О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 17.01.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 582 по описа за 2018 г.
на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, с
ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „………“ № …….., етаж Мецанин, представлявано от Т. К.,
депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д.А.,
срещу Разпореждане № 2047 от 03.10.2018 г. на Районен
съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 898 по описа на
съда за 2018 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно
претендираните вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по договор за
потребителски заем, както и относно претендираните вземания за разходи и такси
за извънсъдебно събиране и за такса за експресно разглеждане на документи.
Според
частния жалбоподател в заповедното производство съдът следва
единствено да извърши проверка на формалната редовност от външна страна и
наличието на задължителните реквизити на заявлението, като всички останали
въпроси следва да са обект на изследване в едно евентуално производство по чл.
422 от ГПК. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че предвидената в договора
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че според уговореното между страните по
договора процесната неустойка не е такава за забава, а има обезщетителна
функция, тъй като ако заявителя беше изпълнил задължението си да предостави
гаранция, би обезпечил вземането на заявителя и не би търпял настоящите
последици. Счита, че съдът неправилно е приел, че сумата за разходи и такси за
извънсъдебно събиране противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като същата е уговорена
по ясен и недвусмилен начин и в съответствие със законодателството към момента
на сключването на договора. Що се касае за таксата за експресно разглеждане на
документи, последната е изначално уговорена в договора и почива на принципа за
свобода на договарянето, уреден в чл. 9 от ЗЗД.
Моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество,
като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение за сумите, за които
районният съд е прозинесъл отхвърлителен диспозитив.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 24.10.2018 г., а жалбата е подадена на 30.10.2018 г.
/п. кл./, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 898/2018г. по описа на
Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД е претендирал, че Камелия Л.И. му дължи
следните суми: 401,36 лв., представляваща главница по договор за паричен заем с
№ 5359611/26.05.2017 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Камелия И.; 55,67 лв.
- договорна лихва за времето от 25.06.2017 г. до 20.02.2018 г.; 183,33 лв. –
такса за експресно разглеждане на документи; 183,75 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 30.05.2017 г. до 20.02.2018 г.; 185
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; 50,11 лв. –
законна лихва за периода от 21.02 до 20.09.2018 г. и законна лихва от завеждане
на заявлението до изплащане на вземането.
С
Разпореждане № 2047 от 03.10.2018 г., постановено по делото, районният съд е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 4909/01.10.2018
г. на „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД за следните суми: 183,33
лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 183,75 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 30.05.2017 г. до 20.02.2018 г.; и 185
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
В мотивите си районният съд е приел,
че уговорената в договора неустойка е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и би довела единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора. На следващо място проверяваната инстанция е приела, че претенцията
за такси за експресно преглеждане на документите и за разходи и такси за
събиране на вземането противоречи на закона, доколкото в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само
на лихва върху неплатената в срок сума, като последната не може да надвишава законната
лихва.
Настоящата съдебна инстанция
изцяло се солидаризира с мотивите на районния съд, поради което разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На
първо място проверяващата инстанция споделя, че уговорката за неустойката за
неизпълнение на договорно задължение се явява нищожна, поради противоречие със
закона и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в
съдебната практика е разбирането, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е
уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и
санкционна (т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК) и в разрез с
принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая
уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез
намиране на поръчител или банкова гаранция, излиза извън присъщата ѝ
обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение
(пълното или неточно изпълнение с оглед характеристиките време, количество и
качеството) на задължението на предоставените в заем парични средства и за
заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от
непредоставянето на поръчители или банкова
гаранция. Следва да се посочи, че кредитът е отпуснат, като необезпечен и
кредиторът е следвало да понесе риска от това обстоятелство при положение, че е
разполагал с достатъчно много източници на информация, за да оцени
предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК), и ако
оценката му е лоша, той е можел да откаже да предостави кредит (чл. 18 от ЗПК),
вместо да сключи договора за потребителски кредит. В тази насока е и константната
практиката на Окръжен съд – Ловеч.
На
следващо място проверяващата инстанция, счита, че районният съд правилно е
приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
вземанията обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава
на на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящата хипотеза с
клаузата, на база която са начислени процесните такси и разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията и такса за експресно разглеждане на
документи, се цели заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено
ограничение. Така при едно евентуално уважаване на заявлението в обжалваната
част би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Неоснователно е
направеното от жалбоподателя възражение, че тези „такси“ представляват
допълнителни услуги, свързани с договора, и с оглед на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК претендирането им е основателно. Настоящата инстанция приема, че
на практика дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни
услуги, а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. В тази
насока следва да се посочи, че последните противоречат и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Изложеното
е в синхрон и с последната
практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение № 345/9.01.2019 г. по
т.д. №1768/18 г.
С
оглед изводите за нищожност на уговорките за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и
за противоречие на закона на предвидените в договора клаузи, на база които са
начислени „разходи и такси за извънсъдебно събиране“ и „такса за експресно
разглеждане на документи“, съдът намира, че за произтичащите от тях вземания
следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със
заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде
констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има
възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково
производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето
защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното
производство от първоинстанционния съд е законосъобразно. При тази преценка
заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е
отказал издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка и за такси
и разноски за извънсъдебно събиране на вземането и за такса за експресно
разглеждане на документи. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 2047 от 03.10.2018 г. на Районен съд – Тетевен,
постановено по ч.гр.д. № 898 по описа на съда за 2018 г.
в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 4909 от 01.10.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД.
Определението не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..
ЧЛЕНОВЕ:
1………………………….
2………………………….