Решение по дело №11045/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2979
Дата: 3 юли 2015 г. (в сила от 30 юли 2015 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20143110111045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2014 г.

Съдържание на акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                           № 2979/03.07.2015г.

 

                        

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично съдебно заседание на трети  юли  през две хиляди и  петнадесета     година, в състав:

                                    

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.

 

при секретаря  Г.Д.   като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11045  по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявеният  иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 ал. 1 от СК. Ищцата претендира от съда да прекрати гражданския  брак, сключен  между нея  и ответника  на 22.11.2002г., поради настъпило в брачните отношения между страните, дълбоко и непоправимо разстройство. Излага, че  с ответника  имат  родени от брака две деца: М. Л. П., ЕГН ********** и Г. Л.П., ЕГН **********. Сочи , че в началото отношенията между съпрузите са нормални. В последствие сочи, че ответникът започва да демонстрира противоположни  на съпругата схващания за семейството, семейните му задължения и  различна ценностна система, несъвместима и противоречива с разбиранията на съпругата . Известно време след сключване на брака Л. нарушава и задължението за съпружеска вярност. Той има извънбрачна връзка и въпреки уверенията, че ще престане, същата съществува и след задържането на ищеца в следствения арест през 2012год.

Не оспорва, че през месец юли 2014год. напуска семейното жилище в *, но твърди, че не е по собствено желание, а тъй като е била изгонена от ответникът и майка му, заедно с децата.

Твърди, че скандалите в семейството са били ежедневие, повече от година живели без ток. Липсата на ток, възпрепятствала възможността на децата да подготвят домашните си. Ответникът напускал семейното жилище и с дни не се прибирал, без да дава обяснения за отсъствията си. Имал извънбрачни връзки, не работел и не осигурявал доходи за семейството, за да може същото да поддържа нормален начин на живот. През целия им съвместен живот единствения в семейството, който работел и осигурявал средствата необходими за издръжката на семейството била съпругата.

Поради изложеното моли брака да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен .  Моли съда да прекрати брака по вина на съпруга. Предявява и небрачни искове, с които претендира: Да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца. За бащата и децата да бъде определен следния режим на лични отношения: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Претендира бащата да бъде осъден да плаща в полза на децата месечна издръжка в размер от 100лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда и издръжка за всяко едно от децата в същия размер за една година назад. Претендира след развода да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в *. 

В срока за отговор, ответникът не депозира отговор на насрещния иск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез адв. П. .  Поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, както и за  присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските .

         В съдебно заседание ответникът, чрез адв. И. , изразява становище по съществото на заявените искове в следния смисъл: По отношение предоставянето  на родителските права , неговият доверител е съгласен с така направеното искане от ищцата. По отношение на режима на свиждане също е съгласен с така определения режим. По отношение размера на издръжката , счита , че същият е в размера , който е предвиден от закона и може да бъде заплащан от неговия доверител . По отношение ползването на сем.жилище и разноските предоставя на съда. По отношение вината за разтрогване на брака , счита че към настоящия момент от събраните по делото доказателства не може по категоричен начин да се установи, че вина за разтрогване на брака има съпругът , предвид обстоятелството , че ищцата е напуснала семейното жилище и не са събрани преки доказателства за наличие на вина.  

         Контролиращата страна – ДСП град Варна, редовно призована не се явява , не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак / л.4/  на 28.11.2002год. , Л.Г.П.  и Д.  К.  П. сключват граждански брак пред длъжностно лице по гр.състояние при Община Провадия , за което обстоятелство е съставен акт за гр.брак №*.  След сключване на брака съпругата е  запазила  да носи фамилното име – П..  

         От приетото по делото удостоверение за раждане , издадено от Община Варна /л.5/  се установява , че детето Г. Л.П.  е родено на ***год. и негови родители са  Д.К.П. и Л.Г.П. .

От приетото по делото удостоверение за раждане , издадено от Община Варна /л.6/  се установява , че детето М. Л. П. е родено на ***год. и негови родители са Д.К.П. и Л.Г.П. .

Приета по делото е справка от Национална агенция за приходите , ТД Варна , относно данни за осигуряването по ЕГН на ответника Л.Г.П. за периода от 01.12.2002год. до 31.01.2014год.

От приетата по делото справка , издадена от Община Варна, Дирекция „МД” се установява , че в масивът на  „Местни данъци” община Варна към 22.05.2015год. има  деклариран имот на адрес: * от М. О.П. , ЕГН :********** с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 03161599/17.05.1998год.

В качеството  на  свидетели  по делото в полза на ищцовата страна  са разпитани  лицата : З. Р. К. –  майка  на ищцата, без дела със страните  и  О.Г.П.  – брат на ответника, без дела със страните.

В показанията си пред съда , св. З. Р. К.  излага следното : Л. и Д. се събират да живеят към края на 2002г. После се ражда  първото им  дете. Знае, че той е бил криминално проявен. 2005г. се ражда  и второто им дете. Помагали са с каквото могат , за  да живеят по-спокойно. През лятото на 2010г. случайно идва и разбира, че Д.  е изгонена от къщата, където живеят с двете деца. Проблемите им идват от това, че той не работи. След като се събират  2002г. две – три години работи, но после вече за него все няма работа, тази работа не харесва, онази не харесва. Дъщеря й работи. Не е било зет й съвсем да не е полагал грижи за децата, но ... един ден  работи, десет дена  не работи , а всичко в днешния живот  е скъпо. Първия път дъщеря й е изгонена 2010г., защото той си е намерил любовница. Разбира за любовницата, защото тук си имат  една малка къщичка и дъщеря й се е нанесла там заедно с децата. Там няма условия за живот и свидетелката  я уговаря, заради децата да се върне. Като са ходили в Провадия ответникът  си е признал, че той е виновен за раздялата.  От 2012г. той отново си има любовница и явно дъщеря й е разбрала. След първото изгонване 2010г. след три – четири месеца се събрат  по настояване на свидетелката  и нейната  майка. Живеят  заедно до 2012г., докато пак се разбира, че той има любовница. След като се разделят  дъщеря й се установява  на квартира. Майка му и той я изгонват с децата, тъй като се разбира, че работата с любовницата напредва и явно тя е поставила някакви условия. Изгонват дъщеря й и е на квартира от 2014 година, юни месец до сега. От  момента на изгонването й е имало и дрязги, имало е и добри моменти, но след като той не работи. Тя ходи  на работа и с децата се занимава. От дъщеря си знае , че зет й  има извънбрачна връзка и причината за изгонването на дъщеря й е тази връзка. С него не е разговаряла след като я изгонва. След 2012г. е ходила в дома на дъщеря си и зет си. Той я отбягва. Майка му живее в същото  домакинство. Тя и да не е съгласна с всичко това, той като е решил да прави така, тя не може да каже нищо. От миналата година юни месец дъщеря й е на квартира заедно с децата. Намира се към старата фабрика, близо до циганската махала. Децата са при нея, тя се грижи за тях сама. Лятото работи като камериерка, но сезона свършва. Работи в един магазин, но се налага да отива  на родителска среща за децата или нещо друго, когато е на работа и частникът я освобождава. В момента не работи. Те  плащат  наема за квартирата 200 лева. Децата издържа с почасова работа и те  помагат  с каквото могат.  Малкият е трети клас, голямата е в шести клас. Дъщеря й не работи от два месеца. Зет й не се грижи за семейството, за него винаги няма работа. Обещава да започне работа, все някой му обещава , но не започва. От там идват  проблемите.   В къщата на * последните две години и половина нямат ток. Майка му казва вие платете, но той като не работи ...

В показанията си пред съда св. О.Г.П. заявява следното: Брат е на ответника. Със съпругата си Д. не живеят заедно. Преди да се разделят живеят в къщата на майка му. Това е семейното им жилище и е напуснато от Д.. Семейното жилище е на три части, с два входа, има барче, като от едната страна от барчето има вход и се влиза в къщата. От другата страна на барчето също има вход. Три самостоятелни постройки са. Във всяка от постройките има баня, тоалет, спалня. Представлява три имота. Страните са живели  в единия, майка му в другия, той в третия. Той  живее в средата, а те са в долната част от дясната страна. Майка му и тя е по средата с една стая.  Там, където живее майка му има външна тоалетна с баня. Не е свързана със стаите. Майка му ползва външната тоалетна. Сина му в момента живее в този имот. Жилището, което ползват Л. и Д. е около 50 кв.м. Състои се от спалня, нещо като хол и антре. Не знае Л. къде живее. Самостоятелни санитарни помещения няма. Ползват външната тоалетна. Само в неговата  част има вътрешен санитарен възел. И трите постройки са собственост на майка му придобити по наследство от дядо му. Баща му е починал.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните правни изводи:  В   брачните отношения на съпрузите е настъпило   дълбоко и непоправимо разстройство . Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Брачните  отношения между съпрузите са влошени от дълги години . Съпругът не работи и не полага в достатъчност грижи за семейството . Последните две години, преди ищцата да напусне семейното жилище нямат ток. За разстройството на брачните отношение съдействат и извънбрачните връзки  на ответника, които принуждават ищцата да напуска семейното жилище. При последната извънбрачна връзка , ищцата е изгонена от семейното жилище , което е и причината за напускането й от семейното жилище. Още преди напускане на семейното жилище отношенията между съпрузите не са изпълнени със съдържанието , давано от закона и морала. След напускане на семейното жилище връзката между съпрузите и напълно прекъсната. За гореизложените изводи съдът дава вяра на показанията на св. З. Р. К., тъй като същата , като майка на ищцата има преки и непосредствени впечатления от семейния живот на страните  и тези показания не са опровергани по никакъв начин от ответника.   

           Така доказаното от страна на ищцата състояние на брачната връзка говори , че бракът между страните  се  явява изчерпан от съдържанието по смисъла на закона и морала , връзката между съпрузите е прекъсната  напълно, без нужда от същата за съпрузите, децата и обществото. Ето защо съдът приема, че  бракът претендиран за прекратяване с развод  не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание , съдът да приеме, че съществува формално и искането за неговото прекратяване на основание чл.49,ал.1 от СК , като основателно , следва да се уважи.

         Законовата уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. Причина за разстройството на брачните отношения на страните е продължително проявяваното безотговорно отношение на ответника към издръжката на семейството и извънбрачните връзки , които създава. Ответникът не работи постоянно и не внася средства за издръжката на домакинството . Средствата , които ищцата внася са в недостатъчност , предвид на което семейството е без ток две години. Липсата на ток се отразява негативно на семейния живот на страните , тъй като е затруднено осъществяването на елементарни битови нужди на членовете от семейството и особено затруднено отглеждането на децата. Създадена от ответника извънбрачна връзка провокира ищцата  през 2010год. да напусне семейното жилище , но в интерес на децата и под въздействия на майки си и баба си , ищцата се връща в семейното жилище. Въпреки признанията на ответника за връзката през 2010год. , той не коригира своето поведение и създава последваща извънбрачна връзка  през 2012год. , като извънбрачната връзка от 2014год.  е причина ищцата да бъде изгонена от семейното жилище.  Предвид на това съдът приема , че ответникът  е съпругът  , който с поведението си е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. Вземайки предвид изложеното , на основани чл.49, ал.3 от СК,  виновността за разстройството на брака , следва да бъде обявена за  ответника .

По отношение предявения  от ищцата   небрачен  иск , относно упражняването на родителските права по отношение на родените   от брака деца съдът намира следното: Спор между страните , относно упражняването на родителските права по отношение на родените   от брака деца  няма. Безспорно в хода на производството се установи, че децата живеят при своята майка , като след напускане на семейното жилище са установени с майка си на квартира. С доходите , които получава от временната си трудова заетост и с помощта на родителите си , след фактическата раздяла на съпрузите през юни 2014год., ищцата се справя с отглеждането , които след фактическата раздяла на родителите си са установени да живеят при своята майка  , която полага ефективно  преките  грижи за отглеждането  и  възпитанието им. Предвид на това , настоящия съдебен състав намира, че интереса на децата ще бъде максимално защитен , като родителските права бъдат предоставени на майката. С упражняването на родителските права от майката ще се обезпечи нормалното и спокойно отглеждане и възпитание на децата.  Ето защо предявеният от ищцата небрачен иск за родителски права по отношение на децата  Габриел  и Мадлен  , следва да се уважи.  За ответника  следва да се определи режим на лични отношения . Предлагания от ищцата режим на лични отношения не се оспорва от ответника , предвид на което и с оглед възрастта на децата , съдът намира за адекватен следния режим на лични отношения : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение на претендираната в полза на децата издръжка: По отношение претендираната издръжка , съдът намира , че такава следва да се присъди за ответника в полза на децата . Установи се по делото, че родителите на децата не  са трудово заети постоянно , като по делото няма доказателства , относно месечни трудови доходи , които същите реализират.  Независимо от това и двамата родители са трудоспособни и императивно задължени в закона да издържат своите деца. Отчитайки възрастта на децата , границите на минимално и максимално определената издръжка за непълнолетни , както и признанието на проц.представител на ответника , относно размера на претендираната издръжка , съдът намира , че ответникът следва да заплаща в полза на всяко едно от децата месечна издръжка в размер от 100лв., считано от датата на предявяване на иска -16.10.2014год. с падеж до пето число на месеца за който се дължи , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение или прекратяване.

По отношение на издръжката за минало време – една година назад от завеждане на иска , т.е. от 16.10.2013год. , съдът намира следното: Няма спор между страните , а и от събраните в хода на производството по делото доказателства се установява, че родителите на децата са във фактическа раздяла от месец юни 2014год. От този момент до датата на завеждане на иска  16.10.2014год. ответникът е задължен да плаща издръжка на децата , т.е. за всяка едно от децата ответника следва да заплаща месечна издръжка в размер от 100лв. за периода от м.юни 2014год. до 16.10.2014год. или в общ размер от 450лв. , като за разликата до претендираната от 16.10.2013год. до м.юни 2014год. месечна издръжка в размер от по 100лв. за всяко от децата искът следва да се отхвърли. Определената издръжка за минало време издръжка  е със законна лихва , считано от датата на подаване исковата молба в съда-16.10.2014год. до окончателното изплащане.  

По отношение на семейното жилище , съдът съобрази следното: Безспорно е обстоятелството , че семейното жилище на страните  е имот, находящ се в *.  Няма спор между страните, че семейното жилище на страните е собственост на трето лице – майката на ищцата. Ответникът не претендира ползване на семейното жилище. Родителските права съдът предоставя на майката , предвид на което за обезпечаване на тяхното отглеждане , следва да се уважи и искането на ищцата  за предоставяне на семейното жилище. Тъй като семейното жилище е на трето лице – родител на ответника  с оглед разпоредбата на чл.56, ал.3 от СК , следва да се предостави семейното жилище за ползване за една година, считано от датата на влизане на решението в сила.  

На  основание  чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК , съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329, ал.1  ГПК, същата е вносима от ответника  .  На основание чл.78,ал.6 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважения размер на исковете за издръжка . По исковете  за издръжка за минало време д.т. в общ размер от 36лв. и по исковете за издръжка в бъдещо време в общ размер от 288лв.

Следва да се уважи искането на ищцата за присъждане на сторените по делото разноски и такива следва да се присъдят в общ размер от 25лв. , изразяващи се в държавна такса за предявяване на насрещен иск  и държавна такса за два броя съд.удостоверение. Тези разноски са доказани , като реализирани от ищцата , предвид на което съдът ги присъжда.

Воден от горното, съдът

 

                            

 

 

 

 Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между   Л.Г.П. , ЕГН : **********  и  Д. К.П. , ЕГН : ********** , сключен  на  28.11.2002 год.  в община Провадия  с акт за граждански брак №*, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение родените  от брака между страните  деца  Г. Л.П. , ЕГН: ********** и М. Л. П. , ЕГН : ********** на майката Д. К.П. , ЕГН : ********** и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕ на децата при майката, на основание чл.59,ал.2 от СК. 

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Л.Г.П. , ЕГН : **********    с децата  М. Л. П., ЕГН ********** и Г. Л.П., ЕГН **********   ,  както следва : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 

  ОСЪЖДА  Л.Г.П. , ЕГН : **********   да заплаща месечна издръжка в полза на детето Г. Л.П. , ЕГН: ********** , действащо чрез законния си представител и майка  Д. К.П. , ЕГН : **********   в размер на 100лв. /сто  лева/,  и в полза на детето М. Л. П. , ЕГН : ********** , действащо чрез законния си представител и майка  Д. К.П. , ЕГН : **********  в размер на 100лв./сто  лева/, считано от 16.10.2014год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж  до пето  число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.59, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА  Л.Г.П. , ЕГН : **********   да заплаща месечна издръжка в полза на детето Г. Л.П. , ЕГН: ********** , действащо чрез законния си представител и майка  Д. К.П. , ЕГН : **********   в размер на 100лв. /сто  лева/ за периода от м.юни 2014год. до 16.10.2014год. или в общ размер от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ ,  и в полза на детето М. Л. П. , ЕГН : ********** , действащо чрез законния си представител и майка  Д. К.П. , ЕГН : **********  в размер на 100лв./сто  лева/, за периода от м.юни 2014год. до 16.10.2014год. или в общ размер от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ , считано от 16.10.2014год., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска – 16.10.2014год. до окончателното изплащане , на основание чл.149 от СК, като отхвърля исковете за останалия претендиран период от 16.10.2013 до м.юни 2014год.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Варна, ул.”Антон Страшимиров” №10, обособено , като самостоятелен имот от долна  , дясна страна в имота  за срок от една година , считано от влизане в сила на решението , на Д. К.П. , ЕГН : ********** , на основание   чл.56, ал.3 от СК.

 

 ОСЪЖДА Л.Г.П. , ЕГН : ********** с адрес: ***   да заплати в полза на ВРС  държавна такса за развод в размер на 50.00лв. /петдесет лева / на основание чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК   във  вр. чл.329 от ГПК, държавна такса за присъдената издръжка в бъдеще в размер от 288лв./двеста осемдесет и осем лева/, държавна такса за присъдената издръжка за минало време в размер от 36лв./тридесет и шест лева/, на основание чл.78,ал.6 от ГПК  и 5лв. /пет лева/ за служебно издаване на изп.лист.

 

    ОСЪЖДА Л.Г.П. , ЕГН : ********** с адрес: ***   да заплати  на Д.К.П. , ЕГН ********** с адрес: ***. * , сумата от 30лв./тридесет лева / сторени по делото разноски, на основание  чл.329, ал.1  ГПК

 

   

      РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен  срок , считан от  момента на съобщаването на страните, ведно с препис от същото.

 

 

  

 

Районен съдия: