№ 136
гр. Русе, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500269 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.д. "П.б." при МВР – София,
представлявана от д. гл. к. Н.Н. против решение № 260082/03.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 106/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която
е осъдена да заплати на Д. П. К. сумата в размер на 1618.63 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.01.2017
г.- 31.12.2019 г., както и сумата в размер на 194.54 лв. – обезщетение за забава
за периода 01.05.2017 г. – 10.01.2020 г. Твърди се, че решението е неправилно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете се
отхвърлят изцяло, както и да ѝ се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Д. П. К. счита жалбата за неоснователна по
съображенията, подробно изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
В срока за отговор Д. П. К. е подал и насрещна въззивна жалба против
същото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за
1
заплащане на сумата над 1618.63 лв. до претендираните 2427.94 лв., дължими
за положен нощен труд и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон и се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с
което исковете бъдат уважени.
ГД "П.б." - МВР-София не е подала отговор на въззивната жалба по реда
на чл.263 от ГПК.
Въззивният съд като съобразява доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от
ГПК, приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане.
Производството по делото е образувано по искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.179 от
ЗМВР във вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и иск за заплащане на обезщетение за
забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Установено е, че за периода м. януари 2017 г.- м. декември 2019 г.
ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, заемайки длъжността
„инспектор“ в сектор „п.с.д.“ към Регионална дирекция „П.б.“ - Русе при
ГДПБЗН – МВР, срещу насрещното задължение на работодателя да му
заплаща уговорено трудово възнаграждение. За процесния период К. работил
на 12-часови смени и с оглед характера на работата полагал труд и пред
нощта /от 22.00 ч. до 6.00 ч./ съгласно утвърдени графици. Според графиците
служителят е положил общо 1754 часа нощен труд, който е заплатен
съобразно нормативната уредба в размер на 0,25 лв. на час, без да е
извършвано преобразуване на нощния труд към дневен. Преобразуваният
нощен към дневен труд, прилагайки коефициент 1,143 по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, съгласно представена от ответника ГДПБЗН справка, която ищецът
е приел за коректна, е 250.822 часа. В справката е посочено, че размерът на
незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, вследствие
на това преобразуване (изчислен на база 50 на сто увеличение за извънреден
труд съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР) е 2427.94 лв. Съгласно същата справка
2
дължимото обезщетение за забава е 291.81 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск за заплащане на възнаграждение за нощен труд в размер на 1618.63 лв. -
брутен размер, както и 194.54 лв. – обезщетение за забава, по съображения, че
за този период в действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени
въз основа на законова делегация, липсва правна норма, регламентираща
преобразуването на положения нощен труд с коефициент. Прието е, че е
налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно следва да намери
приложение нормата на чл. 9 от НСОРЗ.
Районният съд е отхвърлил претенцията над 1618.63 лв. до пълния
предявен размер от 2427.94 лв., както и за сумата над 194.54 лв. до пълния
предявен размер от 291.81 лв. - обезщетение за забава, като неоснователни по
съображения, че ищецът некоректно е квалифицирал нощния си труд като
извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по два начина – и чрез
преизчисляване чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена часова ставка
с 50 %.
Съобразно изхода от спора съдът е разпределил и отговорността за
разноските.
При така установените факти съдът намира и двете жалби за
неоснователни.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е правилно и в съответствие със
закона, а възраженията във въззивната жалба на Г.д. "П.б.", че по отношение
на служителите на МВР са неприложими разпоредбите на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата и че не е налице непълнота
на нормативната уредба, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ,
са неоснователни.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията към процесния период),
министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
3
служители. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същата е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява законова празнота относно
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, районният съд
правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Противното разрешение би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение,
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя ГДПБЗБ, че при
специалната уредба на продължителността на дневния и нощния труд на
полицаите и пожарникарите, часовете нощен труд, положени от тях, следва
да бъдат умножени по 1, а не по 1.143. Това е така, защото чл. 187, ал. 3 от
4
ЗМВР в редакцията на закона към исковия период не предвижда 8-часова
продължителност на нощния труд, а само ограничава нощния труд до осем
часа, като предписва, че "работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период". От тук следва извод и за погрешността на
изчисленията, водещи до съотношение 1:1, каквото законът към разглеждания
период не предвижда.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС – Луковит. В него е прието, че чл. 8 и чл. 12,
буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. В националното законодателство изобщо не съществува до 2020 г. /вкл.
и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така че
отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав. От
друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд по смисълаq вложен в решението на СЕС.
Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от
НСОРЗ (в редакцията към процесния период), което води до извод, че в това
отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове
в дневни. Налага се извод за липсата на механизъм за гарантиране на
защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с оглед по–
голяма продължителност на нощния труд. Посочените от въззивника
ГДПБЗН придобивки - ранно пенсиониране, допълнителен платен годишен
отпуск и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и 31
от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава – членка
5
нормалната продължителност на нощния труд от седем часd за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на
нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи
от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, с
което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по–
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
Настоящия състав намира за неоснователни и твърденията във
въззивната жалба на Д. П. К., че районният съд неправилно е отхвърлил част
от претенцията му, като е счел, че не е налице извънреден труд и че същият
не следва да бъде заплатен с увеличение 50 %. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са
посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този
труд като "нощен труд", според легалното определение за това в чл. 140, ал. 2
от КТ. Посочените норми на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
регламентират два различни вида допълнителни възнаграждения, които се
дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание
и които не бива да бъдат смесвани.
Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като
уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І
6
– редовно работно време, а уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и
сл. от КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд.
Съществената разлика между тези два вида труд е, че докато нощният труд се
полага в точно определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00 ч. до
6,00 ч./, той по презумпция се полага в рамките на нормалната
продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо
от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен извън
установеното за служителя работно време. Положеният през нощта труд
може да се окаже и извънреден, но не защото след преобразуването му в
дневен при прилагане на коефициента 1,143 остават незаплатени часове, а
само когато е положен такъв извън установеното за конкретния служител
работно време.
В исковата молба, а също и в жалбата на К. липсват конкретни
твърдения, че нощният труд е положен извън рамките на установеното за
ищеца работно време или твърдения, че в края на всеки период, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, общият сбор на
отработените от него часове дневен и нощен труд, надвишава определената
норма за продължителност на работното време за периода.
Поради изложеното, настоящият съд намира, че Д. П. К. има право на
допълнително възнаграждение за разликата, която се получава при
преобразуване на положения от него нощен труд в дневен за процесния
период, която разлика е 250.822 часа. Това възнаграждение, следва да бъде
определено без начисляване към дневната ставка на 50% /дължим само за
извънреден труд/.
При това положение от определеното в справката на ГДПБЗН
възнаграждение в размер на 2427.94 лв., районният съд правилно е
приспаднал недължимото увеличение от 50 % като е получил сума в размер
1618.63 лв., до който размер претенцията за главница се явява доказана и
основателна. За разликата над 1618.63 лв. до претендираните 2427.94 лв.,
искът правилно е отхвърлен като неоснователен. Искът по чл. 86 от ЗЗД е
основателен, съобразно същите изчисления, за сумата 194.54 лв., като
правилно е отхвърлен за разликата до 291.81 лв.
След като първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се
7
потвърди.
Поради това, че и двете жалби са неоснователни, разноските следва да
останат за сметка на страните, както са направени.
Съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082 от 03.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 106/2020 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8