Р Е Ш Е Н И Е
№………/...….11.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1926 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от С.С.М. и М.С.М., и двамата от с.Б., срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, с която са
предявени субективно съединени искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.288, ал.1,
т.2, б.а КЗ /отм/ да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на С.С.М. сумата от 30000лв., предявен като частичен иск от
иск в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие
загубата на брат йА.С.М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило
ПТП на същата дата, причинено от Х. А.А., при управление на МПС – л. а. марка
„Пежо 206” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ПТП – 04.08.2015г. до окончателното изплащане на
сумата. С
допълнителна молба в срока по чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на иска с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/ като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 50000лв, предявен
като частичен иск от иск в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
- иск с правно основание чл.288, ал.1,
т.2, б.а КЗ /отм/ да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на М.С.М. сумата от 30000лв., предявен като частичен иск от
иск в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие
загубата на брат муА.С.М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило
ПТП на същата дата, причинено от Х. А.А., при управление на МПС – л. а. марка
„Пежо 206” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ПТП – 04.08.2015г. до окончателното изплащане на
сумата. С допълнителна молба в срока по чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на иска с правно основание чл.288, ал.1,
т.2, б.а КЗ /отм/ като претендира осъждане на
ответника да му заплати сумата от 50000лв, предявен като частичен иск от иск в
общ размер на 60000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на
04.08.15г., на път III-731,
след с.Храброво, посока път III-208,
при управление на л.а. марка „Пежо 206” с ДК № ***, водачът Х. А.А. нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена скорост,
загубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно
дърво. В резултат на настъпилото ПТП била причинена смъртта на водача и на
возещия се на предната дясна седалка пътникА.С.М..
Излага, че поради смъртта на водача воденото наказ.производство по ДП №281/15г.
по описа на РУП Провадия било прекратено с Постановление за прекратяване на
нак.производство от 21.07.16г. Излага се, че посоченият автомобил е бил
без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищците сочат, че със загиналия са сестра и брат, като
помежду им съществувала особено силна връзка и взаимна привързаност, оказвали
си взаимна помощ и подкрепа. Излагат, че са преживели тежко смъртта на брат си,
която променила живота им. Твърди, че са заявили пред ответника претенция за
обезвреда, който отказал да им изплати обезщетение.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва твърдения в
исковата молба механизъм, причини и обстоятелства при настъпване на смъртта на
пострадалия. Счита, че липсват доказателства за наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и починалия. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита същото за завишено. Оспорва претенцията
за лихва с твърдение, че не е налице изпадане в забава.
Конституираните на
страната на ответника трети лица – помагачи А.А.А. и А.С.А.,***, не изразяват становище по исковете.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2438/04.08.15г. се установява
факта на настъпило ПТП на път III-731
след с.Храброво, с участие на л.а.„Пежо“ 206 с рег.№***, управляван от Х. А.А.,
който факт не се оспорва от страните по делото. В същият като причина е отразено, че водачът не е
съобразил скоростта си на движение и при десен завой губи контрол и се блъска в
крайпътно дърво. От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото
ПТП са починали Х. А.А. иА.С.М..
Съгласно
приложеното по делото удостоверение
за родствени връзки от 08.07.19г. на община Провадия, се
установява, че ищците С.С.М. и М.С.М. са съответно
сестра и брат наА.С.М., поч. 04.08.15г.
По делото не се спори факта, че л.а.„Пежо“ 206 с
рег.№*** към датата на ПТП не е имал
действаща застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Валентин Ц.и св.Стелиян С., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че при излизане на автомобила от с.Храброво в посока гр.Провадия и навлизането
му в завоите процесното МПС се е движело със скорост по–висока от 90 км/ч, при
което след излизане от плавния ляв завой и преди навлизането в последващия
плавен десен завой водачът е загубил контрол върху управлението, вследствие на
което лекия автомобил е навлязъл предварително в завоя и след поредица леки
контакти с възникнали препятствия е загубил управляемост и се е ударил в
намиращото си в дясно дърво. Вещото лице заключава, че не са налице технически
причини за настъпване на ПТП, а същото е настъпило по вина на водача, чиито
действия при управление на автомобила са довели до загубата на контрол.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ
/отм/ Гаранционният фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Или за да бъде ангажирана отговорността
на ответника следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно -
следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/;
непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България или
на друга държава членка, и да е причинено от моторно превозно средство, за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В настоящия случай съдът приема за
безспорно установен факта на настъпило ПТП на път III-731 след с.Храброво, с участие на
л.а.„Пежо“ 206 с рег.№***, управляван от Х. А.А., в резултат на което е
настъпила смъртта на Х. А.А. иА.С.М.. Не се спори още, че процесното МПС към датата
на ПТП няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С
оглед на това съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от
деликта.
Безспорен по делото е факта, че ищците
се явяват сестра и брат на починалото при ПТП лицеА.С.М..
С ТР №1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на
ОСГНТК на ВКС е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Прието е още, че с оглед традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съотв.
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, но
за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В
конкретния случай за установяване на вредите, претърпени от ищците,
чието обезщетяване се претендира с предявените искове,
съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства – показанията
на св.Валентин Ц.и св.Стелиян С.. От същите се установява, че
братята и сестрата са живеели заедно с родителите си и заедно с тях пребивали в
чужбина. Свидетелстват, че тримата са били в много добри отношения, помагали
си, сестра им се грижела за тях, когато родителите работели, а починалия
помагал на брат си в ученето на чуждия език. Сочат, че ищците тежко приели
смъртта на брат си и все още били в стрес от случилото се, още го сънували и
навсякъде в тях имало снимки на починалия им брат. След смъртта му те
престанали да идват на празненства, като продължавали да посещават гроба му при
идването си в страната. Съдът кредитира тези свидетелски показания,
тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите, до които се
отнасят, като не са представени основания за съмнение в
тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства съдът
прави извода, че между ищците и починалия техен брат е съществувала хармонична
връзка, съжителствали в общо домакинство, като отношенията им се
основавали на разбирателство и
взаимопомощ. Установява се още, че ищците са претърпели и морални
страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните. Предвид така установеното се налага извод, че са налице предпоставките
за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления
№4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в полза на ищците по реда на чл.52 ЗЗД.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата
вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние
на ищците, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. С оглед на така изложеното съдът
намира, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират
със сумата от 50000 лева, който размер съответства най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. С оглед на така изложеното и предвид приетия по-горе справедлив размер на
дължимото обезщетение, съдът намира, че предявените частични искове по чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ
/отм/ се явяват основателни в размера, до който са заявени,
а именно 50000лв, поради което и следва да се уважат.
Съгласно
чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) фондът дължи лихва за забава
от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца
от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.288, ал.9 КЗ /отм/.
Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на
делинквента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от
деня на увреждането, а от деня на произнасянето по претенцията или от деня на
изтичане срока за това. В случая ищците са предявили своите претенции пред
ответника на 26.08.2019г., като липсват данни за оконч. произнасяне по
претенциите. Предвид това върху обезщетението следва да се присъди законна
лихва от деня на изтичане на срока за произнасяне - 26.11.2019г. до
окончателното изплащане. Ето защо иска за присъждане на законна лихва за
периода от датата на непозволеното увреждане – 04.08.15г. до 25.11.2019г. вкл. следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски
от ищцовата страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ,
сключен с адв.П.К. изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от
адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази
гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.5 вр. §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената
част от исковете, а именно 4236 лева с ДДС за осъществено процесуално
представителство на ищците. Следва да се присъди и сумата от 25лв –д.т. за
съд.удостоверения.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 4000лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50000лв. /петдесет
хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск
в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие
загубата на брат йА.С.М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило
ПТП на същата дата, причинено от Х. А.А., при управление на МПС – л. а. марка
„Пежо 206” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ
/отм/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане– 04.08.15г. до 25.11.2019г. вкл.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50000лв. /петдесет
хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск
в общ размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие
загубата на брат муА.С.М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило
ПТП на същата дата, причинено от Х. А.А., при управление на МПС – л. а. марка
„Пежо 206” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ
/отм/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане– 04.08.15г. до 25.11.2019г. вкл.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 4000лв / четири хиляди
лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Д.К., с адрес ***, СУМАТА от 4236лв с ДДС
/четири хиляди двеста тридесет и шест лева/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.М., ЕГН **********,
и М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 25лв /двадесет и пет лева/, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А.А.А.,
ЕГН **********, и А.С.А., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: