№ 7426
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20211110140672 по описа за 2021 година
Съдът, като съобрази материалите по делото, намери следното:
Производството по делото е образувано въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от /ЮЛ/ срещу
/ЮЛ/.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 16452/25.10.2021г., с което съдът е разпоредил /ЮЛ/ да заплати на
заявителя сумата от 25,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на 634 лева, представляваща арендна цена за стопанска 2019г.-2020г., съгласно
договор за наем на земеделска земя от 29.08.2017г., за периода от 16.02.2021г. до
09.07.2021г., сумата от 25 лева – ДТ и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок от длъжника е постъпило възражение по чл.
414а ГПК, в което е посочено, че задължението в размер на 25,19 лева е изпълнено, за което
е представено и преводно нареждане. Във възражението длъжникът моли за присъждане на
разноски в настоящото производство, като твърди, че не е станал повод за завеждане на
настоящото дело. В тази връзка представя договор за правна защита, в който е отразено
плащане в брой на сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Препис от възражението е изпратено на заявителя, който потвърждава извършеното
плащане на обезщетението за забава на дата 08.12.2021г., но моли производството да
продължи във връзка с присъждането на разноските по делото, сторени от него, тъй като
такива не били платени от длъжника.
В допълнителна молба длъжникът /ЮЛ/ уточнява, че с подаденото възражение не
обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, а се възползва от процедурата по
чл. 414а ГПК, като възразява, че не дължи разноски.
При така изразените становища от страните, съдът направи следните изводи:
1
Този състав счита, че претенцията на длъжника за заплащане на разноски в
настоящото производство, извършени във връзка със заплащането на адвокатско
възнаграждение, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Това е така, тъй като видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и
от самия договор за наем за земеделска земя от 29.08.2017г. е, че за заплащането на наемната
цена е уговорен конкретен падеж – от 01.10. до 30.12. на изтеклата стопанска година, но не
по-късно от 45 работни дни след крайния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., не е необходима нова
покана за плащане както за дължимата главница, така и за мораторната лихва, тъй като
последната се дължи по силата на закона и именно от момента на изтичане на падежа. С
оглед на това, възражението на длъжника, че ако е бил поканен, същият би заплатил
обезщетението за забава, се явява неоснователно. С бездействието си същият е станал
причина за завеждане на делото, тъй като сумата ,за което е издаден заповедта за
изпълнение, е заплатена след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. С оглед на това,
искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ за
присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 150 лева –
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2