РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Евдокия
– Мария Панайотова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 8589 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Х.М., Р.Д.Х. и Н.Д.Х. против З. „Л.И.“
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Ищците Д.Х.М. (баща), Р.Д.Х. (брат)
и Н.Д.Х. (сестра) твърдят, че на 12.02.2018 г. в с. Търнава лек автомобил Пежо 405
с рег. № *******, управляван от П.Г. ***, когато при кръстовището с ул. „Стадиона“ поради несъобразена скорост и след
употреба на наркотици, излязъл от пътното платно и ударил движещата се по
тротоара пешеходка М.Д.. Настъпилата вследствие на произшествието смърт
причинила на баща й непреодолима мъка. Приживе двамата били много близки,
особено силна била връзката им след смъртта на майка й. Грижил се за нея и я
подпомагал финансово. Братът Р.Х. и сестрата Н.Х., че връзката със сестра им
била много близка и имали ежедневни контакти. Твърдят, че относно лекия
автомобил Пежо 405 с рег. № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество с полица № BG/22/1117003059913. Моли ответникът „Л.И.“ АД да бъде осъден да
заплати на ищеца Д.Х.М. сумата от 150000 лева, на Н.Д.Х. – 100000 лева и на Р.Д.Х.
– 100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на виновно поведение на водач на лек автомобил Пежо 405, ведно със
законната лихва от 30.03.2018 г. – датата на постановения отказ Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице интерес от предявяване
на иск, тъй като са отправили претенция за доброволно изплащане на суми, като е
указано да представят допълнително доказателства, което не е направено.
Поддържа, че не е налице вина на водача на лекия автомобил. Оспорва механизма
за настъпване на ПТП, както и че смъртта на М.Х. е причинна връзка с
произшествието. Оспорва, че са били налице добри отношения между ищците и
пострадалата. Поддържа, че между Р.Д.Х., Н.Д.Х. и М.Д.Х. не е имало
изключителни близки отношения, които да обосновават претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 20.12.2018
г. като трето лице помагач на страната на ответниците
З. „Л.И.“ АД е конституиран П.В.Г..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и заключение на съдебно-автотхническа
експертиза се установява, че на 12.02.2018 г. около 15.00 часа в с. Търнава,
община Бяла Слатина, област Враца на кръстовището, образувано от ул. „Георги
Димитров“ и ул. „Стадиона“, лек автомобил Пежо 405 с рег. № *******, управляван
от П.В.Г.,*** с посока от изток на запад със скорост от 88 км.ч. Лекият автомобил преминал през дупка на
пътното платно, при което поради вероятно разкъсване на предната дясна гума, се
насочил надясно, като е напуснал платното за движение, ударил се в бетонен
стълб и продължил да се движи върху тротоара, където ударил пешеходките М.Д.Х.
и Р.П.Ш.. В момента на удара пешеходките били в изправено положение на северния
тротоар, като М.Х. била ударена от задната дясна страна на автомобила със
значителна сила. Вещото лице от
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
установява, че ПТП е настъпило при добра видимост, на дневна светлина. Установява
се, че пешеходките и автомобилът са се движели в една и съща посока, като те не
са можели да предприемат никакви действия за избягване на връхлитащия
автомобил.
Видно от
препис извлечение от Акт за смърт № 0005/14.02.2018 г. е, че М.Д.Х. е починала
на 12.02.2018 г.
Установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че в следствие на ПТП на 12.02.2018
г. е пострадала М.Д.Х., която е получила тежка съчетана травма. Вещото лице
установява, че причина за смъртта й е съчетаната травма с водеща закрита гръдна
и коремна травми, които са били несъвместими с живота, тъй като е имало
разкъсване на аорта, черен дроб и далак. Установява, че травматичните
увреждания са с доказан произход – ПТП, настъпило от 12.02.2018 г. и са в
причинно-следствена връзка с него.
Видно
от удостоверение № 41/19.02.2018 г. е, че Д.Х.М. е баща на М.Д.Х., Р.Д.Х.
и Н.Д.Х. са нейни брат и сестра.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. В.М. и Г.В.Б.. В
показанията си свидетелят П.М. установява ,че е бил съпруг на починалата М.Д.Х.. Познавал семейството й от 16 години. Братът и сестрата на М.– Н.
и Р. не живеели заедно с баща си, а в с. Крушовица, Врачанско от около 8
години. Свидетелят и съпругата му живеели заедно 15 години. Имали си дом. Почти
всяка седмица бащата, брата и сестрата на съпругата й идвали в къщи и носели на
децата, пари и сладки. Свидетелката Б. – съпруга на ищеца Р.Х. установява, че
всички в семейството били много близки. Никога не било имало раздори. Помагали
си. Веднага след случилото се заминали за Търнава. Д. и Р. били в шок. Те били
коренно променени. Не били същите хора. Емоционално били зле. Н. също. Приживе
с М.се виждали по празници, рождени дни. Ходили си на гости през две седмици.
След смъртта й започнали даже по-често да поддържат връзки със семейството й,
да виждат децата. Опитвали се да ги
успокоят, защото били травмирани.
Установява се, че относно
лек автомобил Пежо 405 с рег. № ******* има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/22/1117003059913, сключена с
ответното дружество.
На 07.03.2018 г. ищците са
направили искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
застрахователното дружество. С Писмо изх. № 3691/30.03.2018 г. било отказано
плащането на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от П.В.Г.
в резултат, на което е починала М.Д.Х.. Механизмът на ПТП,
смъртта на М.Д.Х. и причинната връзка между тях
се установяват от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-медицинска
и съдебно-автотехническа експертиза. Установява се,
че причина за настъпване на ПТП е виновното поведение на водачът на лекия
автомобил, който поради движение с несъобразена скорост е навлязъл на тротоара,
където се е намирала пострадалата. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а
от ГПК, ал. 3 от Кодекса за застраховането в случай на смърт на пострадалото
лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице,
с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с
наредбата по ал. 2, а до влизането в сила на тази наредба размерът на
обезщетението се определя при спазване на разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (§95 от ДР на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). С оглед въведените с исковата молба твърдения
и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед установената
с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984
г. и Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС
задължителна съдебна практика следва да се приеме, че Д.Х.М. – баща на
пострадалата е от кръга на лицата, които попадат в приложното поле на чл. 493а
от ГПК, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
починалата при процесното ПТП е дъщеря на ищеца, с
който той е бил в добри отношения, споделял е празниците си и радостите си.
Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е най-тежка
загуба за родителите, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари.
С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен
начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва
да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 100 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно
като то следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване,
свързано с неправилно движение на пострадалата по пътното платно. Установява се
от събраните по делото доказателства, че пострадалата се е движела по
обозначения тротоар. Тя не е имала възможност да избегне удара, нито е имала
такова задължение. Следователно по делото не е установено, че пострадалият е
извършил действия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид на изложеното, направеното възражение за съпричиняване
се явява неоснователно.
Съгласно чл. 493а, ал. 4 когато по изключение друго лице, извън лицата
по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото
лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал. 2, като до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Р.Д.Х. и Н.Д.Х.
са брат и сестра на починалата, които не са от кръга на лицата по ал. 3. Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
между тях и М.Х. е съществувала дълбока емоционална връзка и от нейната смърт те търпят продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по
делото гласни доказателства не се установява, че отношенията на близост между
ищците Н.Д.Х. и Р.Д.Х. и М.Х. да са били
изключителни, т.е. повече от обичайните между братя и сестри. Не се установява
също така, че от смъртта й те са претърпели и продължават да търпят
продължителни страдания. Следователно предявените искове от Р.Д.Х. и Н.Д.Х.
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК ищците Р.Д.Х. и Н.Д.Х. следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника всеки
от тях поотделно сумата от 68 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4000 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лева, представляващи
направени разноски от бюджета на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. И.Н.Ж. сумата от 3530 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да заплати на Д.Х.М., ЕГН-**********,*** сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на дъщеря му М.Д.Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 12.02.2018 г. от П.В.Г.,
водач на лек автомобил Пежо 405 с рег. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/1117003059913 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2018
г. до окончателното й плащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 100000 лева до предявения размер
от 150 000 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Д.Х., ЕГН-**********,*** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********,
от гр. София, бул. „********иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сестра му М.Д.Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 12.02.2018 г. от П.В.Г.,
водач на лек автомобил Пежо 405 с рег. № *******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/1117003059913 при ответното дружество като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Д.Х., ЕГН-**********,*** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********,
от гр. София, бул. „********иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сестра й М.Д.Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 12.02.2018 г. от П.В.Г.,
водач на лек автомобил Пежо 405 с рег. № *******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/1117003059913 при ответното дружество като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Р.Д.Х., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********,
от гр. София, бул. „********сумата
от 68 (шестдесет и осем) лева, представляващи
направени по делото разноски, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Н.Д.Х., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София,
бул. „********сумата от 68 (шестдесет и осем) лева, представляващи
направени по делото разноски, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 4400 (четири хиляди и четиристотин) лева, представляваща дължима държавна такса и платени от
бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да заплати на адвокат И.Н.Ж., служебен адрес ***, офис
5 сумата от 3530 (три хиляди петстотин и
тридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи на страната на ответниците П.В.Г..
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: