№ 340
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
То е образувано по искова молба с вх. № 5004/18.06.2021 г., която е подадена от
ищеца Ф. „И.И.П.И.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „******* ап. 1, срещу „К.“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „*******“ № *******, като с нея е предявен за
разглеждане иск при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване
съществуването на прието, но впоследствие изключено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ
парично вземане в размер на сумата от 50 000 лв. – съставляващо част от подлежаща на
връщане сума платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от
24.02.2009 г. между „К.“ ООД и „Е.АД и допълнително споразумение към него от
23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори
от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г.
В исковата молба ищецът поддържа, че има качеството на кредитор в откритото
производство по несъстоятелност на ответника - „К.“ ООД, което е открито с решение
от 04.12.2020 г. на СГС, ТО, VI-10 състав в пределите на т.д. № 1500/2020 г.
Своевременно в срока по чл. 685 ТЗ Ф. „И.И.П.И.“ предявило пред назначения синдик
на неплатежоспособното дружество вземането си, чиито размер възлизало на сумата от
50 000 лв. Ищецът извежда легитимацията си на носител на посоченото вземане при
твърдения, че същото е възникнало, като част от продажна цена уговорена съгласно
предварителен договор за продажба на акции сключен на 24.02.2009 г., като по тази
сделка „К.“ ООД имала качеството на продавач, а дружеството - „Е.АД било купувач.
На 23.04.2012 г. към този договор било подписано допълнително споразумение. По
цитирания договор купувачът „Е.АД заплатил една част от уговорената под формата на
аванс продажна цена за акциите, а именно сумата от 2 000 000 лв. Със свое изявление
от 17.08.2016 г. „К.“ ООД признава, че е адресат на задължение към „Е.АД за остатък
по заплатен аванс по договора за продажба на акции възлизащ на сумата от 50 420 лв.
Сочи се, че с договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. „Е.АД е транслирало
вземането си към „К.“ ООД очертано по-горе в полза на дружеството – „Т.“ ООД. За
това прехвърляне длъжникът е бил уведомен от стария си кредитор - „Е.АД чрез
1
получаване на писмено уведомление на 03.08.2020 г. Впоследствие на 21.12.2020 г.
вече новият кредитор - „Т.“ ООД се е разпоредил с една част от вече придобитото от
„Е.АД парично вземане към „К.“ ООД, а именно прехвърлил е сумата от 50 000 лв. в
полза на ищеца - Ф. „И.И.П.И.“ чрез сключването на договор за цесия. Тази промяна в
носителя на упоменатото вземане също била доведена до знанието на длъжника - „К.“
ООД чрез връчване на писмено уведомление, което е станало на 22.12.2020 г., а автор
на уведомлението е „Т.“ ООД. Синдикът на „К.“ ООД в рамките на правомощието му
по разглеждане и произнасяне по предявените за приемане вземания в откритото
производство по несъстоятелност е включил предявеното от Ф. „И.И.П.И.“ парично
вземане в размер на сумата от 50 000 лв. в списъка на приетите вземания, като същия е
бил обявен по партидата на „К.“ ООД на 24.02.2021 г. По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ и в
срок срещу така приетото вземане от страна на друг кредитор в производството по
несъстоятелност, а именно дружеството „ДКК“ ЕАД било упражнено възражение с
позоваване от името на длъжника на изтекла давност по отношение на този дълг.
Изтъква се, че с определение от 04.06.2021 г. на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът по
несъстоятелността на „К.“ ООД извършил промяна в изготвения от синдика списък на
приетите вземания, като е изключил приетото вземане на Ф.та – ищец възлизащо на
сумата в размер от 50 000 лв. Това определение било обявено по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ на 04.06.2021 г. Ф. „И.И.П.И.“ е упражнила правото си на иск
по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на това си парично вземане,
като е спазила разписания 14 дневен срок.
Конституираният до участие в производството синдик на „К.“ ООД – в
несъстоятелност не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор по
исковата молба.
Ответникът - „К.“ ООД – в несъстоятелност, чрез законният си представител също е
упражнил правото си на отговор в срока по чл. 367 ГПК, като е посочил, че предявения
от ищеца иск за установяване наличието на парично вземане в размер на сумата от 50
000 лв. при посоченото основание за възникване е основателен и трябва да бъде
уважен. Дружеството е потвърдило, че още през 2016 г. със свое писмено изявление е
признало съществуването на това свое задължение в полза на „Е.АД. Впоследствие с
два договора за цесия от 30.07.2020 г. и от 21.12.2020 г. това вземане имащо за
първоначален притежател „Е.АД е било прехвърлено първо в полза на „Т.“ ООД, а
след това и на ищеца. „К.“ ООД – в несъстоятелност потвърждава, че е бил надлежно
уведомен за тези прехвърляния писмено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По тези причини
длъжникът – ответник потвърждава съществуването, основанието и размера на
предявеното за установяване парично вземане и моли за постановяване на позитивно
решение по предявения за разглеждане иск.
Ищецът – Ф. „И.И.П.И.“ не се е възползвал от правото си да подаде допълнителна
искова молба в срока и по реда на чл. 372 ГПК след получаване на отговора от „К.“
ООД – в несъстоятелност.
При извършена служебно от съда справка в търговския регистър се установява, че
производството по несъстоятелност на „К.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* е
било открито с решение от 04.12.2020 г. по т.д. № 1500/2020 г. водено по описа на
СГС, ТО, VI-10 с-в. Вземането предмет на предявения за разглеждане положителен
установителен иск е било заявено за приемане от ищеца – Ф. „И.И.П.И.“ пред синдика
в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685 ТЗ с молба от 30.12.2020 г.
Съгласно изготвения от синдика и обявен в ТР на 24.02.2021 г. списък на приетите
вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на „К.“ ООД /н./ се констатира, че в
списъка на приетите вземания, като необезпечено и при ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ е включено вземане на Ф. „И.И.П.И.“ за сумата в размер от 50 000
2
лв., съставляващо парично вземане за връщане на отпаднало основание на платена
цена по развален договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. съгласно споразумение
от 23.04.2012 г. към него, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 30.07.2020
г. от „Е.АД на „Т.“ ООД и следващо прехвърляне с договор за цесия от 21.12.2020 г. от
„Т.“ ООД на Ф. „И.И.П.И.“. Срещу така изготвения списък в частта му по очертаното
вземане недоволен конкуриращ се в производството кредитор - „ДКК“ ЕАД в срока по
чл. 690 ТЗ е упражнил възражение позовавайки се, че вземането е погасено по давност.
С определение от 04.06.2021 г. съдът по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4
ТЗ е изключил от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1
ТЗ на „К.“ ООД /н./ предявеното с молба от 30.12.2020 г. от Ф. „И.И.П.И.“ вземане в
размер от 50 000 лв., съответно е одобрил списъка с тази и други направени в него
промени. Този акт на съда е обявен в ТР по партидата на „К.“ ООД – в
несъстоятелност водена в ТР при АВ на датата – 04.06.2021 г. Съответно исковата
молба с предявени искове по чл. 694 ТЗ е подадена от недоволния кредитор – Ф.
„И.И.П.И.“ на 18.06.2021 г. В този контекст от ищеца е спазен установения в чл. 694,
ал. 1 ТЗ срок /същият е изтичал на 18.06.2021 г. и е спазен/, като исковете са
упражнени от надлежна страна – лице манифестиращо се като кредитор в
производството по несъстоятелност /субект предявил вземания, който са изключени от
съда по несъстоятелността по повод депозирано възражение от конкуриращ се
кредитор в производството/, предвид което заявеният за разглеждане по делото иск при
възприетата по-горе квалификация се явява допустим.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна на спора :
Съгласно сключен на 24.02.2009 г. между „К.“ ЕООД и „Е.АД предварителен
договор за продажба на акции, продавачът - „К.“ ЕООД е обещал да прехвърли в полза
на купувача „Е.АД собствеността върху 990 броя акции от капитала на „Д.“ АД срещу
заплащане на цена в размер от 2 500 000 лева, като 2 000 000 лв. се заплащат авансово
в срок до 10 работни дни, считано от датата на сключване на договора, а остатъкът от
500 000 лв. подлежи на плащане от купувача в 3-дневен срок от момента на
прехвърляне на акциите.
Въз основа на допълнително споразумение от 23.04.2012 г. „К.“ ЕООД и „Е.АД са
приели, че към посочената дата никоя от страните по сключения предварителен
договор за продажба на акции не е предприела действия за окончателното прехвърляне
на собствеността върху акциите предмет на същия, поради което те са се споразумели,
че в срок до 31.12.2014 г. продавачът трябва да върне на купувача авансово заплатената
му сума /цена/ в размер на 2 000 000 лв., която е била получена в изпълнение на
задължението уговорено в чл. 2 от договора. След възстановяване на авансово
заплатената част от цената страните ще считат за автоматично прекратен сключения
помежду им предварителен договор за продажба на акции сключен на 24.09.2009 г.
Сред приетите по делото доказателства е декларация от 17.08.2016 г. изходяща от
А.Д. Б., в качеството му на законен представител – управител на „К.“ ЕООД, в която е
извършено признание на факта, че представляваното от него дружество има
непогасено задължение към „Е.АД възлизащо в размер на сумата от 54 420 лв.,
представляващо подлежащ на възстановяване остатък от авансово заплатена продажна
цена по предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. Съгласно
приемо-предавателен протокол от 22.08.2016 г. „К.“ ЕООД предава на „А.С. 2009“
ЕООД документи за осчетоводяване, като сред тях е и декларацията от 17.08.2016 г.
С два договора за прехвърляне на вземания от 30.07.2020 г. и от 21.12.2020 г. се
установява, че последователно веднъж „Е.АД е прехвърлило в полза на „Т.“ ООД
вземането си към „К.“ ЕООД в размер на 54 420 лв. – произтичащо от договор за
3
продажба на акции от 24.02.2009 г. и споразумение към същия от 23.04.2012 г.,
съответно „Т.“ ООД е прехвърлило една част /50 000 лв./ от това вземане в полза на Ф.
„И.И.П.И.“. За всяка от тези прехвърляния длъжникът - „К.“ ЕООД е бил писмено
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на датите 03.08.2020 г. и 22.12.2020 г.
Ангажирани са и преписи от водени при „К.“ ЕООД /н./ дневници за синтетични и
аналитични сметки за периода от м.01.2015 г. до м.12.2016 г., вкл., като в тях присъства
задължение към „Е.АД в размер на сумата от 54 420 лв.
Според отговор на покана за връщане на остатък от аванс по допълнително
споразумение от 23.04.2012 г. изходящ от „К.“ ЕООД /н./ до „Е.АД и получен при
последното на 30.07.2020 г. дружеството-ответник признава, че е адресат на
неизпълнено от него парично задължение в размер на сумата от 54 420 лв. –
съставляваща остатък от подлежащ на връщане аванс платен по предварителен
договор за продажба на акции от 24.02.2009 г.
Други доказателства имащи значение за фактите свързани с премета на спорното
материално право не са ангажирани по делото.
От правна страна съдът намира следното :
Ищецът извежда легитимацията си на кредитор за парично вземане в размер на
сумата от 50 000 лв. при позоваване, че същото съставлява част от подлежаща на
връщане цена уговорена и заплатена авансово по договор от 24.02.2009 г., чието
съдържание е изменено със споразумение от 23.04.2012 г., в което е предвидено, че
заплатената авансово цена за придобиване на 990 000 броя поименни акции от
капитала на „Д.“ АД подлежи на връщане от купувача на продавача в срок до
31.12.2014 г. Във връзка с така заявените си имуществени права ищецът провежда
успешно доказване на факта,, че между „Е.АД и „К.“ ЕООД /н./ през 2009 г. валидно е
било учредено договорно правоотношение по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, като според
същото „К.“ ЕООД е обещало и се е задължило да прехвърли в полза на „Е.АД
определен брой акции от капитала на „Д.“ АД срещу заплащане на цена от 2 500 000
лв. Необходимо е да се отбележи по повод изрично въведено от синдика – В. Г.
възражение, че още от момента на постигане на съгласие между страните по
предварителното съглашение настъпва окончателната облигационна обвързаност - за
прехвърляне на акции и съответно плащането им. Вярно е, че законодателят е
предвидил специален способ за прехвърлянето на поименни акции чрез джиро, което е
продиктувано от спецификата им на ценни книги на заповед, но прехвърлянето с
джиро е действие, последващо договора за продажбата им и е релевантно единствено
към транслативния му ефект, т.е. не е част от фактическия състав на договора за
продажба на акции. Предвид това същият следва да се възприеме за валидно сключен и
произвеждащ правните си последици, в частност – задължението на купувача да се
заплати определената цена за придобиване на акциите. Обстоятелството, че купувача е
заплатил на продавача по предварителния договор уговорената под формата на аванс
част от цената – сумата от 2 000 000 лв. се възприема от съда да е осъществил се факт,
предвид признанието му от страните направено в подписаното между тях
споразумение от 23.04.2012 г. Отново с това им споразумение страните са внесли
промяна в първоначалната си воля относно учредената договорна връзка, като са
съобразили, че към момента на подписването му никоя от тях не е предприела
действия за окончателно прехвърляне собствеността върху акциите те са се
споразумели, че в срок до 31.12.2014 г. продавача следва да върне на продавача
получената в аванс част от продажна цена, а именно сумата от 2 000 000 лв. и наред с
това са предвидили, че след настъпването на този факт предварителния договор за
продажба на акции от 24.02.2009 г. ще прекрати своето действие. Съгласието
постигнато в това споразумение по правната си природа съставлява новация /замяна на
4
едно задължение с друго/ по смисъла на чл. 107 ЗЗД, като с него страните са
предвидили, че вместо продавача да изпълни задължението си да прехвърли
собствеността върху определен брой акции от капитала на даденото акционерно
дружество ще възстанови на купувача получената в аванс част от продажна цена.
Именно една част от така създаденото в правната сфера на „Е.АД вземане към „К.“
ЕООД за връщане на платена авансово цена, а именно сумата от 50 000 лв. е предмет
на установяване в настоящия процес, доколкото е било прехвърлено по надлежния
договорен способ уреден в чл. 99 ЗЗД, чрез сключването на два последователни
договора за цесия в установената за това писмена форма в полза на Ф. „И.И.П.И.“.
Налични са и доказателства, че тези прехвърляния са породили действие спрямо
длъжника, тъй като същите са му били съобщени по предвидения в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
законов ред – чрез връчване на писмено уведомление от стария кредитор - в случая
„Е.АД, съответно „Т.“ ООД. Същевременно по делото няма изложени твърдения,
респективно приобщени доказателства за успешно реализирано погасяване на
паричното вземане в размер на сумата от 50 000 лв. чрез плащане. Дори напротив,
длъжникът - „К.“ ЕООД признава, че не е извършил погашение на това си парично
задължение веднъж със свой отговор до предшестващия кредитор - „Е.АД от
30.07.2020 г. и друг път с отговора на ИМ. Следователно трябва да се приеме, че
предявеното за установяване парично вземане в размер на сумата от 50 000 лв. е
възникнало, съществува и надлежно е прехвърлено в правната сфера на Ф. „И.И.П.И.“.
Основният въпрос, чийто отговор следва да бъде получен в настоящото производство е
свързан с направеното от синдика – В. Г. възражение за изтекла погасителна давност
спрямо заявеното от ищеца парично вземане, а именно такава по чл. 110, буква „а“ ЗЗД
за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г, и преди всичко дали синдикът е
легитимиран субект да прави възражение от подобно естество в качеството му на
задължителен участник в производството по чл. 694 от ТЗ. Исковете по чл. 694, ал. 1,
ал. 2 и, ал. 3 от ТЗ са специални установителни искове, предоставени в полза на
кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е да
бъдат установени по съдебен ред съществуването или липсата на конкретно
задължение на длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл. 694
от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността /разглеждан от
друг състав на съда/, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под режима
на общия исков процес и по отношение на него важат правилата на състезателното
исково производство. Разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ въвежда изискването за
задължителното участие на синдика в това производство. Но в това производство
синдикът не участва като страна по материалното правоотношение. Законодателят е
предвидил задължителното участие на синдика в това производство не като
необходимост от защита на изразената от синдика позиция по приемане или
неприемане на вземането, а като необходимост от действие на синдика в защита на
общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и
конституирането му в това исково производство е проявна форма на правомощието му
по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ - да уточнява кредиторите на длъжника. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, длъжникът, съответно неговите органи,
когато той е юридическо лице, извършват лично или чрез упълномощено от тях лице
всички процесуални действия в производството по иск по чл. 694 от ТЗ - т.е. - законът
предвижда самостоятелно участие на дружеството - длъжник, макар и с открито
производство или обявено в несъстоятелност. Именно то е страната по материалното
5
правоотношение, на която е осигурено и участието като страна в процеса и в този
смисъл - на страна, единствено разполагаща с правото да упражни правопогасяващото
възражение за погасяване на вземането по давност. Синдикът не е страна по
материалното правоотношение и в производството по иск по чл. 694 от ТЗ той не
упражнява представителните функции по чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ТЗ. В този смисъл
за него са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото -
признание или отказ от иска, както и да упражнява правата на страната по
материалното правоотношение - да упражнява като процесуален способ за защита
възражение за погасяване вземането по давност. Касае се за особен вид страна, със
специфично процесуално положение, несъвпадащо и с хипотезата на необходимо
другарство - допълнителен аргумент за липсата на процесуална възможност за синдика
да релевира възражение за погасяване вземането на длъжника по давност. Впрочем
това не би могло да бъде и основание за неприемане на вземането, доколкото според
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, тя е предоставена
като процесуален способ за защита на страната по материалното правоотношение в
исковото производство. Отчитайки тези аргументи настоящият съдебен състав
формира решаващ извод, че синдикът не разполага с процесуалната възможност в
исковото производство по чл. 694 от ТЗ /в което производство е законово осигурено
правото на участие на длъжника в самостоятелно качество/, да въвежда възражение за
погасяване вземането на дадения кредитор към длъжника по давност. Следователно
макар и синдикът да се е позовал на изтекла давност спрямо предявеното за
установяване по реда на чл. 694 ТЗ парично вземане, предвид липсващата за него
легитимация да упражнява подобна защита самостоятелно и извън волята на длъжника,
то не следва направеното възражение да бъде обсъждано по същество, а именно дали е
започнала, изтекла, съответно спирана или прекъсвана давност спрямо парично
вземане в размер на сумата от 50 000 лв. заявено от Ф. „И.И.П.И.“, чиято изискуемост е
настъпила на 01.01.2015 г., съответно да се прави преценка на доказателствата
ангажирани от страните с оглед разкриване или опровергаване на тези характеристики
на вземането.
Това правно положение в материалните отношения създадени между длъжника -„К.“
ООД /н./ и кредиторът Ф. „И.И.П.И.“ обуславя извод за основателност на предявения в
настоящото производство иск по чл. 694 ТЗ, като разгледаното и установено да
съществува по-горе парични вземания в размер на сумата от 50 000 лв. подлежи на
удовлетворяване в провежданото спрямо -„К.“ ООД /н./ производство по
несъстоятелност при ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
С оглед изхода на спора право за присъждане на разноски се поражда в полза
единствено за ищеца, но доколкото от същия няма ангажирани доказателства за
направени разходи по повод на участието му по делото пред настоящата инстанция, то
по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК разноски не следва да му се присъждат с акта по същество.
Неблагоприятният изход на делото за ответника го лишава от правото да получи
репарация на разходите си за участие по делото.
Съобразявайки разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ, че държавната такса се определя
върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася
предварително, то пренесено към настоящия спор това правило означава, че
държавната такса, която се формира относно материалния интерес отнасящ се до
уважените искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ възлиза на сумата от 500,00 лв. Тя следва да
се понесе от ответната страна, за която изходът на делото е изцяло неблагоприятен.
Така мотивиран, съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ф. „И.И.П.И.“, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „******* ап. 1, срещу „К.“ ООД- в
несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„*******“ № *******, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ съществуването на
парично вземане в размер на сумата от 50 000 лв. – съставляващо част от подлежаща на
връщане сума платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от
24.02.2009 г. между „К.“ ООД и „Е.АД и допълнително споразумение към него от
23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори
за цесия от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ в провежданото производството по несъстоятелност спрямо – „К.“
ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *******.
ОСЪЖДА „К.“ ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „*******“ № *******, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер на 500,00 лв.,
която съставлява държавна такса за разглеждане на предявените искове в настоящото
производство и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността на „К.“ ООД- в
несъстоятелност, с ЕИК *******
Решението е постановено при участието на синдика на „К.“ ООД- в несъстоятелност,
с ЕИК *******, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7