РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102460 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от С.С.
Д., ЕГН: ********** от гр.П.*** с пълномощник: адв. М.И. – САК, със
съдебен адрес и ел.поща: гр.С.***: против Община Созопол, адрес:
гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2, представлявана от Т.Й.Я. - кмет.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 16.08.2020г.
в тъмната част на деня, докато ищецът слизал по стълби, находящи се на
ул.“Републиканска“ към ул.“Черно море“, започващи от офис на Банка, при
слизане от последното стъпало пропаднал в дупка, в следствие на което
усетил подуване и болка в десен крак в областта на глезена. При преглед в
УМБАЛ Бургас били установени скъсани връзки и му поставили шина. Два
дни по-късно, при преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ констатирали
навяхване и разтягане на ставни връзки и пукване на костта на фибулата
/външния глезен/.
Ищецът твърди, че Община Созопол носи отговорност за случилото се
поради това, че с бездействието си от страна на лицата, на които е възложена
дейността по поддръжка и обезопасяване на пешеходни зони, носи
отговорност за претърпените от него неимуществени вреди. Като собственик
1
на общинските пътища и улици и пътните съоръжения и принадлежности към
тях, тя е задължена по силата на закона да осигури поддържането им в
изправност. Уличната настилка е собственост на ответната Община Созопол,
поради което като собственик на общинските пътища, улици, пътни
съоръжения и принадлежности към тях е задължена по силата на закона да
осигури поддържането им в изправност.
Между причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания при пропадането в дупка поради противоправното
бездействие на Община Созопол за осигуряване безопасността на този вид
пътни участъци,се твърди, че съществува пряка причинна връзка.
Община Созопол не е изпълнила задължението си и е нарушила
общоприетите правила за обезопасяване на такива дупки, като е допуснала, тя
да е открита - основание по чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден на основание чл.49 вр. чл.52 ЗЗД Община Созопол, да му заплати
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 7 000
лева /седем хиляди / за претърпени болки страдания, неудобства и стрес,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта 16.08.2020 година , до
окончателното им плащане.Претендира разноски. Към молбата си прилага
писмени доказателства. Ангажира и гласни доказателства.Иска се допускане
на СМЕ.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Твърди неоснователност на иска, липса на противоправно поведение.
Твърди се недоказаност на обстоятелствата, като се излагат и сочат
противоречия във фактите. Не е налице причинна връзка. При евентуалност
се твърди съпричиняване. Отправят се въпроси към евентуално допуснатата
експертиза. Иска се разпит на свидетел.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че вечерта на 15 срещу 16.08.2020г. около
0:00часа, слизайки по стълбите от ул. „Републиканска“ в гр. Созопол към ул.
„Черно море“ и крайбрежната алея, с ищеца е настъпил инцидент, като от
2
последното стъпало е стъпил накриво в неравност на уличната настилка и е
навехнал глезена си. Това се установява от приложените към исковата молба
2 броя листи за преглед на пациент – от Спешно отделение към УМБАЛ – гр.
Бургас и от Спешен кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – гр. София. От прегледите и от двете болници е поставена
основна диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена.
От заключението на ВЛ по назначената съдебномедицинска експертиза,
което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно, е видно, че такъв вид травма може да се получи както при
пропадане в дупка, така и при стъпване накриво, без пропадане в дупка.
Отразено е, че срокът за възстановяване е за около 25-30 дни, а
имобилизацията – за около 10-25 дни и че при пълно възстановяване не би
следвало да се развиват неблагоприятни последици за в бъдеще.
Констатирано е, че при такъв вид травма е възможно самостоятелно
предвижване и обслужване.
Изводите на вещото лице контрастират с изложеното в исковата молба
и с показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел Кристиян К..
Последният твърди, че ищецът С.Д. е бил с поставена шина – ботуш в
продължение на шест седмици, че и към момента не се е възстановил, защото
продължава да изпитва болка. Съдът не кредитира показанията на св. К. в
тази част, в която се разминават с изложеното в заключението на вещото
лице. Отчита се и обстоятелството, че К. е дългогодишен приятел и
съквартирант на ищеца, поради което е възможна заинтересованост от изхода
на спора в полза на С.Д..
По делото е изслушан и свидетелят И.К.. От неговите показания се
установява, че тази улица е пряка връзка между Новия и Стария град , поради
което е изключително натоварена пешеходна връзка. На Костов не му е
известно там да са ставали и други инциденти, причинени от денивелация на
алеята.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава
своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно,
противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
3
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени
средства следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно
следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът
да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно
доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за
релевантните факти. В конкретния случай по делото не се приобщиха
доказателства за основния елемент от състава на института на непозволено
увреждане, а именно противоправно действие или бездействие на служители
на ответната страна. Настилката на алеите в Стария град на Созопол е от
каменни плочи /видно от представените с исковата молба снимки/, поради
което е нормално по нея да има неравности. По делото остана недоказано
наличието на дупка с размери 6-7 см на процесното място. Според разпитания
в процеса свидетел И.К., който често минава по този маршрут, няма дълбоки
дупки, в които човек може да падне и се касае за денивелация от около 2 см.
Задължителен елемент на фактическия състав е причинната връзка,
която не се предполага, а следва да се докаже. Спорен по делото е въпроса за
причинната връзка между това, че ответната община е възложила на неин
служител някаква работа, че лицето е извършило или неизвършило
възложената работа и вследствие изпълнението или неизпълнението на
последната са настъпили вреди, за които отговаря Община Созопол. По
делото, в тази връзка, не се представиха писмени и гласни доказателства, от
които да се установи, че на процесното място има дълбока дупка, че Община
Созопол е възложила на неин служител да поправи настилката и че в
резултат именно на бездействието на изпълнителя при преминаването на
ищеца през нея е настъпил вредоносния резултат. От представените
амбулаторни листи от Спешно отделение – Бургас и Спешен кабинет по
ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София се
установи вредоносния резултат, но не се установи с категоричност механизма
на настъпване на вредата. ВЛ по СМЕ в съдебно заседание заяви, че
4
увреждането може да се получи както при равен терен, така и при неравен и
механизмът за настъпване на вредата е един и същ.
Бургаският районен съд приема, че увреждането на С.Д. е в резултат
на разсеяност и несъобразяване с намалената поради нощния час видимост.
Не се доказва причинната връзка между резултата и поведението на
ответника.Същият е следвало да отчете вида и състоянието на пътната
настилка и да съобрази поведението си при слизането по стълбите. По делото
не се доказа твърдяната в исковата молба неосветеност на улицата. Даже
напротив, от показанията на св. К. се установява, че участъка всъщност е бил
добре осветен и са били направени снимки направени непосредствено след
инцидента, мястото изглежда достатъчно осветено. Установи се, че ищецът се
е движил по стълбите заедно с още 7 души, за които няма данни да са
претърпели подобен род инциденти. Д. е утежнил здравословното си
състояние, поради неспазване на лекарските предписания, наложени от
лекуващите го лекари в гр. Бургас и гр. София. Установи се от представените
листи за преглед на пациент, че на ищеца е поставена диагноза навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена и е предписано поставяне на шина за
обездвижване на глезена. Според показанията на св. К., шина не е поставена
на 16.08.2020г. в болницата в гр.Бургас, а едва след прибирането на ищеца в
гр. София, на 18.08.2020г., т.е. 3 дни след инцидента. През тези 3 дни
глезенът е трябвало да бъде обездвижен, а крака е трябвало да се държи
нависоко, за да не оттича. В тази връзка са и изводите на ВЛ по СМЕ, което
заявява в съдебно заседание, че не е желателно стъпването на увредения крак
препоръките на лекарите е трябвало задължително да се спазват.
По делото останаха недоказани и твърдените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, силен стрес, претърпени
неудобства, които да са в резултата на противоправно поведение на
ответника. Не се установи за какъв период от време Д. е търпял болки и
страдания, тъй като е налице противоречие в изложеното в исковата молба и
показанията, дадени от св. К.. В обстоятелствената част на исковата молба е
описано, че ищецът е носил шината на глезена си в продължение на месец, а
5
според свидетеля този период е бил 6 месеца. Според заключението на
вещото лице такъв род травми изискват около 10-15 дни обездвижване на
глезена и 25-30 дни за цялостно възстановяване при нормален оздравителен
процес, след което настъпва пълно възстановяване и не се очакват
неблагоприятни последици за в бъдеще. Последното контрастира с
твърденията в исковата молба и тези на свидетеля К., според които ищецът и
до настоящият момент не се е възстановил от травмата и изпитва болка.
Налице е и противоречие във връзка с твърденията на ищеца, че е бил
затруднен в ежедневното си обслужване и е имал нужда от чужда помощ. В
СМЕ е посочено, че при този вид травма е възможно самостоятелно
предвижване и обслужване. Също така не бяха ангажирани доказателства в
подкрепа на твърденията, че ищецът е провел процедура по рехабилитация.
Бургаски районен съд с оглед неоснователността им отхвърля исковете
на С.Д., заявени и на двете правни основания - чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД
против ответната община за ангажиране на отговорността й за обезщетяване
за претърпените от него неимуществени вреди от пропадане в дупка при
слизане по стълби на улица в гр. Созопол. В гореизложения смисъл за
отговорността по чл.49 ЗЗД се е произнесъл и ВКС на РБ в задължителната
си за съдилищата съдебна практика - Постановление № 9 от 29.12.1966 г. на
Пленума на ВС и постановеното на осн.чл.290 ГПК Решение № 565 от
19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 94/2008 г., III г. о., ГК.
С оглед изложеното, на увреденото лице не се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, тъй като не е осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че с оглед
неоснователността на главните искове следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за заплащане на законна лихва.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3, ответникът има
право на разноски. Претендират се 840 лева /с ДДС/ възнаграждение за
6
защита и съдействие от един адвокат. В тежест на ищеца следва да се възложи
сумата в размер на 840.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С. Д., ЕГН: от гр.П.***, със съдебен
адрес: гр. С. против Община Созопол, адрес: гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
представлявана от кмета Т.Й.Я. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр.
чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата 7000 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК С.С. Д., ЕГН: от гр.П.***, със
съдебен адрес: гр. С. да заплати на Община Созопол, адрес: гр.Созопол,
пл.“Хан Крум“ №2, представлявана от кмета Т.Й.Я. сумата 840 /осемстотин и
четиридесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаски Окръжен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7