РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. П., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100016 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Б. А. В., ЕГН: ********** от
с.Б., общ.П., чрез пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., срещу "Файненшъл България"
ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, обективно кумулативни съединени искове, както
следва: иск да бъде прието, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от
30.03.2020 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП да бъде
прогласена неговата невалидност, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща недължимо
платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от
30.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 30.03.2020 г. ищецът сключил договор за паричен
заем № 3803422 с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който последният се задължил
да предостави на ищеца сумата 1 000 лв., при ГПР 41,74 % и годишен лихвен процент 35 %,
подлежащ на връщане за 22 седмици, на 11 седмични вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 от
договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия. Сочи се, че на същата
дата ищецът сключили договор за предоставяне на поръчителство с ответника "Файненшъл
България" ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 402,38 лв., заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно договора
за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като "Изи Асет
Мениджмънт" АД единствено е овластено да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Твърди, че договорът за
поръчителство е нищожен поради изначална липса на основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение в полза на потребителя не е предоставена услуга, тъй като в
случай, че задълженията по договора бъдат изпълнени от поръчителя, той има право на
регрес за пълната стойност на платеното. Навежда се довод, че собственик на капитала на
1
поръчителя е заемодателят по договора, поради което с договора за поръчителство не се
цели реално обезпечение на договора за заем, доколкото плащайки задълженията на
потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането сам на
себе си. С оглед изложеното сочи, че със сключването на договора за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение,
уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договорът е нищожен евентуално на това основание. Сочи
още, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от
сумата по отпуснатия заем, поради което така е нарушен принципът за добросъвестност и
справедливост и договорът е евентуално нищожен поради противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноските за производството.
В срока за отговор ответникът "Файненшъл България" ЕООД, чрез пълномощника си
юрк. К., е оспорил исковете като неоснователни по съображения, че сключения между
страните договор не противоречи на добрите нрави. Твърди, че разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК е относима само към договорите за потребителски кредит, какъвто настоящият не е,
като сочи, че ответникът не е страна по договора за заем, сключен от ищеца. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Ответникът намира предявения установителен иск за недопустим, поради липса на правен
интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за установяване на
спорното материално право.
В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и
представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.
По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като е намалил размера на същия до сумата от 323,92 лева.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
П.кият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният
иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск
съдържа в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца
е да избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като
получи сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на
основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане
на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум.
Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл.34 ЗЗД не е обусловен от
начина, по който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на
решение по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по
установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност
поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на
такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение
- в този смисъл Решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ІV г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По основателността:
Видно от Договор за паричен заем № 3803422 от 30.03.2020 г. ищецът Б. А. В. е
сключил с "Изи Асет Мениджмънт" АД, договор, по силата на който последният се
задължил да предостави на ищеца сумата 1 000 лв., при ГПР 41,74 и годишен лихвен
процент 35 %, подлежащ на връщане на 11 седмични вноски. Съгласно чл. 4 от договора
страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г.,
сключен от ищеца Б. А. В. и ответника "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който
ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 402,38 лв., платимо разсрочено на вноски
2
по 36,58 лв., платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно чл. 3, ал.
3 от договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като "Изи
Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Видно от представената и приета по делото справка за погасени суми по Договор за
поръчителство № 3803422, ищецът е извършил плащания в общ размер на 323,92 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за
поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват
самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и
дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен
заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т. е. договорът за
поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора
за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора
за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение
единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на
ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за
поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем),
сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху
спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив
/и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.
Тук важи изцяло нормата на чл.145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в
договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване
на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и
на друг договор, от който той зависи.
От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя Б.
В. не постъпва в патримониума на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД, а е уговорено
като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на
заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД по сметки, които са идентични с посочените в
ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл. 3 от договора за поръчителство, че дължимото
месечно възнаграждение в размер на 36,58 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в
погасителния план по ДПК и по посочените от "Изи Асет Мениджмънт" АД банкови
сметки. Уговорено е, че дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат
събирани от заемодателя ""Изи Асет Мениджмънт" АД за сметка на поръчителя.
Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не
повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в
договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. Цели се оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В самия договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 41,74 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК
същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с
"Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на
поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова
полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1, от ДР на ЗПК,
което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, а именно - да предложи гарант - две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите
трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита.
При включване на възнаграждението от договора за поръчителство, действителният ГПР би
бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение. По този начин,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
3
да направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК.
Съдът намира основание за противоречие на договора за поръчителство и с чл.33, ал.1
и ал.2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, като така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
закона. От ДПК е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а
от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно,
че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.
На следващо място, от начина по който е въведено в ДПК задължение за
кредитополучателя за предоставяне на кредитора гаранция по кредита в срок от три дни от
сключване на договора, следва, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, защото е въведен изключително кратък срок за представяне на тези
обезпечения. В ДПК са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на
вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договор за
поръчителство. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото
финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл.16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл.16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след
анализа й да прецени дали да предостави кредита. С въведеното задължение на
кредитополучателя за обезпечаване задължението си с предоставяне на поръчителство се
цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл.16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл.16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Въведеното
задължение на кредитополучателя за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи
забраната на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства.
Решаващият състав счита за нужно да отбележи, че при направена служебно справка
в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя
"Файненшъл България" ЕООД е заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД, като двете
дружества имат един и същ адрес на управление. Двете дружества се намират в такава
икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и
задължения по договор за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика
разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така
създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в
договора за паричен заем и не са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно
оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и
неизгодна позиция. Комбинацията от гореописаните условия по възмездното предоставяне
на поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със съдействието на
кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем водят до
извод, че въпросното възнаграждение за професионален поръчител, е следвало да се включи
при изчисление на ГПР по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК в качеството му на
друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от същия вид. Така
икономически по слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за поръчителство,
съвпадащ с датата на сключване на договора за паричен заем, без значение дали е изправна
страна по същия.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен в противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
4
Няма пречка материално-правно атакуваната сделка да страда от различни пороци,
всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В такъв случай
основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на
едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания. Поради това и съдът намира, че не следва да се произнася
по другите наведени основания за нищожност на процесния договор.
Съгласно константната съдебна практика определяне основанието на предявения иск
е процесуално задължение на съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което
се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца
относно обективното съединяване на исковете. Поради това и съдът намира, че процесният
договор за поръчителство следва да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, като противоречащ на повелителни норми на закона – чл.146, ал.1 ЗЗП вр.
чл.24 ЗПК. За основателността на иска по чл.34, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът следва
да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се
лице в случая ответникът, което му се дава от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на
основание за получаването му. В настоящия случай е безспорно установено, че ищецът е
платил на ответника сумата от 323,92 лв.
По гореизложени съображения съдът намира, че процесния договор за поръчителство
е нищожен. При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална
липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД. Поради това и осъдителният иск също следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищцата за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска
(установителен и осъдителен), като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Файненшъл България“ ЕООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П.,
чрез пълномощника му адв. Д. М. от АКП., срещу "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, Договор за предоставяне на
поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г., сключен между страните по делото, поради
противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на Б. А. В., ЕГН: ********** от
с.Б., общ.П., чрез пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., по иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 323,92 (триста двадесет и три лева и деветдесет и две
5
стотинки) лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство № 3803422 от 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 , представлявано от Петър Благовестов
Дамянов, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата
страна, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по предявените искове.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева – дължима
държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6