Решение по дело №152/2025 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 810
Дата: 9 юли 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Красимира Селенова
Дело: 20257230700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 810

Смолян, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ИГНАТ КОЛЧЕВ
Членове: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА
КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА канд № 20257230600152 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ - [област] Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ТД НАП - [област] срещу Решение № 14/11.04.2025 г. на Районен съд - [община], постановено по АНД № 20255430200015/2025 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 785255-[рег. номер]/22.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - [област] в Централно управление на НАП. С цитираното НП на „Петрол“ АД, с ЕИК *, е наложено административно наказание &[Наименование]; имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел III б, т. 1, б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал. 4, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Твърди се в касационната жалба, че така постановеното решение на съда е незаконосъобразно, поради противоречие със закона - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Сочи, че нарушението е безспорно установено по време на извършената проверка, а и както сам съдът безспорно посочва ФУ не предоставя нужната информация на всеки 6 часа за определяне на наличното количество гориво, каквото е изискването съгласно посочените разпоредби. Твърди, че в закона, съответно наредбата не е посочено като изискване неподаването на информация да се дължи на неправомерно поведение от страна на лицето. Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието и че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на задължение, произтичащо от подзаконов нормативен акт. Отделно се сочи, че по делото не се доказва по безспорен начин, че неточността в отчитането на данните за наличните количества горива от обекта не се дължи на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя. От становището на сервизната фирма само е посочено, че неподаването се дължи на техническа причина, но какво е породило тази причина остана недоказано. От показанията на свидетеля, който работи в бензиностанцията е видно, че същият не е сигурен дали може да има човешко влияние върху това устройство. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя не е била ангажирана съдебно-техническа експертиза, която по категоричен начин да установи причината за неподаване на информация и дали това са дължи не неволно или виновно поведение на жалбоподателя. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ се иска в полза на НАП да бъде присъдено следващото се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на по 150 лв. за всяка инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява в с.з.

С писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата, излага подробни доводи и съображения в писмени бележки, и претендира за разноски.

Представителят на ОП - [област] със становище за основателност на жалбата с доводи, че целта на ЗДДС е осигури достоверни данни на органите на НАП.

Административният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата, изразени в съдебно заседание, в т.ч. на представителя на Окръжна прокуратура - [област] и след преценка на събраните по делото доказателства, направи следните изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна

С атакуваното решение е отменено НП №785255-[рег. номер]/22.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - [област], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Петрол“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел IIIб, т. 1, б. Е от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. Цитираното НП е издадено за това, че дружеството в проверявания обект чрез използваното ЕСФП не подава по установената дистанционна връзка данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично на всеки шест часа.

Посочено е в същото, че при извършена проверка на 14.03.2024 г. с начален час 11:20 ч. на търговски обект - бензиностанция 5311-Петрол, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Петрол“ АД с ЕИК *, при която установено, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, и във връзка с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, раздел III б, точка 1, буква „Е“, предложение последно, е констатирано извършеното нарушение, а именно - използваната в обекта ЕСФП не подава регулярно по установената дистанционна връзка данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично на всеки шест часа.

Като доказателство са приложени „Справка за регистрираните регулярни съобщения за налични количества горива, измерени от НИС за ЕСФП с [Наименование], за периода 08.03.2024г.-11.03.2024г., видно от която, за дата 09.03.2024 г. последно предадените данни от НИС за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа, са от 08:33 ч. Проверката в обекта е документирана с ПИП сер.АА № 0153269/14.03.2024 г., с който са изискани писмени обяснения документи от ЗЛ. Установено е, че на 21.03.2024 г. дружеството по ел.път представя писмено становище от сервизната организация, съгласно което на дата 09.03.24 г. не са формирани и изпратени съобщения в НАП на всеки шест часа, като тава е документирано с Протокол обр. кд 73 сер. АА №1908131/21.03.20 24 г. За констатираното нарушение АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, което е документирано с Протокол кд 73 № 1917616/26.04.2024 г. Посочена е датата, на която нарушението е извършено на 08.03.2024 г. и е констатирано и документирано с Протокол обр. кд 73 сер. АА №1908131/21.03.2024 г. както и че са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

За да отмени НП, съдът е приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че за периода от 09.03.2024 г.от 12 до 18 ч. до датата на проверката /14.03.2024 г./ в търговския обект са извършвани продажби на гориво в периода 08.03.2024 г. - 11.03.2024 г., но последно предадените данни от НИС за наличните количества горива в обекта, автоматично подавани на всеки шест часа, от дата 09.03.2024 г. са в 08.33 часа, но от изложеното в наказателното постановление съдържание липсват обстоятелства, които да обосновават обективната отговорност на санкционираното дружество.

По този повод е приел, че не е установено нивомерната система да е манипулирана чрез външно въздействие, а категорично е отречено наличието на възможност за лицето, което въвежда данните да разбере, че те не са постъпили в НАП по дистанционната връзка, като в тази връзка са дадените показания от св. Б.. Също така, от изразеното становище от обслужващата фирма Т. С. С. ЕООД е видно, че данните от НИС за наличните количества горива автоматично подавани на всеки шест часа се формират и изпращат при наличие на изправна връзка към сървъра на НАП, като на процесната дата поради технически комуникационен проблем в часа, в който е трябвало да се генерират съобщения подавани на всеки шест часа с данни от НИС, такива не са формирани и не са изпратени. Взел е предвид и че от страна на НАП служителите са констатирали пропуска по-късно, не на място при посещение на обекта, а при направена справка в информационните масиви на НАП, което отново води до извод, че на място пропускът не е могъл да бъде установен и от самите проверяващи. При това положение неправилно проверяващите са приели, че непредаването на данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива е следствие от неспазване на реда или начина на подаване на данни към НАП, тъй като очевидно причината за неподаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП не се свързва с неправомерно поведение на търговеца, а е от обективен характер.

С оглед изложеното е приел, че от страна на търговеца не е извършено вмененото му нарушение на данъчното законодателство на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел IIIб, т. 1, б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, при което наказателното постановление е необосновано и неправилно.

Съдът намира решението за правилно, като изцяло споделя изводите на МРС за липса на безспорна установеност на нарушението и не намира за необходимо да ги повтаря с оглед възможността по чл. 221, ал. 1 от АПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - Фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1.

Съгласно разпоредбата на Приложение № 1, Раздел IIIб, точка 1, буква „Е“ от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа.

От установеното по време на извършената проверка, показанията на актосъставителя по време на разпита в съдебно заседание, съдът правилно е установил, че ФУ не предоставя нужната информация на всеки 6 часа за определяне на наличното количество гориво, но също така е обосновал и липсата на възможност за лицето, което въвежда данните да разбере, че те не са постъпили в НАП по дистанционната връзка, като в този смисъл не са налице доказателства на наказващия орган, оборващи този извод. По този повод е и извода, че и самите проверяващи не са могли да установят това непосредствено при самата проверка.

Неоснователни са твърденията, че след като в закона, съответно наредбата не е посочено, като изискване неподаването на информация да се дължи на неправомерно поведение от страна на лицето, то нарушението е безспорно установено с оглед бездействието на ответника по касация.

Съдът не споделя доводите, че неподаването на данни, без да са установени причините за това и следващите се действия на задълженото лице да предотврати или отстрани това, вкл. какъв е реда и начина да бъде осъществено, винаги следва да се вмени като нарушение.

По този повод, не може да бъде споделен доводът, че в този случай изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие - неизпълнение на задължение, произтичащо от подзаконов нормативен акт, което в случая е нарушение, без да се сочи, как точно е следвало да бъде изпълнено това задължение, съответно обстоятелствата, които са зависели от волята на задълженото лице.

Неподаването на данни е могло да бъде установено и в реално време на всеки 6 часа от проверяващите, но това не е направено в продължение на няколко дни, при което не е изяснено от наказващия орган и реда и начина по който е следвало да бъде съблюдавано наличието на подадени данни от нивомерната система в обекта и от самото дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приел, че от доказателствата по делото и от твърденията на административно наказващия орган не се установява наличието на подадени данни от нивомерната система в обекта, да е по вина или след намесата на търговеца, както и че в НП не се сочат обстоятелствата, въз основа на които, следва да се приеме, че в случая дружеството е осъществило соченото наказание, като не е изпълнило конкретно определени задължения във връзка с организирането на подаването на данни и съответно съставляващи неговото противоправно поведение по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел IIIб, т. 1, б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. Не са посочени конкретните действия относно поддържането на Фискалните устройства, така, че да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1, като не са установени и на кои точно функционалните изисквания поддържаното ФУ не отговаря и съответно, как това би могло да се вмени във вина на търговеца. Предвид изложеното от описаната в протокола за извършена проверка фактическа и документална проверка не се установяват действията на търговеца, които са причинили неподаването на данни.

С оглед на изложеното, съдът правилно е констатирал, че неправилно наказващият орган е приел, че е налице противоправно поведение смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с Приложение № 1, раздел III б, т. 1, б. Е от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал. 4, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за да се наложи санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което съдът счита, че атакуваното решение като правилно и обосновано.

Мотивиран така, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/11.04.2025 г. на Районен съд - [община], постановено по АНД № 20255430200015/2025 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:  
Членове: