РЕШЕНИЕ
№ 3903
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100507408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение 20038552 от 27.05.2022 г., постановено по гр. дело № 23327
по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ГО, 86-ти състав, е осъден
ответника П. Е. Х., на основание чл. 143, ал. 2 СК,. да заплаща на
малолетната П. П. Х., чрез своята майка и законен представител Т. М. Л.
месечна издръжка в размер на 200, 00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.04.2021г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване;
както и на основание чл. 149 СК да заплати на малолетната П. П. Х., чрез
своята майка и законен представител Т. М. Л. издръжка за минало време в
размер на 2 400, 00 лв. за периода 22.04.2020 г. - 22.04.2021 г. (по 200, 00 лв.
месечно) Отхвърлил е предявения иск за разликата над уважения размер от
200. 00 лева до пълния предявен размер от 250. 00 лева. Присъдил е разноски
спрямо уважените части. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на Решението в частта относно така присъдената
издръжка.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. №
25047608 от 17.06.2022 г. от ответника П. Е. Х., ЕГН, в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 200 лева, считано от
1
22.04.2020г., както и за минал период от една година назад от подаването на
исковата молба за същата сума. В жалбата се поддържа, че в обжалваната
част съдебният акт е неправилен, постановен при нарушения на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че размерът на издръжката е прекомерно
завишен. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.
Срещу решението е подаден в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1
ГПК отговор на въззивната жалба от П. П. Х., чрез своята майка и законен
представител Т. М. Л., в който е оспорила същата изцяло като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност
на решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав намира доводите във въззивната жалба за
неоснователни, като споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на приетите по
делото доказателствата, независимо от това и във връзка с изложеното във
въззивната жалба е необходимо да се добави със следното:
Изцяло бланкетно във въззивната жалба се сочи, че атакуваният
съдебен акт е неправилен.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
2
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на
издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост
от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази и това е
сторено от първоинстанционния съд.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага. В настоящия случай детето е на
седемгодишна възраст и е ученичка. Първоинстанционният съд е отчел
обичайните за възрастта нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински
грижи, културни потребности, развлечения на детето. Алиментното
задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да
търсят издръжка от лица от друг ред.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от
въззивника издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на
бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при
същия, изискващи значителни ежемесечни разходи за лечение и отсъствието
на други алиментни задължения, което налага извод, че същият разполага с
възможността без затруднения да отделя над средства, необходими за
собствената му издръжка и присъдената от СРС сума за издръжката на
дъщеря си.
Определеният от първоинстанционния съд размер на дължимата
издръжка е съобразен с установения осигурителен доход на майката, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част
от издръжката на детето съобразено с установените му възможности.
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е
осъден да заплаща на детето П. Х. на основание чл. 143, ал. 2 СК и на правно
основание чл. 149 СК месечна издръжка в размер на 200 лева следва да бъде
потвърдено, както и в частта с разноските.
Определеният размер на издръжката е дължима от датата на депозиране
на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение
3
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане, както и издръжка в размер на 200 лева за
минало време за периода 22.04.2020 г. - 22.04.2021 г..
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело, на въззиваемата страна се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в доказан по делото размер от 600. 00
лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие (на л. 22 от въззивното дело).
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 144, 00 лева
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и сумата от 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната
инстанция от назначения му от съда особен представител.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20038552 от 27.05.2022 г., постановено
по гр. дело № 23327 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ГО, 86-ти
състав състав, в обжалваната му част.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА П. Е. Х., с ЕГН: № **********, гр. София, ул. ********,
чрез адв. Г. К., да заплати на П. П. Х., чрез своята майка и законен
представител Т. М. Л., С ЕГН: **********, гр. София, жк. ****** ет.***
сумата от 600 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, П. Е. Х., с ЕГН: №
**********, гр. София, ул. ******, ет.**, чрез адв. Г. К., да заплати на
Софийски градски съд сумата от 144 лева за разглеждане на въззивната
жалба, както и сумата от 300 лева за възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4