РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Силистра, 15.07.2022
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 94 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Е.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва заповед № 22-0259-000041 / 11.05.2022 г., издадена от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с доводи за некомпетентност на ответника и неяснота в мотивите на заповедта.
Ответникът – началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Срещу жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД № 116016 / 11.05.2022 г., с който е констатирано следното: на 11.05.2022 г., около 09,15 ч., в гр. Дулово, по ул. „Христо Ботев“, до дом № 210, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Мицубиши Шогун Пинин“, с рег.№ CV51CGE (държава – Великобритания), собственост на Г.Б., и отказала да бъде изпробвана с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“, фабр.№ ARME-0010, за употреба на наркотични вещества или техните аналози; издаден ѝ бил талон за медицинско изследване № 0061963.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът издал оспорената в настоящото производство заповед № 22-0259-000041 / 11.05.2022 г., с която е възприел констатациите по акта. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Приложената посредством заповедта принудителна административна мярка се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Обжалваната заповед е издадена от орган с компетентност, възложена му по реда на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 10 – 13 от делото. Спазена законоустановената форма за издаване на административен акт, тъй като заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическо и правно основание. Доколкото производството пред ответника се е изчерпило с издаването на заповедта, не са налице данни за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсват факти, сочещи отклонения от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – процесната хипотеза, обуславяща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, е уредена в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и се счита за осъществена, когато водачът откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Фактите, осъществящи гореописаната нормативна хипотеза, се доказват от съставения акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако последната не бъде оборена чрез надлежно доказване. Подобно оборване обаче не бе осъществено в рамките на настоящото съдебно производство. Следователно принудителната административна мярка е приложена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя. 1/ Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ответникът е бил оправомощен на основание цитираната разпоредба посредством заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра. Жалбоподателят поддържа пред съда тезата, че правомощията за упражняване на контрол по ЗДвП са предоставени не на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, а на подведомствените му ръководители на служби. Така изложената теза не би могла да бъде възприета. В текста на чл. 165 ЗДвП е уредена компетентността на министъра на вътрешните работи да определя службите, осъществяващи контролни правомощия по ЗДвП. Тази своя компетентност министърът на вътрешните работи е упражнил с издаването на заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. Според последната, в т. 1.3 от същата, контрол по ЗДвП се осъществява от Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като са изброени в подточки множество органи и структури, съставляващи част от тези дирекции. Вярно е, че директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не фигурира в списъка на тези органи, но това не е и необходимо, защото чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП поставя изискването въпросният директор само да бъде ръководител на служба за контрол по ЗДвП. В контекста на гореспомената министерска заповед това изискване следва да се счита за изпълнено. 2/ Действително разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта е изписано като част от мотивите за издаването на самата заповед. Това обаче не прави властническото волеизявление неразбираемо, тъй като въпросното разпореждане е смислово обособено и разграничимо от фактическото и правното основание за издаването на обжалвания административен акт.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че жалбата е неоснователна, поради което трябва да бъде уважена претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като последното следва да бъде определено, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу заповед № 22-0259-000041 / 11.05.2022 г., издадена от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Е.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ:.............................