Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 26.01.2021г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 68 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

 

        Образувано е по жалба с вх. № 2021********** на „В.Х.“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.З.К., чрез адв. С.Д.Г., срещу отказ с рег. № 20201222171124/29.12.2020г., постановен по заявление с обр. А4 вх. № 20201222171124 на дружеството,  съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на Т.Г.К.като съдружник в дружеството, заедно с В.З.К., с размер на дяловото участие на новия съдружник от 450 лева (поле 19 – съдружници); заличаване на В.З.К. като едноличен собственик на капитала (поле 23); вписване на размер на капитала на дружеството от 50 лева на 500 лева (поле 31 – размер) и вписване на внесен капитал от 500 лева (поле 32 – внесен капитал) по партидата на дружеството.  

 

            Отказът е мотивиран с това, че не се установява съответствие на заявеното за вписване обстоятелство със закона. Има вписан запор по реда на съответно приложимата разпоредба на чл. 451, ал. 1 от ГПК  върху дружествените дялове на В.З.К. като едноличен собственик на капитала, притежаващ дружествени дялове в размер на 50 лева и равняващи се на 100% от капитала на дружеството. В случай, че се допусне увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове, то равностойността на дела на длъжника в дружеството ли намаляла и той би отговарял с 10% от стойността на имуществото. Така би се намалил размерът на реалното имущество, с който длъжникът би отговарял в производство по чл. 517 от ГПК. Това би увредило интересите на кредиторите, но и довежда до осъществяване на състава на чл. 451, ал. 1 от ГПК – макар чрез исканото вписване В.З.К. да не се разпорежда със запорирания дял, се стига до  изменение на правата му. Отделно към подаденото заявление не е била представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.        

            Съображенията се поддържат  и в представен по делото отговор на жалбата от името на Агенция по вписванията. Агенцията претендира  направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Жалбоподателят намира отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен.

Запорът върху дялово участие има единствено последиците, посочени в чл. 517 от ГПК, като извън това е недопустимо да се въвеждат други ограничения. Не се касае за разпореждане със запорираните дружествени дялове по смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК, а за увеличаване на капитала на търговското дружество. Жалбоподателят се позовава на съдебни решения на състави на окръжни съдилища в този смисъл. Новият съдружник не е длъжник на взискателя.  Взискателят ще се удовлетвори до размера на запорираните дружествени дялове (така Решение № 138 от 12.07.2017г. по т.д. № 1753/2016г на ВКС, ТК, І т.о.). Дружествените дялове на В.З.К. си остават негова собственост. Недопускане на увеличаване на капитала би ограничило възможността търговското дружество да развива дейността си чрез събиране на чужд капитал и нови средства. В конкретния случай запорът е наложен през 2016г. и до момента взискателят не е пристъпил към предявяване на иск за прекратяване на дружеството, въпреки значителния период от време, с който е разполагал.  

С жалбата се представя  декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.        

 

            Жалбата по делото е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. 

           

По същество, по разбиране на настоящия съдебен състав, жалбата е неоснователна по следните съображения:

           

Едноличен собственик на капитала на „В.Х.“ ЕООД от 2014г.,  с размер  на капитала  50 лева,  внесен изцяло, е В.З.К., който е и управител на дружеството.

За задължения на  В.З.К. към „Банка ДСК“ АД в размер на 197 409. 01 евро, с лихви за забава, пред частен съдебен изпълнител е било образувано изпълнително дело № 20117810400964 и във връзка с изпълнението   е бил наложен запор върху дружествените дялове на В.З.К. в дружеството. Вписването на запора в търговския регистър е било с вх. № 20160928145950.

 По искане на Т.Г.К.от В.З.К. е било взето решение от 18.12.2020г. за приемането й като съдружник във „В.Х.“ ЕООД  при парична вноска от 450 лева в основния капитал, който да се увеличи на 500 лева – 10 дяла на стойност от по 5 лева всеки за В.З.К. и 90 дяла на стойност от по 5 лева всеки за Т.Г.К.. Решенията на едноличния собственик на капитала  са с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Сумата от 450 лева е била фактически внесена по сметка на дружеството от Т.Г.К..

Въз основа на тези обстоятелства е било подадено процесното заявление обр. А4 вх. № 20201222171124 с приложени документ за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, решението на едноличния собственик на капитала от 18.12.2020г., вносният документ за внасяне на сумата от 450 лева, молбата за приемане на нов съдружник и актуален дружествен договор от 18.12.2020г.

По заявлението е бил  постановен оспореният отказ.  

Не се установява дали до дружеството „В.Х.“ ЕООД е било изпращано изявление на взискателя от „Банка ДСК“ АД за прекратяване на участието на длъжника по изпълнението в дружеството, както и каква е стойността на дружествените дялове на В.З.К., съответно че тази стойност  е равна или  по-малка от номиналната стойност на внесения от него капитал – 50 лева. По делото няма твърдения и доказателства за такива обстоятелства.

 

При тези  обстоятелства настоящият съдебен състав споделя крайния извод на длъжното лице по регистрацията, че вписване на  нов съдружник, при заличаване на В.З.К.  като едноличен собственик на капитала, съответно вписването на нов размер на капитала като внесен не е можело да се извърши,  тъй като обстоятелствата не съответстват на закона. Установяването на това съответствие е било в тежест на заявителя - жалбоподател. Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство се постановява, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията,  включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).

От 28.09.2016г., по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, е бил наложен запор върху дружествените дялове на  В.З.К.  във „В.Х.“ ЕООД поради негови парични задължения към трето лице, за което е било образувано и изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. В случая от налагането на запора едноличният собственик на капитала  – длъжник не е можел да променя членственото си правоотношение, така както то е съществувало като съвкупност от права и задължения. При липсата на установяване, че стойността на дружествения дял на В.З.К.  е равен или по-малък от дела му в капитала с номинал от 50 лева и  при приемането на нов съдружник, направил парична вноска от 450 лева, при същата номинална стойност на дела  в капитала, който и да се увеличи на 500 лева, стойността на дружествения дял на В.З.К. не се установява като запазен по размер с оглед наложения запор. Паричната вноска на приетия съдружник е 450 лева, съответно на участието му в капитала, тя става част от имуществото на дружеството, но ако стойността на актива на дружеството, осъществявало търговска дейност поне от 2014г., превишава номиналната стойност на капитала от 50 лева, притежаван от В.З.К., то с приемането на новия съдружник, дружественият дял на В.З.К.  се намалява, което при наложения запор е недопустимо. Вписването на приемането на нов съдружник, както и увеличаването на капитала на дружеството е с конститутивно действие (чл. 140, ал. 4 от ТЗ), при вписването се изисква съответствие на  вписаното обстоятелство със закона, но при вече изложеното, приемането на новия съдружник от В.З.К., при условията, при които е извършено, така както те се установяват по делото, не отговаря на изискванията за законност  – установяване, че  В.З.К.   не променя членственото си правоотношение, така както то  съществува като съвкупност от права и задължения, при което има и преобразуване на търговското дружество.  Оплакването на жалбоподателя, че не се касае за разпореждане със запорираните дружествени дялове по смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК е необосновано и неоснователно.

Неоснователно е и съображението по жалбата, че недопускането на увеличаване на капитала би ограничило възможността търговското дружество да развива дейността си чрез събиране на чужд капитал и нови средства. В случая направената вноска от приетия в дружеството съдружник е едва 450 лева, образуваща капитала му и  единствен източник на имущество за дружеството при приемането на съдружника, без никакви данни за настоящото му финансово-икономическо състояние.

Действително не се установява взискателят „Банка ДСК“ АД да е  пристъпил към предявяване на иск за прекратяване на дружеството, въпреки наложения още през 2016г. запор, но не се установя и личният дълг на В.З.К. към банката  да е погасен или изобщо запорът върху дружествените му дялове да е вдигнат.  

Посочените от жалбоподателя съдебни решения на други съдебни състави на окръжни съдилища  не обвързват настоящия съдебен състав, при което  и съдът постановява решението си, съответно на изложеното по-горе.  Посоченото решение на ВКС, ТК, І т.о. не касае процесната хипотеза. То е за допустимостта на иск по чл. 517 от ГПК.

Същевременно  представената с жалбата по делото  декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е без значение при възприетото, че не са налице основания за извършване на исканото вписване.   

На Агенция по вписванията са дължими разноски от 50 лева,  съгласно чл. 78,  ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

 

Воден от горното съдът         

  

           

                                                           Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба с вх. № 2021********** на „В.Х.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, срещу отказ с рег. № 20201222171124/29.12.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с обр. А4 вх. № 20201222171124 на дружеството. 

 

ОСЪЖДА „В.Х.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Агенция по вписванията с адрес гр. София, ул.“********№ **сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски по делото.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен  срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

           

           

 

 

                                                                                  Съдия: