РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214 / 2.2.2022г.
гр. Пазарджик 02.02.2022год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ :
Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №822 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
1. Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК.
2. Образувано е по молба на „Пента България“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, районен Одесос, бул. „Мария
Луиза“ №24А, вх. А, ет. 1, ап. 2, с искане постановеното по делото Решение № 13
от 10.01.2022г., да бъде изменено, в частта за разноските, като бъде отменен
диспозитива с който „Пента България“ООД, е осъдено да заплати на Община Батак,
сумата от 975,50лв., представляваща извършени от ответника разноски по
производството и
ответника да бъде осъден да заплати пълния размер на извършените разноски от
дружеството.
3. Твърди
се, че в случая в подадената от дружеството жалба и по точно на страница първа
от същата, както и в петитума ѝ „….подробно се описва,
че предмет на настоящото обжалване е неотменената част от акта. Същото беше
потвърдено и в протокола от о.с.з., проведено на 01.10.2020 г. Съдът не е
следвало да образува дело за необжалваемата част. Той обаче образува дело по
необжалвана от нас част на АУЗ, след което го прекратява и присъжда разноски на
ответника. Ако е имало нужда от някакво прекратяване, то с оглед засилената
роля на служебното начало това е следвало да стане в самото начало на процеса,
а не с постановяването на решението….“.
Поддържа се също така, че ответника има право на
разноски при отхвърлен иск на жалбоподателя или при прекратяване на делото само
когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По аргумент от
противното, той няма право на същите, когато е дал такъв повод, както е в
конкретния случая. В този контекст се поддържа, че Решение № 1 от 23.06.2020 г.
на Началник Отдел „Обща администрация“
при Община Батак е неясно и неконкретно, което е затруднило жалбоподателя да
определи, каква част от същото следва да се обжалва.
Според молителя, в случая дружеството ми е
спечелило делото, а е осъдено да заплаща разноски без да е станало причина за
завеждане на делото и без да има каквото и да е неправомерно поведение, а напротив,
причината се крие в ответника и той следва да понесе отговорността за това свое
поведение.
4. В указания срок, ответния по молбата
административен орган, чрез процесуалният си представител е депозирал
становище, според което искането е неоснователно. Счита се, че в случая, както
с подаването на жалбата, така и в хода на процеса, дружеството е поддържало, че
обжалва изцяло Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
45-1 от 09.04.2020г. Възразява се, че
ответния административен орган не е дал повод с поведението си, дружеството да
счита, че процесния акт за установяване на задължения по декларация не е бил
частично отменен и че е следвало да обжалва същия изцяло по административен ред.
5.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
6. С
оглед твърденията на молителя, следва да се констатира, че на стр. осма от
жалбата с която е сезиран съда (л. 13 по делото), изрично заявеният петитум е следния : „…Предвид
гореизложеното, от името на представляваното от мен дружество, моля да отмените
в цялост АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ по чл.107, ал.З от ДОПК №
45-1/09.04.2020г., издаден от Стефка Георгиева - Главен експерт приходи, Звено
„Местни приходи“ при Община Батак, частично потвърден с Решение 1/23.06.2020г.
на Директор при дирекция „ОА“ при община Батак-Елена Веселинова Михайлова“.
В съдебно заседание на 01.10.2020 г.(л.553), след докладване на
правния спор от съда, в смисъл, че предмет на същия е оспорване изцяло на паричните
задължения предмет на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 45-1 от 09.04.2020г.,
пълномощника на дружеството е заявил, че това е правния спор и поддържа
жалбата.
Така възведения в производството правен спор, не
променян от страна на жалбоподателя нито посредством някаква конкретизация на
жалбата, нито посредством, нейното частично оттегляна. Каквито и да е искания в
тази насока не са отправяни до съда. Искане в тази насока не се съдържа и в
представеното по делото „ Допълнение към жалбата“(л. 621).
7. Според чл. 243, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ..
8. С оглед описаната на кратко фактология се
налага извода, че ответния административен орган, в случая не е дал повод за
оспорване изцяло на Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 45-1 от 09.04.2020г., доколкото същият е бил
обжалван от дружеството по административен ред и частично отменен с Решение № 1 от 23.06.2020 г. на Началник Отдел „Обща администрация“ при
Община Батак.
Дори за дружеството да не е било ясно, в каква част АУЗД е бил отменен по
административен ред, то би следвало да се посочи в жалбата и петитума да се
заяви под условие, че посредством съдебна експертиза, ще бъдат установени
фактите, въз основа на които, дружеството да конкретизира в необходимата
степен, частта от административния акт, която се обжалва по съдебен ред.
Независимо, че по делото бе назначена такава
съдебна експертиза, то дружеството не предприе каквито и да е процесуални
действия във връзка с корекция на първоначално заявеното искане, че Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 45-1 от 09.04.2020г. се оспорва изцяло. С такива възможности
дружеството разполагаше в хода на цялото съдебно производство, до приключване
на устните състезания по делото. При това положение, прекратяването на производството
от съда, независимо дали щеше да бъде предприето в хода на съдебното
производство(което пък, би лишило дружеството от възможността да направи
конкретизация и корекция на заявеното с жалбата искане) или пък с
постановяването на крайният съдебен акт, винаги щеше да има за последица
възлагане на съответната част от разноските на жалбоподателя, съразмерно на
недопустимата част от жалбата.
9. Това налага извода, че молбата с която е
сезиран съда е неоснователна. В случая, правилно в полза на ответния
административен орган са присъдени съответната част от разноските по делото.
Ето защо, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ Молбата на „Пента България“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, районен Одесос, бул.
„Мария Луиза“ №24А, вх. А, ет. 1, ап. 2, с искане постановеното по делото
Решение № 13 от 10.01.2022г., да бъде изменено, в частта за разноските, като
бъде отменен диспозитива с който „Пента България“ООД, е осъдено да заплати на
Община Батак, сумата от 975,50лв., представляваща извършени от ответника
разноски по производството и ответника да бъде осъден да заплати пълния размер
на извършените разноски от дружеството..
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването, пред Върховния
административен съд.
Административен съдия :/п/