№ 301
гр. Варна, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20243100900676 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Л. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: *****, чрез адв. Б. С., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, с която са предявени искове за осъждане на дружеството да
заплати на ищцата следните суми: 100000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
морални болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.10.2021 г. в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Княз Борис I“ и ул. „Македония“; 4114.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди за заплащане на болнично и
извънболнично лечение, както и закупуване на медицински изделия, в
резултат на същото ПТП; 12000.00 лева – обезщетение за пропуснати ползи
поР. невъзможност ищцата да упражнява трудова дейност за периода от
05.10.2021 г. до 06.10.2022 г., в резултат на произшествието; 20000.00 лева –
законна лихва върху сумите от 100000.00 лева, 4114.00 лева и 12000.00 лева за
периода от 04.10.2021 г. (дата на уведомяване на застрахователя за ПТП) до
датата на подаване на исковата молба - 02.12.2024 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2021 г. в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Княз Борис I“ и ул. „Македония“, при управление
на л.а. „Субару Импреза“, рег. № ******, виновният водач Р. Д. Д. блъска
1
пресичащата на сигнализирана пешеходна пътека Л. Н., в резултат на което
ищцата претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на горния край на тибията в дясно латерален кондил, дискретна
неразместена фрактура на главата на малкия пищял на десния крак /фибулата/,
контузия на главата – открита рана с дълбочина 2 мм и дължина 10 см рана на
носа. Посочено е, че с влязло в сила Определение № 876/22.12.2022 г.,
постановено по НОХД № 20223110205195/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, било одобрено от съда споразумение, с което водачът на
застрахованото МПС Р. Д. се признал за виновен за настъпването на ПТП, като
на основание чл.343г, вр.чл.343, ал.3, б. „а“, вр.чл.343, ал.1, б. „б“,вр.чл.343,
ал.1, вр.чл.343, ал.1, вр.чл.37, ал.1, т. 7 от НК, приема да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ от 5 месеца отложено с изпитателен срок от 3 години.
Ищцата твърди, че за л.а. марка „Субару", модел „ Импреза", рег. №
******, е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, учредено с полица с № 22/120002872878, сключена на
14.10.2020 г. с начална дата на покритие 14.10.2020 г. и дата на прекратяване
13.10.2021 г.
Ищцата излага, че предявила застрахователна претенция пред
ответното дружество с вх. № 066/31.03.2023 г., по която била образувана
преписка № 0000-1000-03-23-7256/03.04.2023 г. за изплащане на съответните
обезщетения. С писмо, изходящо от застрахователя, са предложени размери на
обезщетенията, както следва: 30000.00 лева за неимуществени вреди и 3060.00
лева за имуществени вреди. С оглед несъгласието с предложените от
застрахователя суми, ищцата е потърсила съдебна защита на правата си.
Посочва се в исковата молба, че след инцидента пострадалата откарана
в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна, където била подложена на съответни
прегледи и манипулации. Била й поставена диагноза „закрито счупване на
горния край на тибията в дясно /латерален кондил/, дискретна неразместена
фрактура на главата на малкия пищял на десния крак /фибула/, контузия на
главата“. Проведено било оперативно лечение с поставянето на метална
остеосинтеза. Състоянието на пострадалата обусловило нуждата от приемане
на допълнителни медикаменти. Понастоящем ищцата сочи, че състоянието й
се подобрявало, но придвижването й било затруднено, което наложило
оказването на помощ от нейни близки. Към настоящия момент болките не
били изчезнали напълно. Проведени били курсове по физиотерапия. ПоР.
натоварване на здравия си крайник, сочи, че се образували оттоци на същия.
Твърди, че изпитвала негативни емоции след инцидента, изразяващи се в
силен страх и притеснение, наложило посещаване на психолог. Случилото се
възпрепятствало пострадалата да полага труд повече от една година. Сочи, че
с освидетелстване на 28.04.2024 г. от ТЕЛК бил определен процент на
неработоспособност в размер на 51%. Моли се при определяне на размера на
обезщетението да се вземе предвид финансовата обстановка в страната и
нивото на инфлационните процеси. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло
исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, като твърди, че същата е нарушила разпоредбите на
2
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва твърденията на ищцата досежно
интензитета на болките и продължителността на възстановителния период.
Твърди, че липсвали твърдените от ищцата силен стрес и психически
дискомфорт. Оспорва датата, от която се претендира лихва за забава, като
твърди, че липсва уведомяване от страна застрахования водач, а подаденото
уведомление от ищцата е с дата 31.03.2023 г. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. В условията на евентуалност, отправя искане моли за
намаляване размерите на предявените искове. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова
молба, поР. което съдът не е предприел действия по последваща размяна на
книжа.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. Б. С.
поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание,
така и по размер, поР. което моли съда да ги уважи така, както са предявени.
Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото
лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда
презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-
следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
С Определение, обективирано в протокол № 876/22.12.2022 г. по
НОХД № 5195/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е било одобрено
споразумение, с което водачът на застрахованото МПС л.а. „Субару Импреза“,
рег. № ****** - Р. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 04.10.2021 г. гр.
Варна, при управление на лекия автомобил е нарушил правилата за движение
3
– чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, като с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. М. Н., изразяваща се
в закрито счупване на горния край на дясната тибия вдясно /латерален кондил/
и дискретна неразместена фрактура на главата на малкия пищял на десния
крак /фибулата/, обусловили трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период по-голям от един месец, като деянието е извършено
на пешеходна пътека, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„а“, вр.чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поР. което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, изтърпяването на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на
основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за
гражданския съд е установено обстоятелството, че Р. Д. Д. е извършил
посоченото в споразумението действие, като поведението му е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в
закона – чл. 119, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП задължения, нарушението на
които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от
закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението,
тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за
извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност.
Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в
резултат на това свое поведение Р. Д. Д. и причинил средна телесна повреда на
Л. М. Н.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под
извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на
престъплението, за което се налага наказанието. ПоР. това, в случаите, когато в
този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди,
констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са
задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по
отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди.
Налице е установено противоправно поведение от страна на Р. Д. Д. и
причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са
три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по
силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна
сила.
По делото е прието за безспорно установено между страните и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е
налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек
автомобил „Субару Импреза“ рег. № ******. Съществуването на
застрахователното правоотношение се установява и от обстоятелството, че
ответното дружество е образувало щета под № 0000-1000-03-23-
7256/03.04.2023 г., които факти също са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за
4
настъпилите при това ПТП вреди.
Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то
увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД за причинените му от Р. Д. Д. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ.
За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди е
изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Д.К.Х. и Б. В. Б.. От заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Б. М. и
инж. Й. Л. М., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че след произшествието на 04.10.2021 г. на Л. М. Н. е била оказана
медицинска помощ в ПСО на МБАЛ „Света Анна" – гр. Варна, като й е била
поставена ортеза на дясното коляно. В последствие в дома й състоянието й
постепенно се е влошило, като целият крак от коляното до глезена посиняло и
не можела да се движи. В следствие на това, на 18.10.2021 г. ищцата отново
била прегледана от ортопед, като от направените снимки се установило
счупване на десния голям пищял /тибия/. ПоР. това същата е била приета в
Ортопедията на МБАЛ „Света Анна“ за периода от 18.10.2021 г. до 27.10.2021
г. за оперативно лечение. Като резултат от ПТП-то, Л. М. Н. е получила
счупване на горния край на дясна тибия - голям пищял и счупване на
главичката на дясна фибула, обусловили трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от 30 дни. Проведено е оперативно лечение
като костните фрагменти са наместени и фиксирани с метал. Крайникът е бил
имобилизиран за 30-45 дни, като след това е започнала интензивна
рехабилитация. Обичайният срок за лечение е около 6 мес. В следствие на
получените фрактури, ищцата е търпяла болки и страдания, като поР.
вклиняването на костните фрагменти болките са по-слаби от счупване с
разместване на костните фрагменти, но в коляното се излива кръв от
фрактурата, която дразни вътрешната обвивка на ставата, в резултат на което
се увеличава вътреставната течност, появява се допълнителна болка, която се
усилва при опит за движение и стъпване. Общо възстановителния период е
около 6 месеца, за да може да ходи без помощно средство. Пълно
възстановяване е невъзможно поР. това, че фрактурните линии преминават
през ставния хрущял, той се уврежда и настъпват по-рано артрозни промени,
които могат да доведат до подмяна на ставата с изкуствена. При проведения
на 05.06.2025 г. медицинския преглед на ищцата, необходим за изготвянето на
експертизата, вещото лице е установило, че походката й е с леки накуцвания с
десния крак, без помощно средство. Дясната колянна област е с валгусно
изкривяване /ъгъл отворен навън, към фибулата/ от 12 градуса, по страничната
външна повърхност има оперативен белег с бледо розов цвят, дължина около
12 см и форма на разтегнато S. Движенията в дясната колянна става са
дефицит от 10 гр. на изправянето, а свиване в норма. Налице е хипотрофия на
5
бедрената мускулатура, а левият долен крайник е с 1-2 см по къс от протрузия
на ацетабулума. Това скъсяване обаче не е във връзка с процесното ПТП.
Валгусното изкривяване на оста на крайника е причинено от депресия на
латералното тибиално плато в резултат на колапс на счупените кости
гредички. Това състояние задълбочава артрозните промени и води до
интензивно амортизиране на ставата.
Констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се подкрепят от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.К.Х. и Б. В. Б.. От показанията на първата
свидетелка се установява, че след инцидента същата е пазарувала и е носела
продукти на ищцата, тъй като последната е била на легло. В последствие
ищцата е преминала на инвалидна количка, а след това се е придвижвала с
патерици и други помощни средства. Основната помощ свидетелката е
оказвала, докато ищцата е била на легло. В последствие свидетелката пак е
излизала с нея при рехабилитациите, на които ищцата е ходела. Това
придружаване се е налагало, защото ищцата се е страхувала да бъде сама,
което е налагало дори и на кратки разстояния същата да бъде с придружител.
Страхувала се е от движението по улиците от автомобилите, както и от това да
пресича сама. Към момента ищцата продължава да се страхува, като отказва
да се движи на оживени места и не може да се качва на автобуси.
Свидетелката е участвала в качването на ищцата на автобус, при което са я
вдигали на ръце, защото е нямала опора на крака, за да се качи на по-високо.
Според втория свидетел, към момента ищцата трудно се придвижва като
върви много внимателно, бавно и трудно се качва и слиза по стълби.
С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на
пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. В конкретния случай при определяне
размера на обезщетението следва бъде взето предвид, че в случая ищцата Л.
М. Н. е получила две счупвания – едното на горния край на дясна тибия, а
другото на главичката на дясна фибула, които са довели до трайно
затруднение на движенията й за период повече от 30 дни, като се е наложило и
оперативно лечение. В резултат на това, ищцата е изпитвала съществени
затруднения в ежедневието си и при задоволяване на собствените си нужди.
Като цяло възстановителния период е бил около 6 месеца, но и към настоящия
момент последствията от получените травми не са преминали, а и не се очаква
пълното им отшумяване. Увреждането е довело и до промени в начина, по
който ищцата се придвижва към настоящия момент /по-внимателно и по-
бавно от преди/. При това, с оглед възрастта, на която е била ищцата към
момента на настъпване на произшествието /60 години/, следва да се има
предвид, че последиците от произшествието ще бъдат търпяни за
продължителен период от време. Същевременно обаче следва да бъде
отчетено, че скъсяването на крайника на ищцата с 1-2 см. не е в следствие на
произшествието, поР. което и не следва да бъде вземано предвид при
определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди от
същото. С оглед на това, съобразявайки се с принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 70
000,00 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея
вследствие на ПТП-то неимуществени вреди, поР. което предявеният иск в
6
тази му част следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над
уважения до пълния претендиран такъв от 100 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени
вреди.
Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на
4114.00 лева, изразяващи се в разходи за заплащане на болнично и
извънболнично лечение, както и закупуване на медицински изделия, в
резултат на същото ПТП, за което по делото са представени доказателства.
Тези разходи, съгласно заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, са пряко свързани с
проведеното след ПТП-то лечение на ищцата, с изключение на разходите за
закупуване на ортопедичен матрак в размер на 214,80 лв. и механичен апарат
за измерване на кръвното налягане в размер на 37,50 лв. За тези суми искът в
тази му част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като за
останалата част от претенцията в размер от 3861,70 лв. искът следва да бъде
уважен, доколкото сумата представлява необходими разходи, свързан с
лечението, като извършването им е надлежно удостоверено с представените
по делото фактури и касови бонове към тях. Описаните разходи в общ размер
на 3861,70 лв. са в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата при
пътно-транспортното произшествие травматични увреждания, поР. което по
естеството си представляват имуществени вреди, които също подлежат на
обезщетяване от страна на застрахователя.
Освен това, ищцата претендира и сумата от 12000.00 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи поР. невъзможност ищцата
да упражнява трудова дейност за периода от 05.10.2021 г. до 06.10.2022 г., в
резултат на произшествието. По съществото си тази претенция представлява
обезщетение за пропуснати ползи, които съгласно ТР № 3/13.01.2023 г.,
постановено по тълк.дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС трябва да бъдат
доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
Във връзка с доказването на тази претенция са ангажирани показанията на
свидетелите Д.К.Х. и Б. В. Б.. Вторият свидетел сочи, че заедно с ищцата
работи в читалище „Варненски будители 1926“, като конкретно ищцата работи
като преподавател по музика. Според свидетеля се работи по часове, а не на
нормирано работно време, като самата тя преценява кои часове да поеме. В
началото след произшествието ищцата е поемала по-малко часове, а след това
нещата са се възстановили, както преди това, но свидетелят не може да каже
дали в същия обем. При тях всеки месец е бил различен сам за себе си. Според
първата свидетелка, ищцата не е работила една година след инцидента, тъй
като учениците били с голяма заетост, като приключвали по-късно часовете,
които продължавали дори до 19,30 ч. След произшествието, ищцата е имала
проблем с изкачването по стълбите, поР. което е трябвало да бъде светло, за да
се придвижва. Прибирала се е през оживени улици и е искала да се прибере по
светло, тъй като след произшествието се е страхувала да се прибира по тъмно
и да пресича улици. Според свидетелката, ищцата осъществява индивидуални
уроци, като няма проблем с децата, а е поемала по-малко ученици. Не е могла
да поеме ангажимент към по-далечното читалище, тъй като то било много
7
далече и придвижването й е било проблем. След произшествието ищцата е
поемала работа в читалището, което е по-близко до дома й.
От показанията на тези свидетели не може да бъде направен
категоричен извод, че в периода, предмет на претенцията за пропуснати ползи,
ищцата не е могла да осъществява извършваната от нея дейност в двете
читалища, както и че, ако има намаляване на броя на поеманите от нея
ученици, то се дължи единствено на пътно-транспортното произшествие, а не
на други причини, като например намаляване броя на желаещите се да се
обучават деца, съкращаване на определени програми в читалищата и други
такива. Както сочи свидетелят Б. Б., всеки месец при тях е различен в
сравнение с другия. С оглед на това, не може да бъде прието, че пропускането
на твърдените от ищцата ползи е доказано със сигурност, поР. което и
предявеният иск за обезщетяване на тези ползи е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е
основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Това възражение се основава на твърдението, че същата е нарушила
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е предприела пресичане на
пешеходната пътека без да се съобрази с приближаващите се ППС, ненужно е
удължила пътя и времето на пресичане и е навлязла внезапно на платното за
движение при ограничена видимост. Във връзка с това, от заключението на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че ищцата е пресичала бул. „Княз Борис I“ по пешеходна пътека
тип „зебра“, като се е придвижвала от ляво на дясно, при посока на
движението на л.а. „Субару Импреза“, рег. № ******, който е осъществявал
ляв завой от улица „Македония“ към бул. „Княз Борис I“. Ударът между
автомобила и пешеходката е настъпил на самата пешеходна пътека.
Произшествието е станало на 04.10.2021 г., т.е. след като с ДВ, бр. 9/2017 г. е
въведена нова ал. 5 на чл. 119 от ЗДвП, която е в сила от 26.01.2017 г. и
съгласно която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Предвид на времето на настъпване на ПТП-то, посочената
разпоредба е приложима и за процесния случай, като със задължителна и
обвързваща гражданския съд сила е установено, че водачът на застрахования
автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП,
което е довело до настъпване на произшествието. Именно тези нарушения на
водача на застрахования автомобил изключват съпричиняването от страна на
ищцата, което е независимо от това дали същата е допуснала нарушения, тъй
като нормата не поставя такова условие за липсата на съпричиняване. С оглед
на това, така определените обезщетения не следва да бъдат намалявани по
реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Върху така определените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ следва да бъде
8
присъдена и законната лихва за забава, считано от 31.03.2023 г. – датата, на
която застрахователя е уведомен за настъпилото застрахователно събитие до
окончателното изплащане, като за периода от 04.10.2021 г. до 31.03.2023 г.
искът за лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
И двете страни своевременно са претендирали присъждане на
разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи
размера на техните искания.
Ищцата претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 127 от делото/. Същата е
направила разноски в общ размер на 10090 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са представени надлежни доказателства за
извършването им.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в производство по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Съдът намира, че заплатеното на процесуалния представител на
ищцата адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано, тъй като
същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и на
осъществилите се в хода на производството процесуални действия, като не е
задължително същото да е непременно в минималния размер, определен в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., още повече, че в случая възнаграждението е
съобразено с този минимален размер. С оглед на това, направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в производството се преценява като
неоснователно.
Предвид на това и с оглед на уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъди сумата от 6418,39 лв. разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК
Видно от списъка по чл. 80 от ГПК /л. 130 от делото/, представен от
ответното дружество, последното претендира присъждане на съдебно-
деловодни разноски в размер общо на 1950,00 лв., от които 1500,00 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, 400,00 лв. изплатен
депозит на вещи лица и 50,00 лв. внесен депозит за свидетел. От тази сума
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 709,58 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса и
разноски по производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 3484,47 лв., от
които 2954,47 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху
размера на уважените искове и 530,00 лв. разноски за вещи лица от
бюджетните суми на съда, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Л.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: ******, чрез адв. Б.
С. от АК – гр. Шумен, сумата от 70 0000 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.10.2021
г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Княз Борис I“ и ул. „Македония“,
както и сумата от 3861,70 лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и един лева
и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
за заплащане на болнично и извънболнично лечение, както и закупуване на
медицински изделия, в резултат на същото ПТП, заедно със законната лихва
върху сумите, считано от 31.03.2023 г. – датата, на която застрахователя е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата
над уважените до пълните претендирани размери съответно от 100 000 лв. -
обезщетение за неимуществените вреди и от 4114 лв. - обезщетение за
имуществени вреди за заплащане на болнично и извънболнично лечение,
както и закупуване на медицински изделия, в резултат на същото ПТП, както
и за сумата от 12000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поР.
невъзможност ищцата да упражнява трудова дейност за периода от 05.10.2021
г. до 06.10.2022 г., в резултат на произшествието, както и за законна лихва за
забава за периода от 04.10.2021 г. до 31.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Л.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: ******, чрез адв. Б.
С. от АК – гр. Шумен, сумата от 6418,39 лв. /шест хиляди четиристотин и
осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 709,58 лв. /седемстотин и
девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметка на Варненския окръжен съд сумата от 3484,47 лв. /три хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща държавна такса и разноски за вещи лица от бюджета на съда,
ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11