Определение по дело №582/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 34
Дата: 17 януари 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20184300500582
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

гр. ЛОВЕЧ, 17.01.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                           КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 582 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, с ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „………“ …….., етаж Мецанин, представлявано от Т. К., депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане 2047 от 03.10.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. 898 по описа на съда за 2018 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно претендираните вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по договор за потребителски заем, както и относно претендираните вземания за разходи и такси за извънсъдебно събиране и за такса за експресно разглеждане на документи.

Според частния жалбоподател в заповедното производство съдът следва единствено да извърши проверка на формалната редовност от външна страна и наличието на задължителните реквизити на заявлението, като всички останали въпроси следва да са обект на изследване в едно евентуално производство по чл. 422 от ГПК. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че предвидената в договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че според уговореното между страните по договора процесната неустойка не е такава за забава, а има обезщетителна функция, тъй като ако заявителя беше изпълнил задължението си да предостави гаранция, би обезпечил вземането на заявителя и не би търпял настоящите последици. Счита, че съдът неправилно е приел, че сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като същата е уговорена по ясен и недвусмилен начин и в съответствие със законодателството към момента на сключването на договора. Що се касае за таксата за експресно разглеждане на документи, последната е изначално уговорена в договора и почива на принципа за свобода на договарянето, уреден в чл. 9 от ЗЗД. личието на задължителните реквизити ното производство съдът е следвало единствено да извърши проверка на формалната външна р

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е прозинесъл отхвърлителен диспозитив.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 24.10.2018 г., а жалбата е подадена на 30.10.2018 г. /п. кл./, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 898/2018г. по описа на Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД е претендирал, че Камелия Л.И. му дължи следните суми: 401,36 лв., представляваща главница по договор за паричен заем с № 5359611/26.05.2017 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Камелия И.; 55,67 лв. - договорна лихва за времето от 25.06.2017 г. до 20.02.2018 г.; 183,33 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 183,75 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 30.05.2017 г. до 20.02.2018 г.; 185 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; 50,11 лв. – законна лихва за периода от 21.02 до 20.09.2018 г. и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 2047 от 03.10.2018 г., постановено по делото, районният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 4909/01.10.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД за следните суми: 183,33 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 183,75 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 30.05.2017 г. до 20.02.2018 г.; и 185 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.

В мотивите си районният съд е приел, че уговорената в договора неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и би довела единствено до неоснователно обогатяване на кредитора. На следващо място проверяваната инстанция е приела, че претенцията за такси за експресно преглеждане на документите и за разходи и такси за събиране на вземането противоречи на закона, доколкото в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва върху неплатената в срок сума, като последната не може да надвишава законната лихва.

Настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с мотивите на районния съд, поради което разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На първо място проверяващата инстанция споделя, че уговорката за неустойката за неизпълнение на договорно задължение се явява нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика е разбирането, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна (т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК) и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител или банкова гаранция, излиза извън присъщата ѝ обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение (пълното или неточно изпълнение с оглед характеристиките време, количество и качеството) на задължението на предоставените в заем парични средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се посочи, че кредитът е отпуснат, като необезпечен и кредиторът е следвало да понесе риска от това обстоятелство при положение, че е разполагал с достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК), и ако оценката му е лоша, той е можел да откаже да предостави кредит (чл. 18 от ЗПК), вместо да сключи договора за потребителски кредит. В тази насока е и константната практиката на Окръжен съд – Ловеч.

На следващо място проверяващата инстанция, счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали вземанията обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящата хипотеза с клаузата, на база която са начислени процесните такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземанията и такса за експресно разглеждане на документи, се цели заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено ограничение. Така при едно евентуално уважаване на заявлението в обжалваната част би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение, че тези „такси“ представляват допълнителни услуги, свързани с договора, и с оглед на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК претендирането им е основателно. Настоящата инстанция приема, че на практика дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни услуги, а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. В тази насока следва да се посочи, че последните противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Изложеното е в синхрон и с последната практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение № 345/9.01.2019 г. по т.д. №1768/18 г.

С оглед изводите за нищожност на уговорките за неустойка за неизпълнение на договорно задължение поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и за противоречие на закона на предвидените в договора клаузи, на база които са начислени „разходи и такси за извънсъдебно събиране“ и „такса за експресно разглеждане на документи“, съдът намира, че за произтичащите от тях вземания следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното производство от първоинстанционния съд е законосъобразно. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка и за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането и за такса за експресно разглеждане на документи. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 2047 от 03.10.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. 898 по описа на съда за 2018 г. в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. 4909 от 01.10.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.

Определението не подлежи на касационен контрол.

 

 

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:                               

1………………………….

                                                                                                                         

                                                                                                                           2………………………….