Мотиви към присъда постановена по внохд № 5829/2018
г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав
С присъда от 06.04.2017 г. постановена
по нохд № 21918/2016 г., Софийски районен съд, НО, 93 състав е признал подсъдимия
Ф.А.И. за невиновен в това, че на 08.04.2016 г. около 04,20 часа, в гр.София,
по бул.„Черни връх“, с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „Акад.
Петър Динеков“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 200“ с ДК № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно – 1,3 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ, бр.
63/17.07.2001г.) – с Протокол за химическа експертиза № 346/08.04.2016 г. на
МБАЛ „Св.Анна“, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Районният съд е постановил направените
по делото разноски на основание чл. 190, ал.1 НПК да останат за сметка на
държавата.
Срещу присъдата на първоинстанционния
съд е депозиран протест и допълнение към протест от прокурор при СРП с
твърдения, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Според държавния
обвинител неправилно от доказателствената съвкупност, районният съд е изключил
заключението по изготвената съдебно химическа експертиза, тъй като същото макар
и да няма стойност на писмено доказателствено средство, следва да се цени като годно
писмено доказателство. Сочи се, че кръвната проба е взета от подсъдимия И. в съответствие
с изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, а именно в определения срок за
неговото явяване, а не както е посочил в мотивите към присъдата си първия съд,
което обстоятелство на свой ред е видно от вписания час за нейното вземане в
протокола за медицинско изследване на кръвта. Според прокурора количеството на
установения алкохол в кръвта на подсъдимия И. от 1.3 промила напълно
съответства на показанията на техническото средство „Дрегер“. Посочва се още,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице е установена и чрез
изготвената по писмени данни съдебно-медицинска експертиза. Моли се за отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
С присъда от 24.10.2017 г. постановена
по внохд № 3606/2017 г. по описа на СГС, НО, ІV въззивен състав е отменена
първоинстанционната присъда постановена по нохд № 21918/2016 г. по описа на СРС,
НО, 93 състав и подсъдимия Ф.А.И. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
С решение № 41 от 23.04.2018 г.
постановено по нд № 16/2018 г. по описа на ВКС, І НО е отменена въззивната
присъда от 24.10.2017 г. постановена по внохд № 3606/2017 г. по описа на СГС,
НО, ІV въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
СГС при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
С присъда от 05.07.2018 г. постановена
по внохд № 1983/2018 г. по описа на СГС, НО, ХVІІ въззивен състав е отменена
първоинстанционната присъда постановена по нохд № 21918/2016 г. по описа на
СРС, НО, 93 състав и подсъдимия Ф.А.И. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
С решение № 265 от 19.12.2018 г.
постановено по нд № 887/2018 г. по описа на ВКС, ІІ НО е отменена въззивната
присъда от 05.07.2018 г. постановена по внохд № 1983/2018 г. по описа на СГС,
НО, ХVІІ въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на СГС при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
С определение, постановено по реда на
чл. 327 НПК, настоящият въззивен съдебен състав е приел, че за правилното
решаване на делото се налага събиране на нови доказателства, а именно
провеждане на разпит вещото лице доц. В.А., поради което и следва провеждане на
въззивно съдебно следствие с цел правилното решаване на делото.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него
по изложените в тях съображения и моли за отмяна на първоинстанционната присъда,
като неправилна, необоснована и незаконосъобразна и признаване на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Процесуалният представител на подсъдимия
И. – адв. Г. оспорва протеста и допълнението към него. Счита присъдата на СРС
за правилна и законосъобразна. Според защитата дори да е спазен реда на Наредба
№ 30, не е спазен реда на НПК в конкретния случай при събиране на
доказателствата по делото, защото изготвения протокол за химическа експертиза
няма стойност на експертиза по смисъла на чл. 144 НПК, т.к. същия е изготвен
преди да има образувано наказателно производство. Твърди, че по делото няма
никаква следа, от която да е видно, с кой от предвидените способи по чл. 136,
ал.1 НПК протокола за химическа експертиза се е появил по делото, как е
попаднал в него и как е приобщен към материалите по делото. Защитата оспорва
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и начина по който е
установено същото. На следващо място оспорва заключението на вещото лице Ц.В.и
твърди, че това заключение би могло да се цени само, ако се установи и докаже,
че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на алкохол. Процесуалният представител
на подсъдимия И. оспорва заключението на вещото лице В.А. и намира същото за
изготвено в нарушение на установените правила с Наредба № 30, поради което моли
същото да не бъде ценено като правилно и законосъобразно от съда. Защитата се
позова на чл. 19 от Наредба № 1, който нормативен акт е приет по-късно и по
смисъла на чл. 2 НК се твърди, че се явява по-благоприятен за подсъдимия от
отменената Наредба № 30, с която е било прието, че медицинските лица са имали
задължение да вземат т.нар. контролна проба, а също е предвидено, че самото
лице може да оспори резултата от изследването и да поиска втора контролна
проверка, при което втората контролна проверка не би могла да бъде направена
само с едно шише. С оглед на всичко изложено защитата счита, че вината на
подсъдимия не е доказана по безспорен начин, поради което моли постановената присъда
от СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И. поддържа изложеното в
пледоарията на своя адвокат.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия И. моли за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
Производството срещу подсъдимия Ф.И. пред първоинстанционния съд е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на чл. 371, т.1 НПК по искане на подсъдимия
И. и неговия процесуален представител и даденото от тях съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите В.Й.Е., В.Й.О., както и да не се провежда разпит
на вещите лица, изготвили заключенията на химическата експертиза,
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-химическа експертиза, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Въззивният съд констатира, че контролираната
съдебна инстанция е провела прецизно диференцираната процедура по глава
двадесет и седем от НПК, а именно по чл. 371, т.1 НПК, при което не е
допуснала процесуални нарушения и същата не страда от процесуални пороци или
недостатъци. Това е така, защото при прилагане на диференцираната процедура районния
съд е разяснил по реда на чл. 372, ал.1 НПК правата на подсъдимия
по чл. 371 НПК и го е уведомил, че
при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва от съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. След
разясняване на правата на подсъдимия И., същият е заявил, че ги разбира, както
и това, че съответните доказателства събрани в хода на досъдебното производство
ще се ползват при постановяване на присъдата от съда. Районният съд с
протоколно определение по реда на чл. 372, ал.3 НПК е одобрил изразеното
съгласие на подсъдимия И. и неговия защитник да не се провежда разпит на
свидетелите В.Й.Е. и В.Й.О., както и да не се провежда разпит на вещите лица
изготвили експертизите в хода на досъдебното производство, т.к. посочените
процесуално следствени действия са извършени при условията и реда предвидени в
НПК.
Въззивният съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
изложените в протеста и допълнението към него възражения, както и тези изложени
в съдебно заседание в хода по същество на делото и след като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК и при самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания
за отмяна изцяло на постановения съдебен акт, тъй като приетата от
първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира със събраните в хода
делото доказателства, поради което в този смисъл въззивния съд упражни
правомощията си визирани в процесуалната норма на чл. 316 НПК.
Настоящата
съдебна инстанция не се съгласява с фактическите изводи на първостепенния съд,
тъй като същите не намират опора в събрания по делото доказателствен материал,
относим към изясняване на съществените факти и обстоятелства, включени от
обективна страна в предмета на доказване по делото, поради което след като
прецени самостоятелно събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ф.А.И. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Същият е с добри
характеристични данни.
На 08.04.2016г., около
04:20 часа подсъдимият И. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“,
с ДК № *******по бул. „Черни Връх“ с посока на движение от „Околовръстен път“
към ул. „Акад. Петър Динеков“.
На 08.04.2016 г. полицейските
служители В.Е.и В.О.изпълнявали служебните си задължения като екип на автопатрул
в района на бул. „Черни Връх“. Същите
забелязали лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с ДК № ****** и го
спрели за проверка. При извършената проверка свидетелите Е.и О.установили
самоличността на управляващия го водач като подсъдимия Ф.И., съгласно
предоставен от същия документ за самоличност. Подсъдимият И. бил тестван за
наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ № 0276 в 04.20
часа. Техническото средство отчело 1,28 промила алкохол в издишания от
подсъдимия И. въздух. Стойността отчетена от техническото средство „Алкотест
Дрегер“ 7410+ била показана на подсъдимия и възприета от същия. На подсъдимия И.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 542471/08.04.2016
г. от свидетеля Е.. Свидетелят О.съставил
талон за медицинско изследване 0027177, който му бил връчен в 04,55 часа. В
талона за медицинско изследване било посочено, че подсъдимия следва да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ до
05,35 часа. След като на подсъдимия И. били съставени посочените писмени
документи, същият бил транспортиран от полицейските служители – свидетелите Е.
и О.до УМБАЛ „Света Анна“ с цел да даде кръв за провеждане на химическо
изследване. На 08.04.2016 г. в 05,16 часа от д-р А.била взета на подсъдимия И.
кръвна проба по протокол за медицинско изследване за употребата на алкохол или
друго упойващо вещество на УМБАЛ „Света Анна“, който протокол подсъдимия И. подписал. В резултат на
проведеното изследване от химик в специализираната химическа лаборатория на
УМБАЛ
„Света Анна“ е установено в заключение, че в изследваните проби кръв, които са
иззети от подсъдимия И. се доказва наличие на етилов алкохол в количество от
1,3 %. За проведеното изследване е изготвен протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
346/08.04.2016 г., който е подписан от извършилия изследването.
От заключението на
изготвената от д-р Ц.В.в хода на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза, която е приета като доказателство по делото с оглед проведената
диференцирана процедура по чл.371, т.1 НПК се установява, че в момента на
тестването на подсъдимия И. с техническо средство Алкотест Дрегер, същият все
още се е намирал във фаза на резорбция /всмукване/ на поетия алкохол, т.е.
навлизането му в кръвта. Вещото лице е посочило, че е възможно след вземането
на кръвната проба, поради продължаваща резорбция /всмукване и навлизане в
кръвта/, количеството алкохол да се увеличи над доказаната в кръвната проба
стойност от 1,3 %. Вещото лице е заключило на свой ред, че газхроматографския
метод доказва специфично само етилов алкохол в кръвта. На следващо място вещото
лице е заключило, че установената стойност етилов алкохол в кръвта на подсъдимия
Ф.И. от 1,3 промила определя горна граница на лека степен на алкохолно опиване.
При така констатираната граница на лека към доближаваща се средна степен на
алкохолно опиване, вещото лице е посочило, че подсъдимия Ф.И. е бил непригоден
за шофиране, тъй като е бил потенциално опасен за себе си и за околните
участници в движението на пътя. С оглед на данните в обясненията на подсъдимия И.,
въз основа на които е отразеното и вписано в протокола за медицинско изследване,
а именно, че е изпил 1,5 литра бира за време от около 3 часа, експерта е
заключил, че е абсолютно невъзможно да бъде установено алкохолно съдържание в
кръвта от 1,3 на хиляда по следните медицински съображения: бирата действа
диуретично /повишаващо отделянето на урина/ и за 3 часа, 3 бири биха се
излъчили от организма почти напълно, както и че, за 1 час време между двата
теста /Дрегер и Кръвна проба/, количеството алкохол /от изпита бира/ следва да
се понижи повече от наполовина, по изложената вече причина по-горе. При това
положение в своето заключение експерта е направил извода, че подсъдимия Ф.И.
или е изпил „значително“ количество бира, или е консумирал „твърд“ алкохол или
вино /което е около три-четири пъти по-слабо от твърдия алкохол/, т.е. изпитото
количество бира преди спирането му за проверка, категорично не отговаря на
истината.
От заключението на изготвената
от вещото лице доц. В.А. в хода на досъдебното производство съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза се установява, че в резултат от извършените
изследвания на контролната проба кръв взета от подсъдимия Ф.И. се установява
съдържание на алкохол /етанол/ в концентрация 1.33 +- 0.0188 g/L; в масов
(g/kg) промил 1.26 %. Вещото лице е посочило в своето заключение, че
извършеното изследване не са констатирани белези на разложителни процеси,
протичащи в пробата, които да доведат до съмнения в обективността на получения
резултат. Количеството алкохол отговаря на фаза 3 по Dubrowski (2006).
Така възприетата от
въззивната инстанция фактическа обстановка, се установи въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие и приети като доказателства от първоинстанционния
съд писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а
именно: показанията на свидетелите В.Е.и В.О., заключенията по изготвените в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и съдебно-химическата
/токсикологична/ експертиза, които са приобщени по реда на чл. 372, ал.3, във
вр. с чл. 371, т.1 НПК, акт за установяване на административно нарушение от
08.04.2016г.; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 346/08.04.2016г.; протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
08.04.2016 г.; талон за медицинско изследване; протокол за доброволно предаване
от 08.09.2016г.; характеристика на подсъдимия и свидетелство за съдимост на
подсъдимия, както и всички приети по делото писмени документи, като
доказателства по делото.
Въззивната съдебна
инстанция не споделя, направеният от първоинстанционния съд анализ на
доказателствената съвкупност, поради което и с оглед чл.314 НПК извърши свой
собствен анализ, ръководейки се от разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК и спазвайки основните
принципи установени от законодателя в чл.14 и чл.18 НПК. Това е така, защото
интерпретацията на приобщените по делото писмени доказателства не кореспондира
на действително установеното в съдържанието на същите, което от своя страна е
удостоверено по надлежния ред от компетентните за това лица. Също така събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност кореспондират помежду си и
установяват по несъмнен и категоричен начин възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, досежно главните и относими факти и обстоятелства, които
подлежат на доказване с оглед предмета по настоящото делото, който е очертан от
внесения в съда обвинителен акт от страна на държавното обвинение.
Въззивният съд се
довери изцяло на данните изнесени в показанията на свидетелите Е.и О.събрани в
хода на досъдебното производство. Въззивният съд констатира, че показанията на
двамата свидетели са логични, обективни, добросъвестно дадени и от своя страна
кореспондират на съдържанието на изготвените писмени доказателства по делото,
които съставени по надлежния ред. Така по несъмнен и категоричен начин се
установява от показанията свидетелите Е. и Осенов, че в качеството си на полицейски
служители и в изпълнение на свои служебни задължения по време на изпълняван
наряд като автопатрул са извършили
проверка на 08.04.2016 г. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с
ДК № ******. Установи се от показанията на двамата свидетели, че водача, който
е управлявал процесния автомобил е подсъдимия И.. Вярно е, че в показанията на
двамата свидетели е налице противоречие относно точния час на установяване на констатираното
нарушение, но независимо от това в тази връзка това противоречие убедително се
преодолява чрез съставените писмени документи от полицейските служители Е. и
Осенов, които са приети като писмени доказателства по делото. Така от
съставения акт за установяване на административно нарушение № 542471 се
установява, че свидетелите Е. и О.са констатирали нарушение по ЗДвП на
08.04.2016 г., около 04,20 часа или времето на спиране на подсъдимия И. за
проверка, а впоследствие в хода на извършената проверка е установено в 04,25
часа, че подсъдимия управлява МПС с наличие на алкохол в издишания въздух от
1,28 %. Последното обстоятелство несъмнено и категорично е установено
вследствие на тестването на подсъдимия И. с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7410+, за което по делото е приложена разпечатка, от която е видно
времето на извършения му тест. При това положение от показанията на свидетелите
Е. и О.категорично се установява времето и мястото на което подсъдимия И. е бил
спрян, извършено му е тестване с техническо средство и е констатирано извършено
от него деяние. В показанията на тези свидетели не са налице каквито и да било
противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно
разпоредбата на чл. 102 от НПК, поради което както
се каза същите са пълни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се и
затова съдът ги кредитира. Заявеното от посочените свидетели, че на място е съставен
акт за установяване на административно нарушение и талон за медицинско
изследване на подсъдимия И., а впоследствие същия е бил съпроводен до УМБАЛ
„Св. Анна“ – гр. София за да даде кръвна проба се потвърждава от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение и талон за медицинско изследване. Показанията на свидетелите и
писмените доказателствени материали си кореспондират и не си противоречат,
поради което въззивния съд приема за
установена възприетата от него фактическата обстановка, без каквито и да е
противоречия в доказателствените материали приобщени по делото по реда на
чл.283 НПК. При извършената служебна проверка на писмените доказателства, които
са относими към предмета на доказване по делото и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка, съдът не откри допуснати съществени процесуални
нарушения при тяхното съставяне, което да обоснове и изключването им от
доказателствения материал по делото. В тази връзка следва да се посочи, че
съставените от двамата свидетели Е. и О.писмени документи в качеството им на
полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения, които са
приобщени по делото са предявени на подсъдимия И. в момента на тяхното
съставяне и са подписани от същия без възражение. Това е така, защото и от приобщения
към доказателствения материал по делото талон за медицинско изследване е, че
съгласно установеният положителен резултат с алкотест „Дрегер“, подсъдимият е
бил насочен към УМБАЛ „Св. Анна“ за предоставяне на кръвна проба. В талона за
медицинско изследване са попълнени всички реквизити, като е отбелязано, че същият
се връчва на водача – подсъдимият Ф.И. в 04:55 ч. на 08.04.2016 г., който
следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ до 05:35 ч. Подсъдимият се е подписал на
талона, с което е удостоверил връчването му. На следващо място по делото няма
спор, че на 08.04.2016г. в 05:16 часа е взета в срок до 45 минути от проверката
с техническото средство в център за спешна медицинска помощ от д-р А.в УМБАЛ
„Св. Анна – гр. София“ кръвна проба на подсъдимия Ф.И., което обстоятелство е
отбелязано в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество – приложение № 2 към чл.
10, ал.2 на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /в сила към датата на
деянието/ при спазване на разпоредбата на чл. 7, т.2, както и на чл. 3, ал.3,
т.2 от цитираната по-горе наредба. Съставеният протокол по образец не страда от
пропуски и недостатъци, т.к. в него са попълнени всички негови реквизити,
поради което съдът намира, че няма основание същият да се счита за недостоверен
предвид отразената в него информация и да бъде изключен от доказателствената
съвкупност.
Въззивният съд възприе
и се довери и на съставения и приобщен към доказателствения материал по делото Протокол
за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 346/08.04.2016 г., който е изготвен по образец – приложение № 3 към чл.
17 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /в сила към датата на
деянието/. От протокола за химическа експертиза е изготвен в съответствие с приложение № 3 към чл. 17 от Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /в сила към датата на
деянието/ се установява, че изследваната кръвна проба е на подсъдимия Ф.А.И. и
изследването й е извършено от химик в срока по чл. 15, ал.1,
изр.последно от Наредба № 30/27.06.2001 г. /в сила към датата на деянието/,
с което са изпълнени изискванията на посочената Наредба. Действително протокола
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 346/08.04.2016 г. не представлява експертно
заключение по смисъла на чл. 144 НПК, но същия представлява годно писмено
доказателство, т.к. е съставен от компетентно за това лице, а именно химик в
кръга на служебните му задължения в съответствие с чл. 17 Наредба № 30/27.06.2001
г. /в сила към датата на деянието/. С оглед на изложеното фактическите изводи
на първия съд не само не почиват на установеното съдържание в събраните писмени
документи, които са приобщени по делото като писмени доказателства по реда на
чл.283 НПК, но също така противоречат и на разпоредбите на Наредба №
30/27.06.2001 г. /в сила към датата на деянието/, поради което и въззивния съд
намери същите за неправилни и незаконосъобразни, а доводите на защитата в тази
насока за неоснователни.
Въззивният съд не
намери основание да изключи от доказателствената съвкупност заключението по
изготвената съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р Цветко Веселинов,
т.к. експерта в кръга на своите знания, компетентност и опит е отговорил
обективно и пълно на поставените му задачи, при което е установил, че стойността
на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия Ф.И. е от 1,3 на хиляда /промила/,
която е определил в горната граница на лека степен на алкохолно опиване. При
това положение вещото лице е заключило, че подсъдимия Ф.И. е бил непригоден за
шофиране, тъй като е бил потенциално опасен, както за себе си, така и за
останалите участници в движението по пътищата, което обстоятелство неминуемо се
споделя и от настоящия въззивен състав. Обстоятелството дали подсъдимия Ф.И. е
изпил „значително“ количество бира, или е консумирал „твърд“ алкохол, или вино,
както сочи вещото лице е ирелевантно в случая, предвид данните установени в
заключението на изпратените за изследване проби кръв, взети от подсъдимия И. на
08.04.2016 г., а именно, че констатирания вследствие на проведеното
газхроматографско изследване от химик етилов алкохол в кръвта е в количество от
1,3 %.
Въззивният съд намира заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа/токсикологична експертиза от вещото лице доц.В.А. за
обективно, доколкото вещото лице го е изготвило въз основа на извършено
изследване на предоставена му кръвна проба, при което е установило, че съдържание
на алкохол от 1,33 промила. В конкретния случай, макар това заключение да
отчита резултат съвпадащ със заключението на съдебно медицинската експертиза на
д-р Веселинов, както и с резултата отразен в протокол за химическа експертиза №
346/08.04.2016 г., то въззивния съд не го възприе при установяване на своята
фактическа обстановка, както и за изграждане на фактически изводи относно
съпричастността на подсъдимия И. към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение с внесения в съда обвинителен акт. Въззивният съд не възприе
обсъжданото заключение на вещото лице А., т.к. същото е изготвено на 19.09.2016
г. или извън 72 часовия срок регламентиран в чл.15, ал.1 от Наредба №
30/27.06.2001 г. /в сила към датата на деянието/, който е установен за изследване
на взета кръвна проба. Също така изследваната кръвна проба от вещото лице А. е
съхранявана и в разрез със срока установен за съхранението на изследваната на
08.04.2016 г. кръвна проба в химическата лаборатория, който
срок съгласно разпоредбата на чл. 19 от
Наредба № 30/27.06.2001 г. /в сила към датата на деянието/ е до 3 месеца при
температура +4°С или този срок е изтекъл на 08.07.2016 г.
Действително в случая Наредба №
30/27.06.2001 г. е била отменена от 28
юли 2017 г. /Дв. бр.61/, а новата Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
е била обнародвана ДВ, бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 29.09.2017 г., както
посочва защитата в своята пледоария, но в конкретния случай разпоредбите в
посочените Наредби са материално правни и се прилагат към съответната дата на
инкриминираното деяние, която в конкретиката на настоящия случай е 08.04.2016 г. Предвид това и процедурата,
която е била предприета при изследване на кръвната проба на подсъдимия И. към
датата на деянието 08.04.2016 г., която е и датата на вземане на кръвната проба
от д-р А.и последващото проведеното изследване чрез газхроматографски метод от
специалист химик на същата са били съобразени с действащите към този момент
процедурни правила установени в Наредба № 30/27.06.2001 г. Ето защо и в този
смисъл не може да бъде възприето от въззивния съд искането на защитата за
прилагане на по-благоприятния за дееца закон с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, а именно позоваване на редакцията на чл.19 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, т.к. от датата на нейното обнародване е установен нов ред от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието за вземане и изследване на
кръвните проби, който действа занапред.
С оглед на изложеното до момента въззивният
съд намира, че по един категоричен и несъмнен начин по делото, чрез събраните
писмени доказателства и гласни доказателствени средства се изяснява
фактическата обстановка по делото касателно авторството на деянието или, че подсъдимия
И. е извършител на инкриминираното деяние, за което е ангажирана неговата
наказателна отговорност. По изложените съображения въззивния съд намира
съдебния акт на районния съд за неправилен и незаконосъобразен и постановен в
нарушение на материалния закон. Контролиращата инстанция констатира също, че
извършените на досъдебното производство процесуално следствени действия са
правилни и законосъобразни с оглед изискванията на НПК.
При така приетата фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимия Ф.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
От обективна страна
подсъдимия И. на 08.04.2016г., около 04,20ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“
с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Акад. Петър Динеков“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 200“ с
ДК № ******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,3
на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза №
346/08.04.2016 г.
Безспорно в правната
доктрина и в съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл.343б, ал.1 НК е
бланкетна, т.к. тя не съдържа конкретно правило за поведение и се нуждае от
по-нататъшна конкретизация. Ето защо съдържанието на посочената материално
правна норма следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по
естеството си императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на
дееца и предвиждат за него задължение за действие. За да се приеме, че деецът е
осъществил престъпление по чл. 343б, ал.1 НК в конкретиката на
настоящия случай, то е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин,
че подсъдимия И. е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта над 1,2
промила и същата е установена по „надлежния ред”, който ред е предписания в
действащата към датата на деянието Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отм./ за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС. Съгласно чл.1 ал.2 от Наредба № 30/2001 г. /отм./ употребата на алкохол
в кръвта се реализира посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Независимо, че подсъдимия И.
не е оспорил показанията на техническото средство, на същия е бил издаден талон
за медицинско изследване, т.к. при извършената му проверка с техническото
средство „Алкотест Дрегер“ е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда от длъжностно лице – свидетеля Е., в кръга на служебните му задължения,
а впоследствие и подсъдимия И. е бил съпроводен до МБАЛ „Св.Анна“ от
свидетелите Е. и О.с цел даде кръвна проба. По делото се установи по безспорен
и категоричен начин, че кръвна проба от подсъдимия И. е взета в съответствие с
разпоредбата на чл.11, ал.3 Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/ от лекар и
е изследвана в специализирана лаборатория при МБАЛ „Св. Анна“ – София АД в
съгласие с разпоредбата на чл.17 Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
/отменена/, от химик. На следващо място медицинската манипулация е извършена в
лечебно заведение - МБАЛ „Св. Анна“ – София АД, което от изрично посочените в
чл.15, ал.2, т.1 Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/ и в специализирана
лаборатория, на което е изследвана кръвната проба иззета от подсъдимия И.. На
следващо място въззивния съд не констатира и нарушение и в изготвянето на
протокола за химическа експертиза представляващ Приложение № 3 към чл.17 от
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/, т.к. изрично е вписано в същия, че
опаковките на кръвната проба отговарят на изискванията на Наредбата, както и е
удостоверено от химик Мострова извършила химическото изследване, че мириса на
пробите е на кръв. При това положение въззивния съд не намери основание за
изключване от доказателствената съвкупност на нито един писмен документ, който
е съставен от компетентните за това лица и в кръга на техните служебни
задължения по предвидения, съответен ред, който е бил установен към 08.04.2016
г. в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/ за вземане и изследване на кръвна
проба от водачите на МПС, с цел установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от тях и които писмени документи са приети като писмени
доказателства по делото от първия съд по реда на чл.283 НПК. Вярно е, че
съставените писмени документи – талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване и протокол за химическа експертиза са съставени преди
образуване на наказателното производство по отношение на подсъдимия И., но това
не води до извод за изключването им от доказателствената съвкупност, защото
именно по изложените по-горе съображения относно реда за тяхното съставяне при
съответния ред установен в подзаконов нормативен акт, каквато е действащата към
датата на деянието 08.04.2016 г. Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/ са
събрани относимите данни запълващи бланкетния характер от обективната страна от
състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК. На следващо място данните
отразени в протокола за химическата експертиза, касаещи установеното количество
етилов алкохол от 1,3 % в пробата кръв иззета от подсъдимия И. са проверени и
чрез назначената по реда на чл.144 НПК съдебно медицинска експертиза, която е
изготвена от вещото лице Веселинов. От заключението на експертизата, която е
изготвена по писмени данни и която съдът кредитира изцяло се установява
несъмнено, че стойността на етиловия алкохол в кръвта на подсъдимия Ф.И. е не
само 1,3 на хиляда /промила/, но тази стойност се определя в горната граница на
лека степен на алкохолно опиване. При това положение по един несъмнен и
категоричен начин се установява от обективна страна, че подсъдимия И. е
управлявал МПС след употреба на алкохол, което обстоятелство е установено не
само чрез техническо средство „Алкотест Дрегер“, но и чрез проведеното
химическо изследване в специализирана лаборатория от химик и в съответствие с
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отменена/, но и данните са проверени чрез заключението
на съдебнохимическата експертиза, което се кредитира напълно от този съд.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимия
Ф.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че е употребил
алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение процесния лек
автомобил, който управлява до времето на извършената му проверка от свидетелите
Е. и Осенов, в качеството им на полицейски служители по опазване на обществения
ред и контрол на пътя, предвиждал е настъпването на общественоопасния резултат
от своето неправомерно поведение, но въпреки това от волева страна подсъдимият И.
е искал да управлява процесното МПС-то и то след като е употребил алкохол.
За извършеното от подсъдимия Ф.И.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода”
от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
За да определи вида и
размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността
му. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, както и добрите характеристични данни,
като отчете и обстоятелството, че извършеното престъпление е инцидентна проява
в неговия живот, с оглед липсата на констатирани други противоправни деяния по
ЗДвП. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчета степента на обществена
опасност на самото деяние. Преценявайки
тези данни, въззивният съд счита, че на подсъдимия И. следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“, което при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК се
определи в размер под законоустановения минимум предвиден за престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, а именно в размер от 4 /четири/ месеца. В случая въззивният
съд намери, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, тъй като счита, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът прие, че това наказание изцяло съответства на
степента на обществената опасност на деянието и на дееца и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и най-вече специалната по отношение
на дееца. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК цели на наказанието
сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и
приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Въззивният съд счита, че така наложеното на подсъдимия И. наказание
„Лишаване от свобода“ в размер от 4 /четири/ месеца следва да се приложи института на условното
осъждане като се отложи изпълнението на наказанието за изпитателния срок от 3
/три/ години. Това е така, защото целите на наказанието по чл.36 НК биха могли
да се постигнат спрямо подсъдимия И. и без неговото ефективно изтърпяване в
пенитенциарно заведение, т.к. не се
налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода
и откъсването му от обичайната му социална среда. При това положение, определеният изпитателен срок
на условното осъждане притежава и силно възпиращо въздействие чрез своята
превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в
изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на
определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Въззивният съд
определи вида и размера на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 4
/четири/ месеца на подсъдимия И. съобразявайки принципа “non bis in idem“,
както и не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“ на същия
изхождайки от същия принцип.
Въззивният съд намери за необходимо и за засилване на превантивното
въздействие на наказанието да наложи на
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК кумулативно предвиденото наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият Ф.И.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца,
считано от влизане на присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 2 НК. Съдът при
определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ се съобрази с възприетото ограничение от законодателят в
материално правната разпоредба на чл.49, ал.2 НК, според която срока на това
наказание може да надминава срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“
най-много с три години, което в случая е в размер на 4 /четири/ месеца. Така
определения размер от 10 /десет/ месеца на кумулативно предвиденото наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“, въззивният съд счита за релевантен на обществената
опасност на дееца и извършеното от него деяние, в който срок подсъдимия И. ще
бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този начин ще се гарантира
успешното реализиране на целите на наказанието през периода на неговото
изтърпяване.
При тези данни въззивният
съд намира, че така определените наказания ще изиграят своята превантивна,
превъзпитателна и възпираща роля спрямо подсъдимия И., с цел постигане на
целите на наказанието по чл. 36 НК, както спрямо него,
така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им
подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените норми и правила на
поведение в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване от право на
управление, така и определения изпитателен срок, се явяват достатъчни с оглед
постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал.3 НПК въззивният съд осъди подсъдимия Ф.И. да заплати направените в
хода на наказателното производство разноски в общ размер от 234,00 лева, от
които 204,00 /двеста и четири/ лева по сметка на МВР и 30,00 /тридесет/ лева по
сметка на СГС. На основание чл.190, ал.2 НПК въззивният съд осъжда подсъдимия И.
да заплати и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените
съображения и на основание 336, ал.1, т.2 НПК, вр. с чл. 334, т.2 НПК
въззивната инстанция постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.