№ 5146
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110158744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от АЛ. ИВ. П., ЕГН ********** срещу ИВ. В. П.,
ЕГН **********. Предявени са искове с правна квалификация чл. 144 от Семейния кодекс и
чл.149 СК в размер на 500 лв. - първоначална издръжка за пълнолетен учащ във висше
учебно заведение, считано от 11.10.2021 г., както и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
Ищцата АЛ. ИВ. П. твърди, че ответникът ИВ. В. П. е неин баща, като родителите ѝ са
разведени. Сочи, че е навършила пълнолетие, но продължава образованието си като
студентка в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Новогръцка
филология“, редовна форма на обучение. Излага доводи, че има нужда от издръжка, а няма
възможност да работи. Твърди, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер, тъй като е в работоспособна възраст и разполага с достатъчно
имущество. С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да ѝ заплаща месечна
издръжка в размер на 500 лева, считано от 11.10.2021 г. до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка от
просрочените месечни суми.
Ответникът ИВ. В. П. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба. Твърди,
че не разполага с достатъчно средства, за да заплаща издръжка на ищцата. Сочи, че живее
под наем с настоящата си съпруга и малолетния им син, който има здравословен проблем и
специални образователни потребности. Твърди, че ищцата разполага с достатъчно средства
за издръжката си, тъй като е работила в Кипър.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на
1
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от удостоверение за раждане № 498074 от 23.10.2001 г., издадено
от СО, район Искър се установява, че ищцата е родена на 07.10.2001 г. и че същата е дъщеря
на ответника ИВ. В. П.. Към датата на приключване на съдебното дирене не е навършила
двадесет и пет години. За релевантния период ищцата учи редовно във висше учебно
заведение – Софийски университет „Св. Климент Охредски“ (видно от удостоверение №
195/23.09.2021 г., л. 6 от делото), което обуславя нужди от средства за образование.
По делото са изискани справки от НОИ и НАП относно доходите на страните. Видно от
справката от НОИ (л. 47 от делото) ищцата е полагала труд по трудово правоотношение,
макар на непълно работно време (извод следващ от размера на посочения в справката
осигурителен доход, който е в по-нисък размер от минималния такъв за 8-часов работен ден)
от м. март 2021 г., включително и в месеците след като е приета да учи във висше учебно
заведение в редовна форма на обучение. Средномесечният осигурителен доход на ищцата за
периода м. 03.2021 г. – м. 01.2022 г. е в размер на 473,90 лв. От същата справка се
установява, че средномесечният осигурителен доход на ответника за 2021 г. е в размер на
813,22 лв. Ответникът не е декларирал доходи по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.
От удостоверение за семейно положение с изх. № 01/10.01.2022 г. се установява, че
ответникът има малолетен син. По делото са приети амбулаторни листове (л. 34 – 36 от
делото), от които се установява, че детето е диагностицирано с дерматит, както и със
смесени специфични разстройства в психологичното развитие. Детето посещава
логопедичен кабинет „Пъзел“, където с него се провеждат терапевтични сесии с логопед за
насърчаване на езиковото и когнитивното развитие (видно от служебна бележка с изх. №
8/14.01.2022 г., л. 25 от делото). Анализът на посочените доказателства, които са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, налага извода, че детето има здравословни
проблеми и специфични потребности.
От договор за наем на недвижим имот от 01.09.2021 г. се установява, че ответникът живее
под наем, като заплаща месечна наемна цена в размер на 200 лв. Следва да се отбележи, че
обстоятелството, че именно посоченият в договора адрес е този, на който живее ответникът,
не е спорен между страните, доколкото същият е посочен като адрес на ответника от ищцата
в исковата молба. По делото са представени разписки за платен наем за месеците септември
2021 г. – януари 2022 г., както и за заплатена електроенергия. Предвид гореизложеното
неоснователни са твърденията на ищцовата страна за неистинност на представения договор
за наем.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Задължение на родителя е да дава издръжка на пълнолетното си дете до навършване на 20,
съответно 25 годишна възраст, когато учи в средно, полувисше или висше учебно заведение.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето
продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се
2
издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на
живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането ѝ няма да създаде особени затруднения за родителите /Решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК/.
В конкретния случай от представените по делото доказателства се установи, че ответникът е
баща на ищцата и че последната е пълнолетен учащ, ненавършил 25-годишна възраст.
Висшето си образование А.П. е записала в Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
специалност „Новогръцка филология“, редовна форма на обучение. С оглед ангажираността
ѝ в университета, същата не може да работи на пълен работен ден и да реализира доходи в
значителен обем. Установи се обаче, че въпреки учебните си ангажименти ищцата полага
труд по трудово правоотношение, макар и на непълен работен ден и получава доходи. По
делото се доказа, че ответникът е в работоспособна възраст, като същият реализира месечен
доход близък до минималния за страната и живее под наем. И.П. има и друго дете, което е
малолетно и както беше установено има здравословни проблеми и специални потребности.
За да се гарантира нормалното развитие на малолетния син на ответника, се налага
извършването на допълнителни разходи от страна на родителите му, които имат
задължението да се грижат за физическото, умственото и социалното развитие на детето.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). По делото не беше установено нуждата от издръжка на малолетния
син на ответника да е задоволена изцяло по начин различен от предоставянето на финансови
средства от страна на родителите му.
Установи се, че ищцата може да се издържа, тъй като е полагала труд.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетно дете, продължаващо своето
обучение, не е безусловно - съгласно чл. 144 СК г. тази издръжка се дължи, ако не
представлява особено затруднение за родителя. По делото не беше доказана втората
кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото на издръжка, а именно
ответникът да има възможност да я дава без особени затруднения. Установи се, че И.П.
3
получава трудов доход близък до минималния за страната, живее под наем и има
задължение да дава издръжка на малолетния си син, който има здравословни проблеми и
специални потребности - състояния предполагащи нужда от повече средства за лечение и
преодоляване на затрудненията в развитието. Ето защо съдът намира, че не са налице
визираните в чл. 144 СК предпоставки, поради което исковата молба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, който не претендира
такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АЛ. ИВ. П., ЕГН ********** срещу ИВ. В. П., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 144 СК вр. чл. 149 СК и чл. 146, ал. 1 СК - за
издръжка на учащо се пълнолетно дете във висше училище от родител, в размер на 500,00
лв. месечно, считано от 11.10.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка от просрочените
месечни суми до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 24.05.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4