Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3110/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Л.В., с която е предявен осъдителен иск срещу
П. на Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 09.12.2015 г., както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до
оправдаването му е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало
значителни неудобства от медийното разгласяване на обстоятелства около
наказателното дело, задържането му в ареста е протекло при изключително тежки
условия.
Ответникът
оспорва иска по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Твърди, че за периода на
протичане на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени и други
наказателни дела, по които ищецът е осъден с влезли в сила присъди.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Със Заповед
от 18.08.2002 г. ищецът е задържан под стража, а с Постановление от 19.08.2002
г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.
чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК за опит за умишлено убийство на И.Е.В. със средства,
опасни за живота на мнозина – автомат Калашников, в съучастие с още осем лица.
С
Определение от 22.11.2002 г. на СГС е изменена мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в „домашен арест“. С Постановление от 26.12.2002 г. е
наложена забрана на ищеца да напуска пределите на страната. С Определение на
САС от 07.02.2003 г. е изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ в
„парична гаранция“ в размер на 3000 лв.
Досъдебната
фаза на наказателното производство е протекла в рамките на две години и три
месеца – от м.08.2002 г. до м.11.2004 г. През този период ищецът е участвал в
процесуално-следствени действия – неколкократно е разпитван, провеждани са очни
ставки, предявявано му е разследването.
Съдебната
фаза е започнала на 30.11.2004 г., когато е внесен обвинителен акт в СГС и е
образувано НОХД №3987/2004 г. Като подсъдими освен ищеца са конституирани още
осем лица, обвинени заедно с него за извършване на опит за умишлено убийство в
съучастие. Пред първата инстанция са проведени 28 открити съдебни заседания. На
18.03.2009 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на 15 години лишаване от свобода.
По повод
жалби е образувано въззивно производство – пред САС по ВНОХД №569/2009 г., по
което са проведени 5 съдебни заседания и което е приключило с присъда от
26.03.2010 г., с която първоинстанционната присъда е отменена и ищецът е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
С решение
№398 от 11.01.2010 г. на ВКС по КНОХД № 337/2010 г. присъдата по ВНОХД
№569/2009 г. е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото
въззивно разглеждане е образувано ВНОХД №724/2010 г. на САС, по което са
проведени 8 съдебни заседания и с присъда от 07.10.2011 г. която
първоинстанционната присъда е отменена и ищецът е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите обвинения.
С решение
№80 от 15.03.2012 г. на ВКС по КНОХД № 3029/2011 г. оправдателната присъда е
оставена в сила, с което е влязла в сила.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е осъждан за престъпления от общ характер по три наказателни дела, присъдите по
които са влезли в сила, а именно: за по 3 дела, сред които – за държане на
оръжие без надлежно разрешение, за закана с убийство и за незаконно присвояване
на лек автомобил, като деянията са извършени в периода 2001 г. – 2009 г, а
присъдите за тях са влезли в сила в периода 2010 г. – 2014 г.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на
изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 10 години. Процесуалната принуда срещу ищеца се
изразява във вземане последователно на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ – 3 месеца, „домашен арест“ – 3 месеца, впоследствие – „гаранция“. Наложена
му е и друма мярка за процесуална принуда - забрана да напуска пределите на
страната. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мерките
за неотклонение и участие в процесуални действия при разглеждане на делото в
досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение, накърняване
на доброто име и авторитет. Медийното отразяване на делото е общоизвестно
обстоятелство – от момента на задържане на обвинените за стрелбата до приключване
на съдебния процес срещу тях за случая обществото е било информирано от
националните медии. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – млад мъж с
изградени социални контакти и среда, семейни и приятелски връзки, който обаче
неминуемо са повлияни негативно и от другите три наказателни производства,
водени срещу него, за които има влезли в сила осъдителни присъди за тежки
престъпления. Следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът не за първи път
е изтърпявал мярка „задържане под стража“ – данни за задържането му има в
справката за съдимост – л.33 по делото за незаконно държане на оръжие. Следователно
не може да се приеме, че всички настъпили вреди, свързани с накърняване на
доброто име и авторитет се дължат единствено и само на процесното наказателно
производство. Следва да се отчете, че всички негативни последици, настъпили в
личната сфера на ищеца и свързани с наказателното му преследване, са общо
следствие на от всичките дела, образувани срещу него, едно от които е
процесното, като в много по-висока степен ищецът е увреден от влезлите в сила
присъди, с които е признат за виновен, отколкото от процесното наказателно
дело, по което е оправдан. От друга страна не може да се пренебрегне тежестта
на престъплението, за което е обвинен ищецът по процесното дело – опит за
умишлено убийство по начин и със средства, опасни за мнозина, което е сред
най-тежките престъпления, предвидени в българския НК. Затова при определяне на
размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се съобрази в каква
част процесното наказателно дело е допринесло за настъпване на вредите. В този
смисъл е и практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 197 от
16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК и др. Връзка с
указанията, дадени в т.11 на ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с цитираното решение
се приема, че „щом по едно и също време е
имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като
обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения...“.
Настоящото производство не е започнало първо – към момента, към който е
привлечен като обвиняем, ищецът вече е бил задържан по друго наказателно
производство (НОХД №2142/2007 г. – виж справката за съдимост на л.33). Поради
това за накърняване на доброто име и авторитет на ищеца в обществото са
допринесли значително осъжданията му за престъпления от общ характер и
задържането му по друго наказателно производство. И макар да не може да се
приеме, че накърненият обществен имидж на ищеца е единствено от наказателното
преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече обстоятелството,
че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на защитата си и
явяване пред съда при разглеждане на делото в продължителен период от време (съдебната
фаза на процеса е продължила 8 години, което е извън разумния срок, проведени
са десетки съдебни заседания).
При отчитане
на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 3000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 3000
лв. (повлияна в най-висока степен от периода на задържането под стража и
продължителността на производството), отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е
съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията –напр. Решение № 236 от
19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV Г. О., ГК.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 3000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна (такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС), но с оглед
диспозитивното начало следва да се присъди за претендирания период - от начален
момент 09.12.2015 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Д.Л.В., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 09.12.2015 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: