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното
населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В
настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от
ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената
отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на отговорността включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на
претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и
3
действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда,
че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400,
ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила
поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези
разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е
уговорено в договора за застраховка „каско“.
Ирелевантно за възникване на отговорността на ответника е възражението за непредставяне
на доказателства относно разрешение на процесния автомобил да се движи със специален режим.
Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на процесното събитие
стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на
процесното ПТП щети, възлиза на 113,83 лева. При недоказано възражение за съпричиняване няма
основание за намаляване на размера на вземането на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Платеното от
ищеца застрахователно обезщетение от 99,90 лева е в по – нисък размер от дължимия. При това в
полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.411 КЗ в размер на 124,90 лева –
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, чийто размер
съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК.
От изложеното следва, че искът следва да се уважи в предявения размер, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се присъди
сумата от 420 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева поради невисоката правна и фактическа сложност на делото
съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „ЗД Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 124,90 лева - непогасено вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Киа Сийд“ с рег. №
******, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „Автокаско“, които
щети са настъпили при ПТП от 03.11.2020 г. в гр. София, на паркинг пред хотел „Анастасия
Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е с посока от бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“,
поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно - дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.01.2023г.) до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 420 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG55 STSA
9300 0016 1883 03, BIC : STSABGSF, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4